А, разбира се. Щастието е лично изживяване и всеки го търси и намира, дай Боже, по различни начини. Това, което исках да кажа е, че то не е в материалните неща. Материалните неща са клопката на съвременния човек. Сдобиеш се с нещото, за което си мечтал като си мислиш, че ще бъдеш много щастлив с него, но това продължава няколко дни или месеци и после започваш отново да се чувстваш нещастен, искаш вече нещо друго, а то е някъде далеч в бъдещето. Това казвам, че материалния ни свят не е това, което може да ни донесе дълготрайно и дълбоко щастие и хармония.

На определена (ментално) възраст ние постепенно разбираме това и започва духовното търсене, нали така. И това е процес, който при някои хора (като мен) е доста продължителен, а през това време все още не се чувстваме удовлетворени и успокоени. Докато човек не дойде до някакъв момент, в който успява да излезе от затвора на разума и не успее да навлезе по дълбоко в себе си. Да изживее своите много лични вътрешни и трудни за описание моменти.

Далеч не казвам, че това, което при мен успя да отключи тези изживявания, ще важи за всеки, абсурд! Напротив, казах в поста, че всеки сам трябва да открие начина да открие щастието в себе си. Но наблегнах на това, че придобитите знания трябва да се приложат в ежедневния живот, независимо от какво естество са, за да има смисъл от тях. Иначе просто да си знаеш нещо не е достатъчно. Трябва постоянство и действие. Примерно ако познаваш добре Библията, но на практика в живота си не постъпваш, както тя повелява. Тогава как ще достигнеш до тази дълбочина в разбирането й, която да ти донесе увереността, любовта и всички други неща, които в съвкупността си носят щастие?

Да, така е :) Ако под щастие разбираш вътрешен мир - съгласна съм. Просто тази дума щастие е толкова широко използвана, че не винаги всички влагаме еднакво съдържание в нея.

Да, самото знание нищо не ни ползва. Аз също като теб съм го осъзнала това и за съжаление също чрез много трудни и тежки уроци. Соломон в Еклисиаст казва, че многото четене е труд на плътта, както и че в "многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал." Ако не си чела тази книга от Стария завет - препоръчвам ти я, мисля, че духовно вече си узряла да я прочетеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен точно там е "ключа за бараката" във вътрешния мир.Приятелките ми редовно ме критикуват че след операцията съм станала "пълно перде"а пък на мен ми е смешно от какви глупости правят трагедии.Как дошъл без цвете на 8 март или пък как не отпуснала банката кредит да си сменят дограмата сменяна преди 5 години .Мен лично стреса от болестта ме промени в положителна насока -положителна лично за мен за околните не знам а и не ме интересува.Планове ,амбиции ,гонене на стандарт всичко се обезсмисля само с две думи -имаш рак .Съдейки по себе си много бързо се пренареждат приоритетите и всички планове и амбиции биват изместени от най- важния приоритет да си жив и здрав.Което май докато не се тръшнеш не го осъзнаваш .....Новата кола в която се возиш става просто нова кола с тебе болния вътре а не "хубавата ти нова кола" хубавите ти нови дрехи просто обличат болното ти тяло и престижната ти работа с високия доход ти плаща скъпото и безсмислено лечение и т .н Та.....смеят ми се на акъла но аз съм си перманентно щастлива .Малко пари ама сладки- сладки защото не ги давам за хапчета(благодаря на Бога)Работа без излишно напрежение и нерви. Е не ми е по образованието и ценза ама много важно - нито едното нито другото ми дава спокойствие и подходящи условия на труд .Краткосрочни планове- например живот и здраве лятото да отида на море .....живот и здраве напролет да прегърна третото си внуче:)И..... сега вече ще ме критикувате.....здравословен егоизъм .Работи дето не ме засягат лично мен или семейството ми хич не ги отразявам .Това новини ,политики,катастрофи комшията се напил и набил тъща си ......света няма да оправя ,но света може да "оправи"мен и то по неподходящия начин:) И като взема много да се фъчкам и да е юркам по добре познатия си стар начин много бързо се вкарвам в коловоза защото можеше сега вече да ме няма .Земята ще се върти и без мен, парите също и колелото на живота ще следва своя ход за всички които си живеят живота но мен можеше и да ме няма .Това ми е мантрата за щастие дето много бързо ме приземява.Баба ми имаше една много хубава приказка - болна на никого не трябваш и на себе си не трябваш .....Та нека ме мислят за перде хапвам си сладко .пийвам си сладко ,па и други работи ми се услаждат.....хихихи..... радвам се да си купя някой нов парцал щото старите ми дрехи не побират + 20 кг красота :)))))Миналото заедно в грешните избори и компромисите със себе си които съм направила го няма и не мога да го върна нито да го поправя или променя Бъдещето е неясно то е 90 процента в Божиите ръце както много ясно ми показа диагнозата ми.Имам само днес :)всеки хубав миг ,всеки сладък залък,всяка чаша кафе или вино и нямам никакво намерение да ги тровя със опити да оправя миналото или да се параноясвам по неизвестното бъдеще И да- мога да кажа че съм щастлива точно заради това ,че съм в мир със себе си .Пък околния свят ако иска да воюва с мен успех му пожелавам защото изобщо няма да го отразя

