Здравейте,подобно на повечето от Вас и аз се сблъсках с тази коварна болест -рака.Преди 26 дни вкарахме баща ми в болница с нарушена походка.рязко нещата се влошиха и в рамките на 3 дни той загуби чувствителност на долните крайници и се парализира нацяло.ЯМР-а установи множество разсейки по продължение на целия гръбнак (всички прешлени са засегнати)а след това бяха установени и множество лезии в черния дроб.До момента няма точно установено огнище.След като разбрахме,че диагнозата е възможно най-лошата се сблъсках с нещо(повярвайте ми )още по ужасно-абсолютното бездушие и нулево внимание в онкологията.вярвайте ми боря се за всяка една информация за всяка една дума(от която да разбера нещо(каквото и да е то).Обяснявам най-искрено на всеки един лекар,че съм напълно наясно с изхода от това и че съзнавам че съм пълен лаик по тази тема-но въпреки това единствената информация която си извличам от някъде е интернет.
Свързах се и с проф.Ставрев,който беше изключително отзивчив и искрен с мен(за това ,че прекалено късно съм го потърсила)Въпреки всичко ми даде Ставринола(за което аз го помолих,тъй като баща ми е химик и физик и това е от малкото неща,което му държи надеждата към момента).след първите 10 дни от приема апетита и силата на баща ми се възвърнаха,а сега в комбинация с първата вливка се възвърна и чувствителността на краката му и част от двигателните му способности.Не си мислете че се самозаблуждавам или че си давам напразни надежди-не,наясно съм че това са само единични пикове(но съм благодарна че ги има)обяснявам си възвръщането на апетита с психическата му нагласа,а възстановяването на част от двигателните му способности с намаляването на налягането на гръбначния стълб.
и все пак....толкова много въпроси...и няма на кого да ги задам...
моля Ви - не искам нищо повече от това да поговоря с някой,който е минал през този ад!искам реално да знам-колко време още ще продължи всичко....
за да поясня за всеки който ще ме нарече егоист в случая-основните ми притеснения са за майка ми(която остана 42-кг от притеснения и невъзможност да му помогне на 100%)

Чета те няколко пъти, и просто не знам как да ти отговоря, не че не знам но се страхувам, че няма да ме разбереш правилно.
Но въпреки всичко ..........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря,че ми отговори...
...и аз се надявам да съм те разбрала правилно...
...не,не съм спряла да търся отговорите,но се оказва,че "борбата"ми за информация и мнения е само с онколозите.за тези 20 дни съм разговаряла с всички лекари,към които са ме насочили от онкологията( и с всички познати медици и те също се консултираха с тяхни колеги и дефакто мнения много,но не и от онкото).Пратиха баща ми в неврологията с насока за оперативна намеса(за да се освободи налягането от гръбначния стълб) Там с истинско съчувствие ни обясниха,че най-малкото не е хуманно от наша страна да се съгласяваме на такава операция.след писмения им отказ за препоръчаната от онкото интервенция отидох на втора консултация в С-я,където професора ми обясни същото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. Медицината не е точна наука. Винаги има шанс. Може шанса да е 1 % но винаги има шанс. Трябва да вярваш в шанса, и да се готвиш за лошото. А това е много трудно.
2. Разбирам че е трудно ти да си най-силната, ама все трябва да има някой най-силен. Няма как. А колкото по одъртяваме, толкова по малко са онези които могат да поемат (освен нас) тежестта.
Онкологията е един от най-сложните раздели на медицината. Предполагам че някои от пишещите тук, знаят за рака повече от вашия семеен лекар. Просто, аз също съм лекар (като образование - иначе не практикувам), но знам малко за раците - твърде обширна област е това.
Онова в което съм сигурен е че ако пациента вярва в положителен резлтат, и се лекува правилно - има някакъв шанс, дори и при толкова напреднал стадий като вашия. Шанса може да е малък, но го има.
И дори да го няма - остава максимата изказана от един мой приятел:
Ако не можем да увеличим продължителността на живота, поне да опитаме да увеличим дълбочината и широчината му.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Марго777, била съм на твоето място, и затова те разбирам.Разбирам и как се чувстваш, когато трябва въпреки всичко да бъдеш силна, и не само да бъдеш такава, ами и да оправдаеш това очакване.А никой не е толкова силен колкото изглежда.
Зная, че това не е оправдание от твоя страна, зная, че когато си започнала да пишеш, си искала да излееш всичко и по много.
Затова когато ти е тежко, тъжно, когато се чувстваш безпомощна, когато ти се иска да изкрещиш, можеш да пишеш ТУК.Това е твоята тема. В нея ще споделяш всичко, и болката, и радостите си, като и на твоите родители.
Тук ще намериш подкрепа, тук ние сме едно голямо семейство, и всеки ще помогне с каквото може.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре го е казал твоя приятел, Бира, хареса ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Марго, темата "първи и последен сблъсък с рака", ме озадачи. Първи - да, но не казвай последен, защото просто не знаем какво ни очаква. Защото преди 3 години, когато за първи път се сблъсках с него и никой не искаше да ми повярва, че може да се победи, ние с моя мъж успяхме. Не вярвах, че толкова скоро ще ми се наложи да се срещнем пак него, но сега баща ми е покосен и аз отново водя битка. И са прави всички, които ти пишат преди мен - не се отказвай, до последно се борете, стават чудеса. Тук ще намериш искрена помощ и съчувствие, чети и питай, тук ще ти кажат повече, отколкото в онкологията. Затова и аз сега ще те попитам - как и откъде се снабди със Ставринол и за колко време. Питам за време, защото аз нямам време. Моля те, дай ми някакъв актуален телефон или адрес за връзка със проф. Ставрев. Ще ти бъда много благодарна.

