Добро утро, на тези които са спали. Аз не можах. От вчера ми се разклати цялата вселена. Не знам как другите хора успяват да се справят на психическо ниво с диагнозата, с прогнозата и с всичко, което се случва.
Имах тумор на гърдата - оперираха ме, химио, лъче. Минаха 6 месеца, в които се надявах, че това беше. Броях си да минат 2-3 години, за да имаме деца, но януари откриха местастази в костите. Лекуваха ме 10 месеца - сега имало инфилтрация на костен мозък и от снощи съм на Кселода. Знаех, че костните метастази няма да изчезнат напълно, но като се калцират, мислех че така ще си живея. Чувала съм за жена, която си ги има от 20-25 г. Каква наивница съм била.
Вчера, в онкото, лекар ми обясни, че всъщност науката има много добър контрол в/у костните метастази, но той е до време, а и при мен нещата са напреднали (заради костния мозък). Попитах го какво има предвид за контрола. Ами винаги се стигало до точка, след която контрола се губи. Един вид тялото става резистентно на лечението. Те, разбира се, ще сменят лечението и т.н., но до време. Питах го колко време има предвид. Години. Колко години средно статистически. Ами - от 2 до 5. Е, разбира се, имало и единици, които ги лекували по 10 г. Като се има предвид, че при мен 1 г. мина - той ми каза заобиколно, че имам между 1-4г. още. Сега съм на 35г. Явно статистически няма да стигна 40г. Не 40г., другата Коледа може да не доживея. Нямам да имам свое дете. Ако съдбата ми е пратила тази болест, за да променя нещо в себе си, явно не съм се справила и сега ми взема 2-те години, които ми даде.
Не знам защо ви пиша всичко това. Толкова съм объркана.

Добро утро Ан. Трудно се справяме, всеки е намерил своя начин. За своя опит да ти кажа, защото лекаря ми определи 2, 3 години живот. С днешна дата са минали 6 години. Спрях да правя сметки, да мечтая за недостижими неща, най-трудно спрях близките ми да плачат. Започнах да се наслаждавам на всяка малка усмивка, победа или откраднат ден. Днес вече не ми пука колко ми остава, искам само да лягам доволна от себе си и да се събуждам с усмивка /въпреки болките/, готова да прегръщам, помагам, обичам. Как стигнах до тук не знам, но всеки нов ден го приемам като подарък, пък каквото е писано ще се случи.
Прегръдки от мен,
мога да помогна с безплатен психолог, ако си готова да споделиш и да погледнеш и от друга страна проблемите си.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Забравих да ти кажа, че безплатния психолог е само в София. Дано си от тук.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Чувствам се като домакински уред - 1г. гаранция, но ако поработи повече - халал да ви е. Да се моля някой някъде по света да намери лекарство ли? Имам си график кога за какво да ходя до болницата. Толкова нагъсто стана, че не мога да си планирам нищо. Като крепостен селянин. Стигнах до там да се опитвам да изгоня мъжа до себе си - за да си намери друга и да не присъства на трудните дни, които идват. Все си казвам, че няма да допусна да бъда жив труп, защото каква полза да "живееш" 1 г., ако си безполезен и само съждаваш грижи на околните и всички се суетят около теб.

Добро утро, Ан! Напълно разбирам чувствам ти! Всеки един от нас се е стряскал, когато е чувал тези страшни статистики, но те са само статистики. На мен ми бяха казали, че няма излекувана жена с рак на маточната шийка в момент, когато процеса вече е метастазирал на ниво коремни лимфни възли. Познай какво открих. Запознах се с жена, която е била с метастаза в белия дроб и 17 години след това е жива и здрава! Естествено моята лекарка ме погледна подозрително. Сама разбираш защо ти давам този пример. И аз се боря със статистиката, но едно мога да ти кажа със сигурност - недей да отблъскваш любимите си хора, и за тях и за теб е болезнено. Независимо колко време ти остава на тази земя /това е нещо, което само Бог знае/ изживей го пълноценно, както Бубето го е написала. То ще дойде от вътре, цял процес е, но след като постигнеш мир в себе си нищо няма да те плаши. Защото знаеш, че можеш, защото и Господ е казал "поискай и ще ти се даде", поискай да живееш. Поискай го с цялото си сърце, повтаряй по 100, 200 или 300 пъти на ден, че си здрава! Включи цялото войнство от хранителни добавки, диета, двигателен режим и любов на които си способна. Ще падаш, но и ще ставаш, защото можеш, защото тази , вътре в теб знае как. Просто я последвай! Застани лице в лице със смъртта и й кажи "няма да те бъде сега" и имай пълната вяра, че и утре ще те има, а никой не знае какво ще донесе утре. Аз вярвам в чудеса и вярвам, че всеки от нас е едно малко чудо. Вярвам, че имаш нужда от приятели и близки, които да те подкрепят и обичат. Самотата е лош съветник, не е твой приятел. Приеми обичта и не я отпращай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скъпа Ан,напълно те разбирам!Преди една година/23.11.10/ми казаха ,че няма да дочакам Коледа,но скоро ще посрещам втора!Много е трудно в началото ,но след като преминеш етапа на отрицанието,несъгласието ,големия яд и отчаянието разбираш ,че всеки един час е важен .Аз се научих да живея за мига и да се радвам на всичко.Най-много се радвам когато се чувствам полезна и нужна.Необходимо ти е малко време и искрени приятели ,много подкрепа и огромна вяра!
Пожелавам успех и ВЯРА!

Скъпа Ан, прочети още веднъж внимателно постингите на момичетата, писали преди мен. Те са го написали много точно.

Промени мисленето си, живота си, работи върху това. Помагай си с някакви успокоителни в началото и ще се увериш, че не е невъзможно. Няма по-ценно от здравето и живота ти! Научи се да живееш така, че да виждаш около теб само доброто и красивото и това да те радва. Подминавай всичко, което те натоварва, нека мислите ти са насочени само върху приятните и красиви неща в живота. Ставай сутрин с усмивка, радвай се на хората около теб. Ако имаш болка, вземи болкоуспокояващо и пак се усмихвай. Запомни, че винаги може да бъде и по-лошо. Научи се да бъдеш щастлива! Научи се да бъдеш в мир със себе си. Възможно е, повярвай ми. Не вярвай на прогнозите на лекарите, не мисли изобщо за това. И най-здравият човек за секунди може да си отиде от този свят само защото е бил на определено място в неподходящ момент. Нека не мислим за смъртта. Явно на всеки му е отредено колко да живее. Внуши си, че на теб това няма да се случи преди да станеш една много стара мърмореща баба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ан, всичко, което са писали преди мен нашите момичета е самата истина! Аз се отказах преди седем години от химиотерапия. Доктора каза, че след няколко месеца ще ида при него с тумор колкото човешка глава. Карам си седмата година,живея си живота,посрещам си Коледите... Но трябва да измениш начина на живот,хранене и мислене на 180 градуса.това е философията и лечението на рака.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 28.11.11 08:58.