Злото или доброто! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ДОБРО И ЗЛО

Тук, както и при истината всеки си има свое разбиране за добро и зло. Ако група хора се обособят в една организация с общи интереси, много скоро те намират общ език и постигат споразумение, какво за тях е добро и какво е зло. Ако всеки остане на своите разбирания и не направи необходимия компромис, то групата се разпада, независимо, от желанието за съвместна работа. По тази причина смятам, че е много важно за хората, които се стремят към хармонично съвместно съществуване, да имат единни понятия.
Добро е всичко, което спомага за изграждането и поддържането на всеобщото единство. Зло е всичко, което руши това единство или пречи на неговото съществуване. Една такава перспектива за ценностна система, обикновено стряска на пръв поглед - всеки чувства заплаха за собствената си индивидуалност и правото на свободен избор. Този страх се поражда от илюзията, че някой може да живее отделно от другите хора. А илюзията е следствие липсата на знания за многомерното пространство и процесите на взаимодействие, които обуславят съществуването на всичко. От друга страна, има натрупани предразсъдъци, че е възможно да съществува някакво хармонично единство, изградено чрез насилие. Правото на свободен избор е един от основните закони във Вселената и ако нещо може да съществува трайно, то е само на базата на съзнателно и доброволно направен избор, на взаимна търпимост и любов. Всичко съществуващо престава да съществува, ако в него липсва някой от тези елементи - колкото е по-голяма липсата, толкова е по-краткотрайно съществуването на тази относително самостоятелна цялост. Разрушението е до това ниво, до което се възстановяват посочените принципи.
Следвайки горната логика, прави впечатление, че най-големият източник на зло между хората е човешкият егоизъм. Това човешко качество е основният източник на дисхармония в нисшите светове. Хармонията в световете обуславя равномерното разпределение на благата. Но човешкият егоизъм нарушава това разпределение и създава всички конфликти на Земята. Поради всеобщата взаимозависимост, всяко действие пораждащо дисхармония (зло) предизвиква следствие. В повечето случаи, следствието не е в резултат на отмъстителност, а е обикновен физически закон - автокорекция на дисхармонията. От масово усвоените от човека енергии, мислите имат най-голям енергиен потенциал. Но тъй като в повечето случаи, не се наблюдават пораженията нанесени от недобронамерени мисли, хората са си изградили илюзията, че мислите им са си само за тях и не засягат никого. А когато се сблъскат с последиците им, в най-добрия случай ги обявяват за случайност, а обичайно се чувстват жертви на нечия зла воля. Тази илюзия пречи на всеки да коригира поведението си. Затова се опитвам доколкото е възможно да внеса повече яснота по въпроса.
В този смисъл, зло е гордостта - противопоставя индивидите един на друг, като същевременно силно ограничава възможните компромиси. Зло е злословието - тиражира злото. Зло е всяко деление и противопоставяне хората по расов, религиозен, полов, национален, професионален или по какъвто и да е друг признак. Много хора ще ми възразят, че това са обективно съществуващи дадености, които не могат да се избегнат. Да, действително, ако разглеждаме живота като еднократно епизодично събитие. На ако се избавим от тази илюзия и най-после осъзнаем, че животът е вечен и настоящото ни съществуване е епизод от една безкрайна поредица, тогава нещата придобиват съвсем друг смисъл. Никой не може достатъчно обективно да прецени истинската стойност на даден индивид. Настоящият живот е само една роля, която всеки усвоява, с цел да извърши определени промени в себе си. Нито по интелигентността, нито по външния вид, нито по положението в обществото или постиженията в някаква област може да се получи обективна представа за нивото на развитие на една душа. В повечето случаи, недоразвитите хора, постигнали тавана на своите възможности, гледат с презрение на много по-стари в духовно отношение хора, чиято задача не е да разгърнат своите възможности, а да отработят и усъвършенстват качества в обикновеното ежедневие. По тези причини моят съвет е: избягвайте да преценявате хората, отнасяйте се с всички еднакво доброжелателно.
