Re: химиотерапия - къде / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Момичета,
Не че защитавам Таксола, но това е едно от добрите съвременни лекарства.
Моята химиотерапия провеждах в Онкодиспансера в София. Три дни преди вливане имах схема за лекарства и инжекции, а не само Дексаметазон.
Така неприятните странични ефекти (болки в ставите, изтръпване на крайници, проблеми в зрението, дори имах слухови халюцинации) бяха много поносими и минаха буквално за дни.

На всяка цена говорете с лекуващите лекари - по-добре да се неутрализират страничните ефекти, вместо да се отказвате от него.

Стискам палци!

Весе, поствам информация за Таксола. Ако мислиш, че е дълга, махни я.
Мен в Онкодиспансера сестрите ме намразиха, след като им направих забележка, че не го приготвят съгласно правилата.

TAXOL  (PACLITAXEL)
Концентрат за инфузия 30 мг, 100 мг и 300 мг (6мг/мл)
1. ТЪРГОВСКО НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНОТО СРЕДСТВО: TAXOL® ТАКСОЛ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки мл Taxol съдържа 6 mg paclitaxel. Препаратът е във флакони от 30 мг, 100 мг или 300 мг.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА Концентрат за инфузия
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Карцином на яйчниците:
За първично лечение на карцином на яйчнците, Taxol се употребява за лечение на болни с напреднал карцином на яйчниците или с остатъчен тумор (> 1 см ) след първоначална лапаротомия в комбинация с цисплатина .
Taxol се прилага за първично лечение на болни с напреднал епителен карцином на яйчниците.
За вторично лечение на карцином на яйчниците, Taxol се употребява за лечение на метастатичен карцином на яйчниците след неуспех на стандартната терапия съдържаща платина .
Карцином на гърдата: Taxol се използва за лечение на метастастатичен карцином на гърдата след неуспех на стандартната терапия.
За адювантна терапия , Taxol е показан за лечение на болни от рак на млечната жлеза с висок риск от рецидив и метастази.
Напреднал недребноклетъчен рак на белия дроб :
Taxol, в комбинация с цисплатина , е показан за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб /NSCLC/ при пациенти, за които не се предвижда потенциална лечебна хирургия и/или облъчване.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Първично лечение на карцином на яйчниците
Макар, че се проучват и други дозировъчни режими, препоръчва се комбиниран режим, състоящ се от Taxol 175 мг/м 2 , въведена венозно за 3 часа, последвана от цисплатина 75 мг/м 2 , с интервал от 3 седмици между курсовете. Ако се избере 24-часова инфузия на Taxol, дозата на Taxol трябва да бъде 135 мг/м 2 последвана от цисплатина 75 мг/м 2 , с интервал от 3 седмици между курсовете /виж 4.5/.
Вторично лечение на карцином на яйчниците и на гърдата
Препоръчваната доза на Taxol е 175 мг/м 2 , приложена за период от 3 часа, с интервал от 3 седмици между курсовете.
Адювантна терапия при карцином на гърдата Препоръчваната доза Taxol е 175 мг/м2, въвеждана за период от 3 часа на всеки 3 седмици за четири курса, след терапия AC.
Преди прилагането на Taxol всички пациенти трябва да се подложат на премедикация с кортикостероиди, антихистамини и Н 2 -блокери, напр.
Лекарство; Доза
Приложение преди Taxol
Dexamethanose 20 mg перорално *Приблизително 12 и 6 часа
Diphenhydramine 50 mg венозно 30 до 60 мин.
cimetidine или ranitidine 50 mg венозно 30 до 60 мин.
Taxol трябва да се въвежда през in-line филтър с микропореста мембрана не по-голяма от 0.22 μm.
4.3. Противопоказания
Taxol е противопоказан при пациенти с анамнеза за тежки реакции на свръхчувствителност към паклитаксел или някоя друга съставка на препарата, особено полиоксиетилираното рициново масло (виж 4.4 ).
Taxol е противопоказан по време на бременност и кърмене(виж 4.6 ).
Taxol не трябва да се прилага при пациенти с изходно ниво на неутрофилите < 1500/мм 3 (1,000 /мм3 за болни от Капоши саркома ).
