От 8 месеца влизам тук и чета всичко написано от Вас.Благодарна съм че има такъв клуб.Давате ми сили и да се боря.В последно време болките ми са силни, и което е най-лошото че плача по цели дни,което естествено травмира децата ми.Не мога да се примиря с болестта.....Всъщност рак на дебелото черво....Имам чуство че всичко е напразно...ходенето по болници,операции и най вече сълзите...Само ако можех да спра да плача.Слушам клиповете които сестрата на Весела е
пуснала по повод годишнината й, но ,помогнете ми....тези сълзи и тази мъка ...не е само болката..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 25.02.11 15:31.

Мила,трябва да намериш сили да се бориш както заради децата си,но най-вече заради себе си.Животът ни е даден веднъж и човек не бива да се предава,защото от там идват всички беди.За болките има обезболяващи,които би трябвало да помогнат.Знам,че всичко звучи крайно сухо,но съм преминала през това,не лично,а с човека,който обичах и който значеше всичко за мен.Той беше изгубил вяра в собствените си сили,а тогава е крайно зле за всички. Беше се затворил в себе си и се дразнеше,когато влизах в клуба,който ми помогна да намеря приятелка и който ми даваше сили,когато ми бе най-тежколМиличка-знам,че е много трудно,но намери сили,виж,колко хора се борят и знай,че не си сама-около тебе е твоето семейство,твоите деца,които се нуждаят от тебе и заради,които си струва да не се отчайваш,а да продължиш борбата

Здравей, IANNNA

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря,за отговора...Толкова е хубаво да успея отново да се боря,но и аз като човека когото си обичала,започнах да се затварям в себе си, да се дразня.От 8 месеца непрекъснато пия или ми бият Трамал,но не съм сигурна дали той не е една от причините да спрат да функционират бъбреците ми...Толкова ми е объркано всичко.Лекарите ми казват че след 2 операции ще се оправя,но знам че няма да е...Досега са минали 11 операции...едва ли.Благодаря ти...много и от сърце съжалявам за загубата ти.Бъди здрава.

Благодаря за прегръдката...Имам нужда..Откъде да започна.На 21 май ме оперираха с диагноза карценом на дебелото черво. След 2 дни получих перитонит.Оказа се че по време на операцията погрешно са отрязали десният уретер.По погрешка са отрязали стена която служи като преграда между ануса и влагалището.Втори случай в световната практика.В продължение на месеци поддържах висока температура,и от ануса и влагалището изтичаше гной.Станах 38 кг.След неколкократни отваряния намериха местото където се събираше гнойта ,изчистиха го и температурата спря,за да се появи отново заедно със спиране на функцията на бъбреците.Сложиха ми стендове...но нещо не върви,сменят ги няколко пъти...имам ужасни болки.Сега ми предстоят две нови операции.Всъщност имам и стома....Дано да не съм Ви отекчила....

Миличка, не искам да ти отнемам надеждата, но ако в света имаше лекари, които биха излекували някого, то нямаше в целия свят да умират хора. Естествено, че има добри специалисти, но те не са Бог. По прогнози на лекарите аз бях безнадежден случай, оперираха ме, минах всички задължителни терапии, дадоха ми 5-6 месеца живот, но живея вече 3-та година, работя, здрава съм и никога не съм се съмнявала, че ще живея! Изкарай първо страха от себе си, казваш думи, които блокират подсъзнанието ти. Винаги има начин за отселяване, просто трябва да го намериш САМА. Смятам, че основното лекарство е в самите нас, във вярата ни, в ЖЕЛАНИЕТО НИ ДА ЖИВЕЕМ и никога човек не трябва да се страхува. Имаш близки хора заради които си длъжна да продължиш напред. Много хора от този клуб са били отписвани от всички лекари, но са намерили сами сили да станат и да продължат. Намери ги и ти миличка, не се предавай и недей да мислиш за най-лошото. Винаги има изход от всяка ситуация, но това зависи само и единствено от нас самите. Знам, че не е лесно, аз също познавам страха и ужаса от болеста. Очите ти не виждат светлина в тунела, но аз вярвам че всеки има сили в себе си, които трябва да отключи за да продължи да съществува. Без традиционната медицина не може, не я отричам, но за мен лекарите са просто хора и не могат да променят душите ни и мислите ни, а те са най-важното лекарство. Това е моето скромно мнение, и не е задължително да се съгласяваш с мен. От сърце ти пожелавам кураж и сили да се бориш. Ако живота беше толкова хубав, то той нямаше да започва със сълзи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей мила.
Къде си оперирана и кой лекар? Баща ми също е с рак на дебелото черво с анус претер е, в момента е с рецидив. Има проблем и с простатата. Ако не ти помага трамала за болките, поискай нещо по-силно. На него въобще не му го изписаха, казаха, че това е най-слабото обезболяващо от наркотичните и изписаха по-силно.

