Знам, че не е правилно да пускам нова тема, но няма къде да напиша това, а искам да си излея душата! Отдавна не съм писала. Всеки ден чета темите, но нямам какво да кажа вече.
Днес е 11.08.2011 - Мама има рожден ден, а аз раздавам за "Бог да прости"! Щеше да стане на 55... Няма да разказвам нищо повече, защото щом пиша тук е ясно какво е станало. Освен мъката, която имам на този ден се оказа, че ВСИЧКО в държавата е мъчно. Твърдо бях решила да накажа виновниците за това, което се случи с нея /а виновни има/, но няма кой да ми помогне. След като се посъвзехме от загубата събрах с много усилия и средства всички документи от всички болници. Изпратих ги в една организация, която тръби навсякъде колко защитава правата на пациентите. Но явно защитава правата на отбрани пациенти.... Една година чаках някой да ми се обади. Отначало звънях един път в месеца, после по- често. Оставях си телефона, обещаваха ми, че ще звъннат! Та след тази една година разбрах, че никой няма да ми обърне внимание и си поисках документите! Та вчера , ден преди рожденния и ден ги получих. Дори и ред нямаше написан за това, че една година ме въртяха и лъгаха! Толкова съм разочарована. Сега си мисля има ли смисъл да се боря, след като никой, ама никой не го интересува дали се случва нещо нередно и се погубва човешки живот. Явно показността и гръмките думи в интервютата по телевизия и вестници са само ей така. Защита правата на пациента!!![image][/image]

Мими, мир на душата на твоето майче. Тя сега не страда и е добре но ти ще тъгуваш за нея цял живот.Но скътай някъде мъката си в едно ъгълче на сърцето си и всеки ден го обливай с обичта си. Така и тя ще е доволна и ти ще си по-спокойна. А да съдиш и да се разправяш с разните му организации - вятър работа мила.Особенно след като вече нея я няма. Не си натоварвай нервната система с излишни разправии нищо няма да постигнеш. А и какво като ги осъдиш, майчето няма да се върне. Но ще се изръсиш финансово,щото не си мисли,че без пари ще ти направят нещо... а за нервите да не говорим. Живей макар и с мъка, но живее това е твоя живот,собствения. Това е моето мнение. А сега раздай за душата й. добре ще направиш.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Мими извинявай,че тази особа, която ти пише освен мен ти е спамила темата но...в клуба могат да влизат всякакви.... извинявай миличка. Всичко добро.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Мнението е изтрито от flora8.bg

Просто исках да си излея душата, но и съвети приемам! Наистина искам справедливост, за да съм спокойна! Накъде да тръгна сега след като организациите, дето "защитават " пациентите действат поизборно?

Извинявам се за късната реакция, но нямах интернет от вчера. Слава богу оправиха повредата.

Няма да позволя такъв език!

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Мими, ако наистина си решила да търсиш справедливост, тук в клуба някои от момичетата мисля, че ще те насочат нанякъде. Ще бъдем съпричастни с теб и дано да успееш! Успех!

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!