|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
Мелатонин – от сънотворно в убиец на рака
Почти никога не говоря за животински изследвания (Ако наистина искате да привлечете вниманието ми, трябва да ми покажете изследвания върху хора.)
Но днес ще направя изключение. Защото новината е твърде важна, за да не я споделя: Екип изследователи наскоро откри, че мелатонинът забавя растежа на туморите при рак на гърдата в мишки.
Това изследване с животни показва, че вземането на хранителни добавки с мелатонин е успяло да блокира растежа на туморите, както и на новите кръвоносни съдове, които подсилват растежа на туморите. (Процес, известен като ангиогенеза.)
След три седмици мишките, които получавали мелатонин имали значително по-малки по обем тумори от контролите, както и по-слаб растеж на кръвоносни съдове в тези тумори.
Освен това, нито една от мишките на мелатонин не е изпитала отслабване или летаргия през този период. Всъщност, мишките изглежда имали повече енергия в резултат на приемането на мелатонин.
Това наистина е вълнуващо. Защото в основни линии то показва, че хранителните добавки с мелатонин правят точно каквото правят и химиотерапевтичните лекарства. Без да опустошават тялото в процеса.
Като повечето хора, може би си мислехте, че мелатонинът става само за едно – за сънотворно. Но ако четете постовете ми ще си спомните, че той всъщност върши много повече.
Това е така отчасти защото мелатонинът е мощен антиоксидант. (Наред с останалите, струващи си да бъдат споменати негови свойства.)
И по-рано съм писал за някои от по-впечатляващите изследвания с мелатонин. И то не само за животински изследвания, а за действителни изследвания с хора, които също показват, че ниските нива на мелатонин покачват риска от рак на гърдата. А по-високите изглежда забавят растежа на туморите при рак на гърдата. Изследванията също така показват, че вземането на хранителни добавки с мелатонин дори свеждат до минимум страничните ефекти от химиотерапията—както и че свиват тумори, които не се повлияват от лечение само с тамоксифен.
Д-р Фред Пескаторе
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Горчивият пъпеш контролира рака
Екстракт, извличан от азиатски зеленчук притежава силата да лекува някои видове рак. Лабораторните тестове показват, че той регулира физиологичните пътища, които могат да снижат растежа на туморите.
Изследване в университета Сейнт Луис показва, че екстрактът от горчив пъпеш, зеленчук, често използван в индийската и китайска кухня в някои видове къри, потиска растежа на раковите клетки в тумори на главата и врата в животински модел.
„Искахме да видим въздействието на лечението с екстракт от горчив пъпеш върху различни видове рак и с използването на различни моделни системи”, казва Ратна Рей, която първа изпробва екстракта при ракови клетки на гърдата и простатата. „В това изследване, лечението с екстракт от горчив пъпеш потисна растежа на раковите клетки в главата и врата в миши модел, намалявайки растежа на тумора”.
Рей е убедена, че екстрактът от горчив пъпеш може да подобри съществуващите възможности за лечение на рака.
„Трудно е да се измери точното въздействие на екстракта от горчив пъпеш върху растежа на туморите, но комбинация от неща — съществуващата терапия с лекарства наред с горчивия пъпеш — може да подсили ефикасността на цялостното лечение на рака” казва Рей.
Тропическият зеленчук горчив пъпеш е обичайна добавка в индийските и китайски ястия. Рей, която е от Индия, често използва горчив пъпеш в ястията, които готви. В Азия използват този зеленчук в ястия с пържене на съставките в силно сгорещено олио и пият сок от него като част от здравословния си режим на хранене.
Познат също с името момордика, горчивият пъпеш се използва и при някои стомашни и чревни заболявания включително при гастроинтестинално неразположение, язва, колит, запек и глисти. Екстрактът се използва и при диабет, камъни в бъбреците, висока температура, кожното заболяване псориазис и чернодробни заболявания; за предизвикване на менструация; и като съпътстващо лечение при болни от ХИВ/СПИН.
Локално, горчивия пъпеш се използва при дълбоки инфекции на кожата (абцеси) и рани.
Горчивият пъпеш съдържа химикал, който действа като инсулин и така спомага за снижаването на нивата на кръвната захар, както и съединения, активиращи ензима, познат като AMPK, който има същото действие.
Карл Лоу
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Ракът победен за пореден път от съединение в пелина
Ново сензационно откритие за здравето показва, че смесването на кислород под високо налягане с естественото лекарство ‘артемизинин’ може да предостави нов начин за убиване на раковите клетки. Изследователите откриха, че комбинацията би могла да снижи растежа на раковите клетки с 38%. А за хората, болни от рак това представлява голяма доза надежда за здравето им.
Артемизининът е съединение, извличано от пелин и широко се използва за лекуването на малария. В средата на 90те години на двайсти век изследователите започнаха да изпробват действието му върху рака. Ново изследване откри, че средата от чист кислород при налягане, надвишаващо три пъти нормалното налягане на въздуха значително засилва ефективността на артемизинина.
В новото изследване, използването само на артемизинин или само на кислород под високо налягане върху човешки клетки на левкемия снижава растежа на раковите клетки с 15%. А използването им в комбинация допълнително снижава растежа на тези клетки до 38%, което е повече от 50% увеличение на ефективността на артемизинина. Това очевидно представлява много по-голям лечебен ефект като при това той се проявява само след 48 часа. След по-дълги периоди изследователите казват, че резултатите могат да са още по-мащабни.
Счита се, че историята на използването на артемизинина в медицината започва още преди хиляди години в древен Китай. Съвременното му използване е в лечението на малария в Азия и Африка. Но през последните няколко десетилетия учените откриха, че артемизининът си взаимодейства с желязото в клетките и формира свободен радикал. Тази силно реактивна частица може да унищожи клетката. Това обикновено е нещо лошо за нас, но когато клетките са ракови, резултатът очевидно е доста положителен.
Бързо делящите се ракови клетки също се нуждаят от желязо, за да обазуват ново ДНК. Изследователите считат, че те също така представляват мишена за артемизинина. Това естествено лекарство е евтино и представлява потенциално доста обещаващ лек срещу рака. Според изследователите артемизининът е 100 пъти по-прецизен като лечение от химеотерапията, която в основни линии се изразява в ‘бомбардирането’ на една цяла част от тялото с надеждата да убие раковите клетки в нея.
Идеята да се използва кислород е свързана с това, че високите нива ще засилят действието на артемизинина, защото кислородът спомага за формирането на свободни радикали. През 2010 година един изследовател постави петри съд с човешки ракови кллетки в камера с кислород под високо налягане за два дни. Това доведе до нови резултати, които биха могли да доведат до нови виждания за това как хипербарните камери могат да направят лечението на рака по-ефективно.
Виктор Марконе
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Връзката глутен-рак
Ако сте силно чувствителни към глутен или имате силно изразена форма на цьолиакия, вие не се нуждаете от повече причини, за да избягвате наричаните от много хора ‘зърна мутанти’. Вече сте заключили, че пшеницата и сродните на нея растения като ечемикът и ръжта не са желани в хранта ви. Но много хора може да са чувствителни към глутена и все пак да не го знаят. Всъщност доста често срещано е човек да има недиагнозирана чувствителност към храна, която от време на време причинява неясни симптоми като лошо храносмилане, главоболия, обриви по кожата, замъглено мислене и множество други проблеми. С развитието на тези симптоми или когато те просто с появяват и изчезват, много хора винят стареенето, стресиращия си график или други причини. Обаче, нарастващ брой лекари вече обръщат по-голямо внимние на възможността чувствителността към различни храни да е основен фактор при заболяванията, свързани с възпалението и с нарушения имунитет.
Освен това, напредъкът в диагностичните процедури показва съвсем ясно, че глутенът може да е често срещан алерген за много хора, задействащ латентно хронично възпаление, което остава незабелязано. Може да нямате нито един от класическите храносмилателни симптоми и въпреки това да имате увреждащо възпаление в много части на тялото. Списъкът на свързаните с глутена здравословни проблеми е дълъг и включва остеопороза, пародонтоза и неврологични заболявания.
Някои от по-често срещаните симптоми, причинени от чувствителността към глутена, без зачение дали са диагнозирани или не, са киселини и лошо храносмилане/стомашни болки, както и подуване и газове ниско в корема. Тялото се бори да смели глутена, това води до възпаление, последвано от съответните симптоми. Заболявал ли ви е стомаха след изяждането на кравайче? Може би това е причината. Но вашият проблем с глутена е по-опасен отколкото мислите.
Лошото храносмилане и рака
Редица изследвания, включително ново изследване от болница Род айлънд, откриват модел, който наблюдавам в клиничната си практика от десетилетия: Хроничните киселини и лошото храносмилане могат да допринесат за рак в хранопровода. Прекалено киселинната и хронично възпалена стомашна среда може да причини така наречения Баретов хранопровод. Това се случва когато клетките в лигавицата на хранопровода се изродят.
Това ново изследване и други показват пряка връзка между този дегенеративен процес и развитието на рак на кранопровода. Макар че това изследване не обсъжда конкретно глутена или чувствителност към други храни като допринасящи за хроничното лошо храносмилане и киселините, както и за повишаната честотата на рака, аз съм уверен на база на своя опит, че тази връзка след време ще бъде направена. Ако имате недиагнозирана чувствителност към глутена или към други храни, произтичащото от това хронично възпаление ви поставя в по-висок риск от това все по-често срещащо се заболяване. Всъщност, случаите на рак на хранопровода се учеличават подобно на случаите на чувствителност към храни — включително на чувствителност към глутен.
Други изследвания се опитват да свържат чувствителността към глутена с рака като цяло, макар че заключенията не са недвусмислени. Едно от тях показа, че заболеваемостта от рак е по-висока сред хората с цьолиакия и с чувствителност към глутена, макар че връзките бяха неясни. Това е относително ново поле на изследвания, което ще следя внимателно.
Здравето на хранопровода в дългосрочен план
Истината е, че доброто храносмилане е в основата на здравето и жизнеността ни в дългосрочен план. В днешно време храносмилателната система може би действа по-усилено от всяка друга система в тялото, за да поддържа здравето ни. Дори и хората, които твърдят, че имат железен стомах и ядат всичко, от сурово месо до люти чушки, храносмилателната стабилност въпреки това може да спадне с времето при зле подбирана храна. Влошеното храносмилане може да доведе до недохранване, подтиснат имунитет, метаболитни проблеми, раздразнителност на червата, алергии, депресия и още сериозни хронични заболявания, както виждаме от споменатото по-горе изследване. Така че и да имате чувствителност към храни и да нямате, оптимизирането на храносмилателната функция ще помогне да постави цялостното ви здраве на ‘прав път’.
Ако страдате от храносмилателни проблеми, важно е да се изследвате за да разберете дали не сте чувствителни към дадена храна/и при квалифициран лекар специалист. Това ще ви насочи към разработването на оптимален план за хранене по пътя към дългосрочна храносмилателна жизнеспособност. Освен това, някои билки и хранителни вещества помагат и подобряват храносмилателната функция при постоянство в приемането им.
Ето някои препоръки:
Пробиотоци и пребиотици: Това са две от най-важните хранителни добавки за храносмилателно здраве. Пробиотиците са особено важни за храносмилателното и цялостното здраве и са обширно изследвани заради множеството им удивителни ползи. Пребиотиците осигуряват храна и хранителна среда за процъфтяването на пробиотиците.
Цинк: Това е важен минерал за храносмилателното здраве и също така играе роля в регулирането на хормоните, имунното здраве, възстановяването на тъканите и неврологичната функция.
Протеолитични ензими: Тези ензими, като амилазата, протеазата и липазата, повишават силата на храносмилането, подобряват абсорбирането на хранителните вещества и поддържат имунитета и жизнената енергия.