[img]http://lenagold.ru/fon/clipart/f/feja/fairy41.gif[/img]

Редактирано от strange_angel на 21.03.14 05:28.

:))) Това е така, безспорно, живеенето за деня без впрягане и болни амбиции е факт. Живяла съм години наред без да мога да планирам повече от 5-6 месеца напред живота си, дори почивките и пътуванията не можех да планирам спокойно. Имаше една тема тук във форума "Как ви промени болестта?" или нещо подобно, та в нея имаше много подобни споделяния. Не знам колко време е минало от операцията или лечението ти, но предполагам, че не са минали 5 години, защото вярвай ми след около 5-тата година човек се отърсва от стреса и доста неща забравя, животът пак го повлича в обичайното си русло, дори забравяме и житейските уроци и пак си ставаме същите като преди. Смисълът за мен е в трайната промяна без непрекъснатата мисъл за болестта да е мотив в живота и действията ми. Затова и на въпроса на Екна "Как се чувстваме" отговорът е различен според това в каква фаза или етап на болестта сме.

Не, никак няма да те критикувам за т.нар. "здравословен егоизъм". Всеки го формулира по различен начин, но това си е точно правилното подреждане на приоритетите, според мен. Наистина ако самите ние не се чувстваме добре то не можем да бъдем полезни и на хората, които обичаме. Едно е напрегнатия, вечно недоволен и гневен човек и неговото въздействие върху всички, до които се доближи. Друго е човекът, който излъчва уравновесеност, спокойствие и усмивка - вратите му се отварят на всякъде и другите му се радват, усмихват му се и се чувстват добре в присъствието му. Този последният е пълен с енергия, защото я управлява правилно, не я пръска в безсмислени емоции. Истината е, че, макар материалният свят да не носи истинско удовлетворение, този човек, който е в хармония със себе си, привлича в живота си и всичко онова, което създава и външен комфорт. И това се случва без да го цели, без да хаби усилия за да го придобие.

Истина е, това, което Вяра казва, че често се случва с отдалечаването от непосредствената заплаха за живота, човек пак постепенно се задръства и губи връзката със себе си. Изживях го. Просто животът ни тегли непрестанно в различни посоки и е нужна много свежа енергия за да успяваш да се противопоставиш на външните дразнители. Неусетно се получава така, че, ден след ден, във вътрешния ти свят попадат разни отломки, вятърът довява боклуци. И ако вътрешният ни свят е бил зелена морава, то зеленият цвят постепенно започва да се губи под негативни емоции, суета, желания, страх, стрес. И в един момент, когато се обърнем назад осъзнаваме, че някогашната зелена морава сега е станала сметище. А сега колко труд ще трябва за да можем да почистим отново... Но вече чувстваш, че това в душата ти тежи, много тежи. А може и да не си усетил кога всичко това се е озовало там. Тогава то пропива в почвата и отива в телесната ни обвивка. Ха сега тепърва мисли начини да го изкараш от там за да не отрови семето на лекотата и хармонията за винаги.

За това е нужно човек да си намери храстче, за което да се хваща, докато навън вилнее бурята. Така дори понякога почти да се изплъзва от ръката ти, но винаги ще можеш да се изетгиш обратно и да се приземиш на своята прекрасна зелена морава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Минаха пълни пет години и малко отгоре даже :)Не допускам да стана същата както преди .Само да се усетя че се опитвам да карам по онова шосе ( поведение,мислене ,преживявания,постъпки)дето ме доведе до онкото и мнооого бързичко сама се первам по врата и се осъзнавам.Не мисля за болестта си ,забравям я даже и се сещам чак когато се напъна да вдигам тежко или да извърша някакво друго физическо усилие дето съм забравила че вече не ми е по силите и посягам по навик:)Някак ми се получи трайната промяна .Най - напред се научих да не набирам ядове на никой Никой не ми е длъжен за нищо и който какъвто си е такъв да си бъде .Като не ми харесва каквото и както прави не правя общи неща с него и това е .Бавно и постепенно се научих на това с времето ми стана автоматично.Примерно не ми харесва че приятелката ми пуши - преди бих започнала да я агитирам колко е вредно колко е скъпо какъв пример дава и т.н тоест да се опитвам да и вменявам моето виждане .Сега просто отчитам факта- Станка или Пенка пуши аз не обичам да ми мирише на цигари да речем Предприемам действие което касае лично мене- не ходя у тях на гости дето е задимено и миризливо а излизам на открито кафене с нея - тя да си пуши щом и харесва пък аз да не и дишам пушиляка.Това ми дойде на ума да посоча за пример:) Другото на което систематично се изтренирах е да не задържам в себе си гняв и обида .Пак си паля от половин оборот от скорпионския си нрав но много бързо ми минава.Тренинга ми е идиотски но на мен си ми пасна.Който ме е издразнил или веднага наум го пращам да се напъха там откъдето е излязъл или си го представям както се пени и нарива като едно голямо дългоухо магаре или саласунгер някакъв и гнева ми се превръща в смях .За обидите щото по скорпионски съм си честолюбива и обидчива всяка вечер преди заспиване си пускам на телефона и слушам през слушалките една водена с глас медитация за прошка и прощавам веднага на тези които са ме обидили през деня.Не искам да преспивам с лоши чувства в сърцето си .Бавно и постепенно се научих да нямам очаквания тоест каквото правя за някой да го правя за собствено удоволствие без да чакам реванш ,благодарност или уважение от отсрещната страна.За около година системен тренинг най-вероятно подсъзнанието ми се препрограмира и "характерчето " ми се промени .Много се смея, измислям си някакви майтапи да ми е весело и на мен и на околните .Рака може да се върне- Божа работа :)а може и да не се върне - пак Божа работа .Не ми виси като дамоклев меч диагнозата над главата :)

[img]http://lenagold.ru/fon/clipart/f/feja/fairy41.gif[/img]

А медитацията на бг ли е? Ако е на бг, моля те шерни я, да ми е под ръка и на мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, това което си написала напълно съвпада с моите мисли и чувства, само, че аз не мога да го напиша така хубаво. На мен също ми казват, че съм"Непукист"- за нищо не ми пука. Но избягвам да се ядосвам за маловажни неща. На злото отвръщам с добро, на когото мога винаги помагам, без да чакам от него същото. Радвам се на всеки изживян ден и си мисля само за хубави неща. А на всеки е писано докога ще бъде на този свят. Засега се радвам на живота и очаквам да ми се случват хубави неща. Радвам се, че има хора, които мислят като мен. Целувки!

Всеки изживян ден е една малка победа!

Не знам как да кача тук файл.Медитацията е на български но я имам на звуков файл

[img]http://lenagold.ru/fon/clipart/f/feja/fairy41.gif[/img]

Мамита да те гушна:)Всичко е суета на суетите и всяческая суета:)За това по-добре пеперуди в стомаха отколкото бръмбари в главата.....

[img]http://lenagold.ru/fon/clipart/f/feja/fairy41.gif[/img]