Всичко ни е подредено тук. Имаме си тема за всичко. Имаме си плювалня, раздумка, изповедалня и всякакви специализирани теми.

Прииска ми се да поразхвърлям малко.

В тази тема ми се иска да си говорим за това как се чувстваме. Как се справя психиката ни.Тук може да си попсувате, поплачете или да пофилософствате. Може да се надсмивате над себе си или здравната ни система. Може дори да нищим евтаназията - право на избор или грях.

Може също да споделяте ползвате ли психолог и как ви помага той. Какви номера си играят с вас умът ви и емоциите ви. Може и близките ни да се включват и да споделят тяхната гледна точка и как те изживявят всичко това.

Идеята ми е да ползваме тази тема като боксова круша, като буфер или като помагало за себеопознаване. Тук може да ревем с глас или пък да се смеем до сълзи и всичко, което ще ни помогне да се справяме по-добре с предизвикателствата по пътя ни и да се почувстваме по-добре.

Това, което аз узнах по болезнен начин е, че само с позитивно мислене не става. С него трябва да се подхожда като към хапче, което може да бъде токсично ако не се ползва по предписание. Понякога така се случва, че натъпкваме лошите ни, но човешки, емоции все по-навътре, докато смятаме, че мислим позитивно. А всъщност е нужно да преработим проблема и да го извадим навън.

Тук може също да разсъждаваме за смъртта като част от живота, но не и като негов край. Да се опитваме да внесем едно ново разбиране. Да се учим да я приемаме като нещо естествено. Да се учим да се усещаме като частица от гигантския замисъл, да се чувстваме като едно цяло със света около нас.

И така: психология, вярвания, философия. Иска ми се да се чувствате свободно да изразите всичко, което трови или възвисява духа ви, успокоява ума и облекчава психиката ви.

Добрият тон и толерантност към разбиранията на другите е единственото задължително правило.
Дано имаме късмет да се завърти и някой психолог с препоръки и мнения. Ако активно взимате участие може и да помоля някой да се навърта от време на време

Редактирано от Ekna на 09.09.13 09:20.

Мила Екна, с благодарност те прегръщам!

Много хубава идея ! Мисля да съм активна в темата.Много съм мислила по някои въпроси и определено имам какво да кажа. Но нека малко да се уталожат емоциите,които ме владеят в момента . Идвайте в Раздумката и ще разберете защо черпя.

Много обичам да ме прегръщат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Тиа, с нетърпение чакам горчиво-сладките ти изводи за Живота, Вселената и Всичко останало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво представлява то?

Защо ми се струва, че непрестанно трябва да повтарям класа заради проспиването на уроците по Смирение?

Днес бе поредният ден от моето настояще, прекарано в напрегнато очакване, в резултат на пълната дезорганизация и хаос в приемното на химиотерапията. Как трябва да постъпваме в тези случаи?... Смирение?! .... Нееее, не мисля. Но ... нерви? Тцъ! И това не е! С телата си да спрем пререждачите - опитах, не върши много работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още веднъж - топла и силна прегръдка!
Позволи ми да изразя възхищението си от начина, по който си поставила началото на тази тема. Много ме трогна!
Преди години, когато четях и препрочитах всичко написано на Джон Станбек, имах усещането, че всеки негов ред е адресиран лично до мен. Тази сутрин твоите писания ме върнаха към това усещане. Момиче, ти си родена творец! И това не само напомпани комплименти ...
Как съм днес?
Тези дни преходът между съня и светлите часове на деня всява смут в душата ми. От една страна ми предстоят изследвания и това ме прави тревожна, от друга моя обичана и близка братовчедка, с моята диагноза, е с доста тежка прогноза след поредните изследвания. Не съм сигурна кой е верният път при комуникация с нея.
Радва ме фактът, че сравнително бързо с справих със сивите мисли. Моят отговор в подобни моменти е медитацията. Пренася ме в друг свят, който аз приемам за реален, както и да звучи това.
Радваме и предстоящата среща с един малък мъж - най-големият чаровник на този свят - Михаил, моят внук.
Редуват се радост и тъга, тъга и радост.
Живея живот на заем. За сега резултатът е в полза на радостта.

Чувствам се ужасно. Питам се защо българките не пускат на българските мъже. Питам се защо не раждат деца. Като, че ли стачкуват.
Родът едно дете и все едно са създали цяла галактика. А едно дете замества един родител, а не двама и не увеличава населението.
Извиняват се с това, че българските мъже не се достатъчно мъже, а мъжете със скапаната икономика, в която и американец би фалирал.
Получава се нещо като затворен кръг, но крайния резултат е, че българите намаляват.
Не може ли българките да отстъпят и да свалят изискванията си така както ромките са ги свалили, а и те живеят на същата територия. Ако не искат и упорстват, тогава как мъжете да оправят икономиката.
Във влака един безработен млад учител по рисуване ми каза, че в техния град от трийсет училища има само четири учителя по рисуване. Другите се оправят като учителката по български преподава и рисуване. Това е извратено.
Разказа ми, че на едно от тяхните кръстовища като се огледал видял на бензиностанцията, на автомивката, в колите само жени. Общо преброил пет мъже седнали в коли, всичко друго жени.
В града им само кмета е мъж. Цялата администрация е от жени. В училището са над деветдесет процента учителки.
Аз му предложих да стане гей. Това е

Екна, аз съм нова сред вас, но реших да изкажа мнение. Много ми харесва новата тема, която предлагаш. Аз от два месеца по няколко пъти на ден поглеждам какво ново има написано и не намирах МОЯТА тема. Сега ми се струва, че е тук. Виждам, че вие се познавате, знаете кой в какво състояние е, подкрепяте се, помагате си. Явно много хора имат нужда да споделят какво ги вълнува и да получат разбиране и отговор. Може би "ИЗПОВЕДАЛНЯТА" е подобно място, където всеки може "да се изприказва", но дали тя е заключена от Весела, или аз не намирам продължението й след 2007г.? Уффф, май много писах и нищо не казах. Извинете ме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, rumikad, радвам се, че най-после си намерила своята тема. Колкото до "Изповедалнята", тя има вече 8 продължения. Принципът при такива теми е, когато стигнат до 200 постинга, да ги пренасяме под следващ номер.
В края на последния пишем линк към началото на следващото продължение (и обратно).
Само да предупредя, че в "Изповедалня" обикновено пишат хора, които са изгубили близък човек; в нея изказваме и съчувствието си. Затова се въздържаме да я използваме по други поводи, за да не стресираме излишно хората. Тъй като търсачката на Дир-а не работи, можеш да напишеш в Гугъл "Изповедалня № 8" и ще ти излезе последното й продължение. Но мисля, че няма да се налага, защото Екна е отворила чудесна тема!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите