|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
Чудо! Болна от рак в 4 стадий пребори болестта с плодове!
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Една голяма причина агресивният рак на щитовидната жлеза да е във възход
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Рак: Има решение
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Ежедневни детоксикиращи стратегии
Ракът не е болест – това е механизъм за оцеляване (откъс от книга)
Химиотерапията причинява повече рак, отколкото може да спре
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Книгата “Помислете върху това … Кога, Защо и Как да поддържаме нашето здраве” отново е при вас
Заключете тригерите, целящи да ви разболеят
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Киану Рийвс разтърси света с невероятна изповед
31.07.2015
Сподели
Киану Рийвс разтърси света с невероятна изповед
„Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено. Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват „обещавам“.
Странната изповед на Киану Рийвс изплаши приятелите му, които решиха, че актьорът е претърпял някакъв инцидент или обмисля нещо откачено.
Текстът холивудската звезда публикува в своя профил в туитър, пише big5.bg.
Под публикацията негови фенове коментират, че вероятната причина за такъв депресивен текст е смъртта в катастрофа на негова любима преди време
18 месеца преди трагедията двамата загубили и бебето си, което било мъртвородено.
Нататък Киану пише: (Не мога да стана част от такъв свят…) Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността - недостатък. Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор. Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това. Където M и Ж отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича „свобода на избора”, но тези, които избират друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих...“
От Епохални времена.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Кой ни лъже за отровите, които ядем!? Защо спорят за вредата от Е-тата, а не ги забранят
Автор Генка Маркова, в. "24 часа"
ДОКАТО слушах преди няколко години разсеяно екскурзоводския разказ за Конгреса на САЩ, в заседателната зала влязоха на посещение избиратели, поканени от техния сенатор.
И буквално се втрещих от начина, по който изглеждаха тези хора. Групата им беше от около 40-50 човека. Възрастни, млади и деца. Облечени подобаващо официално като за визита в Конгреса. Но сред тях нямаше нито един, който можеше да се вмести в представите за нормално тегло. Имаше нещо свръх в тази гледка - те не бяха просто пълни хора, а бяха направо нестандартно огромни. Около талията и ханша носеха някакви допълнително залепени телеса от десетки излишни килограми, сякаш някой полудял скулптор беше хвърлял по тях буци гипс. Не им се подигравам, и през ум не ми минава, но още тогава се запитах какво се случва с тези хора и защо никой не ги предупреждава, че ако я карат все така, здравето им е пред огромен риск.
А само седмица преди тази визита в Конгреса нашите любезни домакини ни заведоха в един ре сторант за семейно хранене в щата Мисури. Плащаш десет долара и може да ядеш до пръсване. Повечето посетители препълваха чиниите си с всичко, което попадаше пред очите им. С порции месо, които нормалният човек яде за седмица. Плюс гарнитури, торти и всякакви сладкиши.
Видяла съм с очите си разликата между Америка от 80-те години и Америка от началото на този век. Беше се сменило само едно поколение, а нещо драстично се беше променило, защото за първи път виждах толкова много хора не просто с наднормено тегло, а хора, които трудно се движат, трудно се качват в колата със своите над 120-150 кг.
Какво ядат те, че им се случват подобни ужасни неща? Няма официален отговор, не се говори много-много за отровите в храните и какво предизвикват те. Малцина са и тези, които предупреждават за промени в структурата на клетките, за нарушения в ДНК. Но кой да ги слуша, когато големите компании продължават да произвеждат толкова лъскави и примамливи “храни”. Да прибавим към това и солидния аргумент - човечеството мина 7 милиарда, кой ще гледа какво има в “храните”!
На пръсти се броят и тези,които изказват някакви съмнения за стандартите, наложени в хранителната индустрия, не без помощта на същите тези хранителни концерни. Просто някой казва толкова и толкова от 2, 5, 10 или 20 Е-та в храните не вреди. Приема се за стандарт, печат, подпис и хайде на веселбата. И на печалбите.
В Америка две трети от населението има проблеми с наднормено тегло, а главните обвиняеми на този етап са царевичният сироп (използван като по-евтин подсладител и който освен всичко друго увеличава чувството за глад) и прекомерната употреба на месо, съответно наблъскано с хормони и антибиотици. За Е-тата обаче се мълчи.
Но да оставим американците да се вземат в ръце и да си оправят талиите и да погледнем нас си. Тези дни един български учен - доц. Георги Милошев, се позова на направено от него и негови колеги изследване и обяви, че влагани в храните овкусители, оцветители и консерванти (Е-тата) увреждат човешката ДНК и могат да предизвикат онкологично или друго заболяване, като концентрацията им би трябвало да е от 10 до 100 пъти по-ниска от сега разрешената.
Той е изследвал 12 от тях, като според него 11 от тях оказват влияние върху ДНК. Според Милошев изключително опасни са шест вещества - оцветителите еритрозин - Е127, индиго кармин - Е132, фаст грийн - Е143, консервантът натриев нитрит - Е250, добавката кофеин и 4-аминоантипирин - 4ААР, използван във фармацевтичната промишленост.
Надвишават се многократно позволените концентрации на тези вещества в храните, но дори и с ниска концентрация те предизвикват увреждане, предупреди Милошев.
Само да не си помислите, че при подобни стряскащи данни някой се замисли за здравето на населението. Нищо подобно. Даже обратното - набързо му запушиха устата. Първо “отрязаха” учения от Европейскта агенция по безопасност на храните (EFSA), защото проучването на лабораторията на Милошев имало “някои слабости и ограничения”. Не му предлагат обаче помощ да продължи изследването.
След още няколко дни и от Института по молекулярна биология също толкова юнашки се разграничиха. Не били направени достатъчно тестове, не предупредил ученият, че ще говори такива страховити неща...
Трябвало “много по-задълбочен научен подход с използване на множество различни, допълващи се експериментални методи, различни тестови системи и независимо потвърждение на резултатите и изводите от тях”, обясниха от Института по молекулярна биология. Преведено, то означава: Докато чакате резултати от ново изследване, яжте си спокойно, хрупайте от всички възможни Е-та, без да се замисляте. Преглъщайте с кеф сутрин и вечер пред телевизора всякакви отрови. Е, вярно, мълчи се дали са вредни за вашето здраве и за здравето на вашите деца. Тук вие сами си носите рисковете. И от този институт нищо не се чу, ще помогнат ли на доцента да продължи изследването, или напротив.
Аз лично не повярвах на опровержението от института. И няма да обвинявам учения за търсене на сензации.
Всеки според инстинкта си за самосъхранение сам да реши кой крив, кой прав. Както и всеки сам избира кои шарени отрови да поднесе за обяд или вечеря. Може и да ви се струва, че това е прекалено втренчване в качеството на храната. Но поне докато не забранят въпросните отровни Е-та (а то едва ли ще бъде допуснато от гигантите в хранителната индустрия), не се хвърляйте толкова самоотвержено към най-лъскавите и най-шарените храни. Със сигурност плащате за отрови, от които после ще страдате. Ако не вярвате, погледнете към кантара на американците. /petel.bg/
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Неудобна истина за водата и лекарствата
Няма да коментираме следващите страници – всеки сам решава дали да им вярва. Ще ви кажем само, че са написани от д-р Ф. Батманжелидж в книгата му „Водата лекува, лекарствата убиват — Лечение на всички болести чрез пиене на вода”.
„Хроничното обезводняване е основна причина за появяване на болки и възникване на болести, включително и рака. Причината, поради която учрежденията, ползващи се с традиционно доверие, отказват да признаят това научно откритие и да го прилагат, за да помогнат на болните и на представителите на най-бедните слоеве от нашето общество без застраховка, е очевидна: от него няма да спечелят пари.
Когато организмът, който постепенно губи вода, започва да буксува и сигнализира, че тя не му е достатъчна, ние наричаме тези симптоми и признаци за регионално и локално физиологично обезводняване — болести или синдроми с неизвестен произход (болести с неизвестна етиология). А след като беше открита структурата на ДНК, започнахме да обвиняваме за всички проблеми гените, без да осъзнаваме очевидния факт, че когато една клетка започва да изсъхва и да се разрушава отвътре, нейното ядро и молекулата на ДНК също стават жертва на този процес.
В резултат от двадесетгодишната ми изследователска дейност бе направен научен пробив в медицината, чиито резултати смятам да споделя с вас. Отначало се опитвах да стигна до медицинската общност с надеждата, че там ще проявят интерес към данните, които получих, и ще ги използват при разработването на нови методи за лечение. Ентусиазмът и надеждата ми се дължаха единствено на моята наивност. Подходът, който предложих — да се лекува обезводняването на организма с вода, а не с токсични медикаменти, които носят на пациента повече вреда, отколкото полза, не се оказа достатъчно сложен, за да направи впечатление на пациента и да прослави лекаря. Но още по-лошо е, че този подход не позволява да се удължава течението на болестта и лишава лекаря от възможността да спечели пари от това. Разбира се, ако пациентите знаеха, че техните здравословни проблеми се крият в недостатъчната вода, постъпваща в организма, тогава защо би трябвало да ходят отново на лекар? Това е главната причина, поради която практикуващите лекари пренебрегнаха този пробив в медицината. Те премълчаваха резултатите от изследванията и така ме принудиха да предложа тази информация направо на хората.
Обществото трябва да научи, че днес медицинската наука разбира абсолютно неправилно същността на симптомите на трайното обезводняване на вътрешната среда на клетките. При диагностичните процедури, при които се измерват твърдите компоненти на кръвта, не се отделя никакво внимание на недостига на вода вътре в клетката. А природата е измислила кръвотворния процес така, че съставът на кръвта да се поддържа в рамките на стандартни параметри, дори ако заради това останалите тъкани трябва да жертват част от своите резерви. Един от тези резервни елементи е водата. При недостатъчно постъпване на вода от външни източници, т.е. вода, която пием, тя първа се отнема от по-малко активните тъкани и се използва за поддържане на необходимата консистенция на кръвта.
Когато изсъхващите клетки в поразените от обезводняване области на организма постепенно губят своята работоспособност и се появяват симптоми на недостиг на вода, съвременната медицина вместо да насочи интелектуалната си мощ за изясняване на физиологичните причини за появата на тези симптоми, нарича тези състояния болести и измисля лечения с използване на смъртоносни химически вещества. Заболяванията от обезводняване и без това са достатъчно тежки, но лекарите още повече влошават нещата, като натоварват организма с токсични химически препарати в името на постиженията на медицинската наука.
Разбира се, всичко това се прави за пари. Благодарение на користния подход към симптомите на обезводняването, практикуващи се през миналия век, беше създадена такава система за здравеопазване, която живее и просперира от парите на хората, чийто организъм „се освобождава от симптомите”, но продължава да си остава дехидратиран. За целта се използват химически средства, заглушаващи отчаяните викове на измъченото от жажда тяло. Ето защо обществото покорно носи непосилното бреме на разходите за системата на здравеопазването, които се увеличават всяка година с 12 %. Днес общата цифра възлиза на около 1,7 билиона долара и продължава да расте.
Застрахователните компании непрекъснато повишават вноските за здравно осигуряване, а същевременно методично орязват сумите, отпускани за здравни услуги, като все повече и повече прехвърлят бремето на разходите върху плещите на своите клиенти. Не е чудно, че днес в Америка повече от 40 милиона души нямат медицинска застраховка — страната на изобилието попадна в зависимост от безскрупулни бизнесмени, които се грижат само за собствените си интереси. Сигурен съм, че помните сензационните съобщения в медиите как висши корпоративни дейци години наред са си изплащали десетки милиони долари, докато техните компании са търпели загуби и са потъвали.
