Здравейте, на всички от скоро попаднах на този форум и има много интересни неща, искрено се възхищавам на силата и духа на всички хора, които са се докоснали до тази диагноза. За съжаление моята майка се разболя от рак на гърдата 2007 година отстраниха и цялата гърда, след изследванията казаха че няма нищо по лифните възли и HER2 също беше отрицателен, така ни олекна и се зарадвахме, но не за дълго. Майка се чувстваше добре даже на изследванията, които трябваше да прави всичко беше добре тумор маркери абсолютно всичко снимки на бял дроб пълни изследвания на кръв, лекарите казваха че всичко е наред това беше март 2008, юни месец започна да я боли кръстта и крака, ходи по лекари и пак я увериха, че нищо и няма, декември направи белодробен излив и вече пулмоложката предположи, че това са разсейки в белия дроб като ни заяви, че най-вероятно има и в костите и за това я боли крака и кръста. Ние страшно се притеснихме, дори си платихме да и направят пълни изследвания и биопсия на белия дроб и познайте резултатите пак бяха отрицателни и ту маркерите също. Не искам да обяснявам какво изживяхме след това, направиха и операция за да слепят плеврата и да източат водата, тази операция беше адски болезнена, аз я гледах в болницата и никой нищо не искаше да ми обясни. Нямам думи за отношението на лекарите в "Св. Георги" - Пловдив, вечер и през почивните дни никой не можеш да откриеш, ако не са близките да гледат болните си то няма въобще кой да ги погледне, нямам против навсякъде където сме ходили на лечение сме си плащали, защото да не се лъжем всеки в България знае, че ако не си плати на докторите няма даже да го погледнат. И въпреки че си плащахме навсякъде, майка ми стана много зле и почина 3 месеца след излизането ни от болница, като последната седмица преди да почине беше на химиотерапия, която според мен вместо да и помогне я съсипа тотално. Та въпроса ми към вас мили хора е да ми помогнете с мнения и съвети, понеже след нейната смърт още се чувствам зле и въпреки, че смятам че направихме всичко, което зависеше от нас загубих най-милото на този свят. Дайте ми мнения може ли след като се правят изследвания в онкото в Пловдив и те са отрицателни как става така, че човек умира от разсейки почти в цялото тяло, а изследванията му са чисти, въобще взех да си мисля и даже вече дори въобще не вярвам на изследвания.И може ли да нямаш разсейки и 2 месеца след това да се разпространят навсякъде, знам много добре че заболяването е много коварно, но все пак да правиш постоянни изследвания и никой да не установи нищо как става така. За лечението в нашата страна въобще няма да коментирам на всеки който е болен му е ясно и въобще как е възможно лекарите да се държат така с болни хора това е направо престъпно поведение, в крайна сметка те получават заплатите си от нас, поне да имат някакъв такт към пациента не парите са всичко в този живот. Извинете ме за дългия пост, ще чакам с нетърпение мненията Ви. Желая здраве и успех в живота на всички вас.

Зрдавей Дидони,
снощи прочетох постинга ти и съм изумена.За мен няма логично обяснение за сличилото се с майка ти. За съжаление в нашата държава продължават да се случват такива безотговорности и лекарски"грешки".Съчуствам ти за загубата и болката и огорчението,които си преживяла.
Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все си мисля как всички сме безсилни пред машината Здравеопазване!
Все си мисля как всички сме информирани какви изследвания да се направят и как не се правят!
Все си мисля как знаем какво ни е, а всъщност нищо не се доказва с изследванията!
Естествено по-късно се оказва, че е точно това, което сме си мислили, че ни е, но никой не го е видял......?????!
Все си мисля, и си мисля, и си мисля.....
И в крайна сметка пак някой си отива .......и аз пак си мисля.....
Мисля си, че трябва да се направи нещо радикално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ket1234 на 04.07.10 00:03.