Здравейте....относно прерязването на стената между влагалището и ануса....моята бивсша съпруга ...също получи този проблем....след раждането по некъдърност и непредпазливост на израждащите лекари...след което и бе направена пластика в София от доцент Яръмов...вече може и професор да е..не знам....но се справи отлично....

Писах ти на лични!

Оперираха ме в Токуда -София.Изписаха ми Трамал защото ми предстоят още две операции,а преди това бях доста време на Морфин,намалиха на Лидол,Атропин и какво ли не. А аз все си мислех че ще се справя с трамала,надявах се болката да намалее.Сега ще ми изграждат стена,ако е възможно....Изобщо ..Как да ти го кажа.. да се оправи баща ти,ще се моля за него,и дано да няма болки като мен....те ме смазват.
Лек ден

Благодаря,много от сърце....но в болницата ми казаха че това е доста проблемно....дано да успеят...Ще потърся и въпросния лекар.Още веднъж благодаря.От сърце Ви желая здраве...

Благодаря Ви на всички....Тази сутрин реших да се откажа от по-нататъчна борба и влязох за да Ви благодаря,но след като прочетох всичко което сте ми писали.....Реших да се боря,може би още малко...но да се боря...
Благодаря е най- малката дума която мога да Ви кажа,радвам се и съм благодарна че Ви има.

Хей,момиче,какъв е този песимизъм...ще се откажа да се боря- не става,не става....Сигурна съм, че има нещо-дори много малко,някой -който много обичаш,нещо-което искаш да виждаш всеки ден като се събудиш- я по добре си помисли за тези малки нещица,ще видиш,че ще се съберат много малки нещища,които ще образуват н е щ о г о л я м о.....е за това си заслужава да се бориш...Поплачи си понякога,тук в клуба можеш да споделиш, да се оплачеш,на лични ми пиши ако искаш - аз съм добър слушател,ще те разсмея ако трябва...Обичам те ...С теб съм....

Мила, миличка IANNNA, мислила ли си да се обърнеш към други лекари, друга болница. Моля те не се предавай! А от какво всъщност са болките ти, заради които ти дават тия доколкото разбирам обезболяващи. Защото аз останах с впечатление, че не ракът е проблем, а всичко онова което се е случило "погрешка". Моля те не губи надежда - със сигурност имаш близки хора, има интернет - търсете начин. Търсила ли си инфо в нета - за лекари, за подобни случаи...

Здравейте. Аз съм от включилите се от скоро участници във форума и като всички останали си имам и своя проблем - майка ми бе оперирана преди около месец от рак на дебелото черво. Основната дилема бе дали ще бъде с анус претер или не. Докторите казаха, че това ще стане ясно след като я отворят по време на операцията. За наше щастие или нещастие ( незнам какво да мисля вече) бе извършена сфинктерозапазваща операция, т.е ануса не бе изнесен. Но след това започнаха проблемите - чести изхождания по голяма нужда ( до 30-40 на ден). Ако може някой да даде съвет на какво се дължи това и дали има надежда тя да се оправи, защото е изпаднала в тотална депресия, че нищо няма да се оправи и ще си остане все така. Освен това бих допълнила , че и е отстранено около 20 см от дебелото черво и е със съшиватели. Благодаря ВИ!

Невада, успокой майчето си! Честото изхождане след операцията е съвсем нормално. Червото е скъсено с 20 см, както казваш и това е причината. Мъжът ми е опериран преди 4 и половина години и все още има проблеми с честото изхождане. Когато пътуваме взема Лоперамид или Имодиум и му помага. Но при вас все пак е минало само месец от операцията. Постепенно нещата ще се нормализират. Просто успокой майка си, мила!