Лимфен дренаж (тяло и крайници) – Апаратен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-добрите храни за почистване на лимфната система

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пречистване на лимфна система с антираковия режим на д-р Робърт Морс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лечение на лимфен застой с природни методи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Храносмилателни проблеми (Чревна Дисбиоза)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извадки от книгата Вредата от Захарта! Намали захарта за да отслабнеш. Диабет и Гликемичен индекс на храните.
на Д-р Сам Ендрюс, Д-р Луис Балард, Д-р Морисон Бетеа, Х. Ленгтон Стюард

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Митове
Едно от нещата, които искаме да дискутираме са някои от концепциите, които от дълго време са поддържани даже и от повечето доктори и както и от други здравни професионалисти.
1. Калории и отслабване
Какво е калория? Калория е количеството енергия необходимо, за да се повиши температурата на водата от +15C до +16C. Теоретично, ако някой консумира количество храна, съдържаща определени калории, тялото трябва да изразходи тази енергия за определено време, за да е неутрално по отношение на калориите. Ако не, тялото ще превърне излишните калории в запаси наречени мазнини, които могат да се освободят евентуално по късно. Това е класическата теория, когато се превишат калориите, те се натрупват като мазнини. Тази концепция се базира на изследвания направени преди много години. Човешкото тегло се регулира чрез интегрираните и добре координирани ефекти на захранване и изразходване на енергия и истината е, че не може още да се разбере как тялото се справя с този сложен процес. Ние знаем, че намаляването на калориите води до временно отслабване. Когато сме на ниско калорична диета, тялото се настройва да изразходва по малко енергия. Изследванията показват, че има наличие на съпротива да се поддържа ниско калорична диета и при по продължително време може да доведе до напълняване. И освен това непрекъснатата борба да приемаме по малко калории ни довежда до едно мизерно хранене, на което ние трудно можем да се задържим и в крайна сметка се отдаваме на едно от най големите удоволствия в живота да се храним нормално. Нашето виждане е, че калориите не са толкова важни, както вида на храната, с която се храним, как се храним и процеса на метаболизма която тя предизвиква.

2. Мазнини и напълняване
Понеже мазнините освобождават повече калории на грам, отколкото въглехидратите или протеина популярния мит е, че мазнините са вредни. Приемането на малко мазнини и повече въглехидрати довежда до приемане на по малко калории и по здравословна диета. Тази концепция води до приемането на огромно количества паста (спагети, макарони и др.), картофи и ориз. Фактът е, че мазнините не причиняват напълняване. Още повече, мазнините са жизнено важни за тялото като го снабдяват с важни елементи като мастни киселини, много витамини и хормони важни за метаболизма. Истина е, че ние много прекаляваме с пържените храни. Правилно е обаче да намалим наситените мазнини. Преработката на мазнините и също и на въглехидратите води до промяна на холестерола. Много важно е да знаем, че някои мазнини спомагат за намаляването на холестерола, а други го увеличават. Като пример, мононаситените мастни киселини зехтин, олио от рапица, фъстъчено олио помагат на пациенти със сърдечносъдови заболявания. Орехите и бадемите са полезни, поради наличието на мононенаситени мазнини.
Изследванията са показали, че в средиземноморските страни, където е повишена консумацията на зехтин има понижена заболеваемост от сърдечносъдови заболявания. Обаче много наситени и полиненаситени мазнини водят до риск от коронарни болести. Средиземноморската диета е богата на свежи зеленчуци и плодове, пълноценно зърно, зехтин сравнение със стандартната диета. Друг клас от мазнини са омега-3 полинаситени или рибено масло. Тези мазнини намаляват триглицеридните нивa и намаляват лепкавостта на тромбоцитите в кръвта. Увеличаването на триглицеридите или тромбоцитите е една от причините за артериосклероза.

3. Холестерол
Холестеролът не беше проблем до 1970 г. По това време за първи път се обърна внимание на опасността от маслото, яйцата, свинската мас и други животински продукти. Това произведе една класация, кои храни са полезни и кои вредни. Изследвания са правени в много страни и се препоръчва да се намали консумацията на мазнини с 30%. Обаче, например в Холандия 48% от енергията, която се получава от храната се дължи предимно на мазнини. Холандия има една от най високата продължителност на живот в Европа. Подобно е, и в Крит. Клиничните изследвания са показали, че намаляването на холестерола не довежда до намаляване на смъртността. Изводът е, че холестеролът по само себе си не е индикатор за риск от сърдечносъдови болести.

4. Алкохол
Алкохолът не допринася много за напълняване. Чаша вино има по малко калории от филия бял хляб. Тялото разпознава алкохола като източник на енергия, като по този начин тялото няма да изгори мазнини от резерва. По голям негативен ефект има когато алкохола се приема на празен стомах. Ефектът се намалява, когато първо се приеме малко храна, така че алкохолът не да може да достигне тънките черва толкова бързо. Някои видове алкохол са по вредни от други. Бирата например съдържа голямо количество малтоза, въглехидрат, който причинява много бързо повишаване на кръвната захар. Виното е най приемливо от алкохола, особено червеното, прието след първоначално приемане на парче сирене или месо. Прекомерна употреба на алкохол е вредна.

5. Храносмилане и метаболизъм
Храносмилането и метаболизма на храните, които приемаме е ключът към поддържане на здравословно и нормално тегло. Защото "ние сме това което ядем".



Следва

Живота е рисуване без гума за триене.

Храносмилане
Храносмилането обхваща целият процес от приемането на храната до крайното абсорбиране чрез чревните клетки и изпращане до черния дроб за метаболизъм. Най важното при храносмилането е разграждане на протеините, мазнините и въглехидратите в по малки частици и абсорбирането им в кръвния поток и лимфатичната система. Преди това да стане, важна част от храносмилането е смесването и разбиването на храната в стомаха като с миксер. Този процес позволява на храната да бъде омекотена и смесена с течност и подложена на различни фази на храносмилане. Крайната точка е изпразване на стомаха и преминаване на храната в тънките черва. Течностите в стомаха се освобождават много бързо, но солидните частици по бавно. Понякога половината от стомаха се изпразва за между 30-60 мин. По малките частици напускат преди по големите в последователен ред. Последните солидни частици, които напускат са несмилаемите фибри или листните зеленчуци. Доброто сдъвкване на храната е важно за по лесното усвояване. Изпразването на стомаха може да закъснее по различни причини, като приемане на много мазнини, пиене на много алкохол по време на ядене или преди. Това забавяне може да доведе до оттегляне на съдържанието на стомаха към долната част на хранопровода, причиняващо киселини, неразположение в гръдния кош, чувство на препълване, даже и прилошаване и повръщане. Това често става при вечеря преди лягане. Най добре е храната да се смеси в стомаха и постепенно да напусне към тънките черва. В началото на тънките черва, жлъчката от жлъчния мехур и ензимите от панкреаса се смесват със стомашното съдържание и ускоряват процеса на раздробяване на храната на по малки частици. Тази смес се предвижва надолу в тънките черва, където започва абсорбирането от клетките на стените на червата. Смесването на храните има голямо значение за по късното раздробяване на по малки частици, за да бъдат абсорбирани. За пример, приемането на храни съдържащи даже и малко количество неразтворими фибри могат да афектират храносмилането и абсорбцията на въглехидрати като причиняват по малък инсулино стимулиращ ефект, отколкото, ако приемаме само въглехидрати. Това има положителен ефект. Плодовете приемани отделно са по лесно храносмилаеми, отколкото приемани с други въглехидрати и мазнини. Негативният ефект от приемането на плодове неправилно се отразява на храносмилателния процес.


Метаболизъм
Метаболизъм означава "променям" и включва много процеси, които трансформират хранителните вещества в химически субстанции, така че да могат да се използват от тялото. Целият процес е много сложен. Нивото на метаболизъм е различно при хората, което означава, че отслабване и напълняване при една и съща диета може да бъде различно значително. Въпреки че, процесът е сложен вие трябва да знаете, че черният дроб играе централна роля в метаболизма на храните, включително и на алкохола и в метаболизма на повечето от лекарствата.
Нека да разгледаме видовите храни които се метаболизират в тялото ни. Всичко, което приемаме като храна са въглехидрати, разградени до проста захар, 80% гликоза и останалото фруктоза или галактоза в зависимост дали сме приели плодове или млечни продукти; протеини, които се разграждат до аминокиселини; мазнини, които се разграждат до триглицериди; фибри, които са целулоза и не могат да се разградят. От тези само три се усвояват от храносмилателния тракт: захар, аминокиселини и триглицериди (мазнини).

