Исках да пиша на лични, но не разбрах дали Емчето е регистрирана.
Не мога да го кажа с тази топлота, която е изразила Екна, но същото чувство има в сърцето ми.
Емче, миличка, да ме извини PRN, но преди повече от 5 години, наред с точното разчитане на диагнозата и мнение за лечение, каза, че нещата при мен са много, много сериозни. Децата ми бяха, да кажа „стреснати”, та ми отне много сили АЗ да накарам моите близки да повярват, че ще се справя.

Никой на тази земя не може да знае колко ще издържи един човек, особено ако живее с надежда. Тя наистина мобилизира силите и наистина има толкова случаи, когато казват, че било цяло чудо как някой оцелял.
Затова не губи надежда, не си поставяй дългосрочни цели, а мънички желания всеки ден по малко! Награждавай себе си с радости и удоволствия, които ти се искат!

Прегръщам те и заедно с другите ти изпращам цялата си позитивна енергия!

Да, и аз се опитвах да запазя личния й свят ... Бадемче, една дума ще е достатъчна ако не искаш да пишем и ще продължим да подкрепяме съвсем тихо, само в мислите си ...

Thea, благодаря ти, мила за подкрепата - толкова ми е важна, сякаш се отнася до мен самата!

Все пак благодаря и на PRN. Като че рядко излиза от рамките на кратките професионални коментари. И все пак се постара да бъде обективен.

Разбирам какво казвате, уажаеми PRN! Навярно наистина е нужна коренно различна вътрешна мотивация ... да се игнорират погрешно тълкувани отговорности, вина и дълг... Със сигурност близките трябва да скрият страхът, безнадеждността, болката и егозима дори от самите себе си... наистина сте прав - другите нямат значение! Наистина не трябва да се чувства длъжна да е силна - все пак е човек с всички слабости, които може да има ... Явно съм забравила някои от уроците, които на мен лично ми поднесе животът преди 5 г. Но, сега, когато съм в "ролята" на "близък" все пак мисля, че не бива да крия състраданието, надеждата и любовта, която дълбоко в себе си чувствам.

Скъпи мои, благодаря Ви, не искам на лични - подкрепяйте ме тук!

Емче, не вярвай на прогнозите - трябваше да съм в по-добрия свят вече от почти три години, ама хей ме на - даже планове имам за следващите три! Метастазите са си налице, уж ме лекуват и аз сама си се лекувам с какво ли не и живота си продължава, защото е толкова прекрасен! А ти си упорита и смела, пък и още толкова задължения имаш да свършиш. С толкова подкрепа и толкова много хора, които те обичат - прави каквото трябва, пък те нещата си се подреждат сами!

Скъпа Ема, съпругът ми преди 5 години беше иноперабилен и с прогноза 3-4 месеца.
Но той каза - ще се боря и ще живея!
След 2 год. химиотерапия и трета операция за премахване на тумора, за момента нещата са повече от добри.
Шапка свалям на такива хора! Не, че ми е съпруг, но той направи невъзможното според лекарите.
Бъди силна и се бори!

Емче, мила! Не спирам да мисля за теб! Не чети прогрози - това е една празна статистика. Тук има толкова примери на хора, преодолели тази "преживяемост" - толкова я мразя тази дума

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бадемче, както вече казах на Екна, няма в момента клинични проучвания с Лапатиниб в комбинация с друго лекарство /информацията е с днешна дата/. Ще има, но не е ясно кога ще започнат. Аз ще звъня всеки месец в Глаксо, за да разберем кога и в коя болница ще започнат. Лапатиниба като лекарство по Наредба 34 се изписва, знаеш, реда също го знаеш, комитет и т.н.
Ако имаш нужда от нещо, ми изпрати мейл, аз ще направя каквото мога. И се дръж, защото всичко зависи от нас самите. Моите 2, 3 години да сложа нещата си в ред изтекоха още през 2008ма. Силни прегръдки от мен.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Благодаря ви от сърце! Държа се. Като ми пишете много се обнадеждавам.

Еми,исках да ти кажа, че си в мислите ми и съм сигурна, че и този път ще се справиш!!! Да , човек има право понякога, да е отчаян и слаб, но точно Ти нямаш право на това и то точно в момента. Ще се справиш, заради близките си, заради всички, които обичаш и за които си единствена и неповторима. Не се предавай момиче!!! Прегръщам те силно!!!

Емче,
Аз в никакъв случай не се противопоставям на едно компетентно лекарско мнение. Но често и най-добрите са добри специалисти, но в по-тесни области.

А ние тук имаме едно предимство и то е в разнообразната информация и всякаквите съвети, които си споделяме.
Аз специално съм привърженичка на комбинацията от традиционна медицина и съпътстващо подпомагане или алтернативно лечение.

Извинявам се, че ще се върна към мои преживявания, но само като пример, за да бъда достоверна. Знае се, че Таксолът е много силно химиотерапевтично лекарство. Едно от неговите странични действия беше, че ми се повиши доста кръвното налягане, имах проблеми и със сърцето.... Дори кардиологът от онкодиспансера не можа да ми предложи нещо за облекчаване. Но имах прекрасен личен лекар- кардиолог. Три месеца вземах неговите лекарства, докато това изчезна.
За съжаление, той си отиде много млад от инсулт, а ми звънеше в къщи, за да пита как съм....

Затова миличка, не се притеснявай да търсиш начини за съчетаване на различни лекарства и подходящи добавки, за да облекчаваш състоянието и да продължаваш - последователно, малко по малко и непрекъснато!
И ако нещо конкретно те интересува, тук все ще има кой да каже.
Прегръщам те!

Наде мила, и ти се грижи за себе си!