Системата на здравеопазването не е изключение и тя се различава от останалите само по това, че хората са принудени да жертват и последното и всеки път да плащат толкова, колкото им се поиска. Ние можем да се откажем да купим скъпа кола, но сме принудени да плащаме стремително растящите суми за здравеопазването, колкото и абсурдни да са те. Добрата новина, която искам да споделя с вас е, че щателно проверената научна информация за здравето, което се съдържа в чаша вода, ще обърне с главата надолу тази система и нейните слуги. През близките години повечето от тези учреждения ще трябва да разберат, че хората повече не желаят да бъдат мамени с медицински фарсове и с медицински документи на неразбираем жаргон. Хората постепенно ще открият водата като главното лекарство срещу всички болести.
Всяка година тероризмът на фармацевтичните компании взема повече жертви от всички останали форми на терор, взети заедно. Главната отлика на фармацефтичния тероризъм е, че той позволява на шепа хора да печелят от огромното мнозинство от населението, принудено да се раздели със спестяванията си преди да умре преждевременно в мъки. Включих поместения по-долу текст на интернет сайта www.watercure.com. Всъщност написах тази книга, за да разоблича античовешката същност на химическия тероризъм на фармацевтичните компании и да насоча вниманието на обществеността към липсата на интерес сред медиите към онова, което става. Те знаят за лечението с вода, но въпреки това упорито мълчат.”
Ние не знаем дали всичко, което д-р Ф. Батманжелидж твърди, е истина. Знаем обаче, че човешкият организъм е уникална биологична самовъзстановяваща се машина. И тя е способна на чудеса… стига да не й се пречи.
От Епохални времена.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Така се лекува рак на дебелото черво
Коварната болест може да бъде излекувана с вкусен екзотичен плод
Дори не сте предполагали, че вълшебният лек, церящ рак на дебелото черво се намира на една ръка разстояние от вас.
Колкото и да не ви се вярва, фурмите лекуват успешно много от хората, страдащи от коварното онкологично заболяване. Освен, че лекуват рак на дебелото черво, фурмите понижават успешно високото кръвно налягане и намаляват значително риска от появата на сърдечносъдово заболяване.
Препоръчва се фурмите да бъдат приемани и по време на бременност, а освен това възпрепятстват появата на артрит и помагат при импотентност.
Оказва се, че този вкусен екзотичен плод може да ви избави от редица здравословни проблеми. Не е случайно и твърдението на стара арабска поговорка, че ползите от фурмите са толкова много, колкото са дните в годината.
Ако хапвате редовно фурми ще укрепите имунната си система, ще увеличите издръжливостта и концентрацията си и не на последно място – ще намалите значително нивата на лошия холестерол (LDL). Те са мощно средство за лечение на рак, заради съдържащите се високи количества селен в тях. Сред множеството ползи от тях е и тази, че поддържат зъбите ви здрави, тай като съдържат доста флуор.
Грешите, ако мислите, че полезните им свойства се изчерпват дотук. Те са много полезни за редица белодробни проблеми като астмата например, както и при желязодефицитна анемия. Ако искате да изцерите рака на дебелото черво, е необходимо да изяждате по 100 гр. фурми на ден, пише 24chasa.bg. /lekuva.net/
Mъж на 78 години се излекува от последна степен на рак на дебелото черво, като промени диета си
Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
Оригинална статия
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Как убих майка ми, вкарвайки я в елитна болница
Варненската журналистка Веселина Томова публикува невероятно силен разказ за ада, през който преминава, докато лекува майка си. Тя излива цялата си болка в текста, пресъздавайки кошмара от това да си безсилен, докато твой близък бавно гасне. Ето и целия текст, който публикуваме без съкращения:
Не знам защо пиша това. Час преди полунощ. След 16 часов ден на физическа, психическа и душевна мъка, безсилие, граничещо с озлобено смирение /да ме прости Господ за този израз!/, и с жестока болка в гърдите, дори и при вдишване. Даже не се питам дали е мускулна болка или друга, вече ми е все едно. „Първи“ ден от жестоката битка – да върна мама отново. ТУК. Защото бездушниците пак я пратиха ТАМ. Без да им мигне оченцето.