Храносмилателна формула: Уникална формула, съдържаща смес от ‘загряващи’ билки като зърна от нар, корен от женско биле, специфична смес от гъби, ензими и хранителни вещества, която може да бъде използвана за облекчаването на храносмилателния дискомфорт и за подобряване на дългосрочното храносмилателно здраве.
Лечебни гъби: Медицинските билки като рейши, кордицепс, пориа и тремела могат да помогнат за укрепването на храносмилането, подобряване усвояването на хранителните вещества, детоксикация на тялото и стимулиране на имунитета и цялостното здраве.
Когато действа оптимално, храносмилането е високо организирана и ефикасна система, осигуряваща жизнеността на цялото тяло. Експертите днес наричат стомаха ‘нашия втори мозък’ и ‘другата имунна система’ поради подсилените й функции по отношение на невротрансмитерите и имунитета. Често пъти проблемите в други части на тялото първо се изразяват под формата на храносмилателен дискомфорт и обратното. Така че за оптимално здраве и добро физическо състояние е важно да ‘следвате (следите) стомаха си’.
Д-р Айзък Илайъс
[urlhttp://zdravivsekiden.com/vrazkata-gluten-rak/][/url
]
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Тиквени семки продавам, тиквени семки за здраве
Ако ви се хапва нещо хрупкаво, което освен това е феноменална здравословна храна, напълнете си купичка с тиквени семки.
Тиквените семки съдържат много разнообразни хранителни вещества от магнезий и манган до мед, протеини и цинк, което ги превръща в енергийна бобма макар и на дребни късчета. Те съдържат и растителни съединения, познати като фитостероли, и пречистващи свободните радикали антиоксиданти, които допълнително укрепват здравето.
Тиквените семки са лесно преносими и не е необходимо да ги държите в хладилника, можете да си похапвате от тях когато сте в движение навън, както и по всяко време у дома.
10 най-здравословни причини да ядем тиквени семки
1. Полезния за здравето магнезий
Четвърт чаша тиквени семки съдържа почти половината от препоръчителното дневно количество магнезий – минерал участващ в много на брой и разнообразни жизнено важни физиологични функции, включително в създаването на аденозин трифосфат (енергийните молекули на тялото), синтезата на РНК и ДНК, изпомпването на кръвта от сърцето, правилното формиране на костите и зъбите, отпускането на кръвоносните съдове и доброто функциониране на червата.
Магнезият доказано е полезен за кръвното налягане и помага за предотвратяването на внезапен сърдечен арест, инфаркт и удар и за съжаление около 80 от населението страда от недостиг на този важен минерал.
2. Цинк за подсилване на имунитета
Тиквените семки са богат източник на цинк (в 30 г се съдържат повече от 2 мг от този полезен минерал). Цинкът е важен за тялото по много причини, включително за имунитета, клетъчния растеж и делене, съня, настроението, сетивата за мирис и вкус, здравето на очите и кожата, регулирането на инсулина, и сексуалната функция при мъжете.
Много хора имат недостиг на цинк поради изтощените откъм минерали почви, въздействието на лекарствата, основаващите се на растителни храни диети и другите диети, изградени от големи количества зърнени храни. Този недостиг се свързва с повече настинки и грип, хронична умора, депресия, акне, ниско тегло на бебетата при раждане, проблеми с ученето и лошо представяне в училище при децата, за да споменем само някои.
3. Омега-3 мазнини на растителна основа
Суровите ядки и семена, включително тиквените семки са един от най-добрите източници на растителни омега-3 мазнини (алфа линоленова киселина (ALA)). Всички се нуждаем от ALA, обаче, тялото трябва да преобвазува ALA в далеч по-важните ейкозапентаенова и докозахексаенова омега-3 мастни киселини – посредством ензим, който при по-голямата част от хората е намален поради високите нива на инсулина. Така че, въпреки че тиквените семки са отличен източник на ALA, мисля че е особено важно да набавяте част от омега-3 мазнините си и от животински източници като рибеното масло.
4. Здравето на простатата
Тиквените семки отдавна са ценени като важна ествествена храна за мъжкото здраве. Това отчасти е така поради високото им съдържание на цинк, което е важно за здравето на простатата (където този минерал е в най-големи концентрации в тялото), а също и защото екстрактите и маслата от тиквено семе могат да играят роля в лечението на доброкачествената простатна хиперплазия (или уголемена простата). Изследванията показват, че тиквените семки, наред с маслото от тиквени семки, използвано в комбинация със сао палмето може да са много полезни за стимулирането на здравето на простатата.
5. Предпазващи от рак свойства
Хората чиито хранителен режим е богат на тиквени семки доказано се радват на по-нисък риск от рак на стомаха, гърдата, белите дробове и от колоректален рак, като антиканцерогенните свойства се откриват в маслото съдържащо се в тиквените семки.
6. Противодиабетно действие
Изследванията с животни показват, че тиквените семки спомагат за по-доброто регулиране на инсулина и помагат за предпазване от усложнения при диабета като намаляват оксидативния стрес
7. Ползи за жените в менопауза
Маслото от тиквени семки е богато на естествени фитонутриенти и изследванията показват, че то значително повишава добрия “HDL” холестерол като едновременно с това снижаване кръвното налягане, горещите вълни, главоболието, болките в ставите и другите симптоми на менопаузата при жените в менопауза.
8. Здравето на сърцето и черния дроб
Тиквените семки са богати на здравословни мазнини, антиоксиданти и фибри и предоставят ползи за здравето на сърцето и черния дроб, особено в съчетания с ленено семе.
9. Триптофан за отморяващ сън
Тиквените семки са богат източник на триптофан, аминокиселината, изграждаща протеините и преобразувана от тялото в серотонин, който от своя страна се преобразува в ‘хормона на съня’ мелатонин. Яденето на тиквени семки няколко часа преди лягане наред с въглехидрат като малко парче плод може да е особено полезно за предоставянето на необходимия на тялото ви триптофан за производството на мелатонин и серотонин, които стимулират отморяващия сън през нощта.
