Здравейте, уважаеми Докторе!

Аз съм на 43г. през юни 2012г имах операция по повод Рак на млечна жлеза. Имам и Остеопения.Преминах през ХТ и ЛТ, а сега съм на хормонална терапия със Золадекс-от м. ноември 2012г, и Нолвадекс 20мг дневно от месец април 2013г.

Въпросът ми към Вас е: мога ли да приемам хранителни добавки за облекчаване на горещите вълни и другите симптоми на така създадения климактериум?
Ако може, какво бихте ми препоръчали?

Благодаря предварително за оделеното време и внимание!

Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За хранителните добавки - не знам и не мога да ти препоръчам нищо конкретно. Май има нещо наречено Evening Primrose Oil (идея намам как е на български - буквално "вечерна роза"), което казват, че понякога вършело работа.

Иначе ако проблема е наистина сериозен - комбинацията на Прозак с малко Провера помага почти винаги. За това обаче трябва да говориш с онколога си.

За каква точно дисекция говориш? Мезоректума се отстранява така или иначе с всичките лимфни възли с Тоталната Мезоректална Резекция. Илиачните лимфни възли могат да се отстранят ако изглеждат въвлечени предоперативно (но те не са стандартна част от операцията). Ако рака е много напреднал локално, тогава лъчетерапия-химиотерапията предоперативно има основна роля.

Здравейте Докторе,
Накратко да припомня за казуса на майка ми (58г), за да питам - 2003г операция РМЖ, Т1N0M0, само хормонално лечение, рано открит рак с много добра прогноза.
2012г март месец, подуване на корем - асцит, една мета в черен дроб и съмнение за разсейки по перитонеума. ХТ червена химия, шест курса, черният дроб се изчисти, но асцитът не се отстрани. Пет скенер излезе чист, но в крайна сметка се започна втора линия ХТ с таксол, тъй като по метода на изключването решиха, че има разсейки по перитонеума, които не се отчитат от пет скенера. Направиха и шест курса таксол, след което по наша инициатива направихме лапароскопия, за да се уверим, че ги има тези разсейки. Потвърди се, че ги има, за което лекарите казаха, че не може нищо друго да се направи освен да се продължи с таксола. До момента вливките с таксол са 14, другата седмица трябва да ходи за 15 вливка (това прави точно 1 година и пет месеца постоянно на силни лекарства).
Да попитам: съгласен ли сте, че при този казус не може да се направи нищо друго, освен да се налива таксол, докато тялото издържи? Тя вече почти не издържа, защото повръща със седмици, допълнително и от асцита, който явно натиска стомаха. На такъв брой вливки вредата от терапията, не е ли по-голяма от ползата?
И в този ред на мисли, удачно ли е да се премине към венозно хранене, защото тя не приема по 4-5 дена никаква храна и течности.
Има ли някаква пречка да се направи отново лапароскопия (изискване за време между две такива интервенции например) , за да се проследи ефекта от лечението?
Изобщо, ако имате някаква препоръка, ще сме ви много благодарни.
Поздрави и хиляди благодарности

Скъпи хора,
Хора-препатили и Хора-специалисти,

Моля, помогнете ни със съвет.

Трябва да вземем бързо и важно решение:

Да оставим ли възрастна жена да почине безболезнено от чернодробна и бъбречна недостатъчност (има рак на черния дроб) или да опитаме единствено възможното, което ни се предлага - оперативно да удължим живота й с 1-3 месеца, но срещу цената и риска от усложнения и болезнена смърт?

Случаят е следния:

Жена на 80 г.

Състояние: от 3 седмици с изявена жълтеница, без болки, сърбежи по краката, тежест в горната част на коремната област, парене в хранопровода, силна отпадналост, бърза уморяемост, има апетит.

Диагноза: Холангиокарцином на черния дроб. Тумор, притискащ основните жлъчни пътища.
(Моя бележка: Жлъчен сок почти не достига до жлъчния мехур - той е с малки размери и неопределимо съдържание.)

Прогноза: Живот около 1 месец. Безболезнена смърт - чернодробна недостатъчност, последвано от бъбречна недостатъчност, унасяне в сън, изпадане в кома, настъпване на смърт без болки.

Лечение: Нелечимо заболяване. Предлага се поставяне оперативно на протеза за изтичане на жлъчния сок, за да се премахне жълтеницата, да се подобри храненето и да се удължи живота й с около 1-3 месеца. Самата оперативна намеса е щадяща, с пробиване на малък отвор, но не и без рискове от усложнения - много и големи кръвоносни съдове в близост до жлъчните пътища, налагаща се повторна операция и пр.


