Моите най-искрени съболезнования... Само ако знаеш колко ми е познато... Точно преди пет години и един месец почина и моят съпруг, който също не можа да види децата ни пораснали, не беше с нас на празници, на абитуриентските им балове, не ги видя студентки, не им даде първите уроци по кормуване, когато ги записах на шофьорски курс, както им обещаваше когато бяха малки...

Той винаги ще ви липсва, но повярвай ми, винаги ще бъде до вас и ще ви закриля. Не допускай моята грешка. Страдай, но не забравяй никога, че децата ти имат нужда от теб. Мен толкова ме болеше, че не се интересувах от никой, просто исках да умра и аз, да легна на гроба му и да заспя завинаги. Прекарвах повече време на гроба му, отколкото с децата си. Това продължи дълго, месеци, години...

Миличка, знам, че още е много рано, но колкото по-бързо приемеш, че трябва да се научите да живеете без него, че така е трябвало да стане, да не се виниш, че не си успяла да му помогнеш, ще е по-добре за дечицата ти. Щади си здравето, грижи се за себе си, защото те миличките си имат само теб, ще разчитат единствено на теб. Живота ни поставя пред изпитания. Отдавна загубих татко, преди пет години съпруга си, а преди 20 дни, на 10 юли си отиде и мама, също от рак. Всичко отново се повтори... Боли ме, много ме боли, но си обещах, че този път ще бъда силна. Желая ти много сили и на теб, много сили, за да се научиш да живееш с болката и въпреки болката! Прегръщам те силно! Ако мога да ти помогна някой ден с нещо или просто искаш да си поговориш с някой, пиши ми.

Мило Тайно цветенце, приеми дълбоките ми съболезнавания за майчицата си!
Не знаех, че животът продължава да те подлага на тежки страдания и изпитания
и ти благодаря, че намираш сили да влизаш тук, за да ни окуражаваш. Искам да
знаеш, че приятелите ти от този Клуб не са те забравили...

Мир и покой на душата на милата ти майка и силна прегръдка за теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стоях онзи ден до гроба му,20 дни след като почина,направихме помен и същата вечер той легна до мен в леглото да ме попита: Къде съм ?Кажи ми къде съм.. Какво става ? ..
Децата и те питат : има ли Рай,а той там ли е ,а защо умря ?? А ти,мамо,защо не му помогна ..някой може ли да ми каже как се отговаря на тези въпроси ...

На тези въпроси няма отговор, на тези, и на много дуги.

Днес ще правя помен на моята Ралица, - 4 г. остана заинаги на 28г.

Мила Ellesse, вярвам, че са между нас...
И че съвършеният свят е техен...

"Совите не са това, което са..."

Скърбя за Ралица... Мир на светлата й душа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Юле, тъгувам с теб!
Елесе, за съжалене няма кой да ти отговори на тези въпроси. Бъди силна!
Прегръщам ви!

Юленце мила, толкова е тъжно... Мир на душата й. Прегръщам те.

Ех, Флора, хубаво е написано това , но как се живее без тях? Най-близките ни, слънчицата ни. Как?

Elesse, не знам какво да кажа, не мога да спра.Опитвам се да го повярвам, но не мога и става все по-трудно и липсва все повече. Не мога да си пречупя езика и вместо да почерпя за негово здраве, да подам за Бог да прости.Не знам наистина защо Бог ми го отне, с него си отиде частица от мен, просто я отскубнаха, без срам, без жал...Вече цял месец го няма, ходя на гроба всеки ден и не знам, вътрешно отказвам да приема, че той е под тази купчина пръст и никога повече няма да го видя...Сънувам го,но няма допир, няма звук, няма я светлината в очите, която беше толкова ярка и винаги грееше.Само ако обичта лекуваше, той щеше да е жив, бих дала всичко, но...боли, боли, много боли, болката не отминава, напротив, всеки изминал ден ми липсва все повече и повече...

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!