Въглехидрати
Въглехидратите се съдържат в растенията и също и в животински продукти. Преобладаващите въглехидрати, които приемаме са под формата на захар и скорбяла. Въглехидратите могат да бъдат класифицирани като прости захари и по сложни захари, като скорбяла. Всички въглехидрати абсорбирани в тялото ни се превръщат в повечето случаи в глюкоза. Глюкозата е основното гориво в човешкото тяло. Глюкозата се използва веднага или се натрупва като гликоген в черния дроб и мускулите, за да се използва по късно. Ако има останала глюкоза тя се съхранява като мазнини. За да разберете метаболизма на въглехидратите и връзката с нашите препоръки за хранене и отслабване е много важно да знаете какво повишаване на глюкоза причиняват различните храни, когато ги приемаме. Това просто може да се нарече гликемичен индекс, който варира при различни видове въглехидрати. Когато кръвната глюкоза (захар) се понижи, гликогенът който е натрупан в черния дроб се разгражда на глюкоза, нивото на глюкозата се повишава и кръвната захар се нормализира. Въглехидратите като скорбялата, които имат по сложна структура могат, противоположно на някои вярвания да бъдат разградени и абсорбирани толкова бързо както простите въглехидрати, като например обикновената захар. Приемането на въглехидрати повишава нивото на глюкозата в кръвта;при захарта повече, а при пресните плодове по малко. Повишаването на кръвната захар води до освобождаване на инсулин, който от своя страна предизвиква спад на глюкозата. Така, необходимата глюкоза достига клетките и се използва като енергия а останалата се натрупва като мазнини.

Протеини
Източници на протеини са месото, ядките, млечните продукти и някои зеленчуци под формата на съставки наречени aминокиселини. Аминокиселини се освобождават от протеина под въздействието на ензимите отделяни от панкреаса. Без действието на ензимите, молекулите на протеина не могат да се абсорбират, понеже са твърде големи и сложни, за да навлязат в кръвния поток. В случай, че ензимите на панкреаса липсват, те могат да се заменят с капсули вземани по време на ядене. Човек на средна възраст трябва да консумира поне 1 гр. протеини на всеки кг. тегло. И двата вида протеини животински и растителни са необходими за нашата диета. Диетата ни трябва да бъде добре балансирана с двата вида протеини. Когато протеините се разпаднат до аминокиселини, те могат да се абсорбират от червата и метаболизират от черния дроб. Тогава най общо казано аминокиселини могат да се използват от тялото като изграждащи елементи на всички протеини, които образуват клетките, хормоните и нервно трансмитерите (малки субстанции, които предават сигнали на нервната система) или аминокиселините могат да бъдат превърнати в глюкоза или захар в черния дроб чрез процес наречен глюконеогенеза. Това е процес на получаване на глюкоза от невъглехидратни храни. Това е много важно за тялото да произвежда собствена глюкоза в периоди, когато консумацията на въглехидрати е намалена, защото глюкозата е основното гориво на тялото.

Мазнини
Мазнините или липидите са сложни молекули съставени от мастни киселини, които имат животински или растителен произход. Мазнините се храносмилат чрез въздействието на ензими от панкреаса наречени липази. В противен случай те не могат да се използват от тялото и се изхвърлят. Даже когато са разградени на субстанции, повечето от тях остават неразтворими във вода и изискват специален вид абсорбция, чрез превръщането им в емулсия и разтварянето им. Жлъчката от черния дроб, която се съхранява в жлъчния мехур играе специална роля при тази абсорбция. Субстанциите на мазнините са достатъчно големи и без тази процедура не могат да влязат в кръвния поток. При недостиг на панкреатични ензими, те трябва да се приемат допълнително с храната. Мазнините се абсорбират чрез червата като глицерин и се превръщат в триглицериди докато са още в чревните стени и тогава те навлизат в лимфатичната система откъдето тези мазнини могат да се използват от всички клетки на тялото. Клетките използват мазнините като гориво за производство на енергия като важен компонент на клетъчната структура и също като източник на важни субстанции произвеждани в клетките. Много важна функция на мазнините е да образуват изолационен слой непосредствено под кожата. Това трябва да бъде тънък слой от мазнини. Това трябва да бъде тънък слой от мазнини, но ако не е така, той е почти винаги обект на реконструкция при съвременните мъже и жени поради опитите да се контролира теглото и формата на тялото.

Холестеролът не е това, което си мислят хората. Холестеролът не е мазнина и няма нищо общо с наситените мазнини. Това е сложно съединение принадлежащо към семейство стероли. Холестеролът се комбинира с мазнините, когато циркулира в кръвта за да достигне всички клетки. Холестеролът е важна съставка при образуването на стероиди, жлъчни киселини, хормони и други. Защото холестерола е много важен, тялото трябва постоянно да снабдява с него всички клетки. Следователно тялото не само взима холестерол от храната, но и също произвежда предимно чрез черния дроб. Черният дроб трябва да доставя достатъчно холестерол, за да посрещне нуждите на тялото, независимо че ние не приемаме достатъчно с храната. Холестеролът произведен от черният дроб циркулира като липопротеини. По време на тази циркулация в кръвния поток, холестеролът може да бъде депозиран по стените на важни артерии, специално по стените, където има точки на възпаление, малки неравности или малки прекъсвания. Този процес се нарича артериосклероза и водещ до коронарни болести и в някои случаи на високо кръвно налягане.
Сега знаете как храносмилателната система работи и какво пречи на нейната ефективност.




Следва

Живота е рисуване без гума за триене.

Инсулин


Какво трябва да знаем за инсулина? Инсулинът е най важният от всички хормони за метаболизма. Когато разберем неговото действие, ще разберем как работи диетата. Инсулинът се произвежда от бета клетките на панкреаса. Повечето от хората произвеждат около 200 единици инсулин на денонощие. Той е като метла. Помита глюкозата, аминокиселините и свободните мастни киселини към клетките. При нормалните хора кръвната захар не варира много, поради съгласуваната и компенсираща хормонална активност на инсулина и глюкагона. Инсулинът е единствения хормон, който регулира кръвната захар да не достигне до опасни високи нива. Глюкагонът, който също се произвежда от панкреаса предпазва кръвната захар да не достигне много ниски нива (хипогликемични нива). При ниски нива на кръвната захар глюкагонът разгражда гликогена в черния дроб в глюкоза. Глюконеогенеза може да се получи при дълго гладуване или при прекомерно физическо натоварване. През първите 24 часа на гладуване гликогенът в черния дроб се използва, а след това тялото започва да използва мускулния протеин. Освобождаването на глюкагон се стимулира при хипогликемия, при гладуване и също при приемане на богата на протеини храна.
Когато приемаме въглехидрати, храносмилателните ензими разграждат храната и когато се абсорбира чрез червата се повишава нивото на глюкоза. Това стимулира отделянето на инсулин. Както знаем инсулинът способства за натрупване на мазнини. Когато кръвната захар падне твърде ниско се отделя глюкагон, който превръща натрупаните мазнини в глюкоза.

Глюкозата е главният стимулант за производство на инсулин. Фруктозата от захарта в плодовете и аминокиселините (протеини) от месото причиняват значително отделяне на инсулин само при вече съществуващо повишение на кръвната захар. Наднорменият индивид вероятно има повишено отделяне на инсулин поради прекомерна стимулация на панкреаса чрез преяждане или има генетична тенденция на съпротивителност към инсулина. Повишаването на инсулина води до запасяване на черния дроб и мускулите с глюкоген. След като протеините и мазнините са усвоени инсулинът съдейства за отлагане на протеини в мускулите и мазнини в мастните клетки като триглицериди. Не е чудно, че е трудно да се отслабне при повишено ниво на инсулина.
Инсулинът също пречи за разграждане на глюкогена и триглицеридите (мазнините). Метаболичните процеси включващи инсулин са изключително чувствителни да причиняват складиране на мазнини и също да пречат на разграждането на мазнините. Инсулинът даже активира ензим наречен липопротеин липаз (ензимите са протеини, които ускоряват метаболизма), който съдейства за премахването на триглицеридите от кръвния поток и тяхното депозиране като мазнини. Инсулинът пречи също на хормоночувствителния липаз (друг ензим), който разгражда депозираните мазнини. Следствие на тези две дейности на инсулина се натрупват мазнини, което води до напълняване и увеличаване на натрупванията около кръста.

