|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Любимо хоби или това което ви харесва да правите 4
|
|
| Автор |
kaloyana_-177704 (стар клубар) |
| Публикувано | 13.08.14 05:48 |
|
|
Старата тема четете
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Нарден - градa-крепост в звездовидна форма
Нарден се намира в западната част на Холандия, в провинция Северна Холандия и представлява крепост във формата на звезда. Тя е една от малкото оцелели холандски бастиони и единственото укрепление в Европа с уникални двойни стени и ровове с вода. Всъщност, съвременния град е далече от укрепленията, валовете и каналите и почти се слива със своя съсед - град Басем (Bassem). Старата историческа част е основана през 13 век и в продължение на седем века е имала стратегическа роля по време на войните между Холандия, Германия и Англия.
Нарден е интересен и се отличава с две неща - първо, удивително красивата му симетрична форма, и второ - отличното състояние на укрепленията, които вероятно ще бъдат полезни и в наши дни при военни действия. Сложния модел на крепостта наподобява звезда с шест лъча, като всеки от тях завършва със стрелка.
Историята на града датира още от царуването на император Ото I Велики (936 - 968), когато е носил името Нарути (Naruthi). Сегашния Нарден е основан през 1350 г. и е бил малък укрепен град, който е нямал съдбата да остане в сянка. Тъй като се е намирал на единствения път до Амстердам, той автоматично се е превърнал във важна крепост. Въпреки това никой не е отделил пари за консолидацията му, което го прави изключително уязвим. Липсата на добра отбранителна система си казва думата през 17 век, когато френския крал Луи XIV и съюзниците му нахлуват в Холандия и превземат града. От тогава са и много от защитните съоръжения в Нарден, който независимо от подобренията през 1673 г. е завладян от Уилям Орански и е преобразен в този вид, в който съществува и днес.
През 1926 г. Нарден загубва важните си функции и защитата му запада. От 1932 г. ангажимент за поддръжката на крепостта има организацията Stichting Menno van Coehoorn. Между 1964 и 1987 г. по-голямата част от укрепленията са възстановени със заповед на RGD, а в периода 2008-2010 г. е реставрирана и външната дига, която се вижда при разходка с лодка.
Забележителностите в Нарден са много. Най-интересни от тях са крепостта, чиято уникална форма на звезда се вижда най-ясно от въздуха. Тук се помещава и музей, в който се пази колекция от предмети от 1350 до 1945 г., църквата "Св. Витус", която представлява голяма готическа базилика от 14-15-ти. век, двете порти от 1673 и 1915 г., шестте бастиона, Испанската къща - една от последните останали средновековни сгради в града, за която се предполага, че първоначално е била болница, а след завладяването на Нарден от испанците е превърната в кметство и много други атракции.
През всеки две години Нарден е домакин на националния фестивал на снимката, който се провежда от 1989 г. насам. Тогава множество фотографи се стичат тук, за да покажат творенията си и да запечатат на снимки изключителната неподправена старинна атмосфера, която се усеща навсякъде.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
Тема
|
 Re: Любимо хоби или това което ви харесва да правите 4
[re: kaloyana_-177704]
|
|
| Автор |
*jull** (нощна птица) |
| Публикувано | 13.08.14 07:11 |
|
|
Калояна, голяма красота си намерила да ни покажеш!
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Джулче, още ще ви покажа, поне да видим ако неможем да отидем. Аз чета и цъкам с език какви райски кътчета има на Земята, а аз нищо незнам за тях, срамота, хората ходят, а аз само гледам, пълня очите и до тук. Пожелавам на вас да имате повече късмет от мен и лично да ги посетите, после да разкажите.
Специално за теб Джулче, ако ти допада да го посетиш, пожелавам ти го.
Скалният шедьовър - Манастира Сумела
Основан в чест на Дева Мария, византийският манастира Сумела се намира в красива хълмиста местност в Трабзон, скрит в пазвите на отвесна скала, от която се открива драматично красива гледка към околията. Извисяващ се на 1200 метра височина той е един от най-старите православни манастири в света и днес е популярна туристическа атракции в Турция.
Според местните жители, грандиозната обител е основана през 386 г. от двама свещеници - Варнава и Софроний, който дошли от Атина по време на царуването на император Теодосий I (375-395 г.). Те открили чудотворна икона на Богородица в една от планинските пещери и това ги мотивирало да останат в местността и да построят храма. Тази легенда не е подплатена с исторически факти, но е официалната версия за създаването му.
В историята на манастира са вписани много разрухи, но след всяка той е бил въстановяван от властващите императори. През 6 век самият Юстиниян е поискал от своя генерал скалното чудо да бъде разширено и реставрирано.
Сумела достига своя окончателен, настоящият вид през 13-ти век, по време на управлението на Алексий III (1349-1390) от Трапезундската империя. Средствата, вложени за развитието му достигнали нечувани размери, но резултата бил цяло постижение на архитектурата и истински шедьовър за времето си, имайки предвид сложното му местонахождение. Именно тук е извършена и церемонията по коронясването му, която е изобразена на фрезки в главаната зала, илюстриращи моментът на поемането на короната.
Въпреки, че страната е завладяна от Отоманската империя, манастира се запазва, защото управляващият султан Мехмед II бил толкова пленен от скалната постройка и освен, че не го разрушил, той му осигурил специален статут и привилегии, които се спазвали и от следващите владетели. През 18-ти век много части на манастира са реставрирани и разширени, а стените са украсени със стенописи. Така до 19 век храма придобива внушителен вид и достига разцвета си, привличайки много чуждестранни туристи, които от своя страна му донесли световна популярност.
Сумела е превзет от Руската империя, която окупира района около Табсон през 1916 до 1918 г. Монашеската обител е окончателно обезлюдена през 1923 г., вследствие решение на правителсвата на Гърция и Турция да изселят малобройното население след сключване на Договора от Лозана. От тогава до днес манастира е отворен като туристическа атракция, която се финансира изцяло от турското правителство.
Основните елементи на манастирския комплекс са скална църква, няколко параклиса, кухни, монашески стаи, къща за гости, библиотека и свещен извор, почитан от православните гърци. Вътрешните и външните стени на църквата и стените на съседния параклис са украсени със стенописи, датиращи от времето на Алексий III. Те изобразяват предимно библейски сцени и разказват историята на Христос и Дева Мария. Човешката намеса и времето са повредили голяма част от стенописите, като някои от тях са изцяло унищожени.
За да стигнете до манастира Сумела трябва да преодолеете значително катерене в планината, но за сметка на това услията ви ще бъдат възнаградени с незабравима гледка над цялото Алтъндере и околността. Той безспорно е един от задължителните забележителни туристически обекти в Турция.
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
"За да стигнете до манастира Сумела трябва да преодолеете значително катерене в планината".
Уфф, ами не обичам катеренето! Май този манастир ще го гледам само на картинка.
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Живите мостове в Индия
В горите на североизточна Индия, жителите на селището Черапунджи - едно от най-влажните места на Земята, доказват, че човекът и природата могат да живеят в пълна хармония, без да си вредят един на друг. Тяхно дело са така наречените живи мостове, които не се строят, а се отглеждат.
Макар и с човешка намеса, съоръженията са изцяло натурални и се "изграждат" от корените на каучоковите дървета. Те се насочват така, че да достигнат отсрешния бряг и отново се вкореняват. След известно време стават достатъчно здрави, за да се превърнат в мост.
Възрастта на някои живи мостове е 500 години и могат да издържат тежестта на повече от 50 човека наведнъж. Дължината им варират като има дълги и над 30 метра. Отглеждането на едно съоръжение отнема от 10 до 15 години и най-важното - не се нуждае от ремонт.
Една от най-забележителните структури в Черапунджи е моста на две нива. Той се състои от два моста, намиращи се един над друг.
Въпреки уникалността им преди време местни селяни решили да разрушат мостовете и да изградят на тяхно място стоманени. Срещу тази идея застанал собственик на намиращ се наблизо хотел, който успял да ги убеди, че те са от изключителна важност както от екологични, така и от икономически съображения, тъй като и малкото туристи, които идват да ги видят ще изчезнат. Те се вслушали в думите му и се съгласили да не унищожават вековните естествени мостове и дори започнали да създават нови.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Замъкът "Бран" - легендарният замък на Дракула
[imagehttp://hobyto.com/data/image/Turizam/Evropa/05-12%202010/Castle%20Bran/Bran_Castle-3.jpg][/image]
Замъка Бран (Bran Castle), намиращ се на по-малко от 30 км от Брашов, е една от най-популярните и интересни туристически атракции в съседна Румъния. Издига се величествено на висок хълм до град Бран, между румънските провинции Трансилвания и Влашко.
Първоначално той е бил крепост, построена от рицарите на Тевтонския орден през 1212 г. и носеща името Dietrichstein. Нейното предназначение е било да контролира пътя до южна Трансилвания, минаващ през планината и използван от много търговци за по-бързо минаване на Трансилванските Алпи.
Първият документ, съдържащ сведения за замъка, е от 19 ноември 1377 година и представлява писмо от унгарския крал Луи I до “брашовените” /саксонски търговци в Брашов/, с което дава разрешението си за построяване на каменно укрепление на мястото на дървената постройка. През 1378 година замъка е използван за първи път в защита срещу османските нападения, а по късно се превръща в митнически пост между двете провинции - Влашко и Трансилвания.
Известността на този национален румънски паметник се дължи на другото му име - "Замъкът на граф Дракула". През 1897 година Брам Стокът написва ужасяваща история за Дракула, базирана върху живота на влашкия княз Влад Цепеш (или Тепеш, 1431-1476), като използва Бранската крепост за развитие на действието в книгата си.
В легендарни истории влашкия управник се споменава като обитател на Замъкът Бран, имащ тесни коридори представляващи тайнствен лабиринт от призрачни местенца и тайници, където лесно може да се скрие "вампир". Въпреки че той никога не е живял за постоянно тук, се смята, че по време на Османската власт в Трансилвания е бил заключен за няколко дни в подземията му. Доказателства за това и до ден днешен няма.
През 1920 г. жителите на Брашов, чиито предци издигнали замъка, го подарили на румънската кралица Мария. Замъкът скоро се превърнал в нейната любима резиденция и днес посетителите могат да видят артефакти главно от нейно време, включително и традиционни мебели и гоблени, събирани лично от нея. По стените му има богата колекция от румънски и чуждестранни произведения на изкуството от 14 – 19 век.
През 1948 година, когато Румъния е под комунистически режим, правителството конфискува замъка от нейната наследница и дъщеря - принцеса Илеана и депортира цялото кралско семейство.
През 2006 г. румънското правителство реституира имота и го връща на сина и единствения наследника на принцеса Илеана - Доминик от Австрия, принц на Тоскана, известен като Доминик фон Хабсбург, архитект в щата Ню Йорк.
По настоящем Замъкът Бран е музей. В него гостите могат да видят предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария. В подножието на хълма, преди да се изкачите до Бран, има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи.
Замъкът на Дракула примамва гости от цял свят, искащи да усетят магнетизма на това място и да участват в легендата за граф Дракула.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Фарьорските острови
[imagehttp://hobyto.com/data/image/Turizam/Sviat/2011/Ostrovi/Faroe%20Island/Faroe-Islands-3.jpg][/image]
18-те Фарьорски острови притежават специфичното очарование на суровия Север. Европейците, под чийто нос са разположени тези живописни острови, знаят за тях твърде малко. А те съвсем не са толкова далеч от Стария континент. Крайбрежните скали са населени с всевъзможни птици, а пейзажът е незабравим - от скалистите носове, в които вълните се разбиват бясно, до пустинни хълмове, от бушуващи водопади до заснежени върхове. Ливадите са покрити с големи бели и жълти петна там, където големи стада овце бродят из разцъфналите диви цветя. Най-подходящият сезон да се посетят забулените в загадъчна мъгла острови е лятото, когато дните са дълги, а времето - меко и приятно.
Фарьорските острови заемат площ от 1399 кв. км, а населението им възлиза всичко на всичко на 43 400 души. Около една трета от тях живеят в столицата Торсхавън. Повечето от хората са в трудоспособна възраст - 63% се вместват в групата между 15 и 64 години. Една четвърт от фарьорците са деца до 14 години, а само 14% са над 65 години. Безработицата е изключително ниска - само 5%.
Мнозинството от хората живеят на централните острови Стреймой и Ейстурой. Самият архипелаг представлява останки от вулканичен континент, появил се сред океана, когато Северна Америка, Гренландия и Европа се отделили. През ледниковата епоха Фарьорските острови били покрити с плътна ледена шапка. Когато тя най-накрая се разтопила, водата издълбала циркусите, долините, проливите и фиордите, така типични за съвременния пейзаж на островите. Популацията от птици е може би най-голямата в света благодарение на изобилието от планктон и риба в океана.
Традиционната фарьорска кухня се състои предимно от месо и картофи. След като наименованието им означава "острови на овцете", нормално е едно от най-популярните ястия на Фарьорите да бъде "скерпикьот" - отлежало, изсушено овнешко, за което обаче трябват остър нож и здрави челюсти. Навесът за сушене, наречен хялур, е задължителна подробност към почти всеки фарьорски дом. Сред другите любими ястия са "расткьот" или варено овнешко, и "растан фиск" - варена риба. В менюто на фарьорците основно място заемат още прясната риба, морските птици - като тупик например, и техните яйца.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Замъка Келбърн
Всеки шотландец се гордее със замъците в родината си, защото тези гигантски структури до днес пазят историята на народа му. Един от най-необичайните и стари представителите е замъка Келбърн, построен през XIII век. По време на своето съществуване той е принадлежал на едно и също семейство и е предаван от поколение на поколение.
