Re: Добро утро / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

А, Екна приемам критиката, така е, истина е, аз съм напуснала държавата по собствено желание, защото не искам децата ми да имат моята съдба, не искам да се лутат без бъдеще, поех аз тази отговорност, защото другото беше аз да остана в България, а те да напуснат Родината и да се разпилеем кой където му видят очите по света. За това аз рискувах собственото си спокойствие и против собствените си разбирания го направих за тях. МНого семейства по такива причини са разделени и това е ужасно.. Имиграцията ми е законна, с виза съм дошла и с документи от България още, късмет беше, не съм планирала, просто късмет, така се случи, дори не бях подготвена за имиграция, не съм и мислила, никога не съм планирала дори. Но като се случи много дълго мислехме в къщи, много, и насила тръгнат за тук, просто обещах на децата, за тях го направих и те знаят това, че аз съм тяхна жертва от където и да го погледнеш, и решихме - ще опитаме да емигрираме, ако не върви, ще се върнем. Неизвестното винаги плаши. Така се случи обаче, че трудностите ги надживяхме и се установихме в моята втора Родина. Не че тук няма проблеми, има, как да няма, но все пак има закони и ред, всеки се стреми да ги спазва, но има и такива които си позволяват нарушения. За тях няма да пиша, защото си има служби които си знаят работата. Но имам възможност да направя разликата между двете държави, за това пиша. Ако си стоите заровени в пясъка и не се учите от държави в които има установен ред съвсем ще стане зле. Аз това исках да покажа, че има начин да промените нещата, но трябва сами да си ги извоювате. Ние, моето семейство активно участваме във всички моменти в които ни се отдава възможност, даваме мнението си и което надделее го приемаме, понякога не съвпада, понякога съвпада, но важното е, че е демократично и законно. Най-голямата заслуга на тази държава е, че е създала живот който човек може да контролира сам, всичко е в неговите ръце. Например тук няма детски добавки, човек ражда и отглежда толкова деца колкото му е кисията, възможностите да ги храни и издържа, никога не е имало, ето ти първата причина да не се разчита на тези социални пари и децата да не са инструмент за печалба. . Да видиш как всяко семейство си планира децата. Другото е, че тук няма болнични листове, просто такова нещо не съществува, така,че ако се разболеееш не ходиш за болнични, няма болнични и за деца, правиш си сметката като ги родиш тези деца как ще ги гледаш и като се разболеят как ще ги лекуваш и още и още и още, и така до безкрай. Тук гледаш полуболен-полуздрав да ходиш на работа, защото .... може и да я загубиш ако много отсъстваш. Ще кажеш не е честно, да, така е, но пък когато си малко болен не обръщаш внимание на болестта и ходиш на работа, не се злоупотребява и с болнични листове за отсъствие, то ако това съществуваше тук всички ще излязат в болнични и ще ги удължават, защото този народ е много болен, всеки влачи по няколко болести и се мъчи. Няма и някакви права за намален работен ден за деца било за едно, било за друго. Но има почасова работа, така ,че всеки може да прецени 4, 6 или 8 часа ще работи и при такъв договор го прави в удобно за него време приема работата. И това е преди всичко за хора които имат малки деца и се сменят със съпруга, или ученици които учат де редовно, де заточно, де електронно, според графика, но така е направена държавата, че да работиш колкото се може повече, че парите не стигат на никого. Децата в хай-скуловете започват работа барабар с ученето и помагат на семействата си. Тук бременна жена или с малко дете няма никакво предимство, ама никакво никъде, това опашки, това лекар, това магазин, абе където и да отидеш всеки си стои на опашката и си чака реда, дори и да искаш на някого да дадеш ред опашката се надига веднага и не разрешава. Никога жената или детето не е имало предимство някъде, то като погледнеш или са бременни или са с малки деца хората, това значи никога да не дойде ред на човек да мине където и да е. Така се възпитават хората да мислят и да знаят, че никой няма право пред другия за нищо и равноправието е за всички, пък децата не са причина човек да прережда който и да било. Аз като дойдох много се изненадах от всичко това, казвах си, как може това, но после като поживях в тази държава разбрах, че така трябва, смених мисленето си, човек да не разчита на държавата, на милостта на хората, а да построи живота си по свой начин, удобен за него, но да не притеснява никого за това си решение. Да, има етноси които раждат по религиозни причини или тяхни си причини по много деца, но си ги гледат, има служби които следят за това и само едно малко оплакване да се получи от близки, съседи, училище, детска градина или където и да било и попадат под ударите на закона, но това няма да коментирам. После тези неща се вписват в компютрите под номера при вас ЕГН, тук е ССНомер, и когато искаш да почнеш работа някъде това веднага изскача, или по друг повод, и всеки се стреми да бъде "чист" защото това рефлектира навсякъде. Тези информация стои до края на дните на човек, няма давност.

