Повече информация за протоколите / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Ефективна ли е хомеопатията при лечение на рак?

By Manfred Mueller | The American Homeopath Volume 18, 2012
(статията е публикувана със значителни съкращения)

В настоящата статия е направен преглед на статии за лечение на ракови заболявания с хомеопатия, публикувани през последните 5 години в PEER – наблюдавани научни списания.
През 2007г. в научния обзор „Доказателства – Научни изследвания за хомеопатично лечение на раковите заболявания”, публикуван в The American Homeopath, ние направихме следния извод:
„Хомеопатичните лекарства показват биологично действие върху рак – ин витро и ин виво, при животни и хора, при ниски и високи потенции. След като традиционното лечение на рак е свързано с тежки и понякога фатални странични ефекти, а хомеопатията е безопасна и няма такива, си струва и дори е спешно да се проучи и осигури хомеопатично лечение на рак и други заболявания.“

Хомеопатичното лечение на рак има голям потенциал, защото е безопасно и същевременно дава сравнително чести, положителни резултати в кленечната практика. За съжаление има голямо объркване сред много изследователи за ключови концепции в хомеопатията. Обръщаме внимания и на факта, че проучванията за лечение на рак с хомеопатия досега изследват действието на високите разреждания, а не ефективността на хомеопатичното лечение. Това трябва да се има пред вид, докато четете този материал.

Трудности при проучване на хомеопатично лечение на рак
В статия на професор Е. Ернс се коментира сериозната липса на рандомизирани, контролни проби при хомеопатично лечение на рак, наличните такива проби са само за ракова палиация и подкрепяща терапия. В статията се описва, че хомеопатичните потенции са разреждания над числото на Авогадро. Пропуснато е да се отбележи, че в световен мащаб се използват само 25% разреждания на хомеопатични лекарства над числото на Авогадро.

Освен критиките към хомеопатията има и други причини за редките изследвания при хомеопатичното лечение на рак. Клиничните проучвания за недоказани терапии за лечение на рак като хомеопатия, са скъпи и има законови пречки. В 30 щата в САЩ има забрани за използване на недоказани терапии за рак. Рядко се одобряват клинични експерименти за непроучени лечения на рак като хомеопатичната терапия.

Същевременно правителството и професионалните организации продължават да подкрепят химиотерапия, лъчетерапия и хирургия като единственото одобрено лечение, независимо от тежките увреждания и ниските терапевтични ефекти. Заради законовите ограничения, по-голяма част от хомеопатични проучвания се провеждат в лаборатории – изследване на ефектите от хомеопатичните лекарства ин витро в клетъчни линии, или ин виво в опитни животни с предизвикан рак. Това обяснява оскъдните рандомизирани, контролни клинични проучвания.
Все повече пациенти по света избират хомеопатично лечение като допълващо или алтернативно на конвенционалната терапия. Проучванията показват, че когато нямат достъп до хомеопатия, пациентите се снабдяват и лекуват себе си и близките си с хомеопатия, дори без подходящо обучение.

Програма за най-добри случаи (BEST CASE SERIES PROGRAM)
В Индия, където хомеопатията е медицинска терапия, одобрена от държавата, хиляди ракови пациенти се лекуват с хомеопатия, клиницистите докладват, че при около 1/5 от пациентите туморът напълно изчезва и другите се подобряват значително след хомеопатично лечение.
През 2008 изследователи от PBH RESEARCH FOUNDATION, Калкута, Индия, публикуват доклади за лечението на няколко случаи на белодробен и езофагиален карцином, които преди повече от десетилетие са представени пред Националният раков институт, в Програмата за най-добри случаи (. В тях се съдържат патологични и радиологични доклади за 14 пациенти с малигнени тумори, лекувани по Банерджи протокол до пълно изчезване на туморите.

Проведеното лечение се различава от класическия хомеопатичен метод, защото преференциално са използвани лекарства показали ефект в голям брой клинични случаи, вместо чрез индивидуализация на подобието на симптоми. Този подход е оправдан при рака, поради липсата на симптоми (индивидуални – бел.ред.) и тежестта на болестта. Такива състояния се класифицират като едностранни болести от създателя на хомеопатията – д-р Самуел Ханеман. От 1991 г. Националния раков институт провежда оценка на комплементарни и алтернативни методи, които се оценяват по същите строги критерии както и конвенционалните.

Изследвания на хомеопатични потенции
През 2010 г., проф. д-р Димфел, Германия показва, че ефекта на ниските потенции може да се види на ЕЕГ. Използвайки лекарство на фирма Heel, той измерва мозъчните вълни чрез ЕЕГ, за да определи въздействието на лекарството.
В Индийския технологичен институт е проведено проучване с помощта на нанотехнологии на много високи потенции. Използвани са лекарства от метален произход от надеждни производители. Чрез електрон-трансмисионна микроскопия, електронна дифракция и химичен анализ чрез индуктивно свързана атомно-плазмена спектроскопия, за първи път демонстрират наличие на физически частици под формата на наночастици и техни агрегати във високо разредените разтвори (30С и 200С).

