Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 04:01 27.05.24 
Взаимопомощ
   >> Клуб за борба с рака
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Тема Просто да споделя... (РАК НА БЯЛ ДРОБ)нови  
Автор benzar (from BG)
Публикувано28.04.10 15:02



Нашата история започна на 22.02.2010 г. Баща ми беше отслабнал с около 15 кг. в рамките на един месец и личният му лекар реши, че става въпрос за базедова болест. Баща ми се страхуваше да би да е туберколоза, отиде в частна клиника, изследва се – не беше. JP’то го прати в Александровка при нейна позната – ендокринолог д-р Терзиева. Там лежа една седмица, за да го лекуват от базедовата болест и защото сърцето му беше излязло от ритъм. Д-р Терзиева ни каза, че е овладян, че е по-добре и т.н. Баща ми не се чувстваше никак добре обаче, беше казал на д-р Терзиева, че го боли отдясно, но тя не му обърна внимание, все пак нейна специалност е щитовидната жлеза. А както се оказа и по-късно всеки доктор си има един орган и само него си гледа, общото състояние на пациента никой не го интересува. Предпоследният ден, преди да го изпишат (четвъртък – 25.02.2010) му направиха КТ на щитовидната жлеза, защото имаха съмнение, че се касае за рак. Откриха само няколко възела, нищо обезпокояващо. Правейки обаче КТ се скенира и горната част на белите дробове, там д-р П. Генов /Александровска/ вижда образования, които не му харесват. На 26.02.2010 правят нова КТ, този път на белите дробове. Там установяват, че има голяма мекотъканна формация в областта на десния хилус. Изписват го от Ендокринологията на Александровска и ни насочват към Белодробна. Там отидохме при д-р Вълев за бронхоскопия и биопсия. Само че ни върнаха за преглед при кардиолог, ЕКГ и рентгенова снимка. От там при JP’то за направления и преглед при кардиолог и рентген. Най-накрая, след като си направихме необходимите изследвания го приеха в белодробна на 15.03.2010 и му направиха бронхоскопията и биопсията на 17.03.2010. Епикризата от Белодробна, заедно с патолого-хистологичното изследване успяхме да ги вземем чак на 25.03.2010, защото д-р Гаргова /лекуващата в белодробна/ била все нощни смени и не можела да оформи документите му за изписването. Диагнозата от епикризата гласи: Недиференциран дребноклетъчен карцином на десния бял дроб АХ III ст. Състояние след предсърдно трептене. Състояние след исхемичен мозъчен инсулт. Тиреотоксикоза. (Инсулта беше отдавна – 1993 г.) От Белодробна ни насочиха към Исул за химиотерапия, тъй като операция в неговия случай не е възможна. През това време на баща ми му ставаше все по-зле, започна много бързо да се уморява, трудно да диша. Отиваме в Исул и оттам искат нови изследвания – консултации с кардиолог, ендокринолог, изследвания на коремни органи. Попитахме, защо не му ги направят като приемат, но не можело. Трябва с направления от JP и да се виси по кабинетите в поликлиниката. Тъй като баща ми не се чувстваше добре решихме да си спестим направления и отидохме в частна клиника – изследвания на кръвта и ехография на коремни органи – всичко беше ОК с изследванията. В друга клиника отидохме за хормоналния статус и ендокринолога. И там всичко с изследванията бече ОК. В Пирогов отидохме за КТ на коремните органи. Там ни казаха, че всичко е ОК, няма разсейки и ние не обърнахме внимание на документа, в който си пише ТУ формация = демек тумор. А те в Пирогов си мислели, че ние знаем за тумора в бъбрека и искаме да проверим дали няма някъде разсейки. След висчко това, уморен и изтощен от ходене по клиники и болници, вече събрали необходимите документи се явихме в Исул. Там чакахме от 07 до 11, за да дойде д-р Ф. Маринов и да приеме документите, отново бланки за попълване и декларации, в които декларираме, че знаем всичко и сме доволни. Както и да е, подписваме всичко, за да се движим напред. Взеха му кръв и урина и д-р Колева го прие за преглед и консултация. Каза ни да дойдем на следващия ден, за да започне първото вливане. На другия ден, обаче след като излязоха резултатите от кръвта и урината ни върна и ни даде направление за Урологията в Александровска, тъй като резултатите от урината не бяха добри, а и предвид новооткрития тумор в бъбрека не можеше да се направи химиотерапия. До този момент, въпреки че бяхме носили изследванията на предварителна консултация, никой не ни каза, че има тумор в бъбрека и че може би това е първичния тумор, а формациите в белия дроб са метастази. Д-р Колева и нейн колега прегледаха и щитовидната жлеза на баща ми и също не установиха базедова болест. Така изведнъж на 19.04.2010 ние установихме, че имаме 2 епикризи, които и двете са грешни – за базедова болест и рак на белия дроб.