Колкото до това, че ме нападаш, че живея в друга държава - всеки може да го направи, дори и ти, това не е невъзможно, така, че не виждам причина да не го направиш ако имаш желание. Познавам хора които дойдоха, поживяха и се върнаха. Причини много. Други дойдоха и се устроиха, дори не искат да чуват за България повече. Не всеки издържа на напрежението, реда, законите, динамиката, новите отговорности и прекрояване на живота, смяна на мисленето, все едно се раждаш наново, но всеки който не е преживявал имигранство трудно ще разбере. Аз пък смятам, че имам право да казвам мнението си, ни най-малко не ме засягаш като хамериканка, защото аз съм си българка по рождение. Тази държава се е изградила и съществува като сбор от различни националности и религии и още от създаването й е предвидено равенство и закони които да не толерират едни за сметка на други общности или народности. Няма и закон който да те кара да се откажеш от рожденното си гражданство, както е в Европа с някой държави, просто демокрация и уважение и към рожденната държава и към тази която ти е дала право на ново гражданство. Всички тук знаят, че рожденната държава с нищо неможе да се замени и всеки я носи в сърцето си, за това се говори с уважение за нея. Аз смятам, че всеки може да се движи спокойно и да живее където си иска по света, стига да спазва правилата и това да му харесва. Ти си избрала да останеш в България, ОК, аз приемам това и не го смятам за геройство, нито време за изпитания, нито каквото и да било, харесва ти, приемаш всичко което става с приятно усещане за нормално, нека така да бъде, аз съм демократичен човек, щом си щастлива в твоя си свят и с този начин на живот, щом това ти носи усещане за радост и спокоен живот - така да бъде. Не споря ни най-малко, много хора са така. За това хората сме различни, но това не ни пречи да бъдем с уважение един към друг.

На последните избори ние също гласувахме за правителство на България, имаме това право и го упражнихме, беше много народ от българската общност, на едно единствено място беше урната в щата и имаше хора които пътуваха със часове от други градове за да дойдат, после да се върнат. Ние пътувахме 1 час в едната посока, чакахме на опашка около 1 час за да гласуваме и после докато се върнем още 1 час, но бяхме на мнение, че това си право ще го употребим, за да помогнем на българския народ. В България има хора които заслужават по-добър живот и по-уредено бъдеще. За вас го направихме. Много българи в чужбина го направиха, дори невиждан актив от всички щати имаше . От цял свят. Не сме забравили нито Родина, нито хората които са останали, говорим си, че всеки глас е ценен за българите, с гордост го правим и с ясното съзнание, че останалите българи в Родината имат нужда от помощ. В същото време на другия ден научаваме, че 50% в България не гласуват, това не го разбирам, то-ва... Колкото и да е отчаян човек от всички маневри на политици и правителства гласуването е единствения демократичен начин да се върви напред, по-добро на този етап законно не е измислено. По този начин става промяната, протестите не дават резултат, защото са представители на различни партии и стават разправии и скандали, продават се и се купуват.

