|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
Меги,възползвай се от тези екстри...за нас са екстри,явно това е нормално за пациент със здравни застраховки...Дано и тук да има такива.. Само като си спомня,че след 4 часова операц.кореммна,нямаше количка и ме помолиха,леко да се крепя за стените и сестрата, за да стигнастаята си... Добре,че сме издържливо-калени...приспособяваме се всякак...
Редактирано от magi61 на 26.01.12 13:53.
| |
|
|
|
Меги, моля те, сложи линковете за Лувен и професора ти в темата "Клиники в Европа"!
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Джулче, още вчера го направих, че даже сложих и прекрасна уроложка от Борде за консултация, ако някой иска
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
|
|
Права си, Меги, питах се дали в темата за Клиниките в Европа
да не дадеш линк към този постинг, защото е много убедителен.
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Аааа, казал глупчо Не те разбрах, извини ме, прекрасна и вълшебна! Веднага ще го направя!
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
|
|
Тази сутрин не беше по-различна от останалите освен, че определено се чувствах по-добре и телефонът ми честичко получаваше смс-и. За мен бе странно в неделя сутрин, кой толкова рано се бе сетил за мен? Приятели, добрите, стари приятели, които винаги са до теб, дори когато навън е студено. Онези, чиито усмивки си спомняш в най-трудните ти моменти. Онези, чиито сърца туптя тогава, когато твоето за момент мълчи. Онези, чиито мисли те окриляват и вдъхновяват. Такива са моите приятели и знаете ли колко много са те и от колко различни държави са? Не е ли именно това християнското начало във всеки един от нас – да помагаме на този, който има нужда?
Винаги съм била заобиколена с много обич и истински приятели, но защо тогава сега сякаш те са ми по-скъпи, сякаш са по-близки? Боже, ще съумея ли да ти благодаря за всичките тях, които продължаваш да пращаш на пътя ми, за да ме укрепиш и изградиш?
Оставям на страна старите приятели, онези с които си ял торба сол през годините и пак сте намирали сили да се смеете. Винаги съм знаела, че те са до мен и все пак сърцето ми всеки път подскача, когато чуя познатия глас или получа мил смс. Говоря най-вече за онези, които почти не съм виждала, а са като мои сестри. Онези, които не пропускат да ме прегърнат виртуално и не пропускат и един ден, в който да ми напомнят, че аз мога! Говоря за онези, които загубиха близките си в тази жестока битка и въпреки това ми пишат, подкрепят ме, обичат ме. Обичат ме по онзи неподправен, по детски чист начин. Говоря за онези, които пренебрегват собствената си мъка и болка за да стигнат до моята надежда! И ако това не е най-великото нещо на този свят, не зная кое е.
Защото обичта е като светлината. Нея винаги я има. Дори да не я виждаш в момента, тя е там, протегнала своята безмълвна ръка, чакаща, искаща и молеща те да тръгнеш напред. Защото „светлината в мрака свети, но мракът я не обзе”
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
|
|
Нямам думи мило дете ,просто съм безмълвна пред този ти постинг, който се е родил дълбоко в сърцето ти и който се роди за да благодари на всички които те обичат. Само с любовта в сърцето и ума си ще постигнеш невиждани победи във всичко. Дерзай!
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
| |
|
|
|
Меги ,дори да има проблем от химиото ,все пак това са силни лекарства,си повтаряй ,че всичко е за добро. Че крайният резултат ще е отличен! Намери постингите на mama 5 в темата ,,Колко важна е психиката " -от тази съфорумка може много да се научи!
уСПЕХ И ЦЕЛУВКИ ! Вълшебен ден, напук на болестта!
Редактирано от Tia maria на 29.01.12 14:46.
| |
|
|
|
Тиа, благодаря от сърце! Аз не се съмнявам в добрият резултат, дори съм решила да ги изненадам с по-ранен такъв Нито съм депресирана, нито тъжна, напротив, добре съм си С подкрепата на толкова много хора няма как да не съм добре ще прочета постовете с интерес:)
Маман, разбрала си ме толкова добре, колкото обикновено го правиш! Благодаря ти!
Целувам ви!
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
|
|
Днес се запознах с една млада специализантка. Попитах я защо онкология, това все пак е тежка дисциплина. А тя отговори" много е просто- хората с рак са по-комуникативни, винаги са отворени към света и са много добри! Те са просто с добри сърца"Накара ме да се замисля- по- добри ли ставаме по време на нашето пътуване в света на тази болест? И трябва ли да имаме такова събуждащо, разтърсващо потропване, за да сме хора? Кое ни прави различни? Страхът? Неее, не вярвам в това. Аз мисля, ме чисто и просто искаме да защитим най-много хора от това, което ние преживяваме. И така ставаме по-човечни. Забравяме за пол и цвят на кожата, прохождаме като малки и невинни деца в свят, който не сме познали добре, в чувства които понякога са толкова силни, че не можем дъх да поемем и сякаш за първи път откриваме истински себе си, даваме си време за плач, за смях, за щастие, но за истинското щастие, което не пита за утре! Всичко това ни прави по-добри, по-пълноценни Научаваме се да слушаме всеки дъх на земята, по която ходим, научаваме се да гледаме света през очите на другите, научаваме се да обичаме по онзи неповторим и непоправим начин, за който цял живот сме мечтали и научаваме се да бъдем истински свободни! Един ден, когато се обърна назад ще кажа" да, аз живях!"
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(нощна птица)