Re: ПОМОЩ ЗА ГЛИВЕК / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Ето и нещо много интересно от форума.
И така, за по-ясно, ще се опитам да пиша на кирилица.
За да не си помисли някой,че това са измислици, ще ви разкажа какво се случи в нашето семейство.
И така, братовчед ми заболя от болестта на Ходжкин когато беше на 17 години (сега е на 45), т.е преди 28 години. Доколкото знам, тогава и болестта не беше толкова популярна. В нашия град не можеха да го лекуват и го изпратиха в София. Е,... последваха биопсии и вероятно и др. изследвания и диагнозата беше потвърдена. Изписаха му лекарства, но състоянието му се влошаваше и накрая го изписаха, за да не ... се случело най-лошото в болницата! За преживяното от родителите му няма какво да споменавам. Той е единствено дете и беше толкова малък тогава! При това не трябваше да му показват колко е сериозно положението. Накрая вече не можел да се храни. Тогава баба му чула за тази рецепта от други бабки (те едва ли са знаели какво е болест на Ходжкин ама...) и леля ми като последна надежда се хванала с упоритостта, която само една майка може да прояви, да я приготвя всеки ден. Подобрението настъпило много бързо, а при контролния преглед лекуващият му лекар бил просто изумен от промяната - болният вместо да умира, укрепвал! И така до ден-днешен той си е О.К. Отдавна вече не ходи на изследвания, защото няма и помен от болестта.

Другият човек, който се излекува, е мой колега, когото не познавах лично, но за когото преди време чух, че е болен от същата болест. Дадох да му предадат тел. на леля ми и той и се обадил, записали си с жена му рецептата и започнали да я изпълняват. След около година (аз вече го бях забравила) ми го показаха в служебния автобус - добре изглеждащ, здрав мъж (така и не се запознах с него, което просто няма значение. Важното е, че е жив и здрав).

Доколкото знам и леля ми е давала рецептата на др. хора, които и до ден-днешен ъ се обаждат на всеки празник от благодарност.
Оттогава в нашето семейство си правим тази рецепта, когато има някакъв проблем със здравето. Така по-късно баща ми беше опериран от тумор на пикочния мехур, който съвсем не беше доброкачествен... Оперираха го и после започнахме отново с нашата панацея. Сега, след около 5-6 години, при последните изследвания се установи, че няма новообразувани тумори, няма разсейки (слава Богу!). Тук не знам дали е помогнала рецептата или Господ, но фактът е налице.

И така, ето за какво става въпрос.

Вземат се 2 големи глави чесън, изчистват се и се накълцват на ситно. Поставят се в малък съд и се заливат с 300 мл току-що кипнала вода. След което този малък съд се поставя в по-голям, също пълен с вода (т.е. на водна баня). Слагаме на котлона и много внимателно следим водата във външния съд. Трябва да свалим от огъня, когато започват да излизат едни малки мехурчета, предхождащи самото завиране (преди да "клокне", както казват готвачите). След това сваляме от котлона и покриваме с марличка, така както са си двата съда един в друг) до сутринта. За да проверим дали правилно сме го приготвили:

1. Водата в съдчето с чесъна трябва да е бистра.
2. Чесънът трябва да е твърд.

Ако едно от тези 2 условия не е изпълнено, го изхвърляме и приготвяме отново.
На сутринта се прецежда, разделя се на 3 и се пие 20-30 мин преди хранене. Може да се прави непрекъснато, докато има чесън на глави.

ВАЖНО: Не се приема по време на химиотерапия (честно казано не знам защо, май че им прилошавало на болните...). Малко е трудоемко, но си заслужава, повярвайте ми.
Е, мейлът ми е nkirilova@yahoo.com

Moля ако изпълните препоръките ми и вашите близки се почувстват по-добре, драснете ми 2-3 реда - ей така, да знам ,че съм помогнала на някого.

Успех на теб Елза и дано свекърва ти оздравее!

Тази рецепта я препоръчвам на всички с ХМЛ, аз съм на Гливек от три години и чесънът ми помага определено. Пия също отвреме-навреме и НАТАНАЛ - получавам го с наложен платеж от фирмата в София.