ПОЛЕЗЕН САЙТ - 10 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Кучетата с имплантирани чипове заболяват от рак

Автор: Челси Шилинг (за WorldNetDaily)

Дали имплантираните микрочипове причиняват ракови заболявания сред кучетата и котките? Това е въпросът, който собственици си задават, след като зачестяват случаите, при които около микрочиповете на кучета скоротечно се развиват злокачествени тумори – едни от кучетата умират, други все още берат душа. Собствениците им предполагат връзка между чиповете и бързо развиващите се тумори – повод за това дават докладите на патолозите и тези от аутопсиите. Радиоводещата д-р Катрин Олбрехт, която е и авторка на бестселъри, наскоро ни разказа за петгодишния булмастиф на име Сиймъс, който миналия месец почина от саркома – злокачествена форма на рак, който убива дори хора в рамките на три до шест месеца. Д-р Олбрехт е отявлена противничка на чиповете за животни и често е търсена от собственици на болни животни заради чиповете.

Според един доклад от патолог туморът на Сиймъс се е появил миналата година между двете раменни лопатки, като до септември е нараснал до „голяма буца“ с опасност за разпространение в белите дробове, черния дроб и далака. На Сиймъс е била направена спешна операция, при която лекарите са извадили от кучето тумор с тегло 1.95 кг. Използвани са четири дренажни тръбички, за да се отстрани течността в областта, където се е развил туморът. Ветеринарят е уведомил собственика на кучето – Хауърд Гилис – че в Сиймъс са били имплантирани два микрочипа. Първият от тях вероятно е бил поставен още в развъдника, докато Сиймъс е бил само на 9 месеца. Единият от чиповете е бил в извадения тумор, а другият – около него.

Само три месеца по-късно ракът се завърнал. Сиймъс, някога енергично и игриво куче, вече едва можело да ходи. „Сиймъс беше едно голямо сърце“ – разказва Хауърд Гилис, собственикът, в едно наскорошно интервю. – „Той искаше да живее.“ Гилис обяснява, че „имплантирахме микрочипа, защото не исках да откраднат кучето. Смятах, че постъпвам правилно. Тогава не бях запознат с предупрежденията какво може да причини един микрочип, а трябваше да го видя лично. Този рак беше нещо, което растеше пред очите ми всеки ден, докато отнемаше живота му. Просто го изяде отвътре.“ За да спести все по-непоносимите мъки на Сиймъс, собственикът го е приспал през февруари тази година.

Микрочипове, обвити в тумори

Д-р Олбрехт ни разказа и историята на друго куче – петгодишния йоркширски териер Скоти – което е било диагностицирано с рак в Мемфис, Тенеси. Скоти също е развил тумор между лопатките на гърба – там, където е бил имплантиран и микрочипът. Туморът, описан като злокачествена лимфома, е нараснал до размер на малък балон, а след това е бил опериран. Микрочипът на Скоти е бил в сърцевината на тумора. (Въпреки операцията) на кучето му остава едва година живот.

Собственичката Линда Хокинс споделя, че първоначално ветеринарят е бил скептичен, че чип може да причинява рак. В доклада за състоянието на Скоти лекарят пише: „В началото имах съмнения за по-ранна реакция към някоя инжекция. Все пак е възможно това възпаление да е било причинено от външен замърсител, вероятно от микрочипа.“ Лекарят пише още, че чипът е бил обвит от полупрозрачен материал, който пречи на микрочиповете да се движат из тялото. „Тази обвивка може да е материалът, предизвикал възпалителната реакция“, се казва още в доклада.

Г-жа Хокинс твърди, че компанията, осигуряваща микрочиповете и идентификационната база данни, е помолила друг ветеринар да прегледа доклада на първия. Във втория доклад от лекаря на компанията се казва, че чипът не е причината за тумора (Има си хас да се казва друго – бел. Стопанина). Но Хокинс е получила чек за $300, покриващ някои от медицинските разноски.

Собственичката коментира: „Трудно ми е да повярвам, че една компания ще даде $300 долара на всеки, който им се обади, освен ако там не става нещо нередно.“ От декември досега г-жа Хокинс е похарчила $4000 за лечението на Скоти. „Той е като бебе“ – казва тя. – „Няма да живее 15 години, както се очакваше… Направих нещо, което смятах, че трябва да направи всеки отговорен собственик. Сложих микрочип в кучето. Сега мисля, че това го уби… Сърцето ми се къса.“

Доктор Олбрехт цитира и други случаи на животни, при които са се появили вредни последствия от имплантирането на микрочипове. Други кучета също са развили злокачествени тумори. При френския булдог Леон се е появила бучка на мястото, където се намира и чипът – това е станало в рамките на 8 месеца след имплантирането. Направената биопсия показва, че Леон вече има фибросаркома, агресивна форма на рак. Източник.

