Всеки път, когато отричаме някоя истина, ще се разболяваме

Много малко са хората, които могат да се изправят срещу някоя болест с едно дълбоко усещане, с усещането, че разбират какво се случва и защо се е проявила тяхната болест. За повече...то хора е много удобно и успокояващо употребата на някое лекарство или някоя хирургия, за да подобрят здравословното си състояние. Прибягването до традиционната медицина, за да превъзмогнат своята болежка, колкото се може по-скоро, се превръща в единствената цел, загубвайки от поглед огромната информация, която тази болежка може да донесе в техния живот, за да подобри някой важен аспект и освен това, за да избегнат повторното разболяване от същата или от друга болежка, които се свързват със същата тема.

Човекът, който получава болестта си, знаейки, че това е едно състояние на неравновесие, произведено вътре в него, ще започне да се информира, да се наблюдава, да се коригира и ще научи нещо важно за своя живот, без да отдава толкова значение на самата болежка, но извличайки най-ценното послание за своя живот, което е познаването на причината за своето неравновесие. Човекът, който успее да разбере посланието, оздравява мигновено и много малко вероятно е да прояви същата болест отново. Когато приеме предизвикателството, неговият живот се подобрява в аспектите, които се свързват със създаването на неговата болест, имайки възможността (той – човекът, б.п.) да се развие по-пълно, да стане по-здрав и по-щастлив.

Човек, който се остава да бъде излекуван от външни хора, без да извърши вътрешните промени, има голяма вероятност да прояви отново същата болест няколко пъти и ако се е хванал за някоя хирургия, е възможно после да разболее и други органи на тялото.

Когато разберем, че болестта е една възможност да израстем и да станем по-силни, нещата се развиват по един много по-различен начин спрямо това, което се случва с някой човек, който все още не го е разбрал. Вярно е, че е много просто да се успокои някоя болка с някакво болкоуспокоително и да се забрави за случая, но също така е вярно, че работата, която започва този, който започва да търси в себе си, по причина на тази физическа болка, ще направи така, че той да излезе обновен, по-зрял, по-съзнателен и с практиката няма да има нужда отново да се разболява, за да подобри някой аспект от своя живот.

Знае се за места, където хората се радват на чудесно здраве и дълъг живот, и са набелязани ключови фактори, които определят това условие. Те са по-щастливи, смеят се много, имат повече свобода, повече спокойствие и се наслаждават на живота по един по-подчертан начин,отколкото другите. По някаква причина те са открили, че може да се живее в съвършено здраве и го практикуват.

Не можем да не забележим, че започвайки да се наблюдаваме, ще намерим безкрайно много неща, които в много случаи ни карат да се чувстваме дори по-зле, отколкото преди да го направим. Въпреки това работата ще даде своите плодове без изключение и ползата ще бъде красноречива.

Великата задача да се наблюдаваш е едно благословение и ако понякога е болезнена в началото, после става толкова приятна и необходима, както въздухът за дишането. Ще бъде необходимо да се премине през великите духовни истини, великите емоционални истини и великите умствени истини, за да стигнем до физическия свят, където просто се проявява това, което се случва в нашите енергийни тела.

Това изисква толкова търпение и толкова любов към себе си, че понякога вярваме, че се намираме в един титаничен преход, който може да премине само някое същество със специални и божествени силиВъпреки това всички и всеки един от нас е напълно способен, за да го извърши.

Най-сложното от това може да бъде да се започне търсенето във вътрешността, която ние самите създадохме с приемането на нашата реалност, с опитностите в живота, с идеите на колективното съзнание, и които оставихме да влязат, без да можем да ги филтрираме. Позволяваме да влезе много информация и много емоции, които не съответстват на нашето условие на вечни божествени същества и не си даваме сметка за това, защото не сме имали връзките с истината. Да откриеш това и да го преобърнеш понякога наистина е подвиг, но той е абсолютно възможен.

Изглежда толкова нормално да позволиш навлизането на ограничаващи идеи, дори нещо повече, ако не го правим, се чувстваме странни, извън нормалното, безчувствени или егоистични. Например, когато приемаме идеята, че сме уязвими, вярваме, че която и да е ситуация или човек може да ни нарани, отхвърляйки нашата свобода и величие, и като следствие от това се разболяваме. Друг пример е, когато приемаме идеята, че сме сами и беззащитни, отхвърляме мрежата и Източника, от които сме част, отхвърляме сигурността на поддръжката, която ни принадлежи по Божествено право и като следствие от това се разболяваме. Всеки път, когато отхвърлим някоя истина (някое съвършенство – б.п.), ще се разболяваме.

Много пъти енергийното неравновесие се намира приютено в емоционалното тяло. Менталната ревизия е относително проста в сравнение с емоционалната ревизия. Емоционалното тяло е толкова лично, толкова вътрешно и толкова характерно, че никой друг не може да влезе там, за да направи нещо за нас – само ние можем. Кой може да разбере с точност какво чувстваш, емоциите, които те заливат? Кой може да ги намери заради теб и кой може да ги замести вместо теб? Кой може да вземе твоите емоции и да ги хвърли в кошчето за боклук, и да те постави вътре в тези, които те карат да се чувстваш добре? Кой може да ти подари или продаде емоциите и истините, които отхвърляш?

Затова пътят към изцелението става тесен и тежък. Изглежда толкова просто да погълнеш нещо и да забравиш за всичко. Обаче нищо, което не е нашата вътрешна работа, не ще бъде истински лечебно. Дошли сме тук, за да открием това, което сме, да си дадем сметка, че можем да се върнем у Дома, да намерим пътят за връщане у Дома и болестта е един водач, един чудесен и ценен водач, толкова ценен, че дори можеш да я приемеш с радост. Но кой приема своята болест с радост? Обикновено, когато се разболеем, се изпълваме със страх, с болка, със скръб, отчаяние и бързаме да намерим някой, който може да оправи това вместо нас, защото се чувстваме беззащитни.

Да се чувстваме беззащитни пред нашата болест не ни помага. За предпочитане е да я приветстваме и да приемем нейното послание, за да започнем работата по нашето коригиране, израстване, да се заобичаме и да приемем нашето безгранично величие. Приемането на тази истина ще ни изцели окончателно.

Науката, лекарствата и толкова други неща могат да спомогнат за прикриването на болестта и истината зад нея, но в действителност само човек може себе си да излекува. Много пъти даже не е необходимо да знаем кое точно е неравновесието, което те засяга, понякога е нужно само да признаем, че нещо може да се подобри, за да може Вселената да предложи решенията. Ние сме Ние сме толкова обичани и благословени, че самият факт да поставим нашето неравновесие на разположението на Волята на Бог, може да ни изцели. Не е нужно този процес да бъде дълъг и болезнен, няма никаква нужда да се изпитва болка и скръб. Човек, който повече е привикнал да се ревизира, ще се чувства по-сигурен и ще има увереност в изцелението, когато има разположението да разбере, че нещо важно се случва вътре в него. Няма да чувства спешната нужда от подобрение и ще вземе нужното време за почивка, за да се погледне с любов, всеки път малко повече. Този човек е разбрал, че се е разболял точно затова, защото трябва да увеличи любовта към себе си и ще го направи.

Патриция Гонзалес

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Само че темата е "Как се чувствате?", а не как и какво би следвало да чувствате и правите :) Eкна се помъчи да предизвика откровения на тази тема, поне аз така схванах заглавието. Гьоте го казва много точно : "Теорията, драги мой е суха. Зелено е дървото на живота! " :)

Аз се чувствам изоставена, ощитена от живота, наказана.

Скъпа vedda, какво да кажа ... онемявам при мисълта какво чувстваш в гърдите си. Но искам да те помоля нещо. Постави на горката везна някои хубави неща от живота ти - мисъл, чувство, спомен, вяра, кое докосва и успокоява изнурената ти майчина душа? Когато прочетеш това за първи път ще ти се стори, че няма такова нещо, но ако спреш за миг и се замислиш съм сигурна, че ще намериш мисъл, при която да се усмихнеш. Задръж я в главата си колкото можеш по-дълго и сподели с нас как си се почувствала.

На самата мен често не ми достига вяра. Има я, но някак плаха стои в ъгъла на кръглата стая.

Имам приятели, които се опитват да я пробудят у мен. Онази сляпа, непоколебима, несъкрушима, мощна и истинска вяра. Пострадала е от времето, прилича на парцалената кукла от детството - оцеляла, но с хиляди кръпки от излинял плат, едното и оченце липсва, а другото виси на косъм, ръчичката й е отпрана по шевовете, а сукмана е целият в петна.

Но гласовете на приятелите ми са провлачени и далечни. Сякаш вярата ми е мечка, спяща зимен сън в хралупата си. В просъница дочувам виковете им: "Вярвай! Вярвай в Бога! Той е единственото ни истинско упование, той е надеждата и любовта!" Разбирам какво ми говорят, но не знам как, по дяволите, да събудя мечката?!

Та, мила vedda, не знам как, но трябва да направим всичко възможно да я извадим от съня й! Ще я ръгаме с остен ли, ще я милваме ли... Учените още не са открили панацеята. Предлагат ни лекарства. Колкото и скъпо да струват и колкото и да увреждат телата ни, поне са ясни като бял ден. Вярата е уникален лек, но с всичките пари на света не може да се закупи в готов вид. Как, според теб, бихме могли да си я "доставим"?

Eкна се помъчи да предизвика откровения на тази тема, поне аз така схванах заглавието. Гьоте го казва много точно : "Теорията, драги мой е суха. Зелено е дървото на живота! " :)


Така е, Вяра67.

Флорче, мила, прекалено дългите текстове не са подходяща форма. Лично аз ще ти бъда признателна ако се опиташ от текстове като тези да извадиш есенцията. Познаваме теб, авторите на тези текстове са ни чужди. Пречупи ги през своите мисли, чувства и думи и ги сподели с нас.

В медицината 2+2 не прави четири....

Така е.

А как да се справим, когато не знаем какво стои от другата страна на уравнението? Какъв е твоят начин?

и панделки да си вържа и близалка /от онези от моето детство - захарното червеното петле/ да засмуча и да скачам по тротуара, подритвайки металната кутийката от бонбонки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че по тази тема може да се пише само ако се измъкнеш от прегръдката на смъртта в минало време.
Доста тежка тема!

Защо ли продължавам да ви посещавам?

Екна, наистина са дълги но са интересни и поучителни. Иначе пречупени през моето виждане - не се наемам да споделя. Не обичам такова разголване на душата на всеослушание. За мен не е здравостловно, защото не знаеш каква енергия ще привлечеш с откровението си. Как се чувствам си знам само аз. Но към хората трябва да се отнасяме добре и съчуствено и ако ни искат помощ да им я дадем. Едно съм научила и поддържам в моя не малък живот на години.Не трябва никога да губиш Вярата,Надеждата и Любовта във всичко. Никой не може да ти помогне освен ти самия. Нямаш ли желание да промениш нещо в живота си - нищо няма да постигнеш. Затова понякога идват болестите за да ни отворят очите и да ни кажат: стига вече вървиш по грешен път в мисли и действия. Вслушай се във вътрешното си АЗ и започни да ислиш правилно и да действаш правилно.Е те това направих след операцията си и досега не съжалявам.Живота ми се промени в положителен смисъл във всички посоки. Така желая и да продължи до края на дните ми отредени от Бога. Благодаря за всеки ден в живота си и това, което ми се поднася всеки ден.Дали са радостни или не - събитията през дните - благодаря на Бога за научените уроци от тях. Друго важно нещо в живота, което научих е да не се страхувам.Страха блокирва мозъка,запушва чакрите и чистата енергия,ликуващата не може да те изпълни. Този живот е една поредна роля в житейската ни пиеса. Ще си я изиграем и ще слезнем от сцената. Ще си изберем друга роля в следващия и така до безкрай. Но хората, които вярват само в този живот и се отъждествяват с това си физическо тяло - за тях е много трудно да си играят ролите и понякога падат от счената или живота ги освирква.Човек сам гради живота си,мислите си,желанията си. Бъдете силни, твърди, устоявайте на житейските урагани, смейте се, веселете се,обичайте се - това е живота. Материалните блага,парите,кариерите...всичко е бошлаф когато те настигне болестта. Живейте заради любимите очи, които ви гледат. И най-вече живейте заради самите ВАС.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Привет, Алоун,

Защо ли продължавам да ви посещавам?

Как си отговаряш на въпроса?

Цялата тематика на клуба не е розова, знаеш. Най-важните теми тук са и най-тежките. Тази безспорно не е от тях.

Мисля, че по тази тема може да се пише само ако се измъкнеш от прегръдката на смъртта в минало време.

Защо ти е нужно това условие за да споделиш как си? Не е задължително да скубеш коси. Може пък да си добре. И тогава ще се радваме да дадеш рецептата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никой не може да ти помогне, освен ти самия.

Не съм съгласна с това, няма да обяснявам подробно защо, но ако за всичко, което ни се случва виним и държим отговорни само себе си и възприемаме ситуацията /болестта/ като наказание за някаква наша неразумност, тогава чувството за вина е неизбежно, а това е ужасно. Няма нищо по-лошо от това да се чувстваш виновен и то пред самия себе си. В последните години стана едва ли не мода да се мисли и да се популяризира тезата, че сами се разболяваме. Даже една наша известна психоложка, за да отговори на обществените очаквания, съвесм комерсиално според мен, пусна и книга с това име "Как да се разболяваме правилно" или нещо подобно беше. Истината е ,че болестта засяга и стари и млади /деца дори/ и по-добри и по-зли хора, и такива, които са интровертни, и такива които са екстровертни ... Тази плоскост на мислене - виновен съм - наказан съм, ако съм добър и праведен някак си - всичко ще е наред, струва ми се не издържа на реалността, която наблюдаваме. Самата аз съм се подвеждала и изпадала в подебн род мисли, които не са ме водели към спокойствие, уви. Обяснението е много просто - не можем да бъдем толкова безгрешни, съвършени, любящи, прощаващи и т.н. колкото ни се иска. Все в нещо /мисъл, дума, действие/ се проваляме и какво тогава да смятаме, че за това сме болни?! Хора, това е безумно!!! Християните трябва да знаят, че никъде Господ не им обещава живот без болести, без страдания, без лишения - НЯМА ТАКОВА ОБЕЩАНИЕ. Но не искам да обръщам темата в богословска такава.