Защо напускам България

Една трагедия идентична с тази на милиони българи прочетена в публикация във Фейсбук на Lidiya Faust

от Яна Добрева

Яна Добрева е завършила журналистика в Софийския университет.Работи като редактор в редакция "Радиотеатър" при БНР.Още като студентка печели анонимния драматургичен конкурс на редакция "Радиотеатър" при БНР с радиопиесата си "Шосе през август".По-известни пиеси: "Понякога животът", "Да поиграем на челик", "Боровинкова тишина", "Пясъчен пъзел", "Боже! Крокодили!", "Топлината през ноември".1994-г. ­ пиесата є "Да поиграем на челик" печели конкурс за драматургия в Германия. "Боровинкова тишина" е наградена на драматургичен конкурс във Франция (1995г.), а "Пясъчен пъзел" е номинирана в Лондон (1997 г.).През 2003 година Яна Добрева печели Националната награда за съвременна драматургия на името на Иван Радоев.

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази "диагноза", без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до "Пирогов". Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници. И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка. Тогава реших, че се отричам от България Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено "родина". Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва "предателство". Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България. Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи. Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници. Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – "Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание." Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България. Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава. *Визиткa Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси – "Пясъчен пъзел" в Театър 199 и "Да поиграем на чилик" в Държавен пътуващ театър. Най-новата й пиеса – "Боже! Крокодили!", се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли. Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия – в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация "Гео Милев" пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия. На 14 септември Яна, съпругът й и 10-годишният им син Вихър заминаха за Канадa.

П.П. Тази изповед е писана може би някъде през 2000 г. , но е актуална все едно е писана днес …

От Епохални времена-бг.ком

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За какво най-много съжаляват хората на прага на смъртта

Бивша служителка на хоспис състави списък, в който описва основните неща, за които съжаляват хората, които са на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата й се състояла в това да облекчи последните мигове от живота на тежко болни пациенти. Така че тя неотлъчно стояла до тях в последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите пациенти споделяли с нея.

1. Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз самият исках, а не живота, който другите очакваха от мен. Това е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се опитвали да осъществят дори половината от мечтите си и на прага на смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само заради избора, който са направили или не са направили през живота си.


2. Съжалявам, че съм работил твърде много и че в името на препитанието съм посветил голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа.


3. Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си. Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно са се съгласили да водят посредствено съществуване и никога не са станали такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е свързана с изпитването на чувство на огорчение и негодувание.

4. Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели. Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разбират, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност.


5. Съжалявам, че не позволих на себе си да бъда по-щастлив. Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.


Източник: hve.ru

От Вестник християнски новини и коментари

Живота е рисуване без гума за триене.

Светлина за себе си

Ошо



Последните думи на Гуатама Буда са били: Бъди светлина за себе си.



Не върви след другите, не подражавай, защото подражаването поражда глупостта. Вие се раждате с безгранични възможности на разума. Вие се раждате със светлината във вас. Вслушвайте се в този тих глас отвътре и той ще ви даде насока. Никой друг не може да ви даде насока, никой друг не може да бъде пример в живота ви, защото сте уникални. Никога преди не е имало някой, който да прилича изцяло на вас и никой никога повече няма да бъде като вас. Чудесно и великолепно е, че сте абсолютно незаменими и че вие - сте самите вие и никой друг.

Следвайки другите, вие може да придобиете прекрасен характер, но не можете да придобиете прекрасно съзнание, а докато нямате такова съзнание вие никога няма да бъдете свободни.

Истинският учител създава учители, а не последователи. Истинският учител ви насочва обратно към вас самите. Цялото негово усилие е насочено да ви направи независими, защото сте били зависими векове наред и това не ви е довело до никъде. Вие, както и преди, продължавате да се спъвате в тъмната нощ на душата.

Само чрез вашата вътрешна светлина може да стане разсъмване. Лъжливият учител ви убеждава да го следвате, да му подражавате, да сте негово копие. Истинският учител няма да ви позволи да бъдете копие, той иска вие да бъдете оригинала. Той ви обича! Как може да ви принуждава да подражавате? Той е състрадателен към вас и иска да сте безкрайно свободни – освободени от всички външни зависимости.

Но обикновеното човешко същество иска да бъде зависимо. То иска някой да го ръководи. Защо? Защото тогава човек може да стовари цялата отговорност върху гърба на някой друг. И колкото повече отговорности стоварвате върху другия гръб, толкова е по-малка възможността някога да се освободите. Именно отговорността, предизвикателството за отговорност поражда мъдрост.

Човек трябва да приеме живота с всичките му проблеми. Човек трябва да премине през живота незащититен; изследвайки, трябва да си намери път. Животът е възможност, предизвикателство да намерим себе си. Но човек не иска да върви по трудния път и избира да го съкрати. Той си казва: “Буда е успял, защо и аз трябва да се измъчвам? Аз просто ще видя как го е правил и ще му подражавам. След като Иисус е успял, защо и аз да търся и да изследвам? Мога да стана сянка на Иисус. Мога да го следвам навсякъде, където и да ме заведе”.

Но следвайки някой друг как искате да станете разумни? Вие не давате на разума си ни най-малък шанс да разцъфти. За да възникне разум е нужен живот, който да е с предизвикателства; живот – изпълнен с приключения; живот, в който да се рискува и да има движение в неизвестното. И само разума може да ви спаси – никой друг. Вашият собствен разум, т.е. вашата собствена осъзнатост може да ви стане нирвана.

Позволявайки на другите да бъдат водачи, вие оставате глупави и постоянно ще пропускате всички съкровища на живота, които биха могли да са ваши.

Бъдете светлина за самите себе си и ще бъдете мъдри.



Превод: Руми Янкова

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Редактирано от flora bg на 07.12.13 20:55.

Тиа, бих желала да прочетеш внимателно този материал и да го асимилираш бавно,бавно. Сигурна съм, че много неща ще ти се изяснят в живота. Приятно четене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога не се отказвай!


Има моменти, когато човек се чувства смачкан, обезнадежден, объркан. Тогава е готов да захвърли всичко, да се откаже, да се остави по течението. Винаги е по-лесно да спреш да се бориш, да „живееш” ден за ден, без цел, без стимул, без реално осъзнато чувство за мисия и цел в живота. Защо? Защото е по-лесно. Защото човек е нямал волята да се изправи пред поредното предизвикателство.

Няма значение дали става въпрос за фитнес цели или други такива в живота. Да се откажеш при първият по-тежък сблъсък би било пагубно, за което и да е човешко съществуване.

Бих оприличил живота, като един изключително стръмен връх, с дебнещи падащи препятствия. Нашата мисия, нашите най-скъпи желания и мечти се намират в крайната точка на този връх. Само и единствено от нас зависи, колко пъти ще падаме, но все пак ще продължаваме да се катерим нагоре. Някои хора, намират своята комфортна точка и остават там завинаги. Други нямат куража дори да погледнат нагоре. Трети, хора като мен и теб гледат само напред и нагоре.

Никой не е казал, че е лесно. Напротив. Но това не трябва да ви спира. Ще има моменти, когато ще се чувствате на ръба на силите си. Ситуации, в които ще се чувствате безпомощни. Времена, в които ще се чувствате все едно сте ударили дъното. Моменти, в които всичко ще ви се струва безнадеждно и безсмислено. Точно тогава трябва усетите прилива на сила. Да се изправите и не просто да посрещнете проблемите и трудностите, но да тръгнете в щурм към тях. Да поемете живота си в свои ръце и да буквално да смачквате всякаква пречка, която ви се изправи на пътя.

Запомнете едно – Никога, никога, никога не трябва да се отказвате! Бъдете безкомпромисни към трудностите! Знайте, че винаги има начин!

Без значение дали съм лежал в локва кръв след тежка операция или съм си пил питието на плажа, никога не съм си позволявал да имам пораженско мислене. Не съм вярвал, а съм бил сигурен, че всичко ще е наред, защото знам, че това зависи от мен. Аз знам, че ще успея в постигането на целите си, защото ще дам всичко от себе си това да стане. Няма да позволя на нищо да застане на пътя ми!

Нима вие нямате мечти и желания? Имате разбира се. Борете се за тях, за това те да станат реалност. Никой и нищо нямат правото да ви спира да живеете живота, който искате. Никой няма право да ви казва какво можете и какво не можете. Всичко е във вас и вашето желание, лична мотивация и отдаденост. Вие правите избора, дали да погледнете нагоре – там където другите се отказват и да тръгнете въпреки всички трудности или да се примирите с текущото си положение.


автор: Димитър Димитров

Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно вярно!!! Но това го могат само хората с ясен ум и силна воля. Ако го можеха всички хора, света би бил идеален и прекрасен. Всички ще прозрем тази истина, но в различни етапи от нашето лично духовно развитие. Но в крайна сметка всички ще станем смели и духовни. Това ни е заложено и се отваря в съзнанието ни малко по-малко. Зависи от усилията, които полагаш за самото отваряне на тези познания. Поне аз така мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти Фло ,но идеята че ни управляват рептили ми идва малко в повече.Не ,не го дочетох - като започна да хваща 100 тангенти за да докаже тезата си ,че чак до буквите в името на Катнис стигна... Поне да се беше подписал. Чудно как умна жена като теб приема да я просвещава някой си... Н.
И не вярвам да си съгласна с това:

Но нали истински важното е, че другите ще ви споменават с добро? :)))) Няма да сте постигнали нищо като Дух, но другите ще ви споменават с добро!!! „Служи на другите, пренебрегвай себе си в това има велико духовно удовлетворение и награда“. Тя винаги е в някакъв бъдещ момент, никога не е сега, никой не се е върнал от „оня свят“, за да потвърди, че съществува и вие пропилявате живота си, който минава между пръстите ви закотвени в манталитета си на жертва! Ха-ха-ха човече..., изкривяванията на Светлата полярност и непохватните й аргументи са тооооолкова забавни :))

Излиза ,че Майка Тереза е пропиляла живота си ,като го е посветила на другите...
Няма как да съглася с автора.


/ Написаното се отнася за едно четиво няколко поста по-горе . /

Редактирано от Tia maria на 11.12.13 13:23.