10. Противовъзпалителни ползи
Маслото от тиквено семе доказано притежава противовъзпалителни свойства. Изследване с животни дори откри, че то действа толкова добре колкото противовъзпалителното лекарство индометацин в лечението на артрита, но без страничните ефекти.
Най-добрият начин за консумиране на тиквени семки
За да запазите здравословните мазнини, съдържащи се в тиквените семки, те трябва да се ядат сурови. Ако решите да купите семки в насипно състояние, уверете се че са пресни и че не са мухлясали, развалени или стари, което може да показва, че са гранясали или че в тях има гъбични микотоксини. Органичните тиквени семки са за предпочитане, защото няма да са заразени с пестициди или с други вредни химикали.
Обаче, повечето ядки и семена съдържат анти-нутриенти като фитиева киселина, която може да направи всички обсъждани по-горе важни хранителни вещества по-малко бионалични когато ги консумирате. Така че ако планирате да консумирате семена и ядки редовно, ще е по-разумно да ги накисвате или ядете на кълнове. За да са по-апетитни можете да ги дехидрирате във фурната или още по-добре и по-икономично, в дехидратор (изсушител). На пазара се продават много изсушители, също могат да се намерят в интернет.
Ако предпочитате да ядете семките печени, изпечете си ги сами, за да контролирате температурата и продължителността. Суровите тиквени семки печете във фурната на ниска температура от 75 градуса C, поръсени с хималайска или друга естествена сол около 15-20 минути.
Д-р Меркола
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Откритие: антибиотиците правят химиотерапията смъртоносна
или
Смъртоносното въздействие на антибиотиците при химиотерапия
Ако вие или ваш близък сте изправени пред рак или химиотерапия, непременно прочетете тази статия. Научното откритие, което изследване, проведено в Мичиганския университет направи и което предстои скоро да бъде публикувано в списание Nature разкрива, че чревното здраве е ключът към оцеляване след химиотерапия.
Самото изследване е много трудно за разбиране от неспециалисти, обаче, аз ще го предам на обикновен език като също така ще предложа допълнителни обяснения, които авторът на изследването вероятно не може да напише поради цензурата на медицинските списания и университетите относно хранителните вещества, тъй като и в двата вида институции страдат от предубеждения относно храненето.
Крайният резултат е следният: В клинично изследване мишките биват инжектирани със смъртоносни инжекции химиотерапевтични лекарства, които при това на сто процента биха убили почти всеки възрастен човек. Авторите на изследването открито признават: „Всички тумори в различни тъкани и органи могат да бъдат убити с високи дози химиотерапия и лъчетерапия, но предизвикателството в момента при лечение на метастазирал рак в последните фази е всъщност, че така се убива пациента преди да се убие тумора”.
Химиотерапията е смъртоносна. Тя е причина номер 1 за смъртта на пациенти с рак в Америка, а номер 1 страничният ефект от химиотерапията е причиняването на още рак. Но някои мишки в изследването успяват да оцелеят след смъртоносните дози химиотерапия. На какво се дължи това? Инжектирана им е молекула, която собствените ни тела произвеждат естествено. Производството й е закодирано направо в гените и при предоставяне на правилното функциониране на гените в среда с добра храна (има се предвид клетъчна среда), човек може сам да генерира това вещество по 24 часа на ден.
Веществото се нарича ‘Rspo1’ или ‘R-spondon1’. То активира производството на стволови клетки вътре в собствените чревни стени на тялото и тези стволови клетки са нещо като машини за супер регенериране на тъканите и те изграждат отново увредените тъкани по-бързо отколкото химиотерапията може да ги унищожи, като по този начин позволяват на пациента да оцелее след иначе смъртоносната доза химиотерапевтична отрова.
Изследването показва, че 50 – 75 процента от мишките, получили R-spondon1 са оцеляли след смъртоносната химиотерапевтична доза!
Раковата индустрия трябва да намери начин да спре да избива всичките си потребители
Проблемът с раковата индустрия днес е, че всички конвенционални лечения на рака продължават да убиват пациентите. Това е лошо за бизнеса Така че задачата на изследвания като изследването на R-spondon1, споменато тук – което е финансирано от държавата – е да се намерят начини на пациентите да продължат да се дават смъртоносни дози от носещата големи печалби химиотерапия без всъщност това да ги. Блъскате на пациента доза R-spondon1 (продадена за $50000 дозата защото то е патентовано ‘лекарство’, разбира се), слагате им фатална инжекция химиотерапевтично лекарство и след това, благодарение на R-spondon1 се уреждате с пациенти с рецидивирал рак, вместо с труп.
На това му викат ‘добра бизнес практика’ в раковата индустрия, която до момента е най-известна с това, че превръща пациентите в чували вместо действително да лекува рака.
(Да, има причина, заради която повечето онколози никога не биха се подложили самите те на химиотерапия. Те знаят, че тя не действа при 98% от всички видове рак.)
Пробиотиците вероятно са ключът за генериране на ваш собствен R-spondon1
Преди да обсъдя защо тези заключения са важни за последователите на природосъобразното здраве и хранене, нека първо предложа едно опровержение Before . Изследването, за което говорим е проведено с мишки, не с хора, така че не доказва напълно, че същият механизъм действа и при хората. Въпреки това, причината в такова изследване да се използват мишки е че те са почти идентични с хората по отношение на биологията, генната експресия, функцията на ендокринната система и т.н.
Освен това, макар че това изследване използва инжекция с R-spondon1 като ‘активатор’ на генната експресия в ендотелиалните клетки на лигавицата на червата, истината е, че вашите клетки вече са програмирани самите те да произвеждат R-spondon1. Всъщност, човешките черва са покрити с пласт епителни клетки, които се регенерират на всеки 4-5 дни при здравите хора. Това е единствено възможно чрез активирането и непрекъснатото действие на чревните стволови клетки, което е нормална функция при здравите хора.
