"Странното е как намираха тези хора сили за това. Повечето хора се променят при такива ситуации, но външно като че ли нещата вървяха в нормален ритъм. Напрежението се усещаше по скоро в близките и случайните хора отколкото в болните. Те като, че ли бяха вече решили, че това е живота. А, може би бяха запазили своята надежда и желание за живот."

Мисля, че в такива нестабилни за психиката моменти, човек подсъзнателно търси привични устои от ежедневието, за които да се залови. Няма да забравя как преди моите операции (планирани), подготвях и организирах всичко до последна битова подробност, уж за да не се чувства прекалено отсъствието ми. Но това със сигурност ми е давало и някакво усещане за сигурност.

"Совите не са това, което са..."

"... то за никого от здравите хора няма гаранции, че няма да напуснат този свят по-скоро."

Екна, слънчице, тук ти направо уцели една от основните идеи в романа "Вълшебната планина" на Томас Ман!
Забележително творение, при възможност ще се върна към него да проверя себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

права си, Джул !
и аз така правех, направо книга с ЦУ- ценни указания - писах , от "как се пуска пералнята" ... до "срокове за плащане на данъци и осигуровки"
и наистина се чувствах по-сигурна, че и без мен всичко ще върви както е редно и по този начин и да предпазя семейството поне в частта "належащи битовизми"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

що се плашиш ...
ох, мисля, че ти утрираш, Екне, от Пипито стигна до стреляне ...
и защо мислиш, че не съм го направила
всяка зима по една стръмна улица се пързалям, като детенце
а когато съм със сина ми дори се пързаляме на картона /с него съм по-спокойна, ако си счупя нещо, то той ще ме заведе до ортопедията, която също е наблизо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LlDlru на 22.09.13 11:49.

Най-нормалната реакция ...е недоверието. Обясниха го психолози по Крими канала.Научи ли нещо лошо човек казва ,че не е вярно ,крещи , обвинява всички в лъжа ,световен заговор и.т. н. Психиката отказва да го приеме... в началото. Скръбта ,мъката ,сълзите са на следващия етап. По това хващат някои, хм, близки на убития Започне ли веднага да скърби и да кърши ръце -не му е чист косъма. Първо е недоверието. Вие имали ли сте такъв момент ? Аз да ,лошото е ,че зациклих в него. просто операцията се случи много бързо . Много ни е необходим психолог ,но при нашите условия това е в графата лукс и капризи. То лекарства няма ... но с тази тема може да си помогнем ,нали ?

Редактирано от Tia maria на 28.09.13 19:11.

Зациклила си в недоверие? Или неверие?

Животът като ни удря шамар с опакото на ръката ние падаме. От нас зависи да се изправим и изтупаме. Вместо това можем да останем на земята и като обидено дете, чийто капризи не са удовлетворени, да удряме земята с четирите си крайника, въртейки къдрици на ляво и дясно.

Най-важното е осъзнаването, че каквото ни предстои от тук нататък всичко е въпрос на избор. Никой не ни кара на сила да се лекуваме. Ние самите го искаме - наш избор е! Ако се изживяваме като жертви, то точно такива ще бъдем.

Психолог има в онкологията. Безплатен е, когато си хоспитализиран.

Но има начини. Аз преди време отидох при личната, тя ми даде направление за психиатър, а психиатърът ме насочи към техните психолози. Хоспитализираха ме наужким с някакви си техни трикове. Друг е въпросът, че девойката трябваше още път да извърви преди да стане специалист.

Иначе психотерапевтката в Онкологията ми допадна. Държи се професионално. Води ме с въпросите си и аз почти сама стигам до изводите. Определено ми помогна.

Не се осмелявам да мисля, че тази тема може да замести специализирана психологическа помощ. Но на принципа на споделянето и окуражаването можем взаимно да си оказваме подкрепа.

А хората се боят да се разкриват и за жалост никой психолог не би дал съвет ако няма малко по-пълна представа за нещата. Питайте Мрънчо да каже, че е така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, аз се чувствам ОТВРАТИТЕЛНО!!!! Съпругът ми е с операция на ларинкса. Тъкмо мислех д ас еразделям с него , след 35 г.брак и дойде тази диагноза...Сега го гледам. Буквално го гледам. Той не участва с нищо. Само се разхожда - кактотрябва и лежи. Аз се грижа и няма никаква топлинка.....А трябва д ами е мъчно. Мъчно ми е , че си пропиляхме живота взаимно . толкава много съм лила нещастна с него , че щастливите моменти са ... кат осън - въобще не помня кои точно бяха? Помгнете да продължа

Ще прозвуча малко като красивия ама..... тои си го е намерил вътре ( извинете за цинизма) Лошото е че и на теб ти е вътре(извинявам се пак) Сега трябва да решиш за себе си дали още ще ставаш курбан на брака ви или ще си "жестока" и ще изживееш живота си по начина по които ти избереш Защото от тук нататък няма да ви е лесно и на двамата И ако ще гледаш онкоболен без любов ще ти е още по- трудно Ако погледнеш от другата страна на роднини и приятели ще си гаднярката която като видя малко зор и се спаси самосиндикално ако го напуснеш точно сега .А ако не го напуснеш сега ще можеш ли за напред да си всеотдаина .....Тежкото решение ще е твое

[img]http://lenagold.ru/fon/clipart/f/feja/fairy41.gif[/img]

И ако ще гледаш онкоболен без любов ще ти е още по- трудно

Така е! Без любов ще е още по-трудно. В сложна ситуация си, съчувствам ти! Но ако се опитаме да бъдем обективни и търсим решение на проблема, то бих ти предложила, без емоции, да помислиш какви са вариантите за да се почувстваш по-добре, по-силна и готова да направиш каквото и да е.

От една страна, ако останеш, трябва да почувстваш мотивация да се бориш за живота му. В ума си излез от ролята на съпруга. Опитай да си намериш друга гледна точка. Например вземи решение, че оставаш, защото си добра, състрадателна, защото искаш да помогнеш на един болен човек, прояви благородство и заобичай човека не като съпруг, а като човешко същество, което се нуждае от помощта ти. Не се приемай за жертва, а направи това свой избор!

Ако нямаш сили за това, то намери сили да си отидеш. Също не е лесно решение. Има ли други близки съпругът ти? Деца? Има и нещо друго. Ако си отидеш пак ще можеш да му помагаш, но пак ще бъде твой избор, не на някой друг. Свалиш ли оковите ще се почувстваш по-добре и може би ще си готова да се грижиш понякога за нуждите му. При всички случаи не мисли кой какво ще си каже. Целта ти е да почувстваш мир в себе си. Защото докато го няма балансът ти няма да бъдеш полезна никому, нито дори на себе си, а напротив.

Лесно е отстрани да се говори. А и за жалост не сме специалисти.... Желая ти успех, каквото и да решиш! Благодаря ти за споделянето!

Предполагам, че възстановяването му няма да продължи вечно и от там всеки по своя път.