формулирах го като "първи и последен" не защото ми е първият,тъй като септември се навършват 12 години от операцията на майка ми(да ми е жива издрава да ги утрои поне),нито съм искала да се застраховам че ще е последен.
просто сегавсичко става тоооооолкова бързо,че едва ли не-не мога да го осъзная.
във връзка с проф.Ставрев-няма да ти е никак труден контакта с него(изключително отзивчив и директен човек е-дори ще те консултира и с други онколози)до колкото разбрах-тук не мога да пиша телефони,така че или ми пиши на margoto.777@gmail.com или ме намери във facebook.Ще ти се обадя и ще ти дам необходимата инф.За доставката не се притеснявай!

Редактирано от Margoto777 на 13.07.12 17:50.

днес направиха скенер на баща ми(на цяло тяло)-перно с неясен характер на ляв бял дроб;множество метастази в далак;метастази във всички скенирани кости(не само гръбначен стълб,както се водеше) и най-вече засегнат черен дроб-множество метастази там,над 100-тина,като най голямата е 68 мм.
........да,искрено се надявам да получа повече отговори тук,и наистина търся човек,който се е сблъскал с този развой на събитията.
...аз ли бъркам или нещата при него наистина се развиват светкавично бързо?!
................
................ и
......не мога да не се похваля-днес в онкологията с мен се държаха изключително внимателно и ми отделиха повече време!!!!!!!!!

Марго, това е твоята тема.
"опитах се да поднеса нещата малко по-меко в предишната си тема"първи и последен сблъсък с рака"-не ми обърнахте внимание може би заради грешната формулировка .сега отново Ви питам-
......
след скенера на баща ми (петък)
метастази в далака
метастази във всички скенирани кости
множество лезии в черния дроб(най-голямата от които 68 мм)
петно на белия дроб(което най-вероятно ще се окаже огнището)-следва бронхоскопия и биобсия в четвъртък.

и на фона на всичко това се появява и някакъв диабет(последните 10 дни),какъвто никога той не е имал......
....
благодаря на модераторите за съдействието-но от малкото време ,което прекарвам пред комп. не успях да открия сходна ситуация.Въпреки че информацията,която получих от тук беше изключително много и голяма част от нея ми беше много полезна.(но частична)

"
Мила, няма такова нещо, като никой да не ти обръща внимание, напротив - съветите на Юлия за момента са ти много необходими. Истината е, че тук, поне аз съм така, пиша само когато наистина мога с нещо да съм полезна. На този етап, няма поставена диагноза - хистологичният резултат не е готов. Знае се само къде и колко се е разпространил злокачествения процес. За лечение ще стане дума едва когато има диагноза, да не говорим, че неписано правило е винаги да се потърси второ мнение - т.е. диагнозата да се потвърди поне от още един специалист.
Колкото до светкавичното развитие на процеса, ами той вероятно не се е развил толкова светкавично - просто симптомите са се проявили когато процесът вече е бил доста напреднал. Това не е толкова рядко срещано явление при рака.
Колкото до отношението на лекарите и обясненията им - когато и те нямат яснота, няма и какво да ти кажат. Е, те по принцип много не обясяват - едно, че ние много не разбираме от тяхната материя и друго - те нямат време за пространни разяснения. БГ е с население около 7 милиона и има около 40 онколога, за сравнение - Израел също е около 7 милиона и там има около 400 онколога.
На този етап Марго, трябва да се надяваш, че хистологията ще покаже такова заоляване което добре се поддава на лекарствено лечение. Може статистически и да не е така, но точно при татко ти да се окаже, че химията действа. Винаги има недежда!