4.4. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБА

Taxol трябва да се прилага под наблюдение на лекар с опит в употребата на противоракови химиотерапевтични средства. Тъй като могат да възникнат тежки реакции на свръхчувствителност, трябва да е осигурено подходящо поддържащо оборудване.
Преди да получат Taxol, пациентите трябва да се подложат на премедикация с кортикостероиди, антихистамини и Н 2 -блокери (виж 4.2 ).
Когато се използва в комбинирана терапия с цисплатина, Taxol трябва да се прилага преди цисплатина /виж 4.5/ .
След адекватна премедикация значителни реакции на свръхчувствителност, характеризиращи се с диспнея и хипотензия, налагаща лечение, с ангиоедем и генерализирана уртикария, са наблюдавани при < 1% от пациентите, лекувани с Taxol. Тези реакции вероятно се медиират от хистамин. В случай на тежки реакции на свръхчувствителност, вливането на Taxol трябва да се прекрати незабавно, да се започне симптоматично лечение и лекарството не трябва да се въвежда повторно на пациентката.
Подтискането на костния мозък (предимно неутропения) е токсичният ефект, който ограничава дозата. По време на лечението с Taxol трябва да се проследява често кръвната картина. Пациентите не трябва да се лекуват повторно преди възстановяването на неутрофилите до ниво
 1 500/мм 3 и възстановяване на тромбоцитите до ниво  100 000/мм 3.
Рядко се съобщава за тежки нарушения в проводимостта на сърцето. Ако се развият значителни нарушения в проводимостта на сърцето по време на прилагане на Taxol, трябва да се започне подходящо лечение и по време на последващата терапия с Taxol да се извършва непрекъснато наблюдение на сърдечната дейност. Хипотензия, хипертензия и брадикардия са били наблюдавани по време на прилагане на Taxol; пациентите обикновено са асимптоматични и общо взето не изискват лечение. Препоръчва се често наблюдение на жизнените показатели, особено през първия час на инфузията с Taxol. Тежки сърдечно-съдови нарушения се наблюдават по-често при пациенти с NSCLC, отколкото при тези с рак на гърдата или на яйчника.
Въпреки че периферна невропатия възниква често, развитието на тежка симптоматика е необичайно. В тежки случаи се препоръчва намаление на дозата с 20% при всички последващи курсове с Taxol. При пациенти с NSCLC и при пациентки с рак на яйчниците на първа линия терапия, прилагането на Taxol , въведен за 3 часа в комбинация с цисплатина води до по-честа поява на невротоксични явления, отколкото при пациенти, третирани само с Taxol.
При адювантна терапия на карцином на гърдата, пациентките, на които е прилаган Taxol след терапия АС, са страдали по-често от остра невротоксичност, отколкото пациентките, които са получили само АС .
Няма данни, че токсичността на Taxol се увеличава, когато се прилага като 3-часова инфузия на пациенти с леко увредена чернодробна функция. Няма данни за пациенти с тежка базова холестаза. Когато Taxol се въвежда по-продължително време, може да се наблюдава повишена миелосупресия при пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане.
Не се препоръчва приложението на Taxol при пациенти с тежко увредена чернодробна функция.
Тъй като Taxol съдържа 396 мг/мл абсолютен алкохол, трябва да се има предвид възможните ефекти от страна на ЦНС и други ефекти.
Трябва да се внимава да се избягва интраартериално прилагане на Taxol, тъй като при тестове върху животни за локална поносимост са наблюдавани тежки тъканни реакции след интраартериално прилагане.
4.5. Взаимодействия с други лекарства и други форми на взаимодействия
Клирънса на паклитаксела не се повлиява от премедикацията с циметидин.
Препоръчван терапевтичен режим при първично лечение на карцином на яйчниците е Taxol да се дава преди цисплатина. Данните показват, че когато Taxol се прилага самостоятелно преди цисплатина е с най добра безопасност. Данните, получени при пациенти, на които се вливат последователно Taxol и цисплатина, показват по-силна миелосупресия когато Taxol се въвежда чрез продължителна инфузия след цисплатината. Установено е намаление на клирънса на паклитаксела с приблизително 20%, когато Taxol се прилага след цисплатина.