Както писахме още миналата година, при чихуахуа на име Чарли Браун е имало друг тип последствия от поставянето на чипа. Кучето е кървяло до смърт. Собственичката Лори Гинсберг казва: „Не ми се искаше да слагаме чип на Чарли, но законът го изискваше.“ Една наредба гласи, че на кучетата, навършващи четиримесечна възраст в района на Лос Анджелис, трябва да им се постави чип. Стопаните, които откажат да се подчинят, са заплашвани с глоба от $250 за първо провинение и до шест месеца затвор и глоба от 1000 долара, ако продължават да не се подчиняват. Лори Гинсберг казва: „Предполага се, че тази технология е много добра, но не и когато ти умре кучето. Не мога да повярвам, че Чарли вече го няма.“

Злокачествени тумори в лабораторни мишки и плъхове

Подобни са докладите, които Асошиейтид Прес обобщи през 2007 година: “Бяха проведени редица ветеринарни и токсикологични изследвания, започнали в средата на 1990-е, като заключението беше, че имплантираните чипове “индуцират” (изкуствено предизвикват) злокачествени тумори при някои лабораторни мишки и плъхове.” В докладите се казва още, че чиповете водят до образуване на подкожна саркома – ракът най-често се образува около имплантите, като ги капсулира. От Асошиейтид Прес цитират Кийт Джонсън – пенсиониран токсиколог и патолог, провеждал през 1996 г. изследване за Dow Chemical Co. в Мидланд, Мичиган. Той казва: “Излъчвателите (чиповете) са причинителите на тези тумори.”

Самата д-р Олбрехт е авторка на 52-странична публикация – “Тумори, причинени от чиповете в гризачи и кучета: преглед на насъбралата се литература”. Този материал е подкрепен и в рецензиите на други лекари, специализиращи в тази област. Д-р Олбрехт разглежда материалите, публикувани в списанията за онкология и токсикология за периода 1990-2006 г., като проследява влиянието на имплантираните радиочестотни микрочипове върху гризачите и домашните любимци. Тя е поканена да представи доклада си на конференция, която ще се проведе през юни в Institute for Electronic and Electrical Engineers, най-голямата професионална асоциация за нови технологии.

Д-р Олбрехт смята, че е важно хората да знаят за опасностите от имплантиране на микрочипове в кучета, тъй като някои правителства (включително българското – бел. пр.) правят тази процедура задължителна. Например британските власти наскоро обявиха плана си да налагат наказания на собствениците, които не се подчинят на изискванията за имплантиране на чип . Ирландия, Нова Зеландия, Малта, Норвегия, Швейцария, Австрия, Хърватска, Италия, Португалия и дори някои щати на САЩ изискват задължително “очипяване” на животните. Изданието USA Today писа, че в Колорадо ще бъдат поставяни чипове на всички кучета, които наранят някого. В Минесота има такъв закон от 2001 г., а във Вирджиния опасните кучета трябва да имат или микрочип, или идентифицираща татуировка от вътрешната страна на бедрото.

Запитана колко често срещан е проблемът, при който кучетата заболяват от рак след поставянето на чип, д-р Олбрехт казва: “Няма как да знаем. Това е причината просто да се надяваме, че ветеринарната общност поне ще има представа за този проблем и ще започне да съобщава за тези случаи. Смятам, че като цяло във ветеринарната общност масово си нямат представа за този проблем.”

Бел. Стопанина на otizvora.com: И да имат представа за случаи като описаните в горния материал, ветеринарите в България взимат минимум 50 лева, за да сложат “задължителния” микрочип. Така че не очаквайте от ветеринар да ви разубеждава, че правите нещо опасно за домашния си любимец. По-скоро ще ви убеждава в позитивите, както и че няма никакви опасности. А ако има негативи, ветеринарят пръв ще ви вземе още няколко стотака, за да отстрани тумора от кучето ви.

Подобно на д-р Олбрехт, се надявам, че ще попаднете на информирано изключение от “ветеринарната общност”, което е склонно да прояви и някакъв морал. Все пак нищо “задължително” не е чак толкова задължително. Думата “задължително” цели да ви накара да се самозадължите! Важи и за детските ваксини, важи и за чиповете на домашните любимци.

Ще важи и за „задължителните“ чипове, които един ден очакват самите хора…

От Епохални времена-бг.ком

Живота е рисуване без гума за триене.