Терапия с ниски дози за напреднал рак
Д-р Сати от Департамента по радиационна онкология, Albany Medical Centre, NY, коментира, че има световна тенденция за използване на ниски дози при терапия на сериозни заболявания като напр. напреднал рак. Малка доза от предписаното лекарство често се назначава продължително на определени интервали (Метрономична терапия), като стандартна терапия или като поддържаща терапия за дълго време. Той говори за феномена хормезис – наблюдение, че токсините в ниски дози могат да предпазят организма от увреждащите дози на същия токсин. Нужни са допълнителни проучвания, за да се определи потенциала на нискодозираната, метрономична терапия за лечение на хронични и усложнени заболявания. В заключение той посочва, че новата метрономичната терапия с ниски дози ще има много голям ефект при лечението на хронични заболявания навсякъде по света.

Антираков ефект на хомеопатичните лекарства при лабораторни животни и клетъчни култури
В Изследователски център Амала, Индия са изследвали антираковите и инхибиторни ефекти на няколко потенцирани, хомеопатични лекарства върху плъхове с чернодробен карцином и мишки със саркома. Назначени са 4 лекарства, често използвани за лечение на рак – Ruta graveolens, Hydrastis canadensis, Lycopodium clavatum и Thija occidentalis в потенция 200C.

Изследователите са проучили ефекта на Ruta graveolens 200C и Phosphorus 1M при мишки със сарком. Същата група изследователи (Preethe at al) са правили изследвания на Ruta graveolens 200C и на метанолов екстракт на Ruta graveolens. Те установяват антитуморна активност на това лекарства при тумори при мишки и асцит като усможнение на раковото заболяване, включително при лимфом на Далтън и сарком на Ерлих. През 2005 г., изследователския екип Phatak et al доказва, че Ruta 6C предизвиква селективно смъртта на ракови клетки от мозъчен тумор и води до нестабилност на теломерите.

Друго проучване (Kumar et al., 2007) открива, че потенцираните хомеопатични лекарства забавят развитието на тумора и осезаемо намаляват повишените нива на ензимни маркери, което се вижда от морфологични, биохимични и хистопатологични данни. От четирите лекарства, Ruta graveolens 200C показва най-силно инхибиращо действие върху развитието на чернодробния тумор. Лекарствата Ruta 200C и Phosphorus 1M намаляват разпространението на саркома и увеличават продължителността на живот на мишките с тумор.

В друг опит изследователите от Амала институт (Sunila et al.) докладват за антитуморна и антиметастатична активност на Ruta graveolens 200C и Hydrastis canadensis 200C при трансплантирани тумори на мишки. Изследваните хомеопатични лекарства значително увеличават продължителността на живот на мишките със сарком и лимфом, и в 95,6% и 95,8% намаляват обема на солидните тумори на 31-я ден от въвеждането на тумора. Лекарството Hydrastis canadensis 1M даден орално, значително инхибира растежа на развити, солидни тумори и увеличава продължителността на живот. При 9 от 15 животни с развити тумори се наблюдава изчезване на тумора след лечение с Hydrastis 1M.

Авторите посочват и антиметастатичната активност при животни с меланом на лекарствата Thuja occidentalis 1M, Hydrastis canadensis 1M и Lycopodium clavatum 1M. Доказателство за това е инхибирането на туморната формация в бял дроб, морфологичен и хистопатологичен анализ на бял дроб и намалени нива на клетъчния маркер за пролиферация gamma-GT в серум.

В следващ опит на същата група (Sunila et al., 2009) се изследва цитотоксичния ефект на 10 потенцирани лекарства в разреждане 30C и 200C, сравнен с активността на техни майчини тинктури, при лимфомен асцит, саркомен асцит, клетъчни линии на белодробен фибробласт (L929) и яйчник на китайски хамстер. Също така се оценява и способността на динамизираните лекарства да предизвикат апоптоза и тяхното влияние върху експресията на гените по време на апоптоза. Авторите заключват, че динамизираните лекарства инхибират образуването на клетъчна колония и Thuja occidentalis, Hydrastis canadensis и Carcinosinum във високи потенции предизвикват апоптоза. Майчините тинктури също показват значителен цитотоксичен ефект.

Изследвани са Ruta graveolens 200С, Carcinosinum 200С, Hydrastis canadensis 200С, Thuja occidentalis 200С, and Thuja occidentalis 1M за способността им да предизвикват апоптоза, като се наблюдава морфология, ДНК анализ и експресия на гени на апоптозата. Ruta graveolens 200С предизвиква морфлогични промени в клетки на лимфом. Апоптозата е един от механизмите на действие на хомеопатичните лекарства за намаляване на тумора. При сравнение на действието на потенцираните лекарства и майчините тинктури, се установява че те имат близки ефекти.

В Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология на Университета в Каляни, Индия, д-р Банерджи и сътрудници изследвали ефективността на лекарството Chelidonium majus 30С и 200С при изкуствено предизвикани чернодробни тумори и хепатоксичност при плъхове. Плъховете са разделени на 6 подгрупи като на 30, 60, 90 и 120 ден са оценени различни биомаркери за токсичност и патологични параметри. Учените откриват, че хроничното хранене с p-диметиламиноазобензен и фенобарбитал повишават нивата на аспартат аминотрансфераза /АСТ/, аланин аминотрансфераза /АЛТ/, гамаглутамил трансфераза, лактат дехидрогеназа, триглицериди, холестерол, билирубин, креатинин и намаляват нивата на глутатион, глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа и каталаза. Установяват се статистически значими разлики в тези параметри между третирани животни и позитивната контролна група. Авторите заключват, че и двете потенции на Chelidonium проявяват антитуморен и антиоксидативен ефект срещу изкуствено предизвикани тумори и хепатотоксичност при плъхове.

Изследователски екип от Университета в Каляни (Bhattacharjee et al.) доказва експериментално, че Natrium sulphuricum 30С самостоятелно или в комбинация с Carcinosinum 200С намалява чернодробните тумори. Периодичната употреба на Carcinosinum, заедно с Natrim sulphuricum, носи допълнителни ползи срещу генотоксичността, хепатотоксичността, цитотоксичността и оксидативния стрес, предизвикани от карциногените при хепатокарциногенезата. Това изследване потвърждава наблюденията на клиницистите, използващи хомеопатия.

В същия университет е направено друго проучване (Patak et al.) на лекарството Lycopodium clavatum 200C, което е често използвано за лечение на рак на черен дроб, и е установена антиракова активност при мишки с предизвикан чернодробен рак. Lycopodium 200С намалява цитогенетичните увреждания, предизвиквайки позитивни изменения във всички патологични, биохимични фактори и в клетъчната жизнеспособност.

В Тексаския университет, Хюстън, изследователи от Програма за Интегративна Медицина, Департамент за молекулярна патология и Департамент за онкология, проучват 4 често използвани хомеопатични лекарства за лечение на рак – Carcinosinum, Phytolacca decandra, Conium maculatum и Thuja occidentalis, за цитотоксичен ефект срещу две човешки клетъчни линии на аденокарцином на млечна жлеза. Откриват, че лекарствата предизвикват цитотоксичен ефект, чрез забавяне цикъла на клетките и апоптоза. Тези ефекти се съпътстват и от променена експресия на регулиращите клетъчния цикъл протеини. Авторите заключват, че техните открития демонстрират биологична активност на хомеопатичните продукти в свръх-разредени дози и препоръчват допълнителни преклинични и клинични проучвания. Също така посочват, че пациентите, които идват в клиниката по Интегративна медицина вече използват хомеопатия или искат да я интегрират към конвенционалната си терапия. Като цяло има голям интерес от страна на пациентите към хомеопатично лечение на рак.

В Изследователска лаборатория за възпалителни и неопластични клетки, Медицински факултет Мурсия, Испания, са тествали Бразилски комплекс – хомеопатично, комбинирано лекарство, имунен модулатор, използвано за пациенти с отслабена имунна система. Наблюдавали са ин витро взаимодействието на миши лимфоцити и макрофаги, с меланомни клетки, в присъствие и отсъствие на лекарство. В присъствие на лекарството, се увеличава анти-раковата активност на лимфоцитите и макрофагите срещу агресивната меланом. Тези резултати показват, че нетоксични терапии с Бразилския комплекс, са обещаващ алтернативен подход за лечение на меланом. Авторите посочват, че такива терапии могат да увеличат ефективността на конвенционалната терапия, подобрявайки имунният отговор срещу туморните клетки.

Заключение
Лабораторните изследвания ин витро и ин виво показват, че хомеопатичните лекарства имат капацитет да намаляват размера на туморите и да предизвикват апоптоза. Хомеопатичното лечение е ефективно и като комплементарна терапия за страничните ефекти от конвенционалната ракова терапия. Това потвърждават наблюденията от клиничната практика – когато хомеопатичните лекарства са подбрани съгласно индивидуалните особености на пациента и патологията и назначени в подходящи дози, хомеопатичната терапия е ефективна при лечение на всички видове рак и левкемия, както и при увреждащите странични ефекти на конвенционалната терапия.

За 200 години от съществуването на хомеопатията, са открити над 400 лекарства за лечение на рак. Много малка част от тях са били обект на научно изследване досега. Следващата голяма стъпка в проучването на хомеопатично лечение на рак са двойно-слепите, плацебо-контролирани, рандомизирани клинични проучвания.
Има все по-голям интерес и настояване от страна на пациентите за достъп до хомеопатично лечение на рак, както и за други алтернативни методи. Затова е важно да се продължи с проучването и осигуряването на качествено, хомеопатично лечение на рак, за тези които искат да го получат.

Посетете сайта на Хомеопатичният Колеж, където ще намерите пълния текст на статията на английски и библиографията: