Продължаваме темата "Баща ми е болен от рак на панкреаса" под № 2
Началото на темата може да намерите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Арвен, как сте? днес не си писала,надявам се всичко е наред днес, доколкото може или както аз се успокоявах поне не е по-зле.Идва момент, в който сме принудени да се радваме на по-малкото зло. Жесток е живота,надявам се да е по-милостив с вас и въпреки случилото се ми се иска да вярвам в чудеса, колкото и да ми е трудно точно в този момент.Желая ви го от сърце,бъди борбена, както досега...

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!

момичета днес се прибрахме в търново, нещата са много зле, татко от два дни не се храни пие много мъничко водичка, краката ту са отекли страшно много, не знам от какво уж беше тромб, но май не е така, говори шепнешком, даже мисля че не е съвсем на себе си, в някакъв унес е, не спи нито денем, нито нощем, боже, ужасно е........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При нас настъпи началото на края.
Не говори, не се движи, дори очите не движи, понякога мига. От сутринта сме с памперс.
Не очаквах, че за няколко часа състоянието и толкова много ще се влоши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, бъди много силна. Не спирай да й говориш, докосвай я, давай й сигнали да знае, че си до нея постоянно. Зная, че е мъчително, много е мъчително, но ти пратиш всичко по силите си, за да й помогнеш. Бъди сигурна в това и не се съмнявай нито за минута.

С теб съм, мисля ви и се моля за Вас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Арвен, мила, с теб сме! И понеже сигурна, че всички, които четат в темата, са съпричастни към това, което изпитваш, ги пренасочвам тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веси, какво да кажа наистина не знам, не ми се иска да го мисля, но и ние минахме през този ад, същия, като чета и...сякаш чета моя разказ...ужасно е...подути крака, подуто лице, мехурчета под кожата, като натиснеш, сякаш се пукат (подкожен енфизем), празния поглед, без дори капка заинтересованост, нежелание за храна, невъзможност за движение,безполезност, чувство на тежест към останалите, изнервеност, постоянен сърбеж ( след като прочетох предходните постинги и осъзнах, че и при татко имаше сърбеж, все ме караше да го чеша по гърба и да му разтриваме ръцете и краката), бледа, груба кожа, лющеща се кожа,формиране на петна по нея, тип старчески петна( които за съжаление не бяха такива, защото те не са достигнали възрастта ....).Ооооооооо, мога да продължа да изреждам примерите за ужаса, макар да не вярвах, че мога да преживея всичко това успях, с изненада, но успях.Човек е по -силен отколкото предполага и може да понесе повече от очакваното, но защо се случва всичко това, не спирам да се питам и до днес?1?!!??!?!?!?!?Наистина се надявам чудото да се случи при вас и при Арвен.Дано, дано, дано...моля се за вас.....Вярвам, че се случват все пак!!!
Арвен...не знам как да коментирам и твоя пост...
И с двете ви съм, ако можем да помагаме с нещо, пишете...

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!

Постингът е преместен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 07.08.11 09:01.

Тъкмо прочитах и последния пост за да ти отговоря.

Веси моля те успокой топката поне мъничко, знам, че е много трудно в такава ситуация да се овладееш, но поне си длъжна да опиташ.Така няма да си полезна на никой.
Страшно е, и тежко и зная, ужасно е наистина.