Зло е насилието от всякакъв вид, дори когато смятате, че го правите за нечие добро. Насилието никога не може да роди добро, то лишава от основно право - правото и задължението на свободен и доброволен избор. Дори когато постигнете целта си и успеете да наложите доброто, което сте си поставили за цел, вие сте направили много по-голямо зло като сте внушили, че насилието е нещо нормално, нещо положително. Много е трудно да предвидите в какво ще се изроди това внушение - дори диктаторите налагат диктатурата, защото смятат своето "добро" по-добро от всички останали.
Зло е нереалистичната представа за действителността - огромният брой илюзии изолират все повече и повече всеки човек. Особено вредна е нереалната самооценка. Илюзорното самонадценяване или комплексите за малоценност еднакво възпрепятстват осъзнаването на грешките и възможността за тяхното своевременно отстраняване. Казано е: "По лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие" - не се заблуждавайте, че става въпрос само за материални богатства. Всичко, което има висока стойност за вас - емоционални преживявания, знания, духовни и естетически постижения, са вашите богатства, които ви карат ревностно да ги защитавате и ви противопоставят на другите, които не ги ценят като вас. Високото мнение за себе си винаги създава предпоставка да се гледа на хората като нисшестоящи, да се критикуват и осъждат, а това създава атмосфера на взаимно недоверие и дисхармония в междуличностните отношения. Зло е несъобразяването с хода на времето, променливостта на истините и тяхната относителност.
Постоянно срещана илюзия е, че е възможно злото да бъде избягвано. Хората се опитват да избягват всичко подозрително, живеейки в страх, благодарение на който стават още по-лесни жертви. Всичко това е отново резултат на нереалната самооценка, надценяването на собствените положителни качества и подценяването на недостатъците. Така всеки смята себе си почти за ангел, а всички останали за дяволи. Решаването на този проблем е доста трудно, защото при неразвито философско (абстрактно) мислене е невъзможно да се приемат такива твърдения като: злото е най-добрият учител или за да можеш да се справиш със злото не трябва да бягаш от него, а да го гледаш в очите, за да можеш да изучиш неговите силни и слаби страни. Именно тези идеи раждат твърденията, че злото трябва да се посреща с радост - радостта от новия урок - нали това е смисълът на нашето съществуване. Но повечето хора определят смисъла на съществуването си в съвсем други посоки и учението за тях се превръща в досадно задължение.
Често пъти хората приемат правото на свободен избор като слободия, да правят всичко, което им скимне. Никой не иска да се съобразява с факта, че повечето прищевки са външни внушения, а останалите са в резултат на собствената ценностна система (собствените недостатъци) - поредната илюзия, че вашите мисли са само ваши. Всеобщото единство, подредеността на битието и законите, които осигуряват това, не допускат в хармонична среда да проникне източник на дисхармония - човек, който няма да се съобразява с околните и правилата на хармонично съжителство. По тази причина хората не могат да осъзнаят други светове освен материалния. След като съзнанието е енергиен диспечер, осъзнаването на един по-висш свят е проникване в него с всички следващи от това последствия. Само за действително доказалия, че трайно е приел и винаги се съобразява с правилата на хармоничното съществуване е възможно постоянното и без посредници осъзнаване на по-фините светове. Всеобщото единство е невъзможно без единоначалието, без действителното, а не илюзорно смирение пред Висшата воля и закони. Смирението е осъзнаването на безкрайната незначителност на личния Аз, в сравнение с Всеобщия организъм и докато всеки смята себе си за по-голяма ценност от всичко останало е невъзможно единението и ползването на всеобщите (неограничени) блага. Затова приемете и запомнете завинаги: всеобщите интереси са много по-важни от собствените. Това е пътят за преодоляване на злото и всички страдания са резултат от вашия принос към дисхармонията.
"Обичайте враговете си!", "Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата." Това не са призиви да развиете мазохизъм. Това е единственият път, единственият способ да бъде прекъсната веригата причина - следствие. Отговаряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото можете да го намалите. Моля ви, преодолейте страховете си и опитайте с добро, дори това първоначално да са само добри мисли. Никога не забравяйте, че никой не е съвършен на този свят, вие също.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЩО Е БОГ

В исторически план, в понятието Бог има влаган най-разнообразен смисъл. Това многообразие от определения се явява следствие ограничената способност за възприемане на действителността. Едва обединяването на всички понятия дава някакво по-точно определение на истинската същност на Бога. Понякога приемането на един или друг Бог отразява, от коя Божествена йерархия произлиза и се влияе най-много съответната общност. Това е валидно при сравнително ограниченото общуване между отделните общности. При съвременното тясно преплитане на различните йерархии, трудно могат да се правят обективни заключения за нечий произход.
