Оперирана съм преди шест години - тотална мастектомия на гърдата. След пет години лечение с Золадекс и Нолвадекс, тази година март месец всичко спрях. Исега октомври месец цикъла ми се възобнови и е много обилен.Ходих на гинеколог първия път като ми дойде и тогава се видя хипертрофия. Но сега след втория цикъл я нямаше. Изписаха ми да пия шест месеца оргаметрил-това е хормона прогестерон. Посъветваха ме, че най-добре би било да си спра дейността на яйчниците чрез лапароскопска операция.
Моля за евентуален съвет и ще се радвам , ако ми пише някой сблъскал се със същите проблеми.

Благодаря за отговора, но от всичко това разбрах, че най-важното е спазването на хранителен режим и приемането на витамини и минирали.това го правя, доколкото мога. А Вие какво в пряк текст ме съветвате?- да постъпя превантивно като Анджелина ли?

Не бих могла да ти дам конкретен съвет дали да се подложиш на тази процедура. Решението е изключително лично и сериозно, и сравнението с чужди преживявания и следването на мнения, дадени от обща култура или прочетени от интернет, само може да изкриви преценката ти.
Намирам за важно обаче да се консултираш с поне още един специалист с опит в тази насока - онкогинеколог, не само гинеколог. Той/тя би могъл да ти каже до колко има риск ако го направиш или не го направиш, какво представлява профилактиката, а ако е особено кадърен - и за евентуална превенция. По този начин ще разбереш какво стандартната медицина може да ти предложи, а вече дали ще се решиш да следваш това мнение или не, е твой избор и отговорност.

Happiness is a state of mind.

Аз имам слаба форма на умствено изоставане и не мога да ти дам компетентен съвет, но ще ти кажа, че лекарите в никоя страна не живеят колкото е средната продължителност на живота в съответната страна, а поне с 20 или даже 30% по - малко.
Това е защото имат висок коефициент на интелигентност и вече няма какво повече да научат на тази земя и отиват да лекуват в други измерения.
Затова, ако ти кажат, че твоят тип рак на млечната жлеза използва като растежни фактори хормоните на яйчниците или такива свързани с яйчниците тогава просто ще уцелят докторите, че така туморните ти клетки ще се чудят известно време да растат и да се делят или не, докато някой от тях не се сети как сам да си синтезира такива растежни фактори.
Ако ли пък лекарите не могат да ти гарантират, че всички клетки са от този тип тогава все едно да се имунизираш от грип от определен щам и да те хване същия грип, но от щам, който се е научил как да заобиколи ваксината.
Ако си махнеш яйчниците аз моите яйчници няма да ти ги дам, да знаеш.
Анджелина Джоли има генетична предразположеност за развиване на рак на млечната жлеза. Това е риск. Под риск в генетиката се разбира, че ако риска е петдесет процента мъж и жена да имат болно дете и ако имат десет деца, то тогава е възможно и десетте да са здрави или и десетте да са болни. Също както на ролетката шанса да се падне черно или червено е петдесет на петдесет, но от сто хвърляния не е казано, че ще имаш петдесет червено и петдесет черно. Можеш да имаш и стоте да са черно. Затова правят пренатална диагностика и ако ембриона е болен го абортират и го убиват.
Анджелина Джоли е имала фамилна обремененост и е показала, че и милиард долара не могат да ти предскажат бъдещето, затова вместо да използва и да си купи един торсионен генератор като този на доктор Тренчев и Деметра Гея, тя решила да реже. И в България има лекари, които на още здрави жени им дават същия съвет. Но не забравяй, че те живеят по - интелигентно и по - бързо от нас и ще живеят половин век, а ние цял и частите ще ни трябват. Живеят бързо и умират млади.
Дали твоя рак е от този тип можеш да разбереш като отидеш на четиринадесетия етаж на Майчин дом в София и ти направят безплатни генетични изследвания.
Пообиколи и екстрасенсите. Няма вече такива като Ванга, но съм чел, че Дида от квартал Зора в Стара Загора блок пет ли беше или шест гледа като ромка на карти и можеш да й оставиш двайсет лева, ако искаш, не те задължава.
Ако не ти каже, че си около четиридесет годишна и имаш две деца, да кажем, ставаш и си отиваш.
Аз ще ти кажа, че само ПЕТ процента от всички генетични болести идват от половите клетки на родителите. Огромната част са от вътреутробни мутации, заради цигари, алкохол, дрога, облъчване, стрес, консерванти, канцерогени в термично обработената храна.
Изследвай си имунохистохимично и генетично рака, но знай, че имаш пред себе си кръстопът. Единият път води към кастрация, после до хормонален хаос, после до още нещо.
Другият път води до това пак да забременееш и да родиш здраво и право дете.
Ако питаш някоя лекарка кой път ще избере, веднага ще ти каже първия защото е по - сигурен. Ако питаш една циганка, веднага ще ти каже, "Виж, како, докторето са изчезващ вид, белата раса също, а и аз съм за малко на тая земя, затова избирам втория".
Повечето тежки генетични заболявания, като Синдрома на Даун например, имат и така нареченият мозаечен тип, тоест не всички клетки имат мутацията, а са "разредени" със здрави клетки. Колкото разреждането е по - голямо толкова е по - лека формата на заболяването. При рака е същото, защото не всички клетки в организма са ракови, а повечето са здрави.
Ако живееш така, че да се делят само здравите, а болните да чувстват организма като враждебна територия, след време ще имаш или ремисия, или пълно оздравяване.
Полето на торсионните генератори с въртящо се поле в същата посока като нашето ДНК създава такава среда.
В темата Да напишем книга и да се спасим съм писал за тях.
Напиши на колко години си и колко деца имаш, но най - важното се попитай "Имам ли сили с мъжа ми да имаме още едно". За желание даже никой не те и пита, защото рака ти те е поставил в ситуация на принудително взимане на решение. Все едно да започнеш да раждаш и с контракции да си зададеш въпроса искам ли да имам деца или да се занимавам с философия.
Ако избереш първия може да станеш излишна за Вселенския баланс и пак да умреш.
Ако избереш втория може да си изгодна като елемент и надживееш всички ни. Кой знае. Аз твърдо бих избрал втория. Това е

Редактирано от Crasiva на 06.11.13 18:19.

