|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Момичета, много съм щастлива. Изписахме внучката, малко поседях да я погледам. чувството е неописуемо. Действително тя ми достави по-голямо удоволствие от децата. Толкова е мъничка и сладичка, че просто не можеш да и се нарадваш. А и е хубавица като баба си. Вече започва да ми липсва. Това е най-голямото щастие да имаш малко слънчице.
Всеки изживян ден е една малка победа!
| |
|
И защо внучето е по-голямо удоволствие от децата, я поясни!
"Совите не са това, което са..."
| |
|
Защото е по-послушно, и е мекичко, и не можеш да се откъснеш от него. Просто като го видиш и се разтопяваш. През повечето време се занимавах с него, децата бяха на заден план. Такава невинна душица е, а децата ме ядосваха. Дори и дядото не беше същия човек след като го видя. Това чувство не може да се опише с думи, трябва да се изживее.
Всеки изживян ден е една малка победа!
| |
|
Е, когато децата вече са големи, разбира се, че не ги възприемаме като малки, беззащитни, пухкави създания, които имат нужда единствено и само от нашата грижа и любов (независимо че за нас те винаги ще си останат деца). И когато те самите са били бебчовци, мисля че сме ги обичали също толкова, колкото и внучетата. Не разбирам защо степенуваме любовта си, та нали обичаме с цялото си сърце и душа!
"Совите не са това, което са..."
| |
|
Джул, вярно е, че обичаме децата си на каквато и възраст да са, но може би след 30 години да виждаш малко човече е някак си прекрасно. Не мога да го обясня. Чувството е невероятно след като си гледал големи, самостоятелни хора, а сега да гледаш сладичко бебенце просто се умиляваш. С дядото като бяхме с него и го гледахме, бяхме коренно променени. Просто те кара за забравиш всички несгоди.
Всеки изживян ден е една малка победа!
| |
|
Така е. У човека е заложено да обича малките създания, които провокират инстинкта му да се грижи за тях. А и да не забравяме, че позицията на бабата е различна от тази на майката (ако основно тя отглежда детето). Нейни са безсънните нощи, неразположенията, болестите, бебешкия плач, безкрайната умора, която се натрупва... Друго е да ти връчат чистичко, повитичко, нахранено и спокойно бебче за няколко часа или за разходка.
"Совите не са това, което са..."
| |
|
Не винаги ти го връчват готово, но грижите са повече на майката. И аз си припомних какво е да нахраниш, изкъпеш бебе. Просто ти е приятно да помогнеш в тези неща. Пожелавам ти Джулче да изпиташ тази радост.
Всеки изживян ден е една малка победа!
| |
|
Така е, Маммита, човек след толкова години явно се затъжава да се радва на малко човече. А и вече е по-зрял, уравновесен, може с повече усмивка и търпение да преодолява проблемите. На мен лично още ми "държи влага" отглеждането на бебе и малко дете, така че засега ми стига да се радвам на чужди дечица...
"Совите не са това, което са..."
| |
|
ПРИВЕТ!
цяла седмица се усмихвах - бях на мореееее!
и продължавам да се усмихвам като разглеждам снимките от така желаната почивка
бях на гости на децата във Варна, всяка вечер ходихме на различни заведения да дегустираме различни рибни ястия, а в Пикадили Парк - безглутенови ястия , разхождахме се в Морската градина, минахме през моето любимо мостчето на Елфите /този път за съжаление нямаше онези сини мистериозни светлинки- икономия ли .../
бях с приятели на плажа цели два дни, но не съм се пържела на слънце - под чадъра и с шикарна панама, само мили какини краченца са събирали витД
посетих манастир в Св.Константин и Елена, радвах се на миниатюрен възрожденски комплекс в Слънчев Ден,
срещнах се с моята състудентка, с която пак преживявахме носталгия по младостта ни и спомени по веселите случки
за да се порадвате заедно с мене ето малък репортаж:
Редактирано от LlDlru на 21.07.14 11:48.
| |
|
Лиди, виждам темата и си мисля: Няма нищо, което да ме накара да се усмихна днес (имам грижи, ще пиша скоро), нооо...
Разглеждам снимките, прочитам за " мили какини краченца" и не мога да спра вече смеха си Благодаря ти
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|