В човешката история има отбелязани изключително многообразни култове. Зад всеки от тях стои реално висшо същество: Бог на земята, Бог на реката, Бог на племето, Бог на Луната, Бог на Слънцето и т.н. Всички тези Богове управляват някакви сили, които непосредствено влияят на човека и на резултатите от неговата дейност. Осъзнавайки тази действителност, хората са се опитвали да се приспособяват в зависимост от интересите си. Много от вас, прочитайки тези редове, вероятно вече са ме определили като политеист. Но между политеизма и монотеизма в реалната действителност не съществува противоречие - това противоречие съществува само в съзнанието на хората и е в резултат от абсолютизирането на истината. Всички тези Богове са действителни Богове - те създават, преобразуват, поддържат и т.н., изобщо изпълняват всички функции и имат всички атрибути присъщи на един Бог, с тази съществена разлика, че са ограничени пространствено. Те са абсолютни суверени над поверената им дейност и висшестоящите се съобразяват с правото им на свободен избор. Но Всеобщото единство е възможно единствено при доброволно приетото единоначалие от всички. Затова Боговете са осъзнали и доброволно са приели, че е възможно тяхното съществуване единствено в хармонично единство и съзнателно се подчиняват и поддържат принципите изграждащи това единство. Единоначалието се реализира чрез всеобща йерархия, която по същество е и един от аспектите на Върховния Абсолют.
При всяко начало на Вселената, когато Върховният Абсолют (в случая първия - най-финия паралелен свят) излиза от пасивния си период (сън, почивка), започва един продължителен процес на материализация - последователното създаване на останалите по-груби светове. Това се извършва в единодействие на основните три съставки на Върховния Бог - Бог Отец - информацията записана в първия паралелен свят, която е вечното деление на основните единици и нивото на развитие, до която е достигнала всяка от тях в края на предишния цикъл (активен период). Бог Син - материалният аспект и Бог Свети Дух - енергийният аспект на Върховния Абсолют. От собствената материя се изгражда вторият паралелен свят, състоящ се от седем индивида - Боговете управляващи седем вселени, разположени на различни места в пространството. Всеки един от тези Богове създава от материята на втория паралелен свят третия паралелен свят и индивидите (Боговете), които управляват галактиките на всяка една вселена. Всеки един от Боговете на галактиките изгражда четвъртия паралелен свят, изграждайки слънчевите си системи. Боговете на слънчевите системи изграждат планетите си и т.н. Тези процеси продължават много милиарди години - всеки един Бог освен Боговете на основните единици създава (или по-точно е да се каже възстановява) и много други помагачи от най-различни нива, всеки от които се заема със задачите си. Този процес продължава до създаването и на най-малките вирусчета в материалния свят, и до най-малката частица изграждаща най-грубите атоми. С това работата не приключва - всеки създател продължава да се грижи за развитието на създаденото от него, и така до края на активния период.
Развитието на индивидите изминава обратния път - от най-грубия до най-финия свят. Изкачването по духовната йерархия е един непрестанен процес - с усъвършенстването на качествата се променят и задачите, при удачно решаване на проблемите се подобряват и възможностите. Тези принципи са валидни за всички светове - всеки усвоил необходимите уроци и изчистил се до минимума недостатъци се издига на по-високо ниво и по-фин свят, докато съвършенството му достигне до такава степен, че да не се различава от Върховния Абсолют. Тогава той се влива в Единния първи паралелен свят и съзнанието му става едно с Върховния Бог.