Привт,Дидони!
искам да изкажа моите съболезнования за загубата на майчицата си. Ти ме върна назад в 2007,когато и мен оперираха със същата диагноза. В онкологията се запознах с доста жени и те ти стават приятелки по неволя в общата борба с това заболяване. Много близка станах с доста по-младо момиче от мен- на 30години - оперираха е няколко дни след мен. Подкрепяхме се по телефона, по време на химиотерапиите и т. н. Тя беше омъжена в друг град, но често идваше тук и се виждахме.В края на юли 2008 ми пусна SMS, че туморния й маркер е увеличен в пъти.Хемоглобинът падаше, тромбоцитите бяха критични. Търсеше помощ в здравната система, респективно в онкото. Никой не се постара да разбере какво се случва. Тя беше хер-положителна. Попитах я дали не трябва да започне с херцептин, небезиизвестната д-р .... й беше отговорила, че го пазят за накрая. Кой край??????В началото на август приятелката ми почина. Минаха почти 2 години.Страшно му липсва. А можеш ли да си представиш каква е загубата за децата й- на 4 и 7 години!!!! Обичам те, Кате!

Привет krasilda.
Много съжалявам за вашата приятелка и всички други които не са успяли.Мен също ме оперираха в онкологиятя в софия на 05.03.10 с хер2 3+ съм.Може ли да споделите относно вашата приятелка за нейните резултати като стадий,хер,лимфи(засегнати ли не).Благодаря ви предварително.

ЛИЛИ РМЖ

Благодаря Ви много за милите и топли думи. Много боли и е много тежко да загубиш родител, мъката винаги си остава независимо колко време е минало. Яд ме е само за едно, че човек колкото и да се бори и да има воля за живот много често е безсилен срещу системата и корупцията, която се шири почти навсякъде. Майка беше със стадий 2 и хер отрицателен и направи всичко възможно, което зависеше от нея, а и ние постоянно я подкрепяхме във всичко, но какво от това тази болест явно си е различна за всеки организъм и според мен не зависи само от волята, защото всеки човек има силна воля за живот и на всеки в крайна сметка му е мил живота и никой не иска да се разделя с близките си толкова млад. Стискам палци на всички, които са засегнати от този бич, да имат сили и да се преборят и дано се намери вече лек за тази болест, и не се предоверявайте напълно на лекарите, питайте интересувайте се и се борете за живота си. Лека и успешна седмица на всички и дано тук във форума има само добри и позитивни новини.

Кет, много добре си го написала.
"Надниквай" по-честичко при нас, че ни домъчня за теб.

Животът е това, което ти се случва, докато кроиш други планове

Привет! Не искам да плаша и стряскам никого с недобрите новини, които споделих. Моята приятелка имаше засегнати лимфни възли, също и костни мета, но след операцията и химиотерапията беше добре. На контролните сцинтиграфии нямаше проблем с костите. За жалост успя само 2 или 3 пъти да направи Зомета. Не съм много компетентна по отношение на Хепцептин, но знам, че при хер-положителен, се прави Херцептин. Отпускането му е със специален протокол, защото е много скъпо. Още веднъж се извинявам, че съм ти причинила страхове, вероятно напразни, но те моля да се довериш на читав доктор, на кайто да имаш доверие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох с интерес всички мнения и се оказва, че по много от поставените въпроси съм се замисляла и аз. И аз загубих майка си преди 23 дни и с времето болката ми ни най-малко не е намаляла. Днес си дойдох от Стара Загора и през целия път насам плаках за мама. Връщам се и премислям всяка ситуация и търся къде сгрешихме и какво не направихме, за да откопчим още малко земни дни за майка ми. И откривам, че не ние, а лекарите в онкото сбъркаха. Та женицата всеки месец им беше в ръцете - пускаха маркери, виждаха , че са високи и й казваха другия месец пак ще пуснем. Аз й казвах за Кселода и тя ги питаше - отговорът беше ами може и дотам да стигнем..Кога? Това дотам не дойде...Писала съм и за грозните парадирания на някои болни, че на тях с връзки им отпускат лекарства. Грозна и жалка картинка са онкодиспансерите...Ходиш на профилактичен преглед месец януари, на който ти казват, че няма нищо, месец май вече си трети стадий..Плащаш на хирург, за да те оперира, даваш нещичко на сестри и санитарки да ти обърнат внимание, чакаш да ти напишат болничния, все едно пишат доклад до Марс. Звъниш да питаш има ли химия да те поотровят, чакаш да тръгне апарата за лъчелечение и да те включат в графика. Тръпнеш при всяка контрола, ако въобще думите на хирурга "как си" се приемат за контролен преглед. Но как да преглежда, като в частния му кабинет чакат поредните с малко надежда, но с последни пари в джоба...Няма здравеопазване, а здравеограбване и здравепогубване. Цялото ни общество стана безскрупулно в стремежа си да спечели - кой хляб, кой силикон, кой цял остров. Лекарите са част от това общество и не можем да ги обвиняваме, но кой от обществото е полагал Хипократова клетва? Може би съм крайна под влияние на моите чувства и се извинявам на хилядите честни хора, работещи в сферата и ги подкрепям в исканията им за достоен труд, но нека и самите те посочат недъзите, защото никой не е застрахован да не стигне до входа със страшните думи ОНКО..След всичко остава успокоението - съдба, така е драснато , трябвало е да се случи..Е, да , но нека когато това дойде да сме с чиста съвест, че всичко е било сторено...При нас някой не би трябвало да спи спокойно..
И накрая ще препиша едно стихотворение, което прочетох онзи ден - беше 20 дни на мама - и сякаш беше писано от и за мен. Цитирам коректно автора-Петко Шаламанов от София.

