Предишната тема № 11 -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предупреждение: Ядем опасни зеленчуци!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Национален онкологичен институт в Мериленд - ново лечение с имунните клетки на пациента:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лечебна сила на камъка шунгит
Наричат черният минерал-утешител, защото поглъща негативизма и вредните електромагнитни влияния, пречиства отходни води.

Наричат шунгит камъка-загадка. Тайнствената черна руда, която се добива единствено в далечна Карелия /република в състава на Руската федерация, близо до границата с Финландия/ продължава да е известна само на малък кръг хора, които се занимават с магическата сила на минералите.

Лечебните му свойства са поразителни, и много учени смятат, че няма по-силен лечебен камък на Земята. Шунгитът е уникален, посочват още руски изследователи.
Негово находище е открито единствено в Карелия. Това е единствената руда в света, съдържаща в състава си фулерени - неотдавна открита форма на съществуване на въглеводорода във вид на сферични йони.

Взаимодействайки с водата, шунгитът отделя в нея лечебни комплекси на тези частици,които пораждат ефекта на марциалните води, лекуващи алергии, кожни заболявания, рани, изгаряния, захарен диабет, стоматит, пародонтоза, опадане на косата, козметични дефекти, обяснява Жулиета Игнатова, председател на Международната оздравителна програма GreenHealth® (Зелено здраве) за България.

Съзерцаването на черните шунгитови изделия доставя и естетическо удоволствие, но това не е най-важното.
Важното е мощното въздействие върху организма. Шунгитът, освен всичко друго, е камък-утешител, камък, приемащ в себе си негатива и вредните енергии.

Изучаването му едва сега започва. Много лечители и у нас, и на Изток признават лечебната сила на шунгита. Има мнение, че в литотерапията могат да се прилагат само камъни, чиито свойства са проверени от вековете. Шунгитът е ярък пример за това, че не всички камъни са вече открити и изучени. Шунгитът сега започва да се използва все по-широко: за пречистване на водата и оточните води, в строителството на градове и облицовка на сгради, в медицината. При изследванията на влиянията на шунгита върху електромагнитните полета е доказано, че той може да предпазва от вредните електромагнитни полета на мобилните телефони, телевизори, монитори и геопатогенните зони, посочва още Игнатова.

Шунгитът е планинска руда с черен цвят от периода преди камбрий, метаморфозиранни каменни въглища, преходен стадий от антрацита към графита. Наречен е така в чест на местността Шунга в Карелия. Най-голямото находище на шунгитови руди - Зажогинското се намира в Медвежегорски район на Република Карелия на територията на Заонежкия полуостров на 5 км. от мореплавателния залив на Онежкото езеро. Шунгитовите залежи заемат площта около северната част на Онежкото езеро и под него.

Шунгитът, като подарък от съдбата, може да помогне за запазване здравето на човечеството, убедена е още председателката на програмата GreenHealth® (Зелено здраве) у нас. Известно е, че водите, бликащи от шунгитовите пластове, имат лечебни свойства. С тях се лекуват множество заболявания, включително дерматологични и алергични. Подобни свойства имат водните настойки с шунгит.

Затова шунгитовите настойки са полезни за всеки дом, използват се за ускоряване зарастването на рани, за премахването на сърбежи от ухапване от насекоми и за подобряване на състоянието на кожата.

Изделията от шунгит оказват продължително въздействие при редовна употреба върху организма, спомагат за саморегулирането и възстановяват енергийния баланс на човек. Ообено помогат при заболявания на щитовидната жлеза, възвръщат функциите и в норма, при вегетативно съдова дистония, при понижен жизнен тонус.

При въздействие върху организма в клетките на тялото произтичат регенеративни процеси. Опитите показват, че е достатъчно 10-15 дни да се поноси мадалион от шунгит на шията и за сметка на саморегулацията се нормализира работата на много системи в организма. Особено благотворно въздействат медалионите върху щитовидната жлеза.

Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Клиничните изследвания в здравните заведения, санаториумите и здравните курорти в Русия са доказали въздействието на шунгита върху следните заболявания:

Анемия - шунгитовата вода помага при възстановяване на нормалното ниво на хемоглобина, тъй като фулерените имат защитен ефект на червените кръвни клетки и подобряват процеса на кръвообразуване.

Болести на храносмилателната система - шунгитовата вода помага за премахване на киселини в стомаха, подуване на корема и е много ефективен в комплексното лечение на гастрит, колит, ентерит, жлъчния мехур, черния дроб и задстомашната жлеза (включително холецистит, панкреатит и холелитиаза) .

Болести на сърдечно-съдовата система - хипертония, атеросклероза, стенокардия, вегетативна дистония, разширени вени, диабетна ангиопатия.

Възпалителни и алергични кожни заболявания - алергичен дерматит, атопичен дерматит, псориазис, екзема, гъбични заболявания на кожата, циреи, херпеси по устните, както и лечение на травматични наранявания на кожата (изгаряния, порязвания, ожулвания, рани, мехури). За лечение на кожни заболявания и бързото зарастване на кожните лезии е най-ефективната комбинация от вътрешно ползване на шунгитова вода и външно прилагане (шунгитови бани и компреси).

Заболявания на ставите и гръбначния стълб – болки ниско в гърба, ишиас, артрит, артроза и др. В лечението на този вид заболяване се препоръчва микс от ежедневна консумация на шунгитова вода и редовна употреба на шунгитови бани, компреси и специален шунгитов масаж на краката. С това комбинирано лечение се подобрява кръвообращението и изхранването на тъканите в засегнатата става, значително намалява болката, повишава се подвижността на ставите.

Респираторни заболявания, устата и гърлото. При заболявания като пародонтоза, пародонтит, стоматит, болки в гърлото, тонзилит можете да слагата капки в носа от леко стоплена шунгитова вода. Вдишването на шунгит (горещи пари шунгитова вода, за няколко минути, водата да е около 90 градуса) са особено ефективни при заболявания на долните дихателни пътища (заболявания на трахеята и ларинкса, бронхит, пневмония и др.)

Редовната употреба на шунгитова вода и шунгитови бани е донесла осезаеми ползи за хората, страдащи от диабет, астма, заболявания на репродуктивните органи, бъбреците и пикочния мехур. Цялостното лечение с шунгит действа при синдрома на алкохолна абстиненция, спомага за възстановяване на имунитета, подобряване на психо-емоционалното състояние, за увеличаване на енергийния потенциал и тонизира цялото тяло.


Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Невероятните способности на мелатонина

Здравословното стареене и мелатонина
Моите пациенти често ми казват, че имат проблеми със съня – или не могат да заспят или се будят през нощта. Нищо чудно, обикновено в края на 40-те и през 50-те ние започваме да изпитваме недостиг на мелатонин, хормонът, който регулира моделите на съня. С наближаването на 60 годишна възраст, запасите от мелатонин намалят още повече.

Обаче, добрата новина относно мелатонина е, че скорошни изследвания показаха, че той може би върши много повече от това да ни помага да заспиваме. Той предпазва от мигрени, от болестта на Алцхаймер и от други невродегенеративни заболявания. Той дори помага на пациентите с рак да живеят по-дълго. Подсигуряването на достатъчно запаси от мелатонин в този смисъл не само е полезно за съня ни, но и за мозъка и имунната система като цяло.

Има няколко начина да се справим с недостига на мелатонин и да върнем съня и здравето си в правия път. Първо, нека обясня повече за важната роля, която мелатонинът играе за здравето ни.

Мелатонин и здраве
Мелатонинът наистина е един от хормоните чудеса, произвеждани от човешкото тяло и той предоставя множество ползи за здравето. Той е основен антиоксидант и се бори с опасните свободни радикали, които могат да причинят влошаване на здравето.

Мелатонинът може би е най-добре познат със способността си да облекчава свикването с новото време при дълги полети със самолет, защото регулира вътрешния часовник на тялото. Но мелатонинът не спира дотук; той предоставя ползи и в следните случаи:

1. Неврологични заболявания: Пациентите с Алцхаймер почти винаги имат ниско съдържание на мелатонин в телата си. Вземането на хранителни добавки с мелатонин спомага за облекчаването на синдрома на повишената възбуда, който може да съпътства болестта на Алцхаймер. Той улеснява движението и координацията на пациенти с болестта на Паркинсон, както и им помага да спят по-спокойно. Предотвратява увреждането на мозъка и фаталния изход при инсулти.

2. Предпазва сърцето: Мелатонинът спомага за нормализирането на нивата на холестерола и снижава кръвното налягане.

3. Бори се с рака: Мелатонинът въздейства на редица видове рак – на гърдата, на черния дроб, на белия дроб, на простатата и при мозъчни метастази от тумори на друго място в тялото. Той също така изглежда противодейства на токсичните ефекти на химиотерапията като анемия, увреждане на сърцето, рани в устата и умора.

4. Психологически съюзник: Мелатонинът спомага облекчаването на стреса и безпокойството, които се влошават при липсата на сън.

5. Повишава сексуалното желание: Мелатонинът се произвежда от епифизната жлеза, а именно тази жлеза регулира половите хормони. Ако запасите на мелатонин са ниски, най-вероятни и половите хормони са ниски. Изследванията показват, че вземането на хранителни добавки с мелатонин възстановява интереса към секса.

Симптоми на недостиг на мелатонин
Справянето с недостиг на мелатонин е доста лесно. Как да разберете дали имате недостиг на мелатонин? Повечето хора на 50 и по-възрастни имат известен или голям недостиг на мелатонин, по същия начин, по който имат недостиг на други хормони като естроген и тестостерон с остаряването. По-младите хора е малко вероятно да имат недостиг на мелатонин, освен ако нямат някои конкретни заболявания, показващи недостиг (виж по-долу) и използването му.

Най-често срещаните симптоми за недостиг на мелатонин са нарушението на съня, трудното заспиване, буденето, лекият сън, липсата на сънища и умората през деня. Някои други признаци и симптоми, разкриващи възможен недостиг на мелатонин включват:

Рак на гърдата
Рак на простатата
ПМС и други менструални смущения
Катаракти
Високо кръвно налягане
Аритмия, инфаркт
Лекарят ви може да направи тест за мелатонин на кръвта, урината или слюнката ви, за да определи дали имате недостиг.

Повишаване на запасите на мелатонин/предпазни мерки
Вземането на мелатонин е относително лесно след като се определи дали имате недостиг. За справяне със смущенията на съня и за цялостно подобряване на здравето често препоръчваната доза мелатонин за начало е от 1 мг до 3 мг. Приемането на по-високи нива мелатонин, което може да се прави като подсилващо лечение при други болестни състояния, трябва да се предприема единствено под надзора на лекар. Непременно кажете на лекаря си и/или на аптекаря, че пиете мелатонин или че ядете храни, съдържащи мелатонин, особено ако взимате лекарства с рецепта, за да избегнете нежелано взаимодействие или той да повлияе на ефикасността на лекарствата ви. Не пийте никакъв алкохол и не взимайте седативни лекарства.

Както е отбелязано по-горе, съществуват и храни, които съдържат мелатонин, които непременно трябва да вземете предвид за избягване на свръх прием на този хормон. Вишните, особено от сорта Montmorency, съдържат значителни количества мелатонин. Други храни съдържат триптофан, който повишава нивата на серотонина и след това се преобразува в мелатонин. Тези храни включват и прясното мляко, пуешкото, фъстъците и пилешкото месо.

Казвам на пациентите си, че мелатонинът е прекрасен хормон, който върши чудеса в човешкото тяло. Обаче, също така ги предупреждавам, че това е субстанция, която трябва да се използва внимателно, за да се извлекат най-много ползи за здравето и да се предотвратят страничните ефекти при прекаляване с приемането му като хранителна добавка и от храната.

Бъдете здрави,

Д-р Марк Розенберг


Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лечебни свойства на екстракта от олеандър

В края на шейсетте години на миналия век турски лекар на име Хюсеин Зима Озел откри древен естествен лек, който предоставя забележителни способности за оздравяване и дълголетие на хората, които го използват. Често наричан Пустинната роза, олеандърът е удивително ефикасен в лечението на рак, ХИВ/СПИН, хепатит С, астма, епилепсия и парализа. Екстрактът успява дори при пациенти с рак, класифициран в терминален стадий от конвенционалната медицина. Макар че е изключително полезен в лечението на редица сериозни заболявания, не забравяйте, че олеандърът е силно отровен, ако с него не се борави правилно и че той трябва да се използва крайно предпазливо.

История и ползи за здравето
Първо споменат в текстове от 15 век преди новата ера от месопотамците, които отбелязват изключителните терапевтични свойства на екстракта от олеандър. Идващ от Западните Хималаи, олеандърът е използван също от древните римляни, гърци и араби заради лечебните му свойства.

В началото на 60-те години на миналия век турски лекар на име Хюсеин Зима Озел търси лек за болното си от рак кучето когато забелязва, че голям брой турски селяни, пращани при него, идвали от високите планински райони и той решил, че може би в историята има още нещо освен по-високата заболеваемост от рак на кожата, свързвана с по-високата надморска височина.

В много версии на историята се казва, че доктор Озел забелязва, че турските селяни пият лек от олеандър, за да лекуват рака на кожата си, което в голяма степен съвпада с описанието на лист на олеандър на уебсайта на Американската ракова асоциация, където се казва, че доктор Озел започва да изследва олеандъра заради народните традиции, в които се твърдяло, че екстракт от олеандър лекува левкемия. Това се оспорва от дъщерята на лекаря Сумру, която казва, че д-р Озел „изучава народните лекове и открива, че лапите от счукани листа от олеандър и брашно, поставени върху рани имали невероятно бърз оздравителен ефект”.

Д-р Озел първо провежда изследвания с животни, за да определи кога субстанцията е нетоксична и, след като определя токсикологията и действието на екстракта от Nerium Oleander (или NOE), той прави още експерименти и развива лечението си в различни форми, и в крайна сметка започва тестове с терминално болни пациенти.

Два сорта на растението попадат в класификацията за олеандър, Nerium oleander и Thevetia peruviana. И двата съдържат сърдечни гликозиди, които са изключително токсични на пипане или при ядене в суров вид, но, когато се приготвят както трябва са много полезни в лечението на заболявания.

Основното активно съединение в невероятното, борещо се с рака и подсилващо имунната система растение олеандър се счита, че е сърдечният гликозид олеандрин. Обаче, мнението сред онези, изучавали олеандъра е на практика единодушно; именно синергична комбинация от много съставки прави олеандъра толкова успешен колкото е.

Съобщава се, че повече от 500 различни съединения се съдържат в невероятното, борещо се с рака и подсилващо имунната система растение олеандър. Изследванията трябва тепърва да открият точно кои от тях работят, както независимо, така и заедно за оптимален ефект, макар че екстрактът от олеандър показва забележителен успех срещу много широка гама на различните видове рак, включваща рак на белите дробове, на черния дроб, левкемия, на гърдата, на мозъка, на простатата, на стомаха, на панкреаса и още.

За да парафразираме цитат, приписван на д-р Андерсън, шеф на катедра на известна институция за изследване на рака в Хюстън, „Още не знаем как точно действа растението, знаем само, че то наистина действа, атакувайки и убивайки злокачествените – и само злокачествените – клетки и спирайки мултипликацията им”.

Сред познатите, вече идентифицирани, съединения, които се борят с рака и подсилват имунната система са : сърдечните гликозиди, дълго-верижните полизахариди и други видове съединения, включващи: олеандрин, олеандриноген, бета-систостерол, кверцетин, линолова киселина, олеинова киселина, адинерин, алфа-амирин, бетулин, фолиандрин, фолинерин, гитоксигенин, изокверцитрин, лауринова киселина, нериин, олеанолинова киселина, ритун, стигмастерол, урсолова киселина, узаригенин.

До момента изследванията с екстракти от олеандър са показали, че 1) спират ангиогенезата, процесът, чрез който ракът произвежда кръвоносни съдове и се разпространява, 2) спира NF-kB фактора в раковите клетки, или процеса, който клетките използват, за да се предпазват когато са атакувани, 3) причинява апоптоза, или смърт на нормалните клетки, при раковите клекти, 4) в голяма степен стимулира имунната дейност, и 5) задейства и повишава клетъчната смъртта при аутофагия.

В приложенията в реалния живот, лекарствата и хранителните добавки с олеандър и известен домашен лек от олеандър се радват на огромен успех срещу рака. Д-р Хюсеин Зима Озел, който преоткри този древен лек от олеандър и след това разработи и патентова лекарството Anvirzel съобщава за успех, изразяващ се в 70% през повече от 40-те години, откакто той използва олеандър в Турция. Сегашните производители на Anvirzel също съобщават за много висок процент успеваемост при лечението на различни видове рак, включително на много трудния за лечение рак на панкреаса.

През последните пет години и повече, стотици хора използват евтината, основаваща се на олеандъра хранителна добавка, Sutherlandia OPC, както и домашен лек, който е вариант, основаващ се на екстракта на Озел като успехът им е над 90%.

При толкова много съединения, действащи в синхрон, може да отнеме доста дълго време или цяла вечност преди всични синергични съединения, които съставляват ефикасността на олеандъра бъдат идентифицирани. Установеното до момента е, че олеандърът действа и то много, много добре.

Но да не забравяме, че въпреки, че растението олеандър съдържа много лечебни свойства, съвсем като повечето мощни растителни лекове, и то може да е смъртоносно когато се използва, пие или приготвя неправилно. Това растение никога не трябва да се яде сурово, защото суровият извлек от него е силно токсичен. Едно сурово листо съдържа достатъчно отрова да убие малко дете, както и всеки домашен любимец. Има много случаи на отравяне и смърт при поемане на олеандър, чай от листа на олеандър и екстракти от него. Дори яденето на мед, направен от нектара на растението може да има опасни последици.

Автори: Каролан Райт и Тони Айзакс

Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 06.07.14 08:11.