И какво определя здравето на тези стволови клетки повече от всичко друго? Тяхната заобикаляща ги среда, която доминиращо се определя от бактериите в червата. Ако чревните бактерии са балансирани, генната експресия на епителните клетки е нормална и здравословна. Ако чревните бактерии не са в ред, така да се каже, генната експресия на епителните клетки ще е подтисната, като по този начин ще забави или спре регенериращата способност на чревните клетки. Ето защо хората с разбалансирана чревна флора страдат също и от възпалителни чревни заболявания като болестта на Крон, синдрома да дразнимото черво и така нататък.
Ето защо, пробиотиците са основен определящ фактор за способността на червата да поддържат подходящата генна експресия именно за вида бърза клетъчна регенерация, която може да помогне на тялото ви да оцелее след фаталната доза химиотерапия.
Месото и млечните продукти причиняват опустошително разстройване на чревната флора, което може да повиши чувствителността към химиотерапевтичните лекарства
Това може също така да обясни защо кората, които ядат големи количества обработени меса, сирене и мъртви, пастьоризирани млечни продукти – особено когато са комбинирани със съдържащите скорбяла въглехидрати и обработени захари – е много по-вероятно да умрат от химиотерапия за разлика от хората, чиито начин на хранене се състои най-вече от храни на растителна основа. (Все още няма източник, който да потвърди това твърдение, но е нещо, което съм забелязал в обстойните си лични наблюдения. Може и вие да сте го забелязали сред членове на семейството си, които са се подлагали на лечение с химиотерапия. При хората с най-нездравословния начин на хранене изглежда смъртността е далеч по-висока.)
Консумиращите обработени меса и несъдържащи нищо естествено млечни продукти пълнят червата си с лишени от фибри, трудно смилаеми протеини, които загниват и остават в червата в продължение на 2 – 5 дни, обичайно. Захарите в храната и въглехидратите след това подхранват ферметационния процес на бактериите, което води до бърз растеж и репликация на хранещите се със захар бактерии, които изместват вида здравословна флора, която най-добре предпазва клетките в чревната стена.
Този дисбаланс, мисля, повишава податливостта към химиотерапевтичната токсичност, като в същото време влошава способността на пациента да абсорбира основните хранителни вещества, които предпазват здравите клетки от токсичността на химиотерапевтичните лекарства. Това може да обясни защо пациентите, които ядат много месо, сирене и млечни продукти умират така лесно когато са подложени на химиотерапия.
Но има нещо дори още по-обезпокоително в този случай, което всеки трябва да знае…
Антибиотиците могат също да ви поставят в положение да бъдете убити от химиотерапията
Макар че изследванието не се занимава пряко с този въпрос, заключенията му изглежда показват, че този вид ‘изтребване’ на чревните бактерии, причинено от антибиотиците може да се окаже фатално за пациент на химиотерапия.
Това е особено притеснително, защото на много пациенти с рак едновременно се предписват антибиотици, докато са подложени на химиотерапия. Това може да се окаже тяхната смъртна присъда под прикритие. Макар че нито антибиотиците, нито химиотерапията директно убиват пациента, комбинацията от стерилизирани чревни бактерии и високо токсични химиотерапевтични лекарства може да умножи токсичността и да се окаже фатална. В смъртния акт обаче ще пише, че пациентът е починал от ‘рак’, а не от химиотерапията, която обикновено е действителната причина за смъртта.
И въпреки това, всеки божи ден в Америка пациенти, които взимат антибиотици биват подлагани на множество курсове химиотерапия. Това може съвсем буквално да е смъртната присъда за тези пациенти.
Съществува и самоизпълняваща се спирала на смъртта, която действа във всичко това: след първия курс на химиотерапия много пациенти страдат от отслабена имунна система, която води до симптоматични инфекции. Лекарите реагират като предписват антибиотици, което води до това пациента да бъде подлаган на последващи курсове химиотерапия с ‘унищожена’ чревна флора. Така че химиотерапията, причинява проблема първо на първо, и след това реакцията към проблема от страна на западните лекари прави следващия курс на химиотерапия смъртоносен Това е самоизпълняващата се спирала на смъртта на провалилата се медицина.
Онколозите изглежда нямат ама никаква представа за важната роля на чревната флора, изразяваща се в това, че тя позволява на пациетите да предпазват здравите си клетки от опустошителните ефекти на химиотерапевтичните лекарства. Много онколози всъщност активно обезсърчават своите пациенти да не вземат каквито и да било хранителни добавки по време на химиотерапията, водени от нелогичен и антинаучен страх, че тези хранителни добавки могат да ‘пречат’ на химиотерапията и да доведат до неуспеха на лечението.
Това е един от многото начини, по които онколозите убиват пациентите с рак.
Важните неща, които трябва да запомним от тази статия
• Ново изследване показва, че вещество, генерирано от чревни стволови клетки позволява на болните от рак да оцеляват след иначе смъртоносна доза токсична химиотерапия.
• Здравословната генна експресия (функция) на чревните клетки им позволява естествено да произвеждат предпазни молекули, които поддържат и подсилват клетъчната регенерация.
• Пробиотицити могат да предпазят и подсилят чревните стволови клетки, които помагат на пациентите с рак да оцелеят след токсичната химиотерапия. (Нужни са още изследвания, които да изследват това и да документират въздействието му.)
• Антибиотиците може да се окажат смъртната присъда когато са последвани от химиотерапия.
• Онколозите трябва да взимат предвид рисковете и ползите от отлагането на химиотерапията при пациенти, които в същото време взимат антибиотици. Комбинацията може да е смъртоносна. Обратното, те трябва да взимат предвид ползите от насърчаване на пациентите на химиотерапия да взимат пробиотични хранителни добавки преди да започне лечението с химиотерапия.
Майк Адамс
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Открийте изключителните лечебни свойства на екстракта от олеандър
Спасяващ живота елексир от отрова?
