Благодаря на всички, които се отзовахте на проблема ми. Беше ме дори страх да "погледна" във форума. Очаквах да ме "оплюете". Благодаря ви, че не сте го направили. Да, беше ми трудно преди два месеца, когато трябваше да реша как да продължа- тогава реших - ще му помогна, и после ще реша накъде ще тръгвам. Това беше преди операцията. Сега вече 22 дни сме в болницата. Който е бил около болен, знае колко е трудно и за придружаващия. Правя каквото трябва и никаква топлинка в очите му. Днес нервите ми някак си неиздържаха. Днес плача, плача ,много плача . Искам да ми каже някой лекарството - да спра да плача и да стана желязна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, за съжаление хапче, което да те направи "железна" НЯМА. Ще минеш всички фази, сега е ред на сълзите, дай им воля, не ги спирай.
Не очаквай топлинка в очите точно сега. Той също ще премине през гняв и болка, дори озлобление към околните. Просто помагай. Много е трудно, а и едва ли някой тук ще те плюе или съди. Споделяй как се чувстваш, така поне ще излееш малко от насъбралото се в душата. Прегръдка от мен.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Благодаря още един път! Ще се опитам да съм силна! И добра! Винаги съм искала да съм добра и съм искала да ме прегръщат! Благодаря за топлинката! С вас ще съм и се надявам, че вече не съм сама ....Благодаря ви от сърце и на теб Буба...!

Привет,момиче!!!
Знам,че си силна,знам,че сега ти е може би най-гадният момент от живота ти...и понеже си силна ....ЗНАМ ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИШ!!!!!
Животът е борба,с такова заболяване около нас си е направо битка!!!Не се опитвай да бъдеш добра или силна- ТИ СИ!!!
И въпреки всичко,въпреки твойте трудности и премеждия, правилно /според мен/ си решила да не натоварваш децата си!!!
Рано или късно те ще оценят това.
За мен беше много полезно споделянето тук в клуба,за мен това беше хапчето,което ти търсиш.Излей си душата,тук всички са минали,или сега са по пътя на жестоката битка...и да ти кажа,обичаме да се шегуваме...така по-леко минават часовете.. до следващото сядане на компа!!!Силно те прегръщам!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Мила моя, какво сънува тази нощ?
- Сънувах страх. Душеше ме с невидими лапи. Като бяла престилка с вързани ръкави на гърба. Прегръдката му е спираща дъха, неумолима, страстна. Страхът е влюбен в мен, но любовта му е несподелена. Защо се е вкопчил така?
- Защото си отворила обятия за него. Неволно си разкрила сърцето си и сега го брули смразяваща буря. Страхът е престъпник. Проучва старателно пролуките, изгражда план, надява ръкавиците си и черната маска. След това се процежда като лепкава гнъс и тайно завладява сърцето ти.
- Но защо поне не ме остави да се наспя, а изсмуква силите ми дори на сън.
- Сънят ти не е негов съюзник, а твой. Сънят ти е твоята аларма. Не моли страха да те остави на мира. Убиецът няма морал, нито милост. За да се изправиш в битка с него трябва и ти да си безмилостна.
- Обаче сега съм генерал без армия. Какво бих могла да направя?!
- Не, мила моя! Ти не си никакъв генерал! Погледни навътре в себе си. Там в ъгълчето си забутала душата си. Зъзне в мокра килия. Сама си сторила това. Отключи веригите й и ще имаш не армия, а най-могъщата стихия. Това си ти! Тялото ти боледува, защото душата ти е затворник.
- Но навън е толкова мрачно. Тъжна съм, чувствам се слаба.
- Спомни си! Времето навън няма нищо общо с времето вътре в теб! Ти сама създаваш времето в себе си. Знаеш, че можеш това! Някой ден душата ти ще се разтвори в океана, но не сега. Сега тя е тук, в тялото ти и единственото, което й е нужно за да бъде силна е любов! Обичай я, милвай я, бъди нежна с нея и тя ще предпази тялото ти от страха и неговите оръжия. Ти правиш това с котката си и тя отдава цялата си мъркаща любов, нали?! Лесно е.
- А кои са неговите оръжия?
- Неговите оръжия в тялото ти са онези тайни агенти, които го изяждат бавно и неусетно.
- Моят рак!
- Твоят рак е рак на тялото! Ракът на душата е страхът! Душата е първична! Излекуваш ли рака на душата си ще излекуваш и този в тялото! Вярваш ли ми?
- Защо е толкова трудно да повярвам?
- Защото не искаш.
- Искам!
- Не! Нужно е да слушаш тишината! Дори мен трябва да накараш да млъкна! Слушай тишината и тя ще ти каже всичко, което ти е нужно за да повярваш! Така ще успееш да почувстваш душата си. Това е ключът за килията й!
- Нима?! Чела съм, че трябва да се четат вековните мъдри писания и святи текстове. Като четеш много дълго време и започваш да вярваш. Нима тишината ще бъде достатъчна?
- Да, светите писания могат да помогнат в търсенията на душата ти. Но, знаеш, че малкото дете докосва печката, въпреки поученията на родителя. Всеки трябва да изстрада себе си за да получи своята награда – познанието! А познанието за душата е познание от висш порядък. За това ти е нужна тишината. Тишината, която владее Вселената е твоят извор на познание за себе си и за душата!
- Това е лесно!
- Лесно е, разбира се! Но има една съвсем фина и невидима разлика между твоето „лесно” и това, което аз имам в предвид.
- О! Всичко пак стана неразбираемо за мен!
- Ето, точно това е разликата! Вслушай се в тишината и ще разбереш. Това не може да се обясни с думи. Думите са затвор за великото тайнство на живота!
- Добре! Ще лекувам душата от страха с тишина! Какво ще сънувам тогава?
- Ще сънуваш, мила моя, безкрайни зелени поля. Ще сънуваш, че си птица. Ще сънуваш лекота, несравнима с нищо, завладяно от гравитация! Ще сънуваш истинската си безгранична същност!

На мен да преодолея страха си много ми помага вярата, абсолютно твърдата вяра,че има и друг свят. А аз съм човек прагматичен и тази вяра не се появи току-така. Създадох си я, изградих си я. Четох,но се стремях да е от изворите- книгите за нашите пророчици - Ванга , Слава Севрюкова,книгата написана от Джуна Сведенията за Жана д Арк също - много е интересно
Е ,има нещо и това си е ! Иначе техните дарби не биха били възможни.За да правят връзката с невидимия свят, със света душите значи го има.
Та откакто се ,,убедих " гледам по-леко на това,че няма да сме вечни. Страх ме е ,как да ме не е страх ,но не много. Даже леко съм нетърпелива да разбера как ли ще е ,,горе ".

И още нещо ,малко шантаво . Понякога виждам ясни ,ама много ясни фигури в чашата от кафе. Като нарисувани и то с подробности. И няма нещо да ,,прилича на" - поглеждаш го и веднага го познаваш. Чак е плашещо. Кой ми ги рисува в чашата ? Кой е в апартамента ми ? Всеки може да ми дойде на гости ,ще му покажа какво имам предвид. Но на кафе не гледам,само в моята си чаша ,защото съм много любопитна.

Та за мен е сигурно ,че има нещо ,, отвъд "и така успявам да боря страха.

Разбира се, ти се интересуваш от психология и знаеш ,че дори поставени при едни и същи обстоятелства /не сме / пак ще възприемаме нещата различно. И ,че дори когато някой казва ,, Разбирам те " изразява симпатия ,обич ,съчувствие и т.
н. Но никой не може да те разбере... само ти.

Редактирано от Tia maria на 15.10.13 13:25.

Радвам се, че си се събудила и си разбрала смисъла на живота. Страхуват се само тези хора, които не вярват в безсмъртието на душата. Но сега все повече и повече хора се събуждат и това е прогреса на човечеството.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Приятели искам да споделя...Много преди да се разболия от левкемията само на 20 аз се разболях от тежка бронхиална астма бързо стонах кортикозависима с тежки пристъпи и по 2,3 пролежавания в белодробната б-ца така до лятото на 1993 когато бях в Полша на гости при мама-тя там живее - направих много тежък пристъп който бързо премина в астматичен статус когато ме взи линейката за болницата бях много зле и ме вкараха в реанимация там лекарите на третия ден казали на майка -направихме всичко сега зависи от Бога мога да споделя отделянето от тялото и как го гледах от тавана отделено от мен после се върнах много болезнено връщане и сега не ме е страх от смъртта а само от агонията от дългия мъчителен процес на умиране...Имайте вяра аз съм се молила тагоава

Е, чак смисъла на живота - не ,мила Фло.Къде ти ... Но ми се струва ,че изплащам карма. И задачата ми в този живот е да отгледам едно дете ,племеницата си.
Както и да е. Но ми се струва ,че от рак се оцелява по различни причини .Ето ,при мен е за да си отработя кармата. При други наистина успява да ги измъкне силата на духа. При трети... Различно е и затова се объркваме.

Попи ,аз ти вярам ,Флорка ,мисля също.Не съм преживяла такова нещо ,но познавам един човек който го е преживял. Убеден атеист, възрастен комунист ,от ония ,най-твърдите, дето са чак смешни. Но именно това прави разказа му достоверен . Той и сега се чуди и не може да го съвмести с атеизма си. За болка не е споменавал. Само ще ти кажа ,мила Попи ,че според това ,което знам преживелите го после живеят дълго.