Ще ви бъдем благодарни, ако хора и специалисти с опит, ни помогнат да вземем правилното решение като ни отговорят на следните въпроси:


1. Болезнен ли е следоперативния период?

2. Удълженият с около 1-3 месеца живот, пълноценен и безболезнен ли е?

3. Настъпващата смърт след тази операция ще бъде ли също така безболезнена, както ако не се направи операция?

4. Такава операция води ли до риск от активиране на тумора, провокира ли разсейки към други органи, което в последствие да доведе до болезнена смърт?

Благодарим предварително на всички, които ни отговорят и споделят опита си.
Решението трябва да вземем до няколко дни, затова всеки ваш отговор е много важен за нас.


За специалистите прилагам резултати от изследванията:


Изследвания:

1. Кръвна картина:
ALAT 418 0 - 42
ASAT 380 0 - 41
Директен билирубин 265 0 - 8
Общ билирубин 362 0 - 21

2. Лицева рентгенография на бял дроб и сърце
Рентгенови данни за пневмофибриозни промени без активни огнищноинфилтр. засенчвания.ССС - на широка основа.
Рентгенография на абдомена. Не се виждат данни за свободен газ.
2-3 ХАС с тънкочревен характер.

3. Ехография
• Черен дроб без видими огнища.
• Разширени вътречернодробни жлъчни пътища, проследяващи се до хилуса на черния дроб.
• Д. хепатикус комунис дилатиран, на прехода към холедоа и в дистална посока е налице хиперехогенно изпълване в лумена, без добовима васкуларизация.
• Малък жлъчен мехур, не може да се презицира съдържимото.
• Панкреас - без видими обемни формации. Слезка - неувеличена.
• Бъбреци - без структурни и дренажни нарушения. Без асцит.

Заключение:
Висок ЕХ стоп - Ту Клатскин ?
Уместна е холангио - МР и преценка за лечение / външен дренаж оперативно

4. Компютърна томография (скенер)
Тумор в черния дроб, притискащ основните жлъчни пътища.
Снимката е без контрастно вещество, поради алергия към него

Само да допълня въпроса. Ваш колега (наш познат,не лекуващия лекар) предложи нова линия лечение с кселода - мислите ли, че е подходяща в случая. Знам, че няма да реши проблема, но да е по- леко за понасяне, докато издържи. Пациентът има нужда от терапия, за да поддържа мотивацията за живот.

Истинска препоръка не мога да ти дам, положението е много сериозно и само лекуващите лекари могат истински да препоръчат нещо. Няколко основни положения обаче.

1. Химиотерапия която доказано не работи няма какво да се продължава
2. Лапароскопия, хей така "за да проверим" при асцит може да доведе до доста проблеми
3. Истинско венозно хранене на потенциално умиращ пациент, не му прави никаква услуга
4. Токсична химиотерапия е лош начин да се "поддържа надежда"

За съжаление смъртта от чернодробна недостатъчност не е особено бърза или безболезнена. Стент на чернодробните пътища или външен дренаж обикновено са процедури, които сравнително лесно се понасят ако са направени професионално.

Попитайте жената тя какво мисли, вместо роднините да вземате решение за нея. Може да е повече от 1-3 месеца времето, което процедурата може да й даде. Процедурата не е болезнена, няма отношение към рака като такъв (но той понякога се развива доста бавно).

Операцията на основния тумор беше предшествана от лъчетерапия, комбинирана с химиотерапия.
Самата операция бе направена лапароскопски, екцизия и изваждане на стома,
след това обръщане по корем и отстраняване на аналния свинктер.

С цел по-бързо възстановяване засегнатият илаичен възел бе оставен за по-нататъчна операция, ако това се окаже необходимо.

Сега, когатотова явно се оказва нужно, се изтъкват рисковете от тази втора операция (явно не е никак тривиална), което ме навява на мисълта, че може би нямат достатъчно опит.

Затова и питам доколко и къде в България има опит с подобен тип операции.

Идеята да се остави лимфен възел, за които се знае че е въвлечен при първата операция ми се вижда странна. В онкологията първото лечение е винаги най-доброто. Всяко следващо е много по-сложно и резултатите са много по-лоши.

Както и да е. Не знам кой може да направи дисекцията точно в България. Хирурзите, които са могли да направят лапароскопска абдомино перитонеална резекция би следвало да са способни да премахнат лимфния възел. Дали лапароскопски или с отворена операция - те трябва да решат. По принцип това може да се направи и лапароскопски, но е въпрос на опит и практика.

Едно е сигурно - оставянето на въвлечен лимфен възел е потенцилано голям проблем, сравним и по-голям от рисковете на операцията.