Аз горещо препоръчвам тази интернет ТВ, предаването е в реално време на живо и много подредено със специалисти, често се говори за радикален ислямизъм и това което чувам и виждам е лошо. Не е нормално и ако за някой е добро, за много хора е лошо. Докато някой хора не вярват в истината, гледат на къси разстояния, други целта им е да ги приспят в тяхните пролеми и да си постигат целите тихомълком. Погледнато от далеч и слушано от различни краища на света различни мнения на хора и специалисти дава реална картина на случващото се в България. Аз си пускам тази интернет ТВ и ако не гледам я слушам като радио. Който иска да я слуша, там нищо не се спестява и няма скандали, има истина и само истина.

Екна,

Аз не съм от хората които като си дойдат в България почват да се дуят, хвалят и да лъжат какво било тук и там. Познавам много българи които нарочно го правят и споделят после като се върнат колко хора са им се вързали на лъжите, като ги питаме защо го правят казват - ами що да не ги поизлъжеш малко българите, те и без това не знаят какво е да си имигрант по света, всички си мислят, че света е райска градина и само за развлечения си мислиш и за удоволствия. Та аз това не одобрявам, и не ме слагай в този кюп на всички които са извън Родината що за хора са като се върнат. Винаги съм казвала, че на човек трябва да му е много силна психиката и амбицията, за да издържи на всички трудности, иначе се депресира, напада го носталгията и се връща. На времето си купихме еднопосочни билети, умишлено, защото знаех, че най-лесно е като се сблъскаш с първите трудности да махнеш с ръка и да излетиш обратно. Аз и моето семейство сме много скромни хора и живеем така, дори бих казала имаме затворен живот, защото не споделяме много неща от българската общност по принцип - пазим се, много от тях идват с фалшиви имена, документи, крадат, лъжат, пият, бият, правят това което си правят и в България, сменят държавата, но от "навиците си" не се отказват и тук затъват в проблеми. Далече от такива, по принцип шумните места не са за нас, винаги сме търсили спокойствието и тишината. Та сме срещали всякакви, за това стоим далеч от всички, имаме шепа приятели и те ни стигат, но те са от много старите имигранти, улегнали, с пораснали деца, с внуци, хора които са се установили в тази държава и са се приспособили, живеят си старините и не мислят да се връщат.

Има и такива които карат тирове тук и живеят по 6 месеца, ту в едната държава, ту в другата, ама буквално живеят в кабината на камиона, там им е всичкото както се казва и като спечелят пари се връщат да ги харчат в България, после пак се връщат тук и пак на камиона. Много са, приели са този начин на живот. За по 6 месеца в двете държави. Но от заседяването и от извънредното шофиране хващат много болести, нямат време за нищо, нямат и възможност за лекар, за почивка, изключително труднен начин на съществуване. Като се приберат в България се лекуват и си харчат парите.

Колкото до мащехите не съм съгласна с теб и не разбирам защо правиш това сравнение, обидно е за мен. Ще ти обесня защо. Моят съпруг е останал сирак, без майка когато е бил на няколко месеца бебе, рожденната му майка е починала непосредствено след раждането му. Отгледан е от степ-мадър, така наречената втора майка, която беше много добър човек, изключително, той и казваше майко и ми е признавал, че не е знаел до много късно от живота си, че тя не му е рожденна майка. И той я обичаше и тя го обичаше. Тя не е имала свои деца никога, но го е обичала и грижила за него като за свое рожденно. Мащеха е синоним на лошотия и проклетия, а тя е била майка, втора майка, не рожденна, а всеотдайна и грижовна, Бог не я е дарил със собствени деца, но тя е отдала цялата си майчина любов на него и никога не го е осиновявала, просто го е приела за свое дете. На фона дето рожденни родители изоставят или продават децата си, тя е била ангел и много ме заболя за това ти сравнение. Има и добри мащехи и много лоши рожденни майки.