Възможно е инхибиране на метаболизма на паклитаксел при пациенти, лекувани с кетоконазол. Ето защо трябва да се внимава при лечението на пациенти с Taxol, ако те получават съпътстваща терапия с кетоконазол.
Не са проучени възможни взаимодействия между паклитаксел и протеазни инхибитори.
Метаболизмът на паклитаксел се катализира отчасти от цитохром Р450 изоензими CYP2C8 и 3A4 /виж 5.2/. Клиничните изследвания показват, че CYP2C8 –медииран метаболизъм на паклитаксел до 6α -hydroxypaclitaxel , е основният път на метаболизма при хората. На базата на съществуващите знания, не се очакват клинично значими взаимодействия между паклитаксел и други CYP2C8 субстрати. Едновременното прилагане на кетоконазол – известен мощен инхибитор на CYP3A4, не инхибира елиминирането на паклитаксел при пациентите; по този начин и двата препарата могат да се прилагат едновременно без коригиране на дозата. Другите данни за възможни взаимодействия между паклитаксел и други CYP3A4 субстрати са ограничени. Ето защо прилагането на paclitaxel едновременно с известни субстрати или инхибитори на CYP3A4 трябва да става много внимателно .
4.6. Бременност и кърмене
Не е известно дали paclitaxel се екскретира с кърмата при човека. Taxol е противопоказан при кърмене. Кърменето трябва да се преустанови, докато лечението с Taxol продължава.
4.7. Ефект върху способността за шофиране и работата с машини
Не е доказано влияние върху способността за кормуване и работата с машини при прилагане на Taxol. Трябва да се отбележи, обаче, че Taxol за инфузия съдържа алкохол (Вж. 4.4 и 6.1 ).
4.8. Нежелани лекарствени реакции
Честотата и тежестта на страничните ефекти, най-общо казано, са подобни при пациентите, приемащи Taxol за лечение на яйчника, на гърдата или на белия дроб. Taxol, прилаган в препоръчаната доза и схема, се понася добре и нито един от наблюдаваните токсични ефекти не е ясно свързан с възрастта.
Пациентки с карцином на гърдата, подложени на адювантна терапия, не са имали по-чести или по-тежки нежелани лекарствени реакции от онези, които са били само на АС терапия.
При прилагането на Taxol като 3-часова инфузия за първа линия химиотерапия на рак на яйчниците, се съобщава за по-чести и тежки случаи на невротоксичност, артралгия/миалгия и свръхчувствителност при пациенти лекувани с Таксил последван от цисплатина, отколкото при пациенти, лекувани с циклофосфамид последван от цисплатина. Миелосупресията се среща по-рядко и в по-лека форма при прилагане на Таксол като 3-часова инфузия последвана от цисплатина, отколкото при циклофосфамид последван от цисплатина.
Следните нежелани реакции се отнасят до приложението на Taxol като 3-часова инфузия за лечение на рак с метастази.
Най-честият значителен нежелан ефект на Таксол е бил подтискане на костномозъчната функция. Тежка неутропения (< 500 клетки/mm 3 ) е наблюдавана при 28% от пациентите, но тя не е била свързана с фебрилни епизоди. Само при 1% от пациентите е наблюдавана тежка неутропения в продължение на ≥7 дни.
24% от пациентите са имали инфекция. По време на фаза III на клиничните изпитвания при препоръчваната доза и схема на вливане са наблюдавани 2 инфекции с фатален изход.
При 11% от пациентите се съобщава за тромбоцитопения. Три процента от пациентите поне веднъж по време на изпитването са имали минимален брой тромбоцити <50 000/мм3.
Анемия е наблюдавана при 64% от пациентите, но тя е била тежка (Hb< 5 mmol/L) само при 6% от болните. Честотата и тежестта на анемията се свързва с изходните стойности на хемоглобина.
Извън фаза III на изпитванията се съобщава много рядко за случаи на остра миелоидна левкемия и миелодиспластичен синдром .
Миелосупресията се проявява по-рядко и е по-слабо изразена при продължителност на инфузията 3 часа, отколкото при продължителност 24 часа. 24-часов режим Таксол/цисплатина за първично лечение на карцином на яйчниците изглежда, че причинява по- тежка миелосупресия отколкото самостоятелното приложение на Taxol или Taxol последван от цисплатина в доза 175 мг/м 2 инфузия за 3 часа.
Значителна реакция на свръхчувствителност с възможен смъртен изход (определена като хипотензия налагаща лечение, ангиоедем, респираторен дистрес налагащ лечение с бронходилататори, или генерализирана уртикария) е наблюдавана при 2 (<1%) пациенти. 34% от пациентите (17% от всички курсове) са имали по-слаби реакции на свръхчувствителност. Тези слаби реакции, предимно зачервяване на кожата и обрив, не са налагали терапевтична намеса, нито пък са попречили на продължаването на терапията с Taxol.
Хипотензия и брадикардия са имали съответно 22% и 5% от пациентите. Степента на промяна обикновено е била малка и не е налагала терапевтична намеса.
Седемнайсет процента от пациентите са имали ЕКГ отклонения по време на клиничните изпитвания. В повечето случаи не е било възможно да се определи ясна връзка между прилагането на Taxol и ЕКГ промените и тези промени не са имали никакво или само минимално клинично значение.
Една пациентка (< 1%) е имала хипертония по време на лечението с Таксол. Освен това 2 болни (< 1%) са имали тежки тромботични събития (тромбоза на горните крайници и тромбофлебит). По една пациентка (< 1%) са имали следните значими сърдечно-съдови събития: хипотония, свързана със септичен шок, кардиомиопатия и тахикардия, свързани с треска. По време на ранните клинични изпитвания, провеждани с различни дозировки и схеми на вливане, 2% от пациентите са имали тежки сърдечно-съдови събития, вероятно свързани с приложението на Таксол, които са включвали асимптоматична вентрикуларна тахикардия, тахикардия с бигеминия, АV блок и синкоп.
Проявите на невротоксичност, главно периферна невропатия, са по-чести и остри при 3-часова инфузия на 175 мг/м2, отколкото при 24-часова инфузия, когато Taxol се комбинира с cisplatin. Периферната невропатия, проявяваща се предимно с парестезия, е засегнала 66% от пациентите, но е била тежка само при 5% от болните. При пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб и при пациентки с овариален карцином , на които е приложена 3-часова инфузия Taxol , последвана от cisplatin, се наблюдава явно увеличение на случаите на остра невротоксичност. Периферната невропатия може да се прояви след първия курс и може да се влоши с увеличаване експозицията на Таксол. Периферната невропатия е била причината за преустановяване на Таксол в няколко случая. Симптомите от страна на сетивните органи обикновено са се подобрявали или изчезвали до няколко месеца след прекъсването на Таксол. Предшестваща невропатия, възникнала при предшестващо лечение, не е противопоказание за лечение с Таксол. При пациентите, лекувани с Таксол извън тези рандомизирани изпитвания, се съобщава за припадъци grand mal, промени на зрението, енцефалопатия, вегетативни невропатии, водещи до паралитичен илеус и ортостатична хипотензия. Съобщава се и за нарушения на зрителния нерв и/или светещ, трептящ скотом, особено при пациенти, на които са прилагани по-високи от препоръчваните дози. Тези ефекти обикновено са обратими. Ототоксичност /загуба на слуха, tinnitus/ се наблюдава изключително рядко и може да се отнесе към свързаната с Taxol невропатия или състояние, което е съществувало и преди.
Артралгия или миалгия са засегнали 60% от пациентите и са били тежки при 13% от тях.
Алопеция е наблюдавана при почти всички пациенти.
Преходни и умерени промени в ноктите и кожата са били наблюдавани. Рядко се съобщава за кожни промени свързани с облъчването, извън изпитванията от фаза III.
Стомашно-чревните странични ефекти са били обикновено леки до умерени: гадене/повръщане, диария и възпаление на лигавиците се съобщават при 43%, 28% и 18% от пациентките съответно. Други стомашно-чревни събития, съобщавани извън тези рандомизирани изпитвания, включват обструкция на червата/перфорация и мезентериална тромбоза, включително исхемичен колит.
Силно повишаване (>5 пъти нормалните стойности) на AST (SGOT), алкалната фосфатаза или билирубина са били наблюдавани при 5%, 4% и <1% от пациентите съответно. За чернодробна некроза и чернодробна енцефалопатия се съобщава при пациенти, лекувани с Таксол извън фаза III на изпитванията.
Реакциите на мястото на инжектиране при венозното въвеждане могат да доведат до локализиран оток, болка, еритем и индурация; екстравазалното инжектиране може да доведе до целулит. Може да се появи и промяна в цвета на кожата. Досега не е известно специфично лечение на реакциите при екстравазално инжектиране.
Синдромът на Stevens-Johnson, епидермална некролиза и еритема мултиформ представляват много редки нежелани реакции, които могат да се дължат на някои съпътстващи фактори.
По време на прилагането на Taxol се съобщава за много редки случаи на ексфолиативен дерматит . Лъчев пневмонит се наблюдава при пациентки, които са получавали едновременно и радиотерапия.
4.9. Предозиране Не е известен антидот на Taxol при предозиране. Първичните очаквани усложнения при предозиране биха били подтискане на костномозъчната функция, периферна невротоксичност и мукозит.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. ФАРМАКОДИНАМИЧНИ СВОЙСТВА Фармако-терапевтична група / АТС код: цитостатик
Паклитаксел е ново антимикротубулно средство, което стимулира изграждането на микротубули от димери на тубулина и стабилизира микротубулите чрез предотвратяване на деполимеризацията. Тази стабилност води до инхибиране на нормалното динамично реорганизиране на микротубулната мрежа, което е жизнено важно за интерфазата и митотичните клетъчни функции. Освен това паклитаксел предизвиква абнормно подреждане или образуване на снопчета от микротубули по време на клетъчния цикъл и многобройни астерни образувания от микротубули по време на митозата.
При първа линия химиотерапия на карцином на яйчника, безопасността и ефикасността на Taxol беше оценена в две големи, рандомизирани, контролирани (vs cyclophosphamide 750 mg/m2 / cisplatin 75 mg/m2) изследвания. По време на изследването Intergroup (B-MS CA 139-209), повече от 650 пациентки с първичен карцином на яйчника във фаза II, III или IV са получили максимум 9 лечебни курса Taxol (175 mg/m2 за 3 часа ) последвани от cisplatin (75 mg/m2) или контрол. Второто голямо изследване направи оценка на максимум 6 курса с Taxol (135 mg/m2 за 24 часа ) последвани от cisplatin (75 mg/m2) или контрол при повече от 400 пациенти с първичен овариален карцином фаза III/IV, с > 1см остатъчен тумор след лапаротомия или с далечни метастази. И в двете изследвания пациентите лекувани с Taxol в комбинация с cisplatin са показали значително по-високи стойности на отговора, по-дълго време за подобряване на състоянието и по-дълга средна преживяемост в сравнение със стандартната терапия. Увеличена невротоксичност, но намалена миелосупресия са наблюдавани при пациентки с напреднал овариален карцином, на които е била приложена 3-часова инфузия Taxol/cisplatin , в сравнение с пациентки, получаващи cyclophosphamide/cisplatin.
При лечение на авансирал недребноклетъчен рак на белия дроб, Taxol 175 mg/m2 последван от cisplatin 80mg/m2 е оценен в две изследвания фаза III (367 пациенти на режим съдържащ Taxol) . И двете изпитвания са рандомизирани - едното сравнено с терапия с cisplatin 100 mg/m2, другото с teniposide 100mg/m2 , последвано от cisplatin 80mg/m2 като контрола (367 пациенти на контрола). Резултатите във всяко изпитване са били сходни . По отношение на смъртността няма значителна разлика между режим съдържащ Taxol и контролата ( средна преживяемост 8.1 и 9.5 месеца при режим съдържащ Taxol , 8.6 и 9.9 месеца на контролата ). По отношение на преживяемостта без прогресия на заболяването,не е установена значителна разлика между леченията. Значително предимство е отбелязано по отношение на клиничния отговор. Резултатите, свързани с качеството на живот, са в полза на режимите съдържащи Taxol по отношение загубата на апетит, като същевременно дават данни за недостатъците на режимите съдържащи Taxol по отношение на периферната невропатия (p < 0.008).