Семейство Бойл били нормандски благородници от Каен, Франция, които дошли в Англия през 1066 г. и се заселили в Келбърн през 1140 г. Първоначалната постройка била висока кула в нормандски стил, която впоследствие става част от по-обширен замък, построен през 1581 г. от Дейвид Бойл. През 1703 г. синът му става първият граф на Глазгоу. Именно той прави най-големите промени в замъка Келбърн, като присъединява към първоначалната сграда двуетажна къща.
За нещастие, Бойл се увличат по религията, строят и подаряват църкви из цяла Шотландия, и през 1888 г. се оказва, че семейството дължи 1 милион паунда. Дейвид Бойл, седмият граф на Глазгоу, е принуден да продаде земите си край Ървин, за да откупи обратно замъка, предложен на аукцион. Днес той е единственото притежание на фамилията. Дейвид Бойл, губернатор на Нова Зеландия от 1892 до 1898 г., прекарва живота си в непрестанно търсене на средства, с които да поддържа имението, където е живеел, поради липсата на друга собственост в Шотландия.
Наследниците му, Патрик Бойл, настоящият, десети граф на Глазгоу и жена му Изабел, споделят неговата участ. За да могат да поддържат замъка и да плащат данъците си, през 1977 г. те учредяват Центъра "Келбърн" и отварят цялото имение за посещения. В парка към замъка създават атракциона "Тайната гора", а през 90-те години започват да предлагат и турове из Келбърн и наемане на части от замъка за тържества и частни партита.
Разходката из градините на имението винаги е била най-вълнуващата част. В тях се намират две от 100-те дървета, включени в Списъка на Шотландското дружество за опазване на флората. "Тайната гора" моментално се превръща в най-атрактивната забележителност из парка. Тя е била създадена специално и е сред най-печелившите нововъведения, които семейство Бойл прави през годините. Те прорязват пътека в гъстата растителност зад замъка и създават истински атракцион. Разширяват блатото и го запълват с крокодили, изрязват лабиринт, в който се лутате сред огромни дървета и храсти, а във високата част на дъбравата прокопават тунел, който излиза в Замъка без вход. Всички врати и отвори в него са зазидани, но вие минавате под земята и влизате в замъка, но по-вълнуващото е как ще излезете от него...
Ако не сте привърженик на по-енергичните преживявания, то се отправете към Китайската градина, оазис на покоя и тишината. Тук ще видите статуя на Буда и малък китайски павилион, пазен от четири дракона, в който са изложени оригинални китайски рисунки. През центъра й протича малко поточе, в съответствие с класическото парково изкуство на Китай, което залага на учението Фъншуй.
Но независимо дали си падате по екшъна или по спокойствието, посетете "гвоздеят" на "Тайната гора" – Кулата, проектирана от Върнън Гибърд. Висока над 10 метра, тя може да побере 50 души наведнъж, а от балкона й се разкрива възхитителна гледка над цялата гора и замъка.
След обиколка из атракциите на Келбърн, може да се отпуснете в кънтри-ресторанта, сервиращ местни, домашно приготвени ястия и прясно изпечен хляб, или да се помотаете из сувенирния магазин, или пък да разгледате семейния музей, където ще ви разкажат историята на замъка и ще ви запознаят с най-изтъкнатите му представители.
Като всяка стара постройка и тази не е подмината от нуждата за основен ремонт. През 2007 г. експерти съобщават на семейство Бойл, че каменната зидария и в упадък. По предложение на децата си, Патрик кани четирима бразилски графит художници да рисуват по стените на замъка. Агенция Историческа Шотландия се съгласява с проекта, но при условие, че графитите бъдат премахнати, когато фасадата се реставрира. През август 2011 г. фамилията официално поискала от агенцията да впишат рисунките като постоянна атракция. Проектът получил символичното име "мост между културите".
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Китайското чудо Данксия
Данксия е уникален геоложки феномен, който може да се види в югоизточните и югозападните части на Китай. Името му в превод означава "розов облак" и идва от планината Данксия - един от най-известните примери на този специален релеф.
Цветните пейзажи са се формирали от ерозирал червеникав пясъчник и други сухи седименти, повечето с датировка от Кредения период. Една много особена черта на Данксия е развитието на множество пещери с различни размери и форми. Те биват плитки и изолирани, за разлика от истинския карстов терен, където пещерите са склонни да образуват дълбоки, свързващи мрежи. През 2010 г. няколко от релефите в южната част на страната с общото име Китайския Данксия са вписани като обект на светочното наследство от Юнеско.
Геоложкия феномен обхваща няколко провинции. Фотографиите, които ще ви покажем тук са от Zhangye, провинция Гансу.
От Хобито.ком
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
