|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
|
|
|
Какво научих когато ослепях в космоса, Крис Хатфийлд, кратко видео преведено на български език
Сред космонавтите има поговорка: "В космоса няма ситуация толкова лоша, че да не може да стане по-зле." Как да се справиш със сложността и напрежението от опасните и всяващи страх ситуации? Пенсионираният полковник Крис Хатфийлд рисува жив портрет на подготовката за най-лошото в космоса (и живота) — и то започва с минаването през паяжини. Очаквайте и специално музикално изпълнение.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Яж, пости и живей по-дълго, видео, преведено на български език
Търсейки начин да остане млад, да живее по-дълго и да свали излишните килограми без да прави генерални промени в начина си на живот, журналистът Майкъл Моусли разкрива нови факти и научни доказателства за ползата от древната традиция на постите.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Стойността на доброто
Един богат американец умрял и веднага се отправил към рая. На райската врата го посрещнал свети Петър и го запитал:
– Къде отиваш?
– В рая. Докато бях на земята, правих много добрини, заради които трябва да бъда в рая.
– Какви добрини си правил?
– Направих една черква.
– Какво получи за това?
– Всички вестници писаха за мене.
– Ти си получил вече своята заплата. Друго добро дело?
– Направих едно училище.
– Какво получи за това?
– Нарекоха училището на мое име.
– И за това ти е платено. – Друго добро дело?
– Помагах материално на различни дружества, и всички ме приеха за почетен член.
– И за това ти е платено. Такива добрини тук не се приемат. Кажи едно такова добро, за което никой не знае, и никой не ти е платил.
Дълго време мислил американецът и най-после казал:
– Преди години отивах по една работа в града; една бедна вдовица тръгна подир мене, да й дам някаква помощ. Аз й казах, че бързам, не мога да се спирам, но тя настоятелно ме следваше. Най-после, за да се освободя от нея, аз й подхвърлих един долар и си заминах.
– Виж, това е друго нещо. За тази работа ще се отнеса до Господа, Той да се произнесе.
Отиват двамата при Господа. Свети Петър влиза вътре и разправя цялата работа. Като го изслушал, Господ казал: Дайте му два долара и го изпратете на земята! Следователно, всяко добро, което не е направено от любов, а за слава пред хората, не се приема от Бога.
Живота е рисуване без гума за триене.Редактирано от *jull** на 16.03.15 15:18.
| |
|
|
|
Може ли пчелното млечице да лекува рак
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Консумирането на брашно от яйчени черупки гарантира ли здрави кости?
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Наша медсестра, избягала в Германия: 100 евро надница и отлично отношение
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Писмо до теб
Това е писмо до ТЕБ. Да, до ТЕБ! Защото си прекрасeн човек. И искам да ти го кажа. Защото си истински човек. И искам да ти го кажа. Защото ще постигнеш всичко. И искам да ти го кажа.
А сега ти го кажи на някой друг, който има нужда да го чуе...
Не се учудвай, че това писмо стигна до ТЕБ. Някой иска да ти каже нещо. Вселената иска да ти каже нещо. И то е, че точно сега, точно в този момент трябваше да си там, където си, да си такъв, какъвто си!
Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че носиш в себе си таланти! В теб е скрито съкровище от дарове, които трябва да споделиш. Знай, че си много по-способен човек, отколкото си мислиш. Сценариите, които пишеш в главата си, не ти показват каква невероятна личност си! Твърде често виждаш фалшива версия на себе си, която няма нищо общо с истината. Ти не си като другите. Ти си дар за този свят. Истинско богатство. Твоята мисия не е да се смесиш с тълпата. Твоята мисия не е да блестиш. Вярвай в своя талант и му позволи да се разгърне. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на ТЕБ.
Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че притежаваш безценна красота. Твоето тяло е уникално – не се сравнявай с другите. То е невероятно и разказва прекрасна история, която не трябва да криеш. Всеки белег разкрива парченце от истината за теб – за твоето минало и настояще. Твоето тяло е една еклектична история за теб и нищо в него не е грешка. Твърде често се взираш в огледалото, а из главата ти се лутат мисли, които не са твоите истински мисли и раняват душата ти. Това, което наричаш недостатъци, е всъщност перфектна красота. Никой друг в света не е като ТЕБ. Затова дръж главата си гордо изправена. Осъзнай красотата си и се гордей. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на ТЕБ
Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че притежаваш истинска мъдрост. В съзнанието и душата ти са всички отговори, които са ти нужни. Знай, че без значение колко се губиш понякога, това чувство не е истинско. То се появява тогава, когато сравняваш своя път с нечий друг. Не го прави. Ти познаваш своя път, знаеш къде отиваш и защо си тук. Твърде често се поддаваш на несигурността и търсиш солидарност. Чуй думите около себе си, но слушай тези вътре в теб. Твоят ум е надарен и ти си интуитивен. Никой друг не може да те напътства, защото това е твоят път и ти трябва да поставиш настилката му. Не си позволявай да губиш увереност заради думите на другите. Твоите стъпки са огледалото на твоята душа. Знай, че мъдростта, от която се нуждаеш, е вътре в теб. Събори всички стени на клетката в душата си и чуй истината. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на ТЕБ.
Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че си изключително ценен човек! Всички хубави неща в живота са ти се случили, защото ги заслужаваш. Не, не е просто късмет. Когато излъчваш радост, радост идва в живота ти. Твърде често не отдаваш значение на собствените си заслуги. Притежаваш много по-голям магнетизъм, отколкото си мислиш. Заслужаваш много повече, отколкото си мислиш. Заслужаваш щастие във всички аспекти на своя живот. Пътят не е нужно да е осеян с камъни. Ти можеш и ще сбъднеш мечтите си. Знай, че животът ти ще бъде прекрасен, защото го заслужаваш. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на ТЕБ.
Благодаря ти за това, че си ТИ!
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Трагичният образ на българина зад граница
Живяли ли сте някога извън границите на България за повече от няколко седмици? Усетили ли сте живота "навън"? Миляли ли сте някога за родното слънце и земя? Било ли ви е тъжно, че пропускате рождените дни на близките си хора?
Ако да, то тогава със сигурност знаете, че животът извън граница не е само цветя и рози, а самотните нощи са повече от реалност. Истина е, че в чужбина може да се постигне много, наистина служителите в институциите могат да се държат нормално и наистина транспортните средства пристигат навреме.
По-голямата истина е обаче, че за всичко това, за този "по-добър" живот, се плаща, а цената изобщо не е малка. Плаща се с емоции, жертви, приятелства, сблъскване с дискриминация, неистово упорство и труд и много компромиси. Плаща се с неща много по-ценни от парите. Реките от мед и злато отдавна са част от градския фолклор.
В България все ще има някой, който да каже: "Какво му е толкова трудното, всичко там е толкова уредено?". И това е в реда на нещата. Аз не очаквам от човек, който не е живял в чужбина, да разбере моите размисли по въпроса. Българите извън родината отдавна са тема, която слабо интересува обществото в България, защото е твъде далеч от битието.
Родната преса рядко и почти по изключение пише за тези над 2 милиона българи по света в "другата България". Те биват възприемани като хора, които са избягали, спасили са се, и на които "всичко им е уредено". Но повярвайте, драги читатели, това далеч не е така.
Отскоро съм в Австрия, но за двете години, през които съм била тук, се сблъсках с доста българи и техните съдби. Проблемите на тези хора минават отвъд битовизма. На тях не им липсва прехрана, не им липсва подслон. Те страдат от факта, че са завинаги чужди, в чужда държава, с чуждо слънце.
Докато в България се опитваме да бъдем различни, то в чужбина изпитваме нужда да принадлежим към нещо. Неотдавна ми се случи една възрастна австрийка да откаже да говори с мен заради националността ми. В такива моменти е трудно да запазиш самообладание и да вярваш в "толерантния западноевропеец". Но ти се налага.
Тук някой друг ерудиран българин ще каже: "Те сами са избрали тази съдба". И ще бъде прав. Всеки заминава с ясната представа, че животът зад граница, интеграцията и приспособяването към новата култура не са лесни, но никой не е напълно подготвен за това, което го очаква. Целта на тези размисли не е по нашенски да се оплакваме, нямат за цел и да събудят съжаление. С тях аз просто целя да представя една по-различна гледна точка.
Всички ние сме изтъкани от българската нишка. Всички ние в чужбина милеем за страната си. Както хората са казали, оценяваш нещо, когато вече го нямаш. Важно е обаче да се прави разлика между Родината България и държавата България. Държавата е тази, която кара повечето българи да заминават, а Родината и родното ги карат да се връщат.
Факт е обаче, че точно българите в чужбина, тези избягали "предатели", са хората, които осигуряват значителен източник на чуждестранна валута, увеличават националния доход, финансират вноса и допринасят към платежния баланс чрез паричните преводи до своите близки. Според изчисления това е вторият по големина финансов поток след преките чуждестранни инвестиции.
А възможността за завръщане в Родината винаги си остава реална и обмисляна възможност. Нека не забравяме, че емигрантите са хора, които могат да приложат събраните в чужбина умения и да направят нещо смислено за обществото. Когато в него се създаде образ на "успелия човек" - някой, който е образован и работи усилено, то този успех става еталон и се разпространява, мотивирайки и другите хора. Емиграцията разполага с духовната нагласа и потенциал – финансови възможности, знания, идеи и контакти. Не я отритвайте така лесно.
Помислете.
Почувствайте.
Погледнете от друг ъгъл.
Бъдете по-широко скроени. Всеки има право на личен избор, а правилният отговор е мит. Наречете ме наивна оптимистка, но аз вярвам в щастливия край, вярвам в розовото бъдеще и вярвам в българите. Убедена съм и че всичко, което му трябва на човек, е малко надежда и вяра. Защо не повярвате и вие?
Дотук със скромните ми разсъждения. Другото времето ще го покаже...
автор: Ива Ценкова
източник: bgmedia.at
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Лечението на рак, инсулт и инфаркт става напълно безплатно
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Защо са негативни коментарите ? Аз ли не схващам... Според мен министъра се опитва да направи нещо... Нямам идея откъде ще си платя осигуровките за 3 год ,но аз съм частен случай ,принципно реформите ми се струват добри.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
| 
|
|
[