За енергията, йогата и още нещо / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Едно от големите чудеса в моя живот се оказа Пракаш Чандра Белвал.
Всичко започна с търсенето на персонален учител по йога и духовен наставник. Все не намирах правилният човек. Все нещо липсваше, все отлагах за утре или пък нещо се случваше и пак оставаше за бъдеще време. Докато един прекрасен ден не прочетох за Пракаш Белвал, който е от хималайската част на Индия. Преди 7 години се жени за българка, която среща в индийски манастир за йога, и пристига тук, като зарязва образованието си на биотехнолог и химик. Занимава се с йога от петгодишен, запален от баща си, който е Свят човек в родината си. Толкоз за миналото на Пракаш. Всичко това е обаятелно и примамливо за човек като мен, който вярва в силата на Тибет и тибетските техники и който търси баланса вътре в себе си.
Отивам на срещата с Пракаш, който ме посреща с широка усмивка и заразителен смях. Още здрависването му дава усещане за сигурност, стабилност. И докато ме пита "Как си?", а аз се чудя как точно да отговоря, той започва небрежно да ме диагностицира разхождайки се по двете ми ръце с пръстите си, натискайки различни точки от тях, до момента, в който абсолютно небрежно преминава към гърба и ме кани да влезем в стаята за йога. В този момент аз се чудя дали той си спомня разговорът от преди 3 седмици с моята майка, която му обяснява, че аз съм с онкологично заболяване, а той отговаря, че съм късметлийка. Е, как така се чудя аз съм късметлийка, този луд ли е? Ами, не, не е луд. Пракаш отговаря без да го питам "Знаеш ли защо казах на майка ти, че си късметлийка? Защото ние сме тромави създания, вървим по лесния път, ако нещо не ни разтърси ще проспим живота си. В твоят живот е имало тайфуни, но точно те са те направили силна. Родена си с късмет щом ти се случва нещо." Почти успя да ме убеди. Но после дойде сложната част "Можеш ли сега да благодариш на болестта си?"- пита той. А аз, разбира се, възмутено отговарям "Не!". А той кротко и усмихнато продължи "До края на вечерта ще благодариш, ще видиш. Болестта е завой. А след всеки нов завой гледката е още по-красива." Останах безмълвна.
Е, този първи път с Пракаш бе повече от 100 с други. Най-накрая намерих духовният учител, който търсех. А няма да преувелича, ако кажа, че два дни по-късно, вечерта, благодарих за всичко, което ми се случва, включително и болестта, защото преоткрих себе си, преоткрих дълбоко забравени неща. Вечерта след срещата с Пракаш беше необяснима. Бе като изпълнена с магия. Най-малкото, което мога да кажа е, че бяхме девет души, които играха на една игра. Всеки тегли номерче /разбира се, номерцата са сгънати, не се виждат и всеки един от нас е със затворени очи/. На това номерче отговаря подарък, който ние с приятелката ми Таня предварително сме купили и опаковали, а най-накрая сме залепили /произволно/ номерца. Разбира се, тези подаръчета бяха символични, до 3 лева. И сега идва интересната част. На една от дамите се паднаха клечки за зъби в бамбукови поставчици. Оказа се, че тя цял ден не могла да намери клечки за зъби, а търсила къде ли не! На друга се падна диск с Тоника. Оказа се любимата й група. На трета приятелка диск с "Дивият Китай". Не знаете каква радост предизвика това в нея. Щяла да заминава за Китай! Е, момичета как да знам всичко това като не съм ги виждала от половин година! Аз си бях харесала много едни Тайландски рецепти и много исках да ми се паднат и така стана. Но черешката на вечерта бе моята майка. Трябваше да каже сентенция или поговорка, за да си спечели подаръчето. Тя отговори "Който не работи не трябва да яде". Подаръкът й бе приказката "Който не работи не трябва да яде"! Всички се спогледахме, но аз имах обяснение- Пракаш.
Аз не обичам много гъби, но на следващия ден буквално си мечтаех за малко гъбки, задушени... Отидохме на гости в Рибарица при една приятелка, която притиснено каза "Не знам дали ще ви хареса какво съм направила, но преди малко мина един младеж с тези пресни гъбки и аз взех да сготвя от тях за нас!" Мда... Много съвпадение, но за мен посланието бе ясно - поискай и ще получиш. Пракаш бе само катализаторът. Както той каза "Ти нямаш проблем, ти вече си на пътя. Знам го!" Е, вече и аз го знам