В края на шейсетте години на миналия век турски лекар на име Хюсеин Зима Озел откри древен естествен лек, който предоставя забележителни способности за оздравяване и дълголетие на хората, които го използват. Често наричан Пустинната роза, олеандърът е удивително ефикасен в лечението на рак, ХИВ/СПИН, хепатит С, астма, епилепсия и парализа. Екстрактът успява дори при пациенти с рак, класифициран в терминален стадий от конвенционалната медицина. Макар че е изключително полезен в лечението на редица сериозни заболявания, не забравяйте, че олеандърът е силно отровен, ако с него не се борави правилно и че той трябва да се използва крайно предпазливо.
История и ползи за здравето
Първо споменат в текстове от 15 век преди новата ера от месопотамците, които отбелязват изключителните терапевтични свойства на екстракта от олеандър. Идващ от Западните Хималаи, олеандърът е използван също от древните римляни, гърци и араби заради лечебните му свойства.
В началото на 60-те години на миналия век турски лекар на име Хюсеин Зима Озел търси лек за болното си от рак кучето когато забелязва, че голям брой турски селяни, пращани при него, идвали от високите планински райони и той решил, че може би в историята има още нещо освен по-високата заболеваемост от рак на кожата, свързвана с по-високата надморска височина.
В много версии на историята се казва, че доктор Озел забелязва, че турските селяни пият лек от олеандър, за да лекуват рака на кожата си, което в голяма степен съвпада с описанието на лист на олеандър на уебсайта на Американската ракова асоциация, където се казва, че доктор Озел започва да изследва олеандъра заради народните традиции, в които се твърдяло, че екстракт от олеандър лекува левкемия. Това се оспорва от дъщерята на лекаря Сумру, която казва, че д-р Озел „изучава народните лекове и открива, че лапите от счукани листа от олеандър и брашно, поставени върху рани имали невероятно бърз оздравителен ефект”.
Д-р Озел първо провежда изследвания с животни, за да определи кога субстанцията е нетоксична и, след като определя токсикологията и действието на екстракта от Nerium Oleander (или NOE), той прави още експерименти и развива лечението си в различни форми, и в крайна сметка започва тестове с терминално болни пациенти.
Два сорта на растението попадат в класификацията за олеандър, Nerium oleander и Thevetia peruviana. И двата съдържат сърдечни гликозиди, които са изключително токсични на пипане или при ядене в суров вид, но, когато се приготвят както трябва са много полезни в лечението на заболявания.
Основното активно съединение в невероятното, борещо се с рака и подсилващо имунната система растение олеандър се счита, че е сърдечният гликозид олеандрин. Обаче, мнението сред онези, изучавали олеандъра е на практика единодушно; именно синергична комбинация от много съставки прави олеандъра толкова успешен колкото е.
Съобщава се, че повече от 500 различни съединения се съдържат в невероятното, борещо се с рака и подсилващо имунната система растение олеандър. Изследванията трябва тепърва да открият точно кои от тях работят, както независимо, така и заедно за оптимален ефект, макар че екстрактът от олеандър показва забележителен успех срещу много широка гама на различните видове рак, включваща рак на белите дробове, на черния дроб, левкемия, на гърдата, на мозъка, на простатата, на стомаха, на панкреаса и още.
За да парафразираме цитат, приписван на д-р Андерсън, шеф на катедра на известна институция за изследване на рака в Хюстън, „Още не знаем как точно действа растението, знаем само, че то наистина действа, атакувайки и убивайки злокачествените – и само злокачествените – клетки и спирайки мултипликацията им”.
Сред познатите, вече идентифицирани, съединения, които се борят с рака и подсилват имунната система са : сърдечните гликозиди, дълго-верижните полизахариди и други видове съединения, включващи: олеандрин, олеандриноген, бета-систостерол, кверцетин, линолова киселина, олеинова киселина, адинерин, алфа-амирин, бетулин, фолиандрин, фолинерин, гитоксигенин, изокверцитрин, лауринова киселина, нериин, олеанолинова киселина, ритун, стигмастерол, урсолова киселина, узаригенин.
До момента изследванията с екстракти от олеандър са показали, че 1) спират ангиогенезата, процесът, чрез който ракът произвежда кръвоносни съдове и се разпространява, 2) спира NF-kB фактора в раковите клетки, или процеса, който клетките използват, за да се предпазват когато са атакувани, 3) причинява апоптоза, или смърт на нормалните клетки, при раковите клекти, 4) в голяма степен стимулира имунната дейност, и 5) задейства и повишава клетъчната смъртта при аутофагия.
В приложенията в реалния живот, лекарствата и хранителните добавки с олеандър и известен домашен лек от олеандър се радват на огромен успех срещу рака. Д-р Хюсеин Зима Озел, който преоткри този древен лек от олеандър и след това разработи и патентова лекарството Anvirzel съобщава за успех, изразяващ се в 70% през повече от 40-те години, откакто той използва олеандър в Турция. Сегашните производители на Anvirzel също съобщават за много висок процент успеваемост при лечението на различни видове рак, включително на много трудния за лечение рак на панкреаса.
През последните пет години и повече, стотици хора използват евтината, основаваща се на олеандъра хранителна добавка, Sutherlandia OPC, както и домашен лек, който е вариант, основаващ се на екстракта на Озел като успехът им е над 90%.
При толкова много съединения, действащи в синхрон, може да отнеме доста дълго време или цяла вечност преди всични синергични съединения, които съставляват ефикасността на олеандъра бъдат идентифицирани. Установеното до момента е, че олеандърът действа и то много, много добре.
Но да не забравяме, че въпреки, че растението олеандър съдържа много лечебни свойства, съвсем като повечето мощни растителни лекове, и то може да е смъртоносно когато се използва, пие или приготвя неправилно. Това растение никога не трябва да се яде сурово, защото суровият извлек от него е силно токсичен. Едно сурово листо съдържа достатъчно отрова да убие малко дете, както и всеки домашен любимец. Има много случаи на отравяне и смърт при поемане на олеандър, чай от листа на олеандър и екстракти от него. Дори яденето на мед, направен от нектара на растението може да има опасни последици.
Автори: Каролан Райт и Тони Айзакс
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Билката, която целува рака за сбогом
Приятно е да минеш с любим човек под люлеещия се имел. Но освен че е начин за да се уреди човек с целувки по това време на годината, прекрасното вечнозелено растение с восъчни бели плодчета може да е и революционно откритие в изследванията свързани с рака.
Имелът (Viscum album) всъщност е паразитно растение, което расте върху клоните на различни дървета като топола, круша, череша, бреза или върба, за да споменем само няколко. Исторически, имелът се е сдобил със славата на езически религиозен символ. Древните друиди вярвали, че всеки който притежава растението е защитен от зло, докато древните римляни виждали в имела плодовитост и добра сполука и често узаконявали браковете с целувка под неговите вечно зелени листа.
От медицинска гледна точка белият имел се използва откакто свят светува като средство за лечение на нервни разстройства благодарение на успокояващите му ефекти. Употребата му в лечението на епилепсия е датирана още през седемнадесети век. Респираторни болести, проблеми с менструацията, сърдечносъдови заболявания и някои хронични, причинени от възпаление болести всички се лекуват с това малко, но силно растение от векове.
И макар че съвременните лекари често бързат да отрекат на билковите лекове полагащите им се лечебни свойства, скоро може да им се наложи да се запознаят с действието на имела върху рака.
Предполагаемото използване на имела като лек за рака не е нещо ново. Още от двайсетте години на миналия век лекарите изучават растението и въздействието му върху туморите. Всъщност, според Националният раков институт имелът е най-широко изучаваната алтернативна терапия за лечение на рака.
Счита се, че на комбинацията от алкалоиди, вискотоксини и лектини, съдържаща се в листата на имела се дължи неговото противораково действие, макар че са необходими още изследвания, за да се уточни какво прави вечно зелените листа толкова мощни.
Това не се отнася обаче за всяко растение имел. Учените смятат, че всяко растение съдържа различни съединения в зависимост от дървото гостоприемник, на което то расте. Плодните дръвчета като ябълките и черешите се счита, че са от по-високо качество, отколкото са другите дървета, обаче и това е теория, която изисква още изследвания. Но учените са оптимистично настроени, че растението под което ние толкова често се целуваме може да крие надежда за лечението на рака.
Множество екстракти от имел се предлагат в Европа и стават дори още по-популярни с новите изследвания на противораковото им въздействие. Те са доказали, че убиват раковите клетки в лабораторни условия и че стимулират имунната система като насърчават производството на бели кръвни клетки
Една разработка съобщава, че инжекциите с екстракт от имел, правени паралелно с традиционните лечения като химиотерапия, ефективно намаляват страничните ефекти и подобряват качеството на живот на пациента. Тези обещаващи заключения карат все повече и повече европейски пациенти с рак да искат да им се прилага алтернативната терапия с инжекциите.
Американските лекари обаче остават скептично настроени. Основният им аргумент е че текущите изследвания, които в голямата си част са проведени в чужбина, най-вече в Германия, са непоследователни и зле структурирани. В момента Агенцията по храните и лекарствата не одобрява екстрактите от имел и позволява използването им в страната единствено в изследвания.
Дори и така, Националният център за съпътстваща и алтернативна медицина и Националният раков институт продължават да откриват обещаващи доказателства, които може би ще насърчат Агенцията да преосмисли позицията си. За сега американците ще трябва да се задоволят с целувките, вместо с наука що се отнася до имела.
- The Alternative Daily
Ето и някои от лечебните употреби на белия имел:
Екстракт – в три чаши студена вода се потапят 4-5 лъжици листа от бял имел. Престояват така през нощта, течността се прецежда и извлекът от бял имел се пие в рамките на деня.
По 25 капки в малко вода от екстракт от бял имел – половин час преди закуска на гладно и вечер преди лягане. Капките от имел (на Мария Требен) ги има и в аптеките. В последно време имелът се прилага в медицината като противораково средство.
Запарка – една лъжица нарязани на ситно листа от бял имел се варят за около 10 мин. в 400 мл. вода
Бани – помагат при ревматизъм, ишиас, ставни болки, отоци и т.н. Приготвят се от екстракт от бял имел или запарка.
Отвара от плодовете на бял имел – плодовете се варят във вино и получената отвара се пие три пъти дневно.
Внимание, приемът в големи дози на билката бял имел може да доведе до натравяне.
Източници:
- The Alternative Daily, Mistletoe for Medicine, 2 December 2013; http://www.thealternativedaily.com/mistletoe-medicine/?utm_source=internal&utm_medium=email&utm_campaign=N131202
- Бял имел – универсална билка; http://zdrave.rozali.com/bilki/p17337.html
Снимка: www.difossombrone.it
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Фибрите предпазват и от рак на гърдата
Макар че често пъти ние не обръщаме много внимание на фибрите, те са важна част от храната, използвана за превенция на рака на гърдата.
Защо фибрите са важни за превенцията на рака на гърдата
Фибрите поддържат естрогена в здравословен баланс. Понякога ние натрупваме излишни количества естроген. Това може да стане от натрупаните прекомерни тлъстини в тялото, или чрез излагане на естрогено-подобни химикали в околната среда. Добре е да поддържаме телата си свободни от излишен естроген, за да поддържаме нисък риск от рак на гърдата. Фибрите в храната се свързват с естрогена в храносмилателния тракт и го изхвърлят от тялото.
Освен за поддържането на естрогена в здравословни нива, има и много други ползи от яденето на богати на фибри храни. Фибрите могат да ви помогнат да не напълнявате и да се чувствате сити по-дълго. Те също ви помагат да не вдигате нивата на холестерола, което е чудесно за сърцето. И последно, те помагат за идеалното функциониране на цялата храносмилателна система.
Колко фибри трябва да ям?
Жени по-млади от 50 години трябва да консумират поне по 25 грама фибри всеки ден.
Необходимо ли е да взимам хранителна добавка с фибри?