Приемете го като терапия. Приемете, че ви пише човек, който след приключване на ИЗПИТАНИЕТО, продава всичко, заличава всички следи, стяга куфара и завинаги тръгва по Пътя, напускайки тази шлякана, мръснишка, мафиотска, безчовечна, непознаваща думата състрадание, лайняна, еснафска, крадлива, тарикатска, педерастка, унизяваща и унизителна държава.
Мама има мозъчно – съдова деменция. Диагнозата и поставих аз, още когато започнаха първите натрапчиви симптоми. Достатъчно четяща и интелигентна съм за да го направя, въпреки т.нар. родна медицина. Мама е на 84 година и е много интелитентна жена, чувствителна и на практика доказа онази стара максима, която, когато сме млади, хвърляме в кошчето на сърцата си пренебрежително – точно от това, което най-много те е страх, то те връхлита. Началото бе с халюцинации, проявяващи веднага след събуждане. Изострено състояние след операция на смяна на ставата преди близо пет години, петнайсет дни след която от този свят внезапно си отиде татко – просто сядайки, изхърквайки и полетявайки към своята звездичка. Преодоля шоковата загуба на мъжа, когото бе обичала 58 години, заради мен. Научи се да ходи. Напълно адекватна, четяща, коментираща всичко, което се случва в държавата, до момента, в който започна да усеща, че нещо се случва с нея. Сама поиска да и намеря психиатър. Защото те са онези, които уж разбират от „халюцинации“ и „губене“.
Нищо, че и тя, и аз знаехме, че нищо не разбират. Защото няма такъв, роден на тази планета, който да разбира повече от 10 процента от онова, което се случва в мозъка ни, компютъра на Господ.
Доведох психиатър у дома. Предписа и онова, което много по-късно щях да разбера, че предписват всички и с него лекуват „всичко“. Респилукс, който има своите производни – сперидан, рисперидон, рисполепт, рисполуск… Доверявам се на лекарите. И тя го пи близо седмица. Пред очите ми мама полудя за шест дни до степен, в която не можех и да си представя, че може да се случи. Пълна дезориентация, объркване, преплитане на спомени, абсолютен блок в отделни части на съзнанието, халюцинации, далеч по-страшни и силни от онова, което уж „лекувахме“. На втория ден се обадих на лекаря и разтреперена обясних, че това, което виждам е ужасяващо скоротечно развитие на болест, която уж „борим“.
Психиатърът спокойно ми обясни, че нямало нищо страшно, изобщо не можело да се случва всичко това от лекарството, защото било в много малки дози. Пак се доверих. Той беше лекар. Аз в очите му – поредната истерична близка, която разбира от всичко. Но се случваше. Точно онова, което го нямаше в учебниците му.
На петия ден нещата станаха зловещи. И отрязах от раз. Спрях лекарството без да питам никого. Защото никой, освен мен, която бе денонощно до мама, нямаше представа какво се случва. А аз следях всяка промяна ежечасно. Коства ми поне два месеца да я „изчистя“ от последиците. И досега мама ме пита защо е била „в Бургас“ и помни инстинктивно ужасяващата промяна, която настъпи с нея. Цяла зима бе в прекрасна кондиция. Пиеше си сермиона за оросяване и витамини. Пролетта отключи ново развитие на деменцията. Пак с халюцинации. Внезапни. И понеже през останалото време бе в адекватно личностно състояние, нямаше как да си обясни защо има някой в апартамента и и логичния и анализ водеше към мен – аз съм ги пуснала, аз съм в заговор с тях… След три остри кризи, сама усети и поиска да се махне, и да отиде в болница.
Ако си мислите, че и това става лесно, не сте от тази кретенска държава.
