|
Зоната - Д-р Бари Сиърс
ХРАНЕНЕ И РАК
Съществуващият начин за лечение на рака е може би най-варварското нещо в съвременната медицина. Това принуждава много от неговите жертви да търсят от¬чаяно алтернативни форми на лечение, като често се обръщат към една или друга диета с надеждата, че онова, което консумират, като с вълшебна пръчица ще излекува болестта им. Съществуват безброй истории за това, как един или друг начин на хранене бил изле¬кувал болни от рак, но повечето учени предпочитат да ги отрекат като неверни.
Аз пък винаги съм се опитвал да открия зрънцето истина във всяка една от тях, нещо, което може да се обясни от хормонална гледна точка и да се приложи за по-голям брой хора.
Да вземем макробиотиката например. Тя привли¬ча значителен брой последователи, в това число и сред раковоболните, и става основа за множество подобни невероятни истории с щастлив край. Зад всички тези твърдения обаче като че ли се крие наука. Така напри¬мер през 1993 година в „Списание на американския ко¬леж по храненето" бе публикувано изследване върху из¬ползването на макробиотичната диета при лечението на болни от рак на панкреаса. Петдесет и два процен¬та от нейните последователи били все още живи след една година, докато броят на оцелелите в другата гру¬па, която не променила начина си на хранене, бил ед¬ва 10%. С други думи, макробиотиката увеличава с 500% шансовете за оцеляване, поне в период от една година.
Ако отстраним философиите на Ню Ейдж (Новата епоха), които съпровождат често макробиотичните ди¬ети, ние ще се убедим в способността им да влияят вър¬ху айказаноидите. Първо, тази диета е бедна на маз¬нини, следователно намалява значително запасите от незаменими мастни киселини Омега 6. По този начин тя изпълнява първото условие на един здравословен, противораков начин на хранене: намаляване количес¬твото на приеманите мазнини. А това означава по-мал¬ко арахидонова киселина и по-малко лоши айказаноиди.
Второ, макробиотичната диета е богата на активи¬рана мастна киселина Омега 3, АПК. Морските зелен¬чуци обаче не са обичайно явление за западната кухня, нито пък са по вкуса на западняка. Така или иначе, тя отговаря и на второто главно условие за една здравословна противоракова диета - тя е богата на АПК. А това в крайна сметка означава, че тялото ще произвеж¬да дори още по-малко арахидонова киселина.
Следователно макробиотичната диета ограничава количеството на градивния материал на лошите айказаноиди. За нещастие тя обаче е богата на неблагоп¬риятни въглехидрати, особено зърнени храни. Както си спомняте, те повишават нивото на инсулина, а това оз¬начава повече лоши айказаноиди. Това вече нарушава третото правило за здравословно хранене - намаля¬ване нивото на инсулина - и следователно ограничава много ползата, която бихме могли да извлечем от уве¬личения брой на айказаноидите.
Това е същото, като да направим две стъпки нап¬ред и след това да се върнем една назад. Наистина нап¬редък има, но недостатъчен, особено когато става ду¬ма за болест като рака.
А вегетарианството? Строгите вегетариански ди¬ети са бедни на мазнини и това означава по-малко ло¬ши айказаноиди, поради намаляване приема на маст¬ни киселини Омега 6. Равновесието обаче се нарушава от прекалено големите количества въглехидрати, ко¬ето означава повече инсулин и следователно - повече лоши айказаноиди. В същото време стриктното веге¬тарианство не осигурява изобщо или съвсем малко АПК, а оттам намалява драстично способността да по¬тискаме образуването на арахидонова киселина.
В крайна сметка излиза, че вегетарианството е рав¬носилно на правене на една крачка напред и две - назад. Следователно тя е по-малко препоръчителна от макробиотиката за болните от рак.
А сега да се обърнем към диетата, препоръчвана от Американското раково общество. Нейният неуспех се дължи на същите причини, довели до неуспеха на диетата на Американската сърдечна асоциация. И двете са прекалено богати на въглехидрати и по този начин и двете предизвикват увеличаване нивото на инсулина. В същото време количеството на мазнините е изключително голямо - и следователно и това на мастни ки¬селини Омега 6. Което пък означава прекалено много арахидонова киселина и оттам - лоши айказаноиди. Вестите са еднакво неприятни както за сърдечно, така и за раковоболните.
ХРАНЕНЕ И РАК: ЖИВОТИНСКИЯТ ПРИМЕР
Макробиотиката, вегетарианството, диетата на Аме¬риканската ракова асоциация се използват от години с надеждата да предотвратяват и лекуват рака при хо¬рата, но успехът им, в най-добрия случай, е доста ог¬раничен. При животните обаче се срещат два подхода в начина на хранене, които, както вече е доказвано мно¬гократно, имат мощен противораков ефект.
Първият е просто ограничаване на калориите. Ще разгледам ефекта от намаляване на калориите върху удължаването на живота по-подробно в последната глава, а сега ще кажа само, че, поне при животните на¬маляването на калориите, комбинирано с правилно съ¬четаване на хранителните съставки, е далеч по-ефек¬тивно от което и да било лекарство за профилактика или лечение на рака.
Намаляването на приема на калории се отразява благотворно в борбата срещу рака благодарение на два механизма. Първо, по този начин се ограничава ниво¬то на инсулина и, следователно, и на лошите айка¬заноиди, които стимулират нарастването на туморите. Второ, едновременно с намаляване на калориите на¬малява и количеството на мазнините. Както при всяка бедна на мазнини диета, това на свой ред прави зна¬чително по-малко консумираните наситени мазнини, които биха могли да доведат до инсулинова съпротива. Същевременно това означава и по-малко мастни ки¬селини Омега б, които биха могли да се превърнат в лоши айказаноиди.
Не по-маловажно за побеждаване рака при живот¬ните е фактът, че ги хранят с рибено масло, богато на АПК. Защо е толкова ефикасен този подход? Защото АПК ограничава активността на ензима делта 5 дезатураза, който превръща DGLA (градивния материал на добрите айказаноиди) в арахидонова киселина (градив¬ния материал на лошите айказаноиди). Колкото пове¬че е АПК, толкова по-малка е активността на делта 5 дезатураза. Колкото по-малка е активността на делта 5 дезатураза, толкова по-слабо е производството на арахидонова киселина. Колкото по-малко арахидоно¬ва киселина има, толкова по-малко ще бъдат лошите айказаноиди. Намаляване производството на лоши ай¬казаноиди е тайната за предотвратяване, ако не за ле¬куване, на рака при животните.
Твърдо съм убеден, че идеалната диета за раково-болните е тази, която свежда до минимум създаване¬то на лоши айказаноиди, като намалява нивото на арахидоновата киселина. Подобен начин на хранене би трябвало да има четири основни характеристики: мал¬ко мазнини (следователно намаляване приема на на¬ситени мазнини и линолеова киселина) и много АПК; адекватни количества протеин, за да се избегне увреж¬дането на мускулите; и контрол върху равновесието между добри и лоши айказаноиди посредством под¬държане на подходящо съотношение между консуми¬раните при всяко хранене протеини и въглехидрати.
Коя диета изпълнява всички тези условия? Вече зна¬ете отговора. Диетата, която ще ви отведе в Зоната. Съществуват обаче известни различия между начина на хранене, който могат да следват повечето хора, и варианта, замислен специално за болните от рак. Бол¬ните от рак би трябвало:
1. Да изключат напълно червеното месо, яйчните жълтъци и дреболиите от менюто си. (Това се изисква също и от макробиотиката.)
2. Да намалят до съвсем малки количества приема на незаменими мастни киселини Омега 6. (Тук отново изискванията съвпадат с тези на макробиотиката.)
3. Мазнините, които консумират, да бъдат предим¬но мононенаситени и от рибено масло, като се има предвид, че сьомгата е главният източник на АПК. (И тук сме единодушни с макробиотичната диета, с тази разлика, че ние не използваме морски зеленчуци.)
4. Да добавят АПК във вид на допълнителен при¬ем на рибено масло, непременно молекулярно дести¬лирано. Разумно би било допълнителният дневен при¬ем да бъде около 1 000 мг АПК. (Това е в съответствие с макробиотичната диета.)
5. Да намалят общия брой на калориите, но да оси¬гурят достатъчно протеин, за да избегнат загуба на крехка телесна маса.
6. Да поддържат стриктно съотношението от 3 г протеини за всеки 4 г въглехидрати при всяко хранене.
7. Повечето от въглехидратите, които консумират, да бъдат от плодове или богати на целулоза зеленчуци.
Очевидно, когато става дума за лечението на рак, микробиотичната и моята диета имат доста общи неща. Последната обаче се справя много по-добре с ограни¬чаване производството на арахидонова киселина, а сле¬дователно -и с броя на лошите айказапоиди. Освен то¬ва тя се изпълнява много по-лесно от макробиотич¬ната. Зоната и нейната диета е най-добрата защита за всеки болен от рак.
Историята, която ще ви разкажа, напомня много вълшебните истории, които се предават от уста на уста, но тя показва силата на моята диета и то в борбата й с една от най-опасните форми на рака: тумор в мозъка.
През юли 1993 година Джуди Джоунс получи апоплектичен удар, който в началото взеха за инсулт. На¬правените шест месеца по-късно изследвания устано¬виха, че Джуди има всъщност два тумора в главата, из¬раснали един върху друг. Биопсията от декември 1993 година показа, че и двата тумора са злокачествени. Направиха й спешна операция, но тя успя да премахне само единия и част от другия тумор.
Не е нужно да казвам, че тази Коледа не бе радос¬тна за Джуди. През следващите шест седмици тя бе подложена на радиоактивно облъчване, въпреки че по¬вечето онколози не очакваха някакъв успех, тъй като заболяването бе много напреднало. Болната обаче нап¬рави още нещо. През януари започна да следва моята диета.
През април, след приключване на радиотерапията, изследваха Джуди на скенер, за да преценят големината на останалия тумор и да могат да следят евентуално¬то му бъдещо нарастване. Половин година по-късно, при следващото подобно сканиране, лекарите били доста учудени. Туморът не само се бил смалил; той из¬глеждал мъртъв - напълно неочакван, а може би и не¬чуван резултат. Единственото, което могли да й кажат, било: „Елате пак догодина."
За Джуди Коледата на 1994 година беше малко по-различна от предишната. Седмицата преди празници¬те тя работи цели петдесет и шест часа, за да даде въз¬можност на колегите си да пазаруват. А след това спо¬дели с мен, че не се е чувствала така добре от пет го¬дини насам.
Животът в Зоната е най-добрата ни защита от рака.
РАК НА ГЪРДАТА, ХРАНЕНЕ И ЗОНАТА
Въпреки по-големия брой жени, които умират от сър¬дечни болести, повечето представителки на нежния пол се страхуват най-много от рака на гърдата. От научна гледна точка това заболяване ни дава представа как ди¬етата се отразява върху развитието на рака по принцип. Съществуват доказателства, че консумирането на много мазнини увеличава риска от рак на гърдата. Спо¬мнете си, че когато ядете много мазнини всъщност уве¬личавате приема и на линолеова киселина. Ако тя пре¬минава главно в арахидонова киселина, трябва да очаквате потискане на имунната система. А това може да доведе до рак, в частност - до рак на гърдата.
Но почакайте за момент. В изследване от 1994 го¬дина, публикувано в „Списание на Американската ме¬дицинска асоциация" се докладва, че вероятността за заболяване от рак на гърдата се определя не от коли¬чеството мазнина, което консумира една жена, а от ко¬личеството на телесните й мазнини. Оказва се, че пъл¬нотата е по-голям рисков фактор от случаите на вече заболели членове на семейството. И това би трябвало да бъде един от най-големите страхове на медицинс¬ката общност, тъй като и жените, и мъжете в Америка стават все по-дебели и по-дебели. А това означава, че рискът от рак.на гърдата се увеличава за тях с напред¬ване на времето, също като при бомба с часовников механизъм.
Вече знаете, че пълнотата означава повишено ни¬во на инсулина; това от своя страна води до намаля¬ване количеството на циркулиращите из тялото жиз¬неноважни протеини, които свързват половите хор¬мони, особено естрогена. Тези протеини действат ка¬то биологична система за разнасяне на лекарства; те се свързват със свободния естроген, така че той не мо¬же да се свърже с естрогенните рецептори в гръдните тъкани. Ако количеството на тези толкова важни про¬теини намалее, тогава естрогенът може да си взаимо¬действа на воля с рецепторите в гръдните тъкани. А то¬ва може да стимулира нарастването на евентуалните тумори в гърдата.
Кой е най-съвременният подход за профилактика от този вид рак? Да се дава на особено рисковите гру¬пи пациенти противотуморното лекарство тамоксифен. Той възпрепятства свързването на свободния естроген с рецепторите в гръдните тъкани.
Мисля, че съществува далеч по-добър начин за то¬ва: да се повиши нивото на свързващите се с естроге¬на протеини като се намали нивото на инсулина. По този начин си осигурявате още един съюзник в борбата против рака на гърдата - с намаляването на ин¬сулина, намалявате и пълнотата. Следователно може¬те даже да се отървете от един от най-големите риско¬ви фактори, водещи до развиване на рак на гърдата.
КАХЕКСИЯ
Както знаете, раковите образувания са ненаситни. Те се хранят за сметка на тялото, като го лишават от нуж¬ните хранителни съставки. В резултат то започва бав¬но да умира от глад. В медицината това явление е из¬вестно като кахексия.
За да влошат още повече нещата, много от съвре¬менните начини на лечение на рака разрушават способ¬ността на храносмилателната система да абсорбира храната. Резултатът от това е хроничното недохран¬ване. Смята се, че 40% от болните от рак не умират от рак. Те умират от глад, резултат от лечение, чиято цел е била да ги излекува.
Би трябвало да съществува лесен начин за размя¬на на ролите. На простоватите хора (като мен самия) им се струва очевидно, че единствената полезна хра¬нителна стратегия при лечението от рак е тази, при ко¬ято караме от глад да умре ракът, а не тялото. Но как да постигнем това? Е, всеизвестно е, че раковите ту¬мори се развиват най-добре в анаеробно обкръжение (при липса на кислород) и процъфтяват при наличи¬ето на високо ниво на въглехидрати. Следователно би трябвало да задушите туморите с диета, която увели¬чава запасите от кислород и същевременно ги кара да умират от глад, като ги лишава от любимите им въгле¬хидрати. Това се постига със следване на моята диета.
В крайна сметка тази проста, безопасна и здравос¬ловна стратегия не само ще помогне за спасяването на раковоболните от кахексия и недохранване, а и ще въз¬станови благоприятното равновесие между айказаноидите, което е най-добрата защита от всички видове рак, в това число и от рак на гърдата.
И това е напълно вярно; най-доброто оръжие във войната срещу рака не са хапчетата, билките, вълшеб¬ните отвари или ужасната противоракова терапия. Най-доброто оръжие за лечение (и профилактика) на рака, е храната, която консумираме.
Редактирано от *jull** на 26.01.13 09:24.
|
[