Моите съболезнования, мир на праха й.

"По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Cleo, най-искрени съболезнования от мен!
Вечна памет на мама!

На 21.01.2011 г. станаха 2 години от както загубихме Тати!!
Пфууу, мислех, че времето ще притъпи болката, но с всеки изминал миг тя става все по-тежка и силна.
Почивай в мир Миличък!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, изпитвала съм го, знам... Мир на душата му!
Прегръщам те!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти Jull!! Никога няма да забравя помощта ти, в първите ни стъпки към борбата!! Но назнам защо, вече дори не ми се влиза тук, или поне много рядко....Охх

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка, разбираемо е да не ти се влиза тук, но когато решиш, че си готова да помогнеш с опита си, върни се при нас. Тук имаш много приятели, които може да намираш дори и в в Раздумката. Какво да правим, животът си върви, а най-ценното, което ни дава той са спомените, опитът и истинските човешки взаимоотношения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Клео
моите съболезнования!
мОга да те разбера, защото ден и нощ съм така. искам да сънувам, за да я видя. Не знам колко може да ни помогне, аз си мисля нощем, че не я боли и вече няма да има операции и тя да се страхува какво идва и какво я чака. Няма я и ми липсва вече 24 дни. Но нашите майки живеят в нашите сърца. те са там и винаги ни гледат.

Бъди силна, макар и да е трудно!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онди,
знам че ме разбираш и тези дни си мислех, че в момента предпочитам да общувам с хора в моето положение. Не ми се говори с никой друг...
По принцип на 04.02. беше планирано да подпишем с моята половинка - голямото желание на мама, защото казваше, че е против съвместното съжителство и за нея е хубаво да имаме брак. Не го дочака, но в нейна памет ще подпишем ... но така ми липсва и искам да е с нас ...

Мир на душата й.

Мъката е нещо с което се живее, но когато болката е силна също не е живот.
Поне я няма болката вече.

И аз няма да намеря никога отговора - с какво сгрешиха нашите майчици, че заслужиха този край.
Радвай се на това което имаш днес й сега.

Изживях своята история още веднъж с теб, и плаках с теб. Много съжалявам. Не го пожелах на никой. Но явно се случи пак.
Аз също съм с малко детенце - то ни е радостта сега - и занапред.

Бъди доволна че сега нищо не ги боли. И това до което стигнах като извод през последните дни е че искам да живея заради синът ми, но и от смъртта не ме е страх вече, защото знам че майка ме чака някъде и ще бъда пак с нея някой ден.

все едно пишеш това, което аз чувствам. . . не ме е страх от нищо, нито от смъртта. знам, че мама ме чака и иска да съм с нея. живея за нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите