Как се чувствате? / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Преди ден-два видях темата и си казах :"Ето нещо хубаво и полезно, точно като за клуб за взаимопомощ". Тия Мария, въпросът, който поставяш за свободната воля и предопределеността много често съм си задавала и аз, дискутирала съм го с близки и с недотам близки хора, с теолози, чела съм... Тъй като ние искаме по човешки да достигнем до знание, което е много по-голямо и сложно от това, което можем да проумеем, нещата стават сложни. Жан Калвин например проповядва пълно отричане на свободната воля и пълно определяне на съдбата на човек единствено и само от Бог. Наистина много съм мислила по този въпрос, разсъждавала съм и върху конкретни житейски случаи и стигнах до извода, че да - Бог определя и решава, той знае краят от началото, но все пак има един момент на желание за следване на Бога, за опознаването му, има едно волево усилие от страна на човек...т.е. има и наше участие, изявена воля да се приближим до Бог, да се променяме, т.е.свободната воля се свежда до желанието ни какви да бъдем и до осъзнатия от нас път, по който трябва да вървим, от там насетне всичко е дар от Бог - Той дава Духа, Той дава силата, Той дава мира, всичко е по Негова милост и любов, сами не можем да сторим нищо. Някой ще каже - красиви думи, истината е ,че съм го преживяла това. Имало е моменти, в които съм се чувствала много отделена от Бог, изоставена, тогава никакви техники на позитивно мислене, самовнушение и др.подобни не действат. И обратното увереността,че Бог е с мен ми дава сила, каквато никой и нищо не може да ми даде. Въпросът е откъде идва тази уверености защо понякога я има,понякога не. Може много да се пише по въпроса, нека някой друг се включи.