Сега, много ми е радостно, че получаваме добри новини за българите понякога от американци. Радвам се от сърце за такива новини. В такива моменти ми се изпълва сърцето с гордост, че съм българка и че децата ми са българи. Ето 2 случая скорошни. На малкия ми син адвоката във фирмата където работи има брат който от няколко години живее и работи в София. Няма да казвам с какъв бизнес се занимава, не е толкова важно. Сега адвоката планира посещение и разпитвал синът ми за интересни неща, за история, забележителности, заведения, храна, такива работи, нещо да сподели. Той ме пита мен, защото и той толкова знае, излезе много малък и всичко му е мъгла, а аз пък какво да кажа, като много години ме няма и нещата са се променили. Но от брат си е получил добри отзиви за хората с които работи, доволен е, но живее затворено. Той си има американско общество с което общува, иначе се чувства добре. Друг случай. Пак с малкия ми син, скоро имаше скайп разговор с една много добра консултантка по програмиране на административна работа, разбира се платена, която в частен разговор преди това го е питала каква народност е - прави впечатление името му. После е споделила, че няколко пъти е била в София по покана на една фирма която се състои от няколко млади, талантливи, изключително амбициозни и можещи българи, инженери, които се консултират също с нея и напредват яко в световните продажби на програми. Изпратила беше и сайта им със снимките, разгледахме ги, да, вярно е, браво на такива млади хора, дай боже още. Е как да не се гордееш.... Винаги съм се радвала на успели и талантливи хора, подкрепяла съм ги и съм се възхищавала.

Моите деца не планират да се връщат. Внучето ми е родено тук - неговата родина е тук, сега ако се върнат той ли да става имигрант, не, гледат напред и се чувстват добре за сега. Въпреки това той, внучето ми, ходи на неделно българско училище заедно с още много български деца родени тук. В България децата ходят на английско училище, а тук ходят на българско. Кръговрат. Родината е там, където човек се чувства добре.

Аз само се опитах да споделя какво е направено преди повече от 200 години тук и как е изградена държавата, да се копира добрия готов опит, а не негативите от които страдат хората. Като пусна който и да е български канал, или радио, или вестник все едно и също чувам, всички се оплакват, противопоставят, нападат, изопачават, груб и агресивен тон, мааалеееееееееейййййййй, всеки за права говори, стига с тези права, постоянно, ежедневно, натрапчиво, а никой не казва, че всеки човек има и задължения. Всяка майка трябва да се грижи отговорно за децата си, не само да ги ражда и да прави пари от тях и да манипулира институциите, ами да се отдаде на децата си и да ги изгради като почтенни и добри хора. Когато се създават деца трябва да се мислят и за възможностите, да има родителска отговорност. Тук отдавна са го измислили - децата не трябва да бъдат средство за печелене на пари и да бъдат обект за издръжка. От малки децата в България са по дискотеките и по улиците, ами това става със знанието на родителите и учителите, значи някой е съгласен с това. И потребно ли е, нужно ли е, полезно ли е, какво допринася подобно мероприятие за изграждането на личността в детето. Тук от много малки децата почват да работят след училище,- тук се учи само първа смяна- това е престижно за всеки млад човек и се надпреварват за по-хубава и по-платена работа, учат се на труд и помагат на семействата си, след работа уморени учат и на другия ден пак същото и нямат време за нищо, хмммммммм за дискотека ли - след 21 години ако имат време, но тогава вече живота ги награбва с пълна пара и малко са тези които се отдават на подобни удоволствия, всички на тази възраст работят, учат, някой създават семейства, почиват, спортуват, образоват се допълнително, отделят време за хобитата си, туризъм, пътешествия, нови светове...

Хубава вечер.

Живота е рисуване без гума за триене.