Аз видях ванга в последната година от живота й.


тя ми предсказа бъдещето и всичко вече се сбъдна.


Да, има такива хора, които се докосват до Бога.



лекарите обичет да лекуват физическото и там се ровят. Нема грешка - но лекарите не са Ванга ако ме разбииш.





Човешкия живот не струва да бъде живян, ако не е осъзнат като принадлежност на Бога. Затова Бог не трае безбожници. Избива ги, разболева ги. Какво означава Бог? ами липопотствайте...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз пък знам , че от общо петима човека в моята група четирима имаме роднини, които едно време са я питали нещо и каквото им е казала това е и станало.
Този петия, който няма такива роднини никой и нищо не може да го убеди, че духчетата ни управляват и има Бог.
Знам, че Ванга на един конкурс през седемдесетте е постигнала 80% познаване на бъдещето и 100% на миналото, а Дядо Влайчо 90% на бъдещето и 100% на миналото.
Дядо Влайчо не е бил в клинична смърт, а сам е тренирал това цял живот. Просто по рождение е имал и силна енергетика, но не е задължително.
Затова й казвам да пита, да тества, но най - вече да пита себе си.
Всеки от нас може да развие подобни способности, те са във всеки от нас, в кой повече, в кой по - малко.

Аз затова я питам на колко е години и колко деца има. Това е

Изрично да уточня.


Ванга е изключително набожна жена.


тя не докосва никой неверник. Тя живее с Бога. Затова навсякъде където живее строи параклиси и църкви.


Двора й целия е в градини, цветя и икони.


Тя държи икона на масата или наблизо, дори въпреки че е сляпа.


Дори комунистите признаваха дара й. Много им беше неприятно, че е вярваща - но не можеха без нея.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Видях Ванга в лятото на 1994 година - по-малко от година преди да умре.

Бяха минали около 6-7 месеца от операцията ми и от докосването на Бога.

Пред дома й имаше огромни тълпи. Хора, покачени по оградата. Малки дечица ядящи сандвичи в калта и жегата - беше август и беще много много горещо - като в уестърн - само прахоляк и жега, едно огромно жежко слънце.



Термометъра показваше повече от 35 вечерта, когато се върнахме в хотела - не смея да гадая колко е било под обедното слънце.


Тя приемаше хора публично. Никаква затворена стая - не, навън на двора, на една маса, видна от всички 4 страни. Хората завъртаха опашката по няколко пъти около оградата на дома й. Влизаха с помощта на разпределител и списъци. Списъка съдържаше хора чакащи по няколко месеца.


Аз прескочих оградата - на 23 и след подобна операция. Хората ме пуснаха. разпределителя също ме попита учтиво и ме пусна като разбра защо идвам.


Ванга ме прие и седнах на масата. Не знаех, че иска да й носят захарче. Доректно я пипнах за ръката - беше импулс, бях нервна и изплашена. Бях прекарала часове в път, друсане във влак, автобус и после хотела, тичане, да стигнеме. Нямах идея за организацията. нямах идея защото отидох в паника. Да не изброявам лични причини. Така се случи.



Аз бях мислила какъв въпрос да задам. Чела бях за Пития и какво означава да зададеш въпрос на гадателка. Бях си формулирала въпроса така, че да се отговори само с да или не.


Тя отговори с да.



три години по-късно се сбъдна. Но мисля, че тя видя много повече.


Когато я докоснах, тя видя много повече. Тя се сгърчи, притрепери и щеше да падне. Прикрепиха я. аз избърборих съжаления. Не знаех, че не трябва да я докосвам директно по ръката. Но също според мене тя видя могъществото на бога, който бях изпитала аз съвсем скоро.



Тя нямаше сили за нищо повече. Тя буквално се свлече на земята след мене. прикрепиха я, а аз гузно се изнизах. нямах идея какво съм й причинила. Никой не ме преследваше. оставиха ме да си отида. Няма ме в списъците - аз влязох там без списък.



Тя негласно ми показа, че има още много неща, които е видяла. Но аз не бях искала тоя отговор и тя замълча. Тя коректно отговори само на въпроса, който зададох.





Тя каза само една дума.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

На 42 години съм. имам дете момиче на 10 г . Разведена съм и не възнемерявам да се обвържа с някой толкова сериозно, че да родя и друго дете. Взела съм решение да си остана с едно дете и затова за мен е важно да съм жива и здрава да се грижа за нея, че много ми е нежна и с много крехка душица.
Изненадана съм ,че докторите ни считат за абсолютно здрави слес пет годишна терапия и въпреки желанието ни да приемаме или да направим нещо превантивно чрез дадени медикаменти те те поглеждат скептично. само ми предлагат някои от тях наистина най-травмиращия изход-кастрацията. е аз ако евентуално се реша ще я направя лапароскопски, но защо не изписват нещо като добавки или медикаменти, за да не се стига до там?