На 21.04. 2010 одидохме в Урологията на Александровска при проф. Панчев, той прегледа баща ми и каза, че е за операция на бъбрека. Операция в състоянието, в което е в момента, обаче не може да се направи, затова първо трябва да се направи емболизация на бъбрека /спиране на кръвоснабдяването, за да спре да работи бъбрека и съотвено да спре да се развива тумора/, след което химиотерапия за изчистване на белите дробове и чак тогава може да се говори за операция. Проф. Панчев ни прати при мед. сестра Илиева, за да ни насрочи въпросната емболизация. Пита ни, защо идваме чак сега?!? Даде някакво листче и ни пита къде искаме да стане – в Пирогов или в Александровска. Ние имаме познат в Пирогов и решихме да ходим там. Нашия познат обаче го нямаше и съответно от Пирогов ни казаха, че Александровска има 2 клиники и техника и т.н., защо ни пращат тук, идете си там. Ние се върнахме в Урологията. Сестра Илиева си беше тръгнала, друга сестра ни каза да чакаме, защото не знаеше какво да ни прави. Дойде някакъв лекар, който ми каза, че за емболизация първо трябва да отида в кардиологията, за да го запиша. От кардиологията ми казаха, че нямало такова нещо, трябва да отида в рентгенология, защото емболизацията се правила под ехографско или рентгенологично наблюдение. От там отивам в рентгенология, от където също се чудеха какво да ме правят и при тях не било. Там поне обърнаха внимание на проблема и звъняха на свои колеги, за да разберат къде трябва да отида. Обясниха ми и отидох при „стария скенер”, оттам в ангиографския кабинет записаха баща ми за 27.04.2010. Казаха ми, че трябва да отидем ден по-рано в урология, за да го приемат с талон №7 и че предварително трябва да се обадя на техния телефон, за да му запазя легло, защото може да се окаже, че няма къде да го приемат. Всичко това го наптавих.
На 26.04.2010 отиваме в Урология, за да приемат баща ми с талон № 7 и цялата налична документация. Консултацията я проведе д-р Иванова, прегледа всички документи старателно и написа 2-3 страници за състоянието. След това отидохме в съседния кабинет №10 за консултация с анестезиолог /не знам името, разбрах само, че е доцент/. Тази консултация започна със скандал – Урологичните кабинети се намират в едно мазе, коридор без прозорци, пълен с чакащи пациенти и въздуха беше тежък, затова баща ми излезна навън за глътка въздух. Дойде неговия ред и аз влязох в кабинета, дадох документацията и започнах да набирам баща ми по тел., за да дойде. Като разбра, че не аз съм пациента д-рката започна да крещи – какво е това неуважение към нея, как можело такова нещо, аз се опитах да и обясня, че освен проблем с бъбреците, баща ми има много затруднено дишане и му е станало лошо, но тя продълйи да крещи, да се кара, каза да влезе следващия пациент, но такъв нямаше, моите нерви също не издържаха, започнах да и викам насреща ревейки, докторката си тръгна. След малко дойде и прие баща ми. Прегледа му документите и реши, попълнихме анестезиологичния въпросник и реши, че трябва да се направи изследване на кръвта за коагулационен статус /даде ни едно листче за лабораторията/ и консултация с алерголог. Емболизацията на бъбрека се отложи, приемането на баща ми също. Отидохме в лабораторията и си пратихме за статуса. После отидохме в алергологията и там си платихме прегледа и пробите за алергия, защото в противен случай трябваше да ходим до JP’то за направления и да се забавим с още 2 дена. Алерголожката ми върна надеждата в българските лекари, бече изключително внимателна, каза ни думи, които няма да забравя, вдъхна ни надежда, даде ни сили да продължим да се борим. Много сме и благодарни. След като имахе статъса и алергията се върнах в урология да търся анестезиологката, но вече си бече тръгнала (към 15ч.)
На 27.04.2010 с документите отидох при анестезиоложката, записаха баща ми за 29.04.2010 за въпросната емболизация. Утре ще допиша какво се е случило.

