Да мила не е далеч от истината ама въпреки това си ги ядат. Снощи моя внук си прави в къщи купон с три приятелчета, естествено след моето разрешение. Затвориха се в неговата стая и до малките часове си правиха купон. За този купон изпиха три шишета кока-кола,четири опаковки пуканки,които си опукаха в микровълновата,няколко опаковки чипс,крокита,солени бисквити и там разни подобни - все "истински здравословни" храни. Сега спи още нашия нали са в срочна ваканция. Говоря му за вредата от едното ухо влиза , от другото излиза. това си е. А за компото да не говорим,че е зомбиран....и приятелчетата му също.И какъв им беше купона,стоене и гледане пред компото на някаква игра и ядене на тези боклуци.Тишина все едно няма никой в къщи. Няма викове,танци,крясъци. Стоене пред монитора,облъчване и тъпчене с вредни храни.Оф, какво поколениееее, какво здраве ще има в тях незнам. Господ да ги пази.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

А това са част от плетивата ми за очакваното бебе....продължавам в същия дух,че няма кой друг да му плете,другата баба е млада,работи и няма време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Buba67 на 03.02.14 13:40.

Маман, пак си оплела големи красоти :) Браво на теб, браво!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Супер, много вярно казано, винаги сме на "полусъединител"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С гордост заявявам ,че малката беше на първия си протест. За Странджа.

Браво! От малки трябва да знаят, че трябва да бъдат чути.

Моят внук (големия) е на 6, живеят на "Тодор Александров" и често "прескачат" до площада. Цяло лято размахваше знамена като идваха на вилата и "скандираше": "Ма-фи-я; Чер-ве-ни бо- клу-ци", ама не знаеше какво означава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре възпитавате децата си, благодаря, така направих и аз за моите. Само, че аз бях "лудата" да ги измъкна... Не съм много на "мястото си" тук, сега де, все нещо ме дърпа назад, но заради тях приех трудния, луд и неясен път на емигранството. И да знаете, че не е лесно, ама хич. И е голям стрес. Ама голям. И с два куфара багаж, малко мечти и повече надежда не се стига далеч, или казано по човешки, първата генерация винаги е потърпевша и в повечето случаи личностно неуспешна, по често губеща, носталгична, абе трудно е да се обясни, но за децата, внуците човек се надява на по-добро. Като минат години, те трябва да споделят дали съм била на правилния "изход", "посока" или е трябвало да чакам... Сега целия свят е объркан и са много сложни отношенията между хората, ако можете не го правете, ако имате сили и воля, амбиции за успех и можете да рискувате - не се спирайте пред нищо, съвети трудно се дават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kaloyana_-177704 на 13.02.14 00:50.

Мое мило момиче,

Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако, когато говорим, повтарям едно и също нещо хиляди пъти, не ме прекъсвай с думите „Каза това преди минута”... Просто ме изслушай, моля те. Опитай се да си спомниш времената, когато беше малка и аз ти четях една и съща приказка нощ след нощ, докато заспиш. Когато съм прекалено изморена, за да се изкъпя, не се ядосвай и не ме засрамвай. Спомни си как аз трябваше да тичам след теб, когато ти беше малко момиче и се оправдаваше защо не искаш да се къпеш. Когато видиш колко неграмотна съм по отношение на новите технологии, дай ми време да се науча и не ме поглеждай с досада... Спомни си, мила моя, как аз търпеливо те учех да правиш много неща като например да се храниш, да се обличаш, да сплиташ косата си и да се справяш с нещата от живота всеки ден...

Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако понякога се случи да изпусна нишката на разговора ни, дай ми време да си спомня и, ако не успея, не бъди нервна, нетърпелива или арогантна. Просто знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда с теб. И когато моите стари и уморени стъпала не ми позволяват да се движа толкова бързо както преди, подай ми ръка по същия начин, както аз ти подавах, когато прохождаше. Когато тези дни настъпят, не бъди тъжна... Просто бъди с мен и ме разбирай, докато стигна до края на живота си с любов. Аз ще те ценя и ще ти бъда благодарна за подареното време и радостта, която споделяме. С една голяма усмивка и огромната любов, които винаги съм имала за теб, искам просто да ти кажа, че те обичам... мое мило момиче.

Липсваш ми.

Мама


От Спиралата.нет

Живота е рисуване без гума за триене.

Кръговратът на живота... В една църква видях стенопис на Успение Богородично. На него Богородица беше изобразена с размерите на бебе, което Исус държи в ръце - със същата нежност, с която тя го прегръща в младенческата му възраст. Тогава си помислих за този кръговрат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите