Малко е да се каже- мойте съболезнования.......
Затова поплачи си - обичали сте се....., но няма да го върнеш......,затова после се усмихни - и си спомни най-хубавите моменти заедно...той ще е по-доволен ако те види да си спомняш хубави неща, отколкото да плачеш....

Съжалявам...прегръщам те!

Благодаря за думите ви на всички,в тези тежки дни на безкрайна мъка,които сякаш няма да свършат никога,имах нужда от капчица подкрепа и съпричастност.. и да кажа,просто да кажа,че него вече го няма,че ме боли жестоко и не спира...
Ние сме сами във всичко това - децата,аз и моите родители само..все се питам защо сега ги няма тъплите от близки и приятели,които често бяха наоколо,докато той беше сред нас..как най-близките му приятели не намериха сили да му дадат малко кураж и живец докато той гаснеше в болницата ден след ден,с оправданието,че не искат и не могат да го виждат така..и защо после,когато ни напусна с него се простихме само шепа хора ,имащи куража да стоим до край..а онези,за които той сваляше и дрехата от гърба си се извърнаха без даже да му кажат "Сбогом"..сякаш болката да ни напусне така нелепо рано не е достатъчна,че трябва още и още..И ми се иска от името на онези,които останаха глухи и нями,в последните му дни и последният му път аз да кажа: Мир на душата ти ,Слънце мое любимо,спи спокойно вечният си сън,винаги ще си с нас ,Обичаме те

Моите съболезнования!
Много въпроси, малко отговори. Аз загубих мама преди 6 месеца и още си блъскам главата защо трябваше да стане, защо аз самата не реагирах адекватно, но в такива моменти наистина е по-добре да си спомняме само за хубавите моменти заедно и да гледаме напред.
Те са на хубаво място, а ние имаме задачата да извървим пътя без тях, но със спомените за тях.

Мила Ellesse,
Това имах предвид, като писах, че в такива моменти "губиш" много хора, които си възприемала като близки, но пък намираш нови, които ще бъдат истински. Казвам "губиш", защото вероятно никога не са били приятелите, които си искала. Както и че не е никаква загуба да се разделиш с илюзията за хора, на които напразно си разчитала.

Колкото за това, че са ви оставили сами в този труден момент, е не само обидно, но грозно и бездушно. За съжаление, това е доста разпространена нашенска черта - да оставяме "трудното" на другите и всеки да спасява себе си, собствения си душевен комфорт. С надеждата, че все ще има кой да свърши тежката работа, че от него самия нищо не зависи... Силни сме на думи, на идеи и най-вече на критика (!), но когато дойде време да покажем човещина и да "нарушим" собственото си спокойствие, тогава никакви ни няма!...

В случай като твоя, хората обикновено обясняват поведението си с "деликатния момент", в който тяхното присъствие
едва ли не е неуместно и натрапчиво, а мъжете - със слабата си психика (което иначе никога не признават!)

Но така е, мила Ellesse, най-често уроците на живота са горчиви, но пък ни отварят очите за други неща, за други хора
и ценности... А семейството си остава една от най-големите. Сега то трябва много да се пази, защото трудностите сплотяват, но могат и да разединяват.
Пожелавам ти сили и борбеност, защото както винаги, отново жената трябва да е силната (нищо, че е "нежен пол"!).
И тя винаги го е доказвала.

Прегръдки!

"Совите не са това, което са..."

А защо трябва да са толкова горчиви тези уроци, Джул? Не съм сигурна, че за себе си ще намеря отговор на този въпрос някога...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, мила Cleo...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прегръщам Ви и аз,Джули..Вас също, Клео и всеки един,който е нещастен,и опечален поради загуба на близък..Аз знам какво е да загубиш най-любимия човек,какво е да скърбиш безутешно всеки ден..тя,мъката,попива в кожата и я носиш със себе си срастнала във всяка клетка..
Минути,дни,часове,лекари наоколо,говорещи едно или друго и аз нищо не чувам..Вакуум,който ме поглъща като черна дупка..чувам и броя само вдишвания и издишвания..до последното..Аз знам какво е загуба...Не знаех само,че в болката ще съм сам сама като сирак- не съм си и представяла,че онези,който посрещах в дома си всеки ден просто ще се отвърнат настрана с "деликатни" оправдания и молба да запазят "други спомени",които да не нараняват психиката им..
А само до преди месец и половина нямах и представа,че нещо подобно може да засегне семейството ми,докато преди (вече) 13 дни един обичан мъж,чудесен човек и обожаван баща просто издъхна в ръцете ми една вечер,точно в 21:08,отиде си..Край.С неговят край света просто спря да съществува и загуби смисъл..Всеки нов ден за мен сега е наказание и изпитание-да ме има на този свят,а него да го няма вече...

..Кой би могъл да знае каква съдба му е отредена в този живот...

Вечна Памет и Светлина за Теб Слънце мое ..

Мир и покой за починалите..

чувството на самота и мъка остава ,мила елис. Всеки ден, всяка секунда съм няма за думите на останалите, за всичко,което ми казват. никога преди моето слънчице да си отиде от този свят...не съм забравяла, не съм била разсеяна. сега забравям постоянно, живея сякаш живот, който ...не е мой. сякаш всичко е просто...ден за ден. не искам да го повярвам, сълзите ми са денонощно на очите...нося си траура и знам, че я нося в себе си мама, но... Боже, всеки ден се питам защо ми отне единственото хубаво нещо, най-скъпото ми. само на 24 съм, какво сгреших,къде обърках..защо ми я взе така бързо , така неочаквано,когато уж всичко беше наред. 6 месеца ... ходя при нея постоянно, говоря си с нея, но ...как искам да я гушна, да я усетя....немога без нея, не мога...
разбирам те напълно!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам Ви, мили момичета! И моя тати почина на 02.07, най-всеотдайният, най-любящ, най-искреният баща ме напусна, мен и семейството ми. Дори не вярвам, че го няма, а мисля, че не е тук в момента, но ще си дойде. Този прекрасен,добър, услужлив и истински човек го няма, няма кой да ми даде съвет, кой да ме прегърне. Всичко ми липсва, всяка дума, всеки жест, поглед, усмивка, дори,когато беше ядосан беше толкова добър и хубав.И аз мисля като теб Elesse, че мъката е проникнала вътре в мен, на където да се обърна виждам неговото отражение и се опитвам да повярвам, че той е с мен и винаги ще бъде така и ще ми говори чрез сънищата .Искам да вярвам, че Бог взима силните и смелите хора, защото могат да преживеят изпитанието, те и техните близки, взима добрите, защото се страхува от лошите.А нашите близки са такива добри и силни хора, те заслужават да бъдат на по-добро място, както една моя приятелка каза- без глад, без жажда, без дрехи, с цветя и спокойствие.Те са там и ни закрилят и дано някой ден, когато отидем при тях се питат защо сме страдали толкова и сме проляли тези сълзи за тях.Нека почиват в мир и покой и душите им са намерили своето спасение! ОБИЧАМ ТЕ,ТАТЕ!!!Винаги ще живееш в сърцето и мислите ми!Липсваш ми ужасно много!

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!