В медицината 2+2 не прави четири....

Здравейте!

Може би трябваше да пусна отделна нова тема, но съм толкова объркана, че се закачих за първата тема, която ми се видя подходяща.

Днес случайно напипах една бучка на едната си гърда.Не си правех преглед чрез опипване, каквито са съветите, просто нещо ме засърбя, понечих да се почеша, а после случайно я напипах и ми се смръзна кръвта в жилите, образно казано.

Опитах се да се сетя, какво съм чела, слушала, виждала по повод на подобно откритие и установих, че главата ми е абсолютно празна по този въпрос... нищо не се сещам.

Разбира се, сетих се да ровичлам из гугъла и бях залята с тонове информация, от което направо ми се догади, а междувременно ми се струва, че гърдата с бучката я усещам по-различно - натежала и чувствителна и дори май, че ме понаболява. А досега мисля, че дори не съм се замисляла за подобна възможност, камо ли да ме е боляло.

Сигурно първото нещо, което може да направи човек е да отиде при личния си доктор и той ще каже, какво трябва да се прави и в каква последователност. Така биха направили всички обикновени хора. Само че, аз не съм обикновен човек. Нямам личен лекар, от години нямам осигуровки и на профилактични или каквито и да било други прегледи не съм ходила от години. Относително здрава съм или бях поне досега.

Толкова съм объркана, че не мога да си събера мислите в главата и изплашена също...

Извинявай, ако развалям хубавата ти тема, чудех се, какво ли исках да попитам, когато почнах да пиша. Може би, да ме насочите, какво правят хората като мен, които имат съмнения за рак, но нямат личен лекар и осигуровки.

Здравей, съжалявам, че ти се случва това. Нормално е да си объркана и уплашена и ужасена. Събери си мислите,колкото можеш, защото трябва да вземеш решение и да действаш. Това, че нямаш личен лекар и не си плащала осигуровки не е непреодолим проблем. На лекар можеш да отидеш и без личен лекар. Трябва ти лекар, специалист - мамолог, онколог.
В началото на клуба има справочник на темите - влез в темата "Рак на гърдата". Там има много информация. Ао не ти стигне - ние ще ти дадем още,не унивай. С тази диагноза се живее и се лекува.А може да не е рак и това е много вероятно.
Не зная къде живееш. Ако се затрудняваш да намериш добър лекар - ще ти помогнем.
Горе главата и действай!

Или внасяш осигуровките за 3 години назад -около 1200 лв. - или частен преглед ,изследвания ,което е по-лек вариант в случай ,че не се наложи операция.
Възможно е да е фиброаденом - безобидно. Разбира се ,че ония пак ще те натиснат да се оперираш , защото ,,Ако нещо стане... " Ами ,ако НЕ стане ? Както и да е. Виж каква е диагнозата , а после ще умуваме.

Успех!

Не се тревожи за темата!

И не бързай да се паникьосваш, може да е нещо съвсем безобидно! Не хаби излишна енергия и не прескачай стъпки! Все пак, за твое спокойствие ти трябва ясен план.

Първото нещо, което трябва да направиш е да отидеш на мамолог. За един преглед не ти трябват осигуровки, а прегледът няма да е бог знае колко пари (да кажем около 30 лв.)

От мнението на мамолога ще зависят следващите ти действия.

Вероятно след прегледа ще ти препоръча да направиш мамография. Тя може също да е около 30 лв.

Направи това, без отлагане, но и без излишно шашкане.

Напълно подкрепям Екна.
Освен това: Недей да четеш нищо предварително. Ехографско изследване при д-р Гергов в онкологията и след това по преценка мамография, а преди това директна консултация с онколог.

Здравей! Аз точно като теб съвсем случайно, говорейки по телефона, неизвестно защо пипнах гърдата си. Изпитах същото, което си написала ти. Моят съвет също е да не четеш предварително в гугъл и където и да е, дори тук. Първо на мамолог, както са те посъветвали вече другите момичета. На мен това ми се случи две седмици преди да се роди внукът ми и не допуснах да ми помрачи радостта. Дано при теб да не е нещо сериозно, но каквото и да е, опитай се да не се паникьосваш. Само мога да кажа МИСЛИ ПОЗИТИВНО, въпреки че е клише.

Темата ти е чудесна, Екна. Поздравления! Аз се чувствам изоставена, ощитена от живота, наказана. Може би не бих се чувствала така, ако диагнозата беше на мен. Но когато се бориш за живота на детето си.......... ужасно е. С тази болка не се свиква. Не можеш да спиш, не можеш да работиш нормално, нещо се е заклещило в гърдите ти и не ти дава покой. Възхищавам се на всички в клуба, които успяват да мислят позитивно, аз не съумях да го пистигна. Бъдете все така борбени и всеотдайни! Чудесни сте- всички!

Редактирано от vedda на 16.09.13 13:10.

Vedda не знам защо си решила, че всички в клуба мислят позитивно. Едно са думите, друго е действителността. Мисля, че всеки сблъскал се с тази диагноза е изпитал същото, за което пишеш и ти. Имаше един мъж тук - Иванчо, ако не греша името, та той беше писал, че вярвал, мислел позитивно и т.н. и известно време след това човекът писа нещо от сорта, че това са пълни глупости и нито е мислел позитивно, нито е вярвал, ами бил толкова уплашен и напълно предаден, че въобще не му минавало и през ум за позитивизъм, но лечението било успешно и се оправил човекът. Благодареше единствено и само на Бог, за което.
И какво значи позитивизъм в случаите на хора с диагноза рак - вярваме, че непременно ще влезем в доживотна ремисия ли? Ще ми се да поразсъждаваме върху това. Ами ако не оздравяваме...ако реалността е различна?! Тогава какво правим? Трябва ли да приемаме боластта като наказание или като част от живота ни? Хората, които от няколко години сме в този клуб,за съжаление знаем най-различни, реални случаи на хора, наши приятели - някои много силни и борбени...
Мисля, че с нашата болест силен е онзи човек, който успее да приеме ситуацията такава каквато е. Хайде, чакам и други да кажат какво мислят.

Договор със себе си при най-изгодни условия

Веднъж Бернард Шоу казал по време на беседа за постиженията на съвременната техника: - Сега, когато вече се научихме да летим във въздуха като птици, да плуваме под водата като риби, остава ни само да се научим да живеем на земята като хора.

Списък със законите на успеха от един от най-добрите психолози Ренди Гейдж:
1. Закон на празнината. Ако имате нужда от нови обувки, изхвърлете старите. Трябват ли ви нови дрехи, изчистете гардероба си. Нужно е по собствена воля да се разделяте със стереотипите си.
2. Закон за циркулацията. Бъдете готови да освободите това, което притежавате, за да получите това, което желаете.
3. Закон за въображението. Отначало трябва да виждате разцвета във въображението си. Направете описание на идеалния ден и не го показвайте на никого, освен на този, на който се доверявате. Нека ви е под ръка и в свободното си време го препрочитайте.
4. Закон за творчеството. Ако дадете нещо, то ви се връща десеткратно. Когато получавате блага е много важно да ги споделяте с околните. Ако имате дар и не го използвате, то оскърбявате божествената си същност. За да се отнасяте с дължимата почтителност към способностите си, трябва да се радвате на даровете и да ги споделяте с другите. Правите ли го, ще привлечете още повече блага в живота си.
5. Закон за десятъка. Вселената винаги взима своя десятък. Това просто е закон на благодарността към източника за подкрепата - 10 % от всичко, което имате. Вие никога не знаете, как ще се върне при вас десятъка ви. Обичайно са парите, но може и да е под формата на сдобряване с някого, ново приятелство, изцеляване и т.н.
7. Закон за всеопрощаването. Не можете ли да прощавате на другите, няма да можете да приемете и богатството си. Ако душата ви е изпълнена с ненавист, за любовта няма да е останало място в нея. Трябва да се избавите от негативните чувства, които ви изгарят и не ви дават покой.