Инсулинова резистентност (съпротивителност) е състояние на намалена чувствителност (отговор) на мастните, чернодробните и мускулните клетки към нормалните нива на циркулиращия инсулин. Обикновено малко количество инсулин ще намали кръвната захар. При индивиди с инсулинова съпротивителност това не може да се случи и е необходимо повече инсулин да се освободи.
Прекалената пълнота е следствие от инсулинова съпротивителност. Друго следствие от инсулинова съпротивителност е диабет 2. В повечето случаи при диабет нивото на циркулиращия инсулин и кръвната захар са повишени, както и нивото на кръвния холестерол. Прекалено пълните индивиди без диабет имат обикновено повишено инсулиново ниво и нормално ниво на кръвната захар. Често те са на път да развият диабет, просто защото панкреаса се изтощава поради постоянна стимулация от глюкоза. Инсулинът съдейства за депозиране на всички видове хранителни групи: глюкоза, аминокиселини и триглицериди (мазнини). Този запас може да се използва по късно при гладуване или между две хранения. Спадане на нивото на инсулин при гладуване позволява да се разградят депозитите на мазнини и на захар (глюкоген). Прекалено пълните хора имат повишено ниво на инсулин и при гладуване и при нормално хранене. Нивото им на липопротеин липаз е също повишено. Техният метаболизъм е готов при всяко състояние да депозира храната, която приемат. Не е чудно, че прекалено пълните индивиди много трудно могат да отслабнат. Помислете за ползата от диета, която се основава на необходимост от малко инсулин. Стигаме до отговора как да отслабнем и в същото време да подобрим кръвната картина.

Синдромът Х, описан от д-р Г.М. Ривен (Dr. G.M. Reaven) е комбинация от две или повече състояния: инсулинова съпротивителност с последващи високи инсулинови нива, повишаване на липидите (специално триглицеридите), прекалена пълнота, сърдечно съдови болести и високо кръвно налягане. Инсулиновата съпротивителност е вероятно най важната част от този синдром, защото често причинява другите проблеми. Голям брой пациенти със синдром Х развиват сърдечно съдови болести и при тях се наблюдава повишени случаи на сърдечен удар.
Какви са добрите новини? 50% и повече от инсулиновата съпротивителност може да бъде намалена или даже отстранена, защото тя не е изцяло генетична. Как можем да намалим високите нива на инсулин и инсулиновата съпротивителност? Чрез промяна на храненето - диета. Можем да намалим високите инсулинови нива чрез намаляване на инсулино стимулиращите въглехидрати, заедно с физически упражнения и спиране на цигарите (при пушачите).

Много хора с коронарно артериални болести са прекалено пълни. Те са много пълни в кръста, имат бирен корем и са слаби в бедрата. Това се казва ябълкова форма на пълнота. Индивидите с диабет и инсулиновата съпротивителност имат подобна ябълкова форма, за разлика от крушовидната форма, където тлъстините са разпределени по бедрата и задните части.
Д-р Уолевер (Dr. Woever) потвърди ползата от ниско гликемичната диета при прекалено пълни и не инсулино зависими пациенти. Той установи 7% спад на холестерола след 6 седмици. Д-р Дженкинс (Dr. Jenkins) установи при нормални пациенти за 2 седмици 15% спад на холестерола и спад на отделяне на инсулин 32% също при ниско гликемична диета!
При приемане на 50-100 гр. гликоза по време на наситена със захар закуска, нивото на инсулина се повишава много бързо и остава повишено за няколко часа. Приемане на храна богата на въглехидрати три пъти на ден и преди лягане предизвиква повишаване на инсулина за приблизително 24 часа. Панкреасът се нуждае от почивка, също и мастните клетки. Представете си инсулина да тъпчи клетките с мазнини 24 часа. Разбирането на метаболизма и действието на инсулина ни помага да следваме една здравословна диета. Не всички въглехидрати стимулират еднакво отделянето на инсулин. Въглехидратите, които стимулират най много отделянето на инсулин са с най висок гликемичен индекс, а въглехидратите с нисък индекс стимулират ниско ниво на отделяне на инсулин.


Следва

Живота е рисуване без гума за триене.

Гликемичен индекс


През 1981 г. Д-р Дейвид Дженкинс публикува статия за гликемичен индекс на използваните храни. Класация на въглехидратните храни според техния гликемичен индех, като за сравнение се приема глюкоза с гликемичен индекс 100.
Зърнени храни, хляб и зърнени закуски (cereal)
Много е трудно да се намери зърнена закуска (cereal) без да е преработена и без захар. Избирайте зърнени закуски с най малко съдържание на захар и с най много фибри. Избягвайте царевичните зърнени закуски. (Мисля, че тук може да се добави да приемаме сварени или накиснати овесени ядки, бел. от блога)

Висок гликемичен индекс: > 60
Бял хляб 95, франзела 95, оризова паста (макарони) 92, безглутенов хляб 90, царевица 75, сериал 75, бяло брашно 75, оризов кекс 74, кравайче (bagel) 72, продукти от бяло брашно 70, кроасан 70, царевична каша (качамак) 70, мафин (малък кръгъл кекс) 70, бял ориз късозърнест 72, бял ориз дългозърнест 56, просо 70, многозърнен сериал 65, обикновени спагети и макарони 65 (ако са варени 5 мин. имат по нисък индекс), кускус 65, ръжен хляб 64, басмати ориз 60

Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Пита хляб 57, ечемичена кифла 55, див ориз 55, кафяв ориз 55, овесена каша 55, каша (елда, гречка) 55, мюсли 56, пълноценно зърно 50, булгур (натрошено пшеничено зърно) 50, пълноценен ориз 50, овесен хляб 50, пшеничено зърно 45, ечемично зърно 45, пълноценно зърно 45, тестени изделия от пълноценно зърно 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Пшеничени трици 42, оризови трици 27, ръж 35, полиран (лъскав, pearl) ечемик 25
Зеленчуци
Висок гликемичен индекс: > 60
Варени картофи 95, варени моркови 85, пържени картофи 80, червено цвекло 75, тиква 75, пролетни картофи 62
Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Сладки картофи 55, сурови моркови 49, зелен грах 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Сух боб, леща 30-40, зелен боб, грах 40, нахут 40, лима боб 30, черен боб 30, зърна соя 15, домати 15, зелени зеленчуци (зеле, спанак, броколи и др.) 0-15, билки 0-15, гъби 10, червени чушки 10, лук 10


Плодове и ядки
Плодовете са добър източник на захарин поради слабата стимулация на инсулин и също са източник на важни витамини. Те се приемат най добре от храносмилателната система, ако се консумират отделно. Плодовите сокове имат по висок гликемичен индекс отколкото целия плод.
Висок гликемичен индекс: > 60
Сушени фурми 103, диня 72, сушени плодове 70, ананас 65, стафиди 65, банани 60


Висок гликемичен индекс: > 60
Сушени фурми 103, диня 72, сушени плодове 70, ананас 65, стафиди 65, банани 60
Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Манго 56, киви 53, грозде 50, круши 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Портокали 44, праскови 42, сливи 38, ябълки 38, круши 37, сушени кайсии 31, грейпфрут 25, череши (вишни) 22, домати 15, ядки 15-30, кайсии 10
Млечни продукти
Кисело мляко (без добавени плодове и захар) 14, прясно мляко 34, сладолед 61
Други
Малтоза (в бирата) 105, глюкоза 100, мед 75, рафинирана захар 75



Следва

Живота е рисуване без гума за триене.