Потърсих връзки да лежи в неврология. Един лайнар, без никакво извинение, на когото съм правили десетки услуги, колебливо ми рече, чакай сега ще проверя и след малко подаде телефона на някаква си невроложка, която като чу „халюцинации“, с тон на оператор на свинска единица в кравеферма, ми разясни, че задължително трябва да осигуря 24 часов придружител, защото – „тя може да тръгне нанякъде в коридора…“. „Тя е за психиатрия“ отсече „краварката“ без дори да е видяла очите на мама. Затворих телефона. Пак с връзки след настояване на мама да влезе в болница, стигнах до „хотел „Калифорния“, иначе казано „психиатрията“. Приеха я. Отидохме двете. Мама бе в пълна адекватност, на собствен ход, вечерта преди да отидем в болницата дори си направи маникюр, защото моята майка и на 84 години е дама. Не съм афиширила коя съм. Дори се подразних, когато една от болните ме позна и ме засипа с комплименти. Четвъртък на обед приключваме с приемането. Обяснявам подробно на лекарката кои са най-големите ми страхове – от реакцията на лекарството, което я е разсипало преди половин година. Тогава нямам и представа, че точно с този медикамент лекуват „на ред“. Подписвам документ, в който е описан редът в клиниката. Свиждане – в неделя от 14 часа, консултации с лекар – в четвъртък, а ползване на мобилни телефони от болните – от 18 до 20 часа. В четвъртък около 17,30 часа мама ми се обажда. Говорим си нормално, всичко е наред. Тя дори е впечатлена, че клиниката изглежда добре, в сравнение с нейно посещение при приятелка там преди много години. Междувременно, тъй като имам второ зрение за нещата, нещо като че ли ми подсказва какво ни чака. И мен. И нея. Петък. От незнайно колко време не помня да съм излязла някъде с приятели. Правя го. Но треперя от нерви. Мобилният терефон на мама не отговаря. На санитарката също. Кълбо от нерви съм, докато уж разпускам с приятели. На следващата сутрин – събота – се изстрелвам в клиниката.
Бомба е паднала. Отваря ми санитарката. Никой не знае къде и е телефона. Мама е видимо неадекватна. Замотана. Лекар? Ами… – отговаря сестрата – не знам къде е… Как не знаете, бе? – реввам. Ами… сигурно има спешен случай, или е някъде по сградите…
Оказва се, че събота и неделя ТАМ има само един дежурен лекар, който обслужва около четири отделения. На всичкото отгоре лекарят, когото трябва да намеря да питам какво става с мама, е „детски“. Не го дочаквам. Няма никакъв смисъл. Неделя. Мама е омотана, но върви сама с бастунчето из коридора. Виждам точно онези скорострелни промени, които изживях тогава, когато пред очите ми се сриваше психически след „рисполукса“. Стискам зъби. Все пак не съм лекар. Раздирам се от вътрешната битка – какво да направя – да я взимам ли от болницата или не… В понеделник пак съм в клиниката. Разговарям с лекарката, завеждащата. Обясняват ми как мама има „лека“ до „умерена“ деменция, как е добре да стои още „един – два дена, за да умерят точно дозата на лекарството“ и … споменават точно медикамента от който знам какво се случи с мама преди шест месеца. Щели да я наблюдават, защото понякога този медикамент давал скованост в движенията, тя санитарката щяла да я наблюдава и да им каже, ако има нещо… Вторник вечерта санитарката ми звъни и ми казва, че мама вече е агресивна и че няма нищо общо със състоянието, в което е приета. Не искала телефон, за да разговаря. В сряда пристигам в болницата да си я взема. Обясненията, че не е адекватна са от типа „смяната на обстановката“. „Смяна на обстановката“ обаче тя нямаше, когато взимаше същия препарат вкъщи и когато изживях ада, от който с неистови усилия я върнах. Аз си знам какво ми костваше. Натоварвам багажа. Мама не може да върви нормално. Тътрим я до входа на болницата с мой приятел. Виждам как сковано едва върви, почти се свлича. В колата говори, има проблясъци, но е „омотана“, точно така, както аз вече я бях виждала. Междувременно съм изчела всичко за лекарството. И съм си обяснила всичко. И най-важното – че при възрастни в напреднала възраст може да даде злокобни нежелателни реакции. И че не само всеки организъм е различен, но и всяка психика и всеки мозък реагира различно. В българските болници никой не се интересува от „индивидуалност“, тук всичко е „матрица“. Едва я докарваме до дома и. Осем часа спи като пребита. За малко се събужда. После пак цяла нощ. Обсъждаме с мой приятел да спра ли пак рязко лекарството. Сама решавам – в четвъртък сутрин на половинката на 0,5 само за да не го спра рязко от следващия ден. Днес мама не може да ходи. Лежи. Едва сяда. Едва, защото пада назад. Не знае защо не може да се движи. „И аз не знам, питай лекарката…“. Опитвам всичко. С неистови усилия и сменям памперси. В един момент мисля, че ще колабирам. Не мога да я обърна встрани, движенията и са ограничени. Влиза в неадекватното си положение, което ми е до болка известно. Докато имам усещането, че гърдите ми ще се пръснат от усилието да я вдигна за да седне и за да хапне поне мъничко, подпирайки я отзад с малко столче и възглавница, не издържам. Разплаквам се. Вия. И питам Господ, какво го питам и аз не знам. Гневна съм. Бясна съм.
Внезапно мама ме поглежда с толкова мъдър поглед, че се стряскам. И изрича равно, като че ли е проводник на нечий друг глас: „Децата, които гледат възрастните си родители, не трябва да губят присъствие на духа, затова АЗ ти казвам: „Вземи се в ръце!“.
Замирам. „Мамо, каза ли ти го някой това?“. Натъртено на „АЗ“ изрича: „АЗ ти го казвам“. Бог ми отговори. Моля и да ми прости, че допуснах да я вкарам в болница, а тя хрисимо ме погали: „Нали го направихме у за добро?“. От клиниката иначе ми се обадиха любезно да ме питат – имам ли нещо против и да не се стряскам, че щели да пишат в епикризата, че имала съдова деменция и алцхаймер, въпреки че нямала алцхаймер, че да съм можела да си взема нам си какво по-евтино и въобще не чух какво точно ги терзае, за да си натъкмяват писанията.
Пишете каквото искате! Епикризата още не съм отишла да я взема, защото трябва да ми мине момента да искам да разстрелям някого.
Спрях лекарството. Мама вече е в епизода на „последствията“ – напълно объркана, бърка мен, пита ме коя съм… Преди шест дни, заедно тръгнахме към клиниката. И дори, търсейки някоя дума, тя бе събеседник. Днес я върнахме у дома и – „парцал“. Който дори не може да се движи. На всичкото отгоре – държейки и ръцете установих, че „гори“ и че има 37,5 градуса температура. В клиниката, разбира се, хабер нямаха. Аз съм от онези, които водят битки докрай. С пълно съзнание знам, че тази битка е обречена. Снощи се помолих на Господ да ми прости, че искам да контролирам, да се бия докрай за мама, и че е грешно, че не оставям всичко на смирението и в Негови ръце… А днес мама смирено, в един откъс от време ми каза: „В живота има и хубави, и лоши неща, трябва да ги приемем и да се справим…“. И понеже не можех да дишам, докато я вдигам, се разплака, че може да „си отида“ и да „я оставя сама“…
В тази държава не лекуват човеци, „лекуват“ „зеленчуци“.
И ми дават акъл за хосписи и как да избера жена, която да я гледа. Неща, за които съм чела вероятно повече от тях. В тази държава, в една „реномирана“ болница, с един политически „комплексар зинал за власт“, който е шеф на борда на директорите и авер на ментора на здравния министър, ще се претрепят да се фукат иначе с „постиженията“ на болницата си. Чиновници. Бездушници на работно време.
Простила съм им. На всичките до един. И съм ги оставила да се оправят с Господ
Аз нося своя кръст. И ще го нося дотогава, докогато е писано. Оттам нататък – не искам да имам нищо общо с държава, в която сърцата на управлящите са в лайна увити. Аз нямам място тук. Жестоката ирония бе, когато самата мама днес, вглеждайки се в мен, пророни: „Аз трябва да си отида… Не се вписвам нещо тук…“. Сълзичката и ме опари. /big5.bg/
Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Оригиналната статия
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
[