Бях на 34 години, когато осъзнах, че съм се превърнал в тлъста мързелива свиня. Задъхвах се, болеше ме сърцето и ставите. Но основният мотив да променя живота си беше уплахата, след като видях физиономията си на снимка с приятели. Тогава се заклех, че ще намеря начин да изляза от създалата се ситуация.
Започнах да изгребвам от ямата.
Първото, което направих е да се погледна отстрани. Беше ужасно зрелище. В апартамента, натъпкан с несвършващи сувенири, плъзнали по стени и лавици, уплътнен с мебели, книги и вещи (презапасяване, току-виж ми потрябва нещо) се беше настанил трудноподвижен дебелак. И когато този човек извървяваше пътя до препълнения хладилник през тесния проход от шкафове, посуда и ненужна кухненска покъщнина, от слабост и хронично недояждане му трепереха ръцете. Общото ми състояние можеше да се опише и така – паника и подтиснатост. Не разбирах, какво се е случило с мен и не можех да контролирам живота си. Всичко около мен ме канеше някъде, разкъсвайки ме на парчета - плакатите от стената - в отпуск, който не можех да ползвам заради свръхзаетост, картините, сувенирите и отколешните подаръци, разхвърляни по ъглите - към времето, в което вече не мога да се върна, хладилника - към хапване и последваща почивка. А гласовете от телефонната слушалка настояваха да изпълзя от дивана и се замъкна на бюрото, за да работя. И ето какво направих, за да не се пръсна на части. Изключих телефона, след което се заех с унищожаването на всичко, което ме подканяше за нещо или пък, с което някога съм бил свързан. Изхвърлих на боклука сувенирите и подаръците, ненужните книги и списания, всички веща от рода на "може би някой ден ще ми дотрябва", изхвърлих половината мебели, почистих кухнята не само от боклука, но и от храната, дори от посудата, като оставих само най-необходимото. Това беше най-безумната акция в живота ми. След няколко дена се озовах в чист и празен апартамент с девствено бели стени, зад чиито прозорци също девствено белееше февруарският сняг. В кабинета - маса и удобен стол, в спалнята легло и шкаф за бельо. В празната кухня пред мен се разкриваше бялото лоно на хладилника, в който имаше само простички и разбираеми за съзнанието продукти - мляко, яйца, месо, портокали. В белия шкаф - хляб и вино. И се случи чудо.
Стопиха се ограничаващите ме рамки и се скъсаха свързващите ме връзки. Преди, като излизах на улицата, тайнствен магнит ме дърпаше към "леговището" ми. Сега празният ми дом ме пускаше и аз просто бродех по заснежените улици.
Зя спорт още и дума не ставаше. Но важното вече беше това, че се почувствах освободен. Вкъщи ме чакаше чистото бюро, само с най-необходимото отгоре. Като си представях чистото бюро и белия лист хартия, започнах постепенно да осъзнавам, какъв най-важен документ за живота си да съставя. Реших да разработя и подпиша договор със самия себе си при изгодни за мен условия. И ето какво ми се получи:
1. РАБОТА. От днес се заемам само с това, което ми е ясно и понятно. Нека ме уволнят, но решително се отказвам да изпълнявам нещо, което вътрешно ме вбесява. Не искам да живея в бяс.
2. УЛИЦА. Тъй като ми се налага (както и на повечето хора) да работя по "24 часа на денонощие", си давам награда под формата на разходка. И не за час-два по един път на ден, а така - имам проблем, ставам и тръгвам. Няма значение дали за 5 минути и дали ме е заварило вкъщи или на работата. Нито в един офис няма сега такива свирепи закони, че да не можеш да излезеш на улицата. И не за по една цигара, а именно разходка.
3. ПУШЕНЕ. От днес нататък няма да пуша, където и да е, най-малкото пък на работното място. Мястото за пушене вкъщи пък е на балкона. Зимата това местенце е неуютно, което е плюс, защото няма да стоиш дълго. Цигарата също ще ми е награда за това, че съм работил и след това съм се разходил по улицата. Точно в тази последователност работа-улица-цигара. Като резултат дневната кутия се смалява до 5 цигари. Върна ли се от улицата, сядам да работя, като забравям за пушенето.
4. ХРАНЕНЕ.
В никакъв случай няма да си причинявам гладуване, но поставям ясно начертана граница между думите лакомия и съществуване. Ям само разбираема за мен храна, т.е. огромния дюнер с неизвестно какво и неизвестно откъде, заменям с нещо простичко, естествено, чисто, близко до природата. А близка до природата салата от рода на "от риба тон с крабове, картофки, майонеза, ананаси, ябълки, яйце, пилешко и зелен грах", заменям само за едно нещо от този списък, защото безразборното смесване е трудно за възприемане. Веднага пояснявам, че не става дума за минимизиране на храната, а за това в чинията да има проста за храносмилане такава.
5. АЛКОХОЛ. От днес това не е храна, а лекарство. Лекарството помага само в случай, че е дозирано по определен начин. На практика, бирата промива организма, конякът разширява съдовете, виното отнема стреса. Но само в разумни, осъзнати дози.
6.АЗ В БЪДЕЩЕТО. Поставям на видно място моя фотография от след пет години, която да виждам, и по която да се равнявам. Това може да е Брад Пит или човек, на когото се възхищавам, но по договор, това съм аз след пет години. Може и да се смеете, но организмът по някакъв непостижим начин сканира матрицата на идеала ми, като я прилага към себе си.
7. АЗ И БЛИЗКИТЕ МИ. Обещавам да не заставям, а с личния си пример да показвам, че начинът, по който живея е полезен и интересен. Няма да заставям, защото биоритмите ни могат да се разминават. С жена ми, в самото начало се договорихме, да се разхожда, когато й е удобно и аз също да излизам, когато ми е удобно. Ако разходките ни съвпадат е голямо щастие. Но в никакъв случай да не уговарям от вратата: "Няма ли да дойдеш все пак. Ще бъде страхотно". Същото се отнася и до съвместната ни трапеза - това е най-пикантната точка в семейните отношения. "Какво? Не искаш да хапнем кекс? Ти въобще обичаш ли ме или никога не си ме обичал?" От самото начало постановихме - никакви уговорки "за компания", освен ако желанията ни съвпадат. След половин година от шкембелия се оказах неставащ за компания човек, защото не пиех, не пушех и не ходех по барчета за компания. При това започнах да работя много по-продуктивно, въпреки че на улицата имах енергия да пробягам само няколко метра. Точно тогава срещнах група спортсмени, които бягайки ми подвикнаха: "Хей, човече, щом ти се бяга, купи си маратонки". И аз ги послушах.
Никакво одобрение от другите няма сила, защото те не могат да разберат уникалните перспективи и натрупвания в живота ни" - АЛМИН
Подборката по тази тема е създадена в сайта "Съзнанието Нова Вълна".
Превод и предложение: Анита

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!