При адювантна терапия на карцином на гърдата, пациентките получаващи Taxol в рандомизирано изследване фаза III са показали 22% намаление на риска от рецидив и 26% намаление на риска от смърт, по отношение на пациентки, които са само на АС терапия. Средната преживяемост е била 30.1 месеца.
Данни от две фаза II изпитвания /85 пациенти/ подкрепят прилагането на Taxol като втора линия терапия при пациенти с Капоши саркома свързана със СПИН. Всички са имали широко разпростра-нено и рисково заболяване. На 59 пациенти преди това е приложена системна терапия. Общият обективен отговор /допълнен критерий ACTG/ е бил 59%. Средното време за отговор е било 8.1 седмици, средната продължителност на отговора 10.4 месеца, а средното време до прогресия на заболяването – 6.2 месеца. При няколко пациенти е наблюдавана допълнителна трайна клинична полза, в това число подобрение в белодробна Капоши саркома с намаляване на симптомите; разнасяне или намаляване на отока, обхващащ лицето, крайниците и гениталите; разнасяне или подобряване на плантарни лезии, което води до по-добра способност за движение; разнасяне или подобряване на лицеви лезии от Капоши саркома; общо подобряване на състоянието.
При адювантна терапия лечението на напреднарва линия химиотерап
5.2. ФАРМАКОКИНЕТИЧНИ СВОЙСТВА
След венозно приложение паклитаксел показва двуфазно намаление на плазмените концентрации.
Фармакокинетиката на паклитаксела е била определена след 3 и 24-часова инфузия при дози 135 и 175 мг/м 2 . Изчисленият терминален полуживот варира от 3.0 до 52.7 часа, а средните стойности на тоталния клирънс варират от 11.6 до 24.0 л/час/м 2 ; тоталният клирънс изглежда намалява с повишаване на плазмените концентрации на паклитаксела. Средният обем на разпределение в равновесно състояние варира от 198 до 688 л/м 2 , което показва голямо екстравазално разпределение и/или свързване с тъканите. При 3-часова инфузия увеличаването на дозите води до нелинейна фармакокинетика. При 30% увеличение на дозата от 135 до 175 мг/м 2, стойностите на C max и на AUC 0- се увеличават със 75% и 81% съответно.
Интраиндивидуалната вариабилност на системната експозиция на паклитаксела е минимална. Не са били намерени данни за кумулиране на паклитаксел при многократни курсове на лечение.
Изследванията in vitro на свързването със серумните протеини показват, че 89-98% от препарата се свързва с тях. Наличието на циметидин, ранитидин, дексаметазон или дифенхидрамин не е повлиял на свързването на паклитаксела с протеините.
Отделянето на паклитаксел при човека не е напълно изяснено. Средните стойности на кумулативното наличие на непроменения препарат в урината варират от 1.3% до 12.6% от дозата, което свидетелства за екстензивен екстраренален клирънс. Метаболизмът в черния дроб и жлъчният клирънс са може би основния механизъм на отделяне на паклитаксела. Метаболизмът на паклитаксел се осъществява главно от цитохром Р450 -ензимите. Доказано е, че хидроксилираните метаболити са основните метаболити. Образуването на 6 -хидроксипаклитаксел, 3’-p-хидроксипаклитаксел и 6  , 3’-p-хидроксипаклитаксел се катализира от CYP2C8, 3A4, респ. двата 2C8 и 3А4. Ефектът на нарушената бъбречна или чернодробна функция върху отделянето на паклитаксела след 3-часова инфузия не е бил изследван според правилата. Фармакокинетичните параметри, получени от една пациентка, подложена на хемодиализа, получавала 3-часова инфузия с Таксол 135 мг/м 2 , са били в границите, намерени при пациенти, които не са на диализа.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Карциногенният потенциал на Таксол не е проучван. Поради неговия фармакодинамичен механизъм на действие обаче, паклитакселът е карциногенен и генотоксичен препарат. Доказано е, че Таксол е мутагенен както in vitro , така и in vivo , върху тест системи на бозайници.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества Ethanol (396 мг/мл ) , хроматографски пречистено полиоксиетилирано рициново масло .