При изясняване въпроса за Бога, не мога да не се спра и на качествата Му. Напълно верни са определенията и епитетите, с които се опитват да Го охарактеризират: Той е всезнаещ - единствено едно безкрайно съзнание може да има поглед върху безкрайността. Както вече споменах, едно съзнание може да наблюдава и възприема само по-грубите нива и светове и това се отнася за всички, които се осъзнават като отделни индивиди. Единствено Върховния може да наблюдава всичките десет измерения. Той е всезнаещ - в неговата памет се съхранява всичко. Той е всемогъщ - това е един безкраен индивид, неговото съзнание управлява най-мощните (най-фини) енергии, които съществуват. Той е вездесъщ - от неговата материя е изградено всичко съществуващо, неговата енергия поддържа това съществуване.
Бог е съвършен. Доколко е съвършен ние неговите части не можем да преценим не само защото не можем да го изследваме, а защото няма нищо по-съвършено, с което да го сравним. Самият факт, че да се издигнеш до Неговото ниво трябва да ставаш все по-съвършен и по-съвършен е достатъчно доказателство, че в него не може да се влее нищо несъвършено. Някои философи допускат, че щом Бог се усъвършенства постоянно, то Той все още не е напълно съвършен. Но както вече казах - усъвършенстват се неговите части и всяка негова част, която има каквото и да е микроскопично несъвършенство се осъзнава като нещо отделно от Върховния Абсолют. Едва с пълното изчистване, става сливане на съзнанията, въпреки че като отделна единица бившият индивид (монада) си е вечен А всички тези процеси на материализация и дематериализация, на разделянето на части и отново на тяхното сливане е животът на Върховния - смисълът на неговото съществуване.
Много хора смятат съществуването на Бог за недоказуемо. Това е тяхното право на избор. А моят избор е: Върховния Абсолют не е механичен сбор от самосъздадени природни закони. Колкото повече опознавам съществуващата действителност, толкова повече съм възхитен от мъдрото и съвършено подреждане на битието. А подредеността изключва случайността. Механичното поддържане на подредеността и единството, с течението на времето неминуемо натрупва грешки и несъвършенства. Без постоянните им корекции светът отдавна би престанал да съществува. Затова Бог е обективно съществуваща реалност.
От изясняването същността на Бога (същността на битието) зависи осъзнаването на всеки един човек. На тази база се изгражда всяка ценностна система и се осмисля всяко съществуване. Неправилните, илюзорни представи водят до сблъсък с всеобщите закони, с всичките произтичащи от това следствия. За съжаление, в повечето случаи заслепението е толкова пълно, че е невъзможно да се предотврати изпиването до дъно на горчивата чаша.
За да се приобщи всеки един човек към единоначалието и всеобщата хармония, трябва да преосмисли ценностната си система и на неизменното първо място в нея да постави желанието си да служи на Цялото, на Бог. И това първо място не трябва да зависи от някакви условия - никакви желания или причини от ежедневния живот да не могат да променят тази увереност и целенасоченост. Вероятно много хора се питат: как се служи на Бога? При всички случаи според способностите си: на първо място чрез постоянния си стремеж за самоусъвършенстване и намаляване на противопоставянето между индивидите, като преди всичко се изчистят собствените мисли от агресията и самолюбието. Да служиш на Бога е грижа за хората и природата около теб - и в повечето случаи според ценностната система, това се разбира в материален план. Докато много по-важно е да се помага на хората в духовен план, да се задоволява техният духовен глад и приобщаването им към Всеобщото единство. Не забравяйте, че всичко е взаимосвързано и собственото ви усъвършенстване е невъзможно без усъвършенстването на околните ви хора.
Най-важното качество необходимо на всеки един човек по пътя на духовното усъвършенстване е смирението. Смисълът на смирението не е в сляпото подчинение и изпълняване на предписаните правила и ритуали. Смирението е преди всичко доверие - доверие в Божествената разумност, доброжелателност и любов. Това не са празни думи, помнете, че не съществува случайно или безсмислено зло. Докато смятате другите за причина на вашите страдания и нещастия сте много далеч от смирението.Смирението е радост от всеки нов урок, независимо, колко труден и болезнен може да бъде той. Съмнявайки се в добронамереността на Бога, вие се предоверявате на себе си и собствените си недостатъци, т.е. смятате се за по-умни и по-знаещи, и че Той греши - вие не!

--------------------------------------------------------------------------------

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!