Духовно просветление! № 4 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Рицарю мой! Зад всяко дърво в тази гора има тъмница. Във всяка тъмница има някой, на когото не си простил. Колко са?
Вдигни лъка и пусни стрела! Извиси се над прашните дни! Огледай отвисоко живота си. Какво виждаш?
Ти вървеше по пътя на живота и към теб вървяха хора. Много, много хора. Какво им даде? Какво взе от тях? Какво ти остана?
Някой свърна, някой си отиде, някой остана завинаги с теб. А някой – ето, върви редом с теб, а всъщност е далеко, далеко.
Намери всеки, потърси всички.
Не им пречи да се появят.
Нека всеки лично разкаже болката си, сподели обидата си.
Погледни всеки от позицията на днешния ден.
Миналото няма да се върне. То си е свършило работата и си е отишло. Благодари му и го остави да си върви. Защото в гората на този живот никой не идва при нас току-тъй. Всеки, койото е идвал при теб, е твой Учител. Всяка среща е урок и същевременно подарък.
Изслушай всеки, поговори с всеки.
Сподели какво ти горчи и досега и го остави в миналото. Да си върви – сбогом с любов...
Освободи всекиго от тъмницата, Рицарю, мой! Освободи и себе си от затвора на горчилката, от затвора на враждебността, на омразата, на глупавите скарвания, на ненужните думи, от затвора на отминалите обиди.
Сбогувай се, пошепни сърдечна дума на любов. Целуни миналото ако можеш. Ти можеш, знам! Нека не е веднага, нека е постепенно, ще можеш да го направиш!
Забелязваш ли как след всяка среща в твоя лес става все по-светло? Добре. На прав път си, Рицарю мой!

Цитадела насред гъстата гора. Стените й са вкопани дълбоко в земята. Стените й се издигат високо в небето. Не можеш да я заобиколиш, не можеш да я отминеш. Това е крепостта на душата ти, това е занданът на сообственото ти сърце.
Колко пъти сам си затварял там болките си, колко пъти си запирал вътре страданията си, заключвал си вътре горчивите мисли, които ти пречат да живееш. Ти сам подсили тези стени с упреците си, кой ще ги разруши сега?
Само ти!
Ето циферблата на високата кула. Този часовник показва времето в години. Стрелките му сега сочат твоята възраст. Ако можеш да ги върнеш...
Възползвай се от лоста-памет и се върни назад – стъпка след стъпка, година след година.

Опитай да изживееш живота си в обратна последователност. Година, две, три, десет назад. Какво виждаш?
Спомни си пораженията. Спомни си несполуките. Спомни си, как си предавал себе си. А може би си предал някой друг? Спомни си болките и раните. Спомняй си ги една по една и ги пускай да си вървят...
Тези рани, предателства, загуби – всичко онова, за което се измъчваш от години – са просто камъни, камъни в душата ти. Колко години си ги мъкнал! Всеки от тях е събитие, за което си спомняш.
Подготви всичките си оръжия: лоста, стрелата и меча. Разбий камъните! Нека се срутят, нека се строшат на парчета, нека станат на прах. Нека изчезнат в земята, в преизподнята, в пъкъла, в безкрайността.
Колко бяха преди двайсет-трийсет години? Ето – началото на любовта. О, колко е болезнена несподелената любов! А ти мислеше, че е отминала и се е забравила?
И пак назад. Помниш ли? Училището. Какви рани! Заради какво презираше себе си? Заради какво се мразеше? Да си върви...
Спомняй си и прощавай. Пускай спомените да си вървят. Поредният камък да лети в бездната. Още един, втори...десети. Защото прощаваш, прощаваш.
Гледай! Стената поддава! Проломът е все по-голям!
Вече можеш да влезеш в крепостта.
Колко е тихо тук, вълшебно... ромоли вода и прекрасен килим от цветя лъха чудесни аромати.
Почини си, безстрашни мой Рицарю! Почини си от скърбите и нещастията. Почини си от изживените години. Почини си от болките и тревогите. Почини си от всезнайството и скуката.
Ти ли си, Рицарю мой? Не мога да те позная. Къде са доспехите ти?
На дланта – перце.
На бузата – снежинка.
На носа – лунички.
На устните – усмивка.
Тичаш и падаш, плачеш и се смееш. На колко си, малчо? Как се казваш?

Поседни на веселата тревичка, поприказвай си с мъдреца щурец. Какво си примижал като коте? А, слънчицето целува очичките ти? Я виж как блещукат крилата на пеперудите! Като пораснеш, и ти ще си с крила. Но засега...
Приказката свърши.
Или това е само началото?

Засега губиш, ако:
усещаш тежест в гърдите
очите ти са сухи,
устните ти са свити
искаш да се скриеш в ъгъла,
тежко ти е на сърцето.

Печелиш, ако:
усещаш лекота в гърдите
очите ти са навлажнени,
устните ти се усмихват,
иде ти да прегърнеш всеки,
ведро ти е на сърцето.

„Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения”, М. Норбеков, изд. „Жануа ‘98”

ГАЛАКТИЧЕСКА ПРИКАЗКА

от Майкъл Лайтуивър

Много, много отдавна, в една галактика далеч, далеч от тук живеели всички онези малки светли същества и те просто си с...тояли там и се наслаждавали на живота в това радостно и безвремево измерение. Но ето че един ден, един много голям и величествен ангел дошъл при тях. Той имал много сериозно изражение на лицето си. Търсел доброволци за изключително важна мисия.

“В самия край на галактиката Алсион се намира една много малка, но в същото време много специална планета, наречена Гея”, започнал той. “Тя е уникална - като прекрасна градина и гъмжи от стотици хиляди различни форми на живот. Тя е нещо като експериментална станция в галактиката и е населена с особено интересна хуманоидна форма на живот, която съдържа в себе си едновременно и най-висшите, и най-нисшите честоти, познати в космоса. Всъщност тя е самия връх на дуалността. От една страна това е една от най-красивите форми на живот и е в състояние да носи най-висшите честоти на любовта, светлината и радостта, познати в цялата Вселена. От друга страна обаче, тя е в състояние да носи и най-плътните и тъмни честоти, които космоса някога е изпитвал – честоти, които останалите същества са преодолели преди еони.

В момента ситуацията е следната. С течение на времето планетата преминава през периодични космически цикли и сега тя е стигнала до края на два основни цикъла – 2 000 годишния цикъл на Рибите и
25 000 годишния цикъл на космическата година, за който планетата обикаля около Алсион, централното слънце на галактиката Млечен път.

Със завършването на този цикъл много неща приключват и много нови тепърва започват. Но най-важното е, че към планетата се излива много светлина, която драматично повишава нейната честота. Както се случва по време на всеки голям преход, така и сега ще има известна турбулентност. Част от нея ще е геологическа, тъй като самата Гея е жива планета и също еволюира. Но основна част включва хуманоидния вид, който доминира на планетата.

Това няма да е лесно време, особено за онези, които все още спят, както и за онези, които вибрират на най-ниските честоти. Смяната на честотата ще предизвика несигурност, която на свой ред ще породи страх.

Първата ера от еволюцията на тази планета е била физическата ера и ключовата дума е била “оцеляване”. Втората ера, която сега завършва е ерата на ума и ключовата дума е “логика”. Третата ера, която започва сега е ерата на сърцето и ключовата дума е “любов”. Това е най-високата честота.

Тези, у които сега е властта на планетата принадлежат към стария ред на физическото и умственото. В зависимост от степента, до която могат да направят плавен преход към живот, в чийто център е сърцето и който се направлява от божественото, това ще е лесен преход. Но ако не са в състояние да го сторят, те ще изпитат много сътресения.

Такава е ситуацията сега на Гея. Причината, поради която съм тук е да потърся доброволци, които биха пожелали да се преродят в хуманоидната форма на планетата, за да помогнат за по-лесния и гладък преход. Вече сме изпращали пророци и учители в миналото. Много често те са били брутално преследвани или убивани. В други случаи са били смятани за богове и хуманоидите са изграждали сложни религии и ритуали около тях, а после са използвали тези религии, за да се контролират взаимно. Правили са всичко друго, само не и да следват простите учения, които са им били предлагани.

Така че този път ние ще опитаме друг подход. Няма да има повече пророци, спасители и аватари около които да могат да създават религии. Този път ще изпратим хиляди, всъщност стотици хиляди обикновени светлинни същества, които ще имат само две задачи:

1) Да останат в сърцата си

2) Да помнят кои са, защо са там и за какво е всичко това

Изглежда много лесно, нали ? За съжаление не е така ! Както вече казах дуалността е достигнала своя връх на тази планета. Този вид е довел до съвършенство илюзията за “добро” и “зло”. Най-голямото предизвикателство за вас ще бъде да си спомните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. Когато си спомните, вие ще сте в състояние да останете в сърцата си независимо от външните събития.

А как ще разберете кога забравяте ? Лесно е. Наблюдавайте отношението си към другите. В момента, в който забележите, че съдите ще знаете, че сте забравили Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво е Всичко Това. Това
Това ще бъде вашия сигнал.

И тук е предизвикателството. Животът на тази планета ще изисква голяма способност за различаване и проницателност – мъдра оценка за това, кое е истина, кое е подходящо и кое е за висшето благо, както за вас, така и за планетата. Обаче вие ще можете да разберете че сте в позиция на съдене и сте излезли от сърцата си, когато обвинявате.

Ние знаем какво предизвикателство може да бъде тази планета. Знаем колко реални изглеждат илюзиите там. Разбираме огромната плътност на това измерение и налягането, на което ще сте подложени. Но ако оцелеете в тази мисия – и пак подчертавам, че тя е напълно доброволна – вие ще еволюирате с изключително голяма скорост.

Също така трябва да кажем, че някои от вас, които ще отидат на тази планета като звездни семена, никога няма да покълнат – никога няма да се пробудят за спомнянето за това, кои са наистина. НякоиВие ще се превъплътите из цялата планета, във всяка култура, всяка раса, всяка страна, всяка религия. Но вие ще бъдете различни. Никога няма напълно да паснете. Когато се пробудите (вие) ще осъзнаете, че истинското ви семейство не е това на вашата раса, култура, религия, страна или дори вашето биологично семейство. Това е вашето космическо семейство, тези които са дошли като вас – със задачата да помагат по начини, малки или големи, в извършващия се преход.

Истинското Братство и глобализация в най-висшата си форма ще стане, едва когато си спомните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. То ще стане, когато се завърнете в истинския Храм на Божественото Присъствие – вашето сърце, където става това припомняне и от където сте призовани да служите на света.

И така готови ли сте ? Добре !

О, и между другото има няколко дребни неща, които трябва да спомена ...

Поради плътността, вие не можете да действате в това измерение без подходящ космически костюм. Това е биологичен костюм, който всъщност се изменя с течение на времето. Има много неща, които можем да ви кажем (за това), но нашето време за въвеждане е малко и мисля, че можете просто да “скочите” в него и да го изпробвате. Все пак трябва да бъдете предупредени. Има опасност ако забравите кои сте в действителност, да помислите че вие СТЕ вашия космически костюм вместо факта, че той просто е вашето превозно средство в това измерение. Веднъж след като сте там ще забележите, че има невероятно разнообразие от космически костюми и на тях се обръща доста внимание. Все пак, въпреки безкрайното разнообразие, тъй като това е планета на дуалността, те спадат към две основни категории, наречени “полове”. Отново ви казваме, че сега нямаме време да се впускаме в подробности. Но вие ще откриете, че вашите отношения със собствения ви космически костюм са изключително интригуващи и интересни.

Другото малко нещо, което трябва спомена е следното. За да можете да оперирате в това измерение, вие ще получите също така по един микрочип, наречен “персоналност”. Той е като впечатана самоличност и заедно с космическия ви костюм ще ви направи съществено различни от всеки друг. Това ще ви даде възможност да участвате в холограмата там – нещо което наричат “съгласувана реалност”. Още веднъж казвам, че съществува реална опасност дотолкова да се вживеете в холографските личноостни драми, че (може) да забравите кои сте в действителност и да помислите, че СТЕ вашата персоналност. Знам че звучи доста невероятно сега, но веднъж щом попаднете там ...

Има още толкова много неща, които можем да ви кажем за вашата ориентация там, но смятаме че ще можете да научите останалото експериментално на място. Единственото важно нещо е да помните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. Ако можете да направите това всичко останало ще върви добре. Но внимавайте – толкова малко наистина си СПОМНЯТ. Те (се) изпъкват като “различни” и другите ги наричат “Просветлени”, “Пробудени” или с други подобни имена. Странно, нали ?

Е, добре! Kъсмет и приятно пътуване !!!

Вижте повече

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!