6.2. Несъвместимости
Полиоксиетилираното рициново масло, съдържащо се в Taxol, може да доведе до екстрахиране на DEHP [ди-(2-етилхексил)фталат] от контейнери от поливинил хлорид (РVС), като степента се увеличава с времето и с концентрацията. Следователно, приготвянето, съхраняването и приложе-нието на разредения Taxol трябва да се извършва само с оборудване, което не съдържа РVС.
6.3. Срок на годност 2 години. Замразяването не повлиява неблагоприятно препарата.
6.4. Специални предпазни мерки при съхранение
Да не се съхранява при температура над 25 С . Да се съхранява в оригиналната опаковка .
6.5. Естество и вместимост на контейнера
Стъклен флакон с единична доза 30 мг или 100 мг паклитаксел като 6 мг/мл разтвор в индивидуална картонена кутия, или в опаковка по 10 кутии.
Стъклен флакон с многократна доза, съдържаща 300 мг паклитаксел в 50 мл разтвор. Флаконите са в индивидуални картонени кутии.
6.6. Указание за употреба
Работа с препарата: Както при всички противотуморни средства, трябва да се внимава при работа с Taxol. Разреждането трябва да се прави в асептични условия от обучен персонал в специално определена за това зона. Трябва да се носят подходящи защитни ръкавици. Трябва да се внимава да се избягва контакта с кожата и лигавиците. В случай на контакт с кожата, участъкът трябва да се измие със сапун и вода. В случай на контакт с лигавиците, те трябва да се измият обилно с вода. При инхалация се съобщава за диспнея, болка в гърдите, парене в гърлото и гадене.
Ако неотворени флакони се замразят, може да се образува преципитат, който се разтваря с леко разклащане , когато достигне стайна температура. Качеството на продукта не се повлиява неблагоприятно. Ако разтворът остава мътен или се забелязва неразтворен преципитат, флаконът трябва да се изхвърли.
Не трябва да се използват остри предмети за отваряне, тъй като може да се наруши стерилността на флакона.
Приготвяне за венозно въвеждане: Таксол трябва да се разреди преди инфузия при прилагане на асептична техника. Таксол трябва да се разрежда с 0.9% натриев хлорид за инжекции или 5% разтвор на декстроза, или разтвор на 5% дектроза и 0.9% натриев хлорид, или 5% декстроза в разтвор на Рингер до крайна концентрация 0.3 до 1.2 мг/мл.
Приготвените разтвори са физически и химически стабилни в продължение на 27 часа при 25 С. След многократно вкарване на иглата и изтегляне на разтвора, флаконите Taxol за многократни дози запазват микробна, химическа и физическа стабилност до 28 дни при 25 С. Разредените разтвори не трябва да се замразяват.
След приготвянето разтворите могат да се замътят, което се отдава на вехикулума на препарата и не се отстранява чрез филтруване. Таксол трябва да се въвежда през in-line филтър с микропореста мембрана не по-голяма от 0.22  m. Не са отбелязани значителни загуби в мощността на препарата след въвеждане на разтвора през система, съдържаща in-line филтър.
За да се сведе до минимум експозицията на пациенти на DEHP [ди-(2-етилхексил)фталат], който може да се екстрахира от инфузионните сакове, системи или други медицински инструменти от РVС, разредените разтвори на Таксол трябва да се съхраняват във флакони, които не са направени от РVС (стъкло, полипропилен) или пластмасови сакове (полипропилен, полиолефин) и да се въвеждат с помощта на системи от полиетилен. Използването на филтърни устройства (напр. IVЕХ-2 ), които включват къси входни и/или изходни отвърстия от РVС, не е довело до значително екстрахиране на DEHP.
Изхвърляне: Всички предмети, използвани при приготвянето и въвеждането на Таксол или които са влезли в контакт с него по някакъв друг начин трябва да се изхвърлят в съответствие с инструкциите за работа с цитотоксични съединения по места.