Като заключение, на това което изживяхме до този момент мога да кажа, че от февруари /когато разбрахме за рака/ до сега баща ми не е лекуван. Пращаха ни къде ли не за изследвания, връщаха ни, не го приемаха, нищо. Толкова ли е сложно след страшната диагноза да го приемат в някоя болница и да му направят необходимите изследвания не знам. Не можело, такава била системата. Толкова е трудно всеки път да го влача по болници и клиники, да му взимат кръв 10 пъти, като знам, че може да всички изследвания могат да се направят е една проба. На всичкото отгоре състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Д-р Вълев от белодробна ни каза, че ако не се лекува ще живее 3-6 месеца, откакто ни го каза вече мина един месец без да стигнем до въпросното лечение. Д-р Гаргова пак от белодробна, при един от прегледите видя израстък на гърба на баща ми и му каза – ето виждаш ли това, това тук ти е рака! Никой така и не ме попита, като негова дъщеря и човека, който се грижи за него, искам ли той да знае за болестта си и какво да знае, както се прави по целия свят. Аз, разбира се, щях да му кажа, но не и по този начин. Единственото положително, ако може да се нарече положително, е че след толкова много трудности и спънки ние мислим повече за системата, дали ще ни приемат, кой доктор как ще се държи, дали ще ни даде информация, или пак от интернет ще търся и т.н., от толкова странични неща, че почти не ни остава време да мислим за самата болест!

Редактирано от *jull** на 23.07.10 23:20.



Тема Re: Просто да споделя...нови [re: benzar]  
Автор nadia_O6O6 (позитивна)
Публикувано28.04.10 18:53



Здравей! Съжалявам за това, на което сте били подложени. Всеки от нас тук малко или много е изпитал това. Обидно е и унизително болни хора да бъдат третирани по този начин, но се налага да се борим със здравната система. Не се хващай за думите на някой лекар или въобще на някой за някаква преживяемост - това никой не го знае. В момента по-важно е да бъде диагностициран правилно, за да се приложи адекватно решение. Разбирам колко си притеснена, че той не се чувства добре и не провеждате лечение. Дано скоро всичко се изясни скоро, показателите да влязат в норма и да започнете лечение. Можете да се консултирате в ИСУЛ с доц.Цекова - освен много добър специалист, тя е и много човечна. От сърце ви желая успех в лечението и късмет!?





Тема Re: Просто да споделя...нови [re: nadia_O6O6]  
Автор benzar (from BG)
Публикувано29.04.10 09:14



Благодаря за думите! Знам, че всички тук малко или много сме потърпевши от системата, така е в България. Опитахме се да стигнем до доц. Цекова, но ни обясниха, че не лекувала, само щяла да ни препрати към друг от екипа и. Пак ще пробваме!



Тема Re: Просто да споделя...нови [re: benzar]  
Авторyraaa (Нерегистриран)
Публикувано29.04.10 09:36



Здравейте!!!Не се тревожете , дано излезе по-малкото зло бъбречен карцином...ще оперират и после при този вид рак , след операцията или емболизацията, белодробните метастази ще се вият от само себе си..това наистина се случва ...при реналният рак...Само не разбирам защо хистологията на белият дроб не е ренален рак(бъбречен)а дребноклетъчен белодробен рак????Това , точно ТРЯБВА да се изясни, защото лечението при двата рака е КОРЕННО РАЗЛИЧНО....Дребноклетъчният белодробен се лекува с обикновена химиотерапия и като хистология и вид е много, много по-агресивен и неприятен...Докато бъбречният та дори и метастазирал се лекува със съвсем ново поколение лекарства..така наречената Таргетна терапия ...нямаща нищо общо с обикновената химиотерапи, към която той е просто нечуствителен!Аз съм оперирана от бъбречен карцином...та така Спокойно , нещата ще влезнат в релси , само изяснете хистологията...Иначе с новите лекарства за бъбречен рак има хора живеят години...10-15...

Успех и пишете как сте...Не мога за съжаление да ви помогна с имена на лекари в България...аз живея много далеч..Но намерете добър нефролог, уролог , който при емболизацията да вземе биопсия от бъбрекът за да се види какво е това///



Тема Re: Просто да споделя...нови [re: yraaa]  
Автор benzar (from BG)
Публикувано29.04.10 11:26



Има две хистологии, от Белодробна и от Исул, и при двете едно и също - дребноклетъчен. Не знам, да не би пък да се окаже, че е с два самостоятелни?!? Как може да се провери това, не знам.
Благодаря за инфото, дано да е по-малкото зло. Ще се борим. Днес го приемат за емболизация, ще кажем на лекарите ако могат да вземат биопсия! Благораря за съвета!



Тема Re: Просто да споделя...нови [re: benzar]  
Авторembadem (Нерегистриран)
Публикувано29.04.10 19:26



Имах познат - сириец - известен лекар в Алеп, завършил медицина в Белград, специализирал в България. Та той казваше: "Не ви знам как оцелявате, тука като един пациент влезе в болницата, докато си го прехвърлят насам-натамм - той си отиде....". Същото каза и Чирков - наскоро по телевизията го гледах- говореше за реформа в здравеопазването. Лека-полека, обаче виждам, че се създава гражданско общество, пациенски организации и ще се оправим. Лошото е, че тук и сега баща ти и ти страдате. Не мога да кажа друго , освен да вървите смело напред, въпреки всичко, не обезверени, а окрилени! Ние ви стискаме палци!



Тема Re: Просто да споделя...нови [re: embadem]  
Автор benzar (from BG)
Публикувано30.04.10 11:53



Така е. Здравната система е убийствена, ама в буквален смисъл. Днес беше емболизацията, всичко беше ок, да не повярва човек. И мога да похваля сестрите от нефрологичното отделение. Днес много добро впечатление ми направиха. Истината е, че не можем да сложим всички лекари и мед. сестри под един капак.





Тема Re: Просто да споделя...нови [re: benzar]  
Автор Lady_Xaxa (новак)
Публикувано30.04.10 14:44



татко като го диагностицираха с първичен карцином на черния дроб и като му дадоха 3 месеца живот , на мен се падна оговоростта да му казвам или не. посъветваха ме на този етап да не му. какво съм преживяла докато почина в ръцете ми, защото го изписаха от болницата като безнадежден, не пожелавам на никой. Кураж ! Пиша това, защото никога няма да забравя питащия му поглед като му разнасях епикиризите и как се влачеше от кабинет на кабинет да му взимат кръв. Това е безбожие, а и совен това няма едно палиативно отделение в тая скапана държава, да може човек поне да си отиде по леко от тоя свят, та се наложи аз след консултации с онколжката да му давам трамал. Мило момиче ,кураж!!!!



Тема Re: Просто да споделя...нови [re: benzar]  
Автор izi (ентусиаст)
Публикувано30.04.10 16:32



Все едно видях нашата история.Възмутена съм от бездушието и безхаберието на докторите към болните. В страната ни тази система се срина безвъзвратно и не виждам начин нещата да се оправят.Ето и моя съвет към теб скъпо момиче.
Опитайте във военна болница.Там лечението стават още по стария изпитан начин. Успех и пиши!



Тема Re: Просто да споделя...нови [re: izi]  
Авторyraaa (Нерегистриран)
Публикувано30.04.10 19:37



Бензар, взеха ли Биопсия от бъбрекът,това е много важно..дано са го направили!?

Защото, от това зависи лечението ма баща ти...Питай непременно лекарите...Сега поне бъбречният карцином няма да се развива, щото той се храни с кръв -бъб рекът е много кръвоснабден(той чисти кръвта)...и като му секнеш кръвозахранването...просто изсъхва, умира от глад...Успех!Аз си мисля, че наещата ще се пооправят...




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.