Повечето хора не се нуждаят от хранителни добавки с фибри, за да си набавят необходимата дневна доза. Най-добре е да си набавяте фибри от храната. Има толкова много храни, които са естествено богати на фибри. Избягвайте пакетираните и обработени храни, която съдържа думата ‘фибри’ в името си (като например блокчетата FiberOne). Макар че тези блокчета са вкусни, аз намирам че те са по-скоро нездравословни, защото съдържат високи количества захар и хидрогенирано олио (транс-мазнини). Винаги четете етикетите!
Естествено богати на фибри храни
Бобови растения (много богат източник на фибри!)
Безкостилкови горски плодове
Овесена каша
100% пълнозърнест хляб и сухи твърди бисквити
Ленено семе
Семена от чия
Ядки
Зърнени закуски или бисквити от трици
Пуканки (винаги е най-добре сами да си ги правите)
Сушени плодове (винаги избирайте неподсладени)
Сурови зеленчуци
Съвети за повишаване на дневния прием на фибри
яжте зърнени трици за закуска
добавяйте ленено семе или семена от чия в шейковете или зърнената си закуска
хапвайте пуканки вечер (най-добре си ги правете у дома!)
хапвайте ядки или безкостилкови горски плодове като междинни хапвания
използвайте замразени безкостилкови горски плодове в шейковете
използвайте 100% пълнозърнест хляб за сандвичите си или за сутрешния си тост
използвайте 100% пълнозърнесто пшенично брашно за печивата
използвайте пълнозърнеста юфка в ястията с тестени изделия или вместо спагети, какти у кафяв ориз. Пълнозърнестите тестени изделия също вършат работа. Юфката от елда е чудесна за азиатските ястия. Можете да ги намерите в магазините за здравословни храни.
Купувайте или сами правете мъфини от трици
Кои са любимите ви богати на фибри храни, изброени по-горе? Лесно ли е или трудно да включвате фибри в храната си? Ще се радваме да споделите мнението си!
Натали Уайзър, диетолог
Живота е рисуване без гума за триене.
| |
|
|
|
Хонокиол, пореден протокол за естествено лечение на рака
[image]http://zdravivsekiden.com/wp-content/uploads/2013/09/honokiol.jpeg[/image]
Хонокиол, чиста проба здраве
Хонокиол е мощно противораково съединение, извличано от кората на дървото Magnolia officinalis, което от древни времена е стълб в традиционната азиатска медицина. В допълнение към способността му да се бори с рака, чистият екстракт от хонокиол предоставя разноозен спектър от трайни ползи за здравето, безопасно и природосъобразно.
Множество механизми на действие на хонокиола
Чистият хонокиол действа на клетъчно ниво, за да спре растежа на туморите и да дезктивира процеса на метастазиране, но той също така противодейства и на възпалението, инфекциите, а като антиоксидант е 1000 пъти по-силен от витамин Е. Освен това, хонокиолът има свойства, противодействащи на безспокойството и така облекчава стреса, което е ключов фактор в преодоляването на животозастрашаващи заболявания като рака.
С натрупването на все повече изследвания за хонокиола, учените продължават да откриват нови терапевтични приложения на това забележително съединение. Например, скорошно предклинично изследване показа, че хонокиолът помага в лечението на дегенеративния процес при остеопороза като подобрява факторите отговорни за растежа и минерализацията на костите.
Синергия с конвенционални и естествени лечения
Друга вълнуваща функция на чистия хонокиол е удивителната му синергична способност. Синергията се определя като ‘взаимодействието на елементи, които, когато бъдат комбинирани предоставят общ ефект, по-добър от сбора на отделните елементи”. (synergy. Dictionary.com. The American Heritage® Stedman’s Medical Dictionary. Houghton Mifflin Company. Accessed: August 24, 2012.) Чистият хонокиол е доказал в предклинични изследвания, че подобрява въздействието на конвенционалните лечения на рака като химиотерапия и лъчетерапия; спира резистентността към химиотерапията; предпазва от странични ефекти и повишава ползите от други естествени противоракови терапии като тази с използването на модифициран цитрусов пектин.
Уникално активно съединение
Рядко се случва едно единствено съединение да упражнява толкова много мощни действия срещу рака, метастазите и другите хронични заболявания. Чистият хонокиол е едно от тези уникални съединения. Той подсилва както лечението, така и превенцията на редица много сериозни здравни проблеми, особено в областта на най-съвременното интегративно лечение на рака.
Като интегративен лекар, аз често разчитам на шепа ключови терапии заради тяхната ефикасност, безопасност и разнообразен спектър от ползи. Чистият хонокиол е станал изпитан съюзник в клиничната ми практика, наред с модифицирания цитрусов пектин и някои други напрединчави терапии, които си завоюват място сред някои от най-добре изследваните естествени решения за трайно здраве и жизненост.
Основни ползи от екстракта от хонокиол
Обширните предклинични изследвания през последното десетилетие показват невероятно богатия спектър от терапевтични свойства на хонокиола:
Противотуморни и антиметастазни свойства (рак на гърдата, рак на мозъка…)
Спира резистентността към химиотерапия
Антиоксидант
Противовъзпалително средство
Антибактериално и противовирусно средство
Балансира глюкозата
Поддържа сърдечносъдовото здраве
Защитава невралното и когнитивно здраве
Стимулира имунитета
Средство за облекчаване на тревожността и антидепресатно действие
Сънотворно средство
Препоръчителни дози за хонокиол
При активен рак: 1000 мг/ 3 пъти на ден с храната (при постепенно достигане на тази доза в рамките на 2 седмици като се започва от доза от 250 мг на ден).
За превенция или подсилване на организма в дългосрочен план: 500 мг/1-3 пъти на ден с храната.
За безспокойство и контрол на настроенията: 250 мг/ 1-2 пъти дневно.
Източник: Easy Health Options, Pure Honokiol Extract
Живота е рисуване без гума за триене.Редактирано от kaloyana_-177704 на 06.08.14 22:02.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
[