Без думи

Уличката - глуха и няма.
Кучето - пред прага седи.
Всичко си е както преди.
Само мама я няма.

Раснат бобец, домати, бамя
в дворните, все криви, бразди.
Всичко си е както преди.
Само мама я няма.

И луната - южна, голяма,
тръгва след светулки-звезди.
...Всичко тук е както преди.
Само мама я няма.

Здравей joia73 , много хубаво си го написала, много трогващо стихотворение и много силни думи. Моите съболезнования и за твоята майчица, и аз също не мога да забравя очите на майка си молещи и търсещи помощ, много пъти сутрин като се събудя ми се иска всичко да е било сън но уви. И при нас стана така, как като уж майка си прави пълни изследвания и всичко беше в отлични норми, как става така че точно 2-3 месеца след това се оказа в последен стадий все си задавам този въпрос и сигурно никога няма да си отговоря. А за повечето лекари просто нямам думи, за тях пациентите са поредната бройка, с която да се запълни поредната пътека, взе за заплати реват да разбирам ги напълно, но поне малко да помислят за мъката на пациентите и техните семейства, здраве с пари не се купува защото колкото и пари да давахме по лекари, сестри и санитарки здраве не получихме, даже си мисля че нарочно са ни казвали добри резултати за да могат да получат поредната "почерпка". Навремето имаше лекари добри професионалисти и стойностни хора сега вече взех да се съмнявам в това. Да не си болен в България това е истината, ясно осъзнавам че диагнозата рак е една от най-безмилостните и тежки болести, но и ясно осъзнавам че за болните не се прави почти нищо, добре че сме ние близките им хора които сме ги подкрепяли до последно, никой друг не го е еня още по-малко пък лекарите. Да има и човечни лекари, но за най-голямо съжаление ние не попаднахме на такива, винаги ще ме боли че се предоверихме на лекарите в Пловдив, макар че доста консултации направихме и в София, мъчно ми е че майка можеше още да е сред близките си хора и от стадий без разсейки тя стигна до гроба, а толкова се надяваше милата. Още веднъж на всички пожелавам успех в борбата и горе главата. Искам да попитам за една информация някой знае ли нещо за едно момиче от клуба тук е писала казва се petya24 искам да получа информация от нея необходима за лечението на една позната, ще бъда благодарна ако тя пише или някой ми даде инфо. какво става с нея. Май пак доста ви досадих с дългото си писане. Здраве и успехи във всяко начинание на всички вас!!!