Темата стана дълга, затова отварям нова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Buba67 на 28.11.09 23:42.

здравейте всички!не знам,в коя тема да пиша,но имам следния въпрос.Дъщеря ми е с рак на гърдата,с диагнозата G3pT2N2a, с ХЕР2 положителен,3+.Направиха й операцията преди месец и в четвъртак ще почнат химиотерапията.Смущава ме,че еритроцитите и хемоглобина преди операцията бяха в нормата,съответно еритр.-5,29,хемоглобина-14,5.След операцията:еритр.-3,88, хемоглоб.-10,8.Под нормата са,и как ще й правят химията?или това може би е нормални показатели за "след" операцията(махнали са гърдата).

Редактирано от Buba67 на 22.05.10 13:10.

По време на химиотерапията ще ги проследяват. Ако спаднат до незадоволителни стойности ще стимулират кръвотворенето или ще препоръчат кръвопреливане. Така или иначе има различни начини да се справи човек с този проблем.

Редактирано от Buba67 на 23.05.10 11:11.

имам и още въпрос!като махат гърдата и лимфните възли наоколо,трябва да е добре пациентката!правят химио- и лъчетерапията,и хормонотерапията,УЖ като профилактиката...откъде тогава се всимат после разсейки при някои болни?разбирам да отказват другото лечение след операцията...

Редактирано от Buba67 на 09.12.09 11:11.

Въпросът Ви е много точен! А отговорът е прост - всъщност операцията премахва само видимия компонент на заболяването. Хирургично отстраняваме тумора и лимфните възли. За съжаление, обаче няма изследване, което да ни даде точен отговор при всеки конкретен пациент на въпроса дали към момента на операцията няма вече клетки, които са се откъснали от основния тумор и са се "загнездили" някъде из организма. И така - другите видове лечение са насочени към ликвидиране на този предполагаем и невидим компонент на заболяването. Тези клетки, ако са налице, могат да "дремят" различно дълги периоди от време при различните пациенти и под влияние на познати и недотам познати стимули да започнат в един момент да се делят и растат, докато достигнат размери, позволяващи установяването им с наличните методи за изследване. В този смисъл разсейките не се появяват отново. Те са били налице още в началото на лечението. Затова е изключително важно при този тумор лечението да е добре прецизирано, индивидуализирано и комплексно. Всеки компонент от терапията преследва определена цел. Хирургията и лъчетерапията унищожават туморните клетки в определена част от тялото. Химио-, хормонолечението и другите медикаментозни терапии целят ликвидиране на наличните туморни клетки където и да са те из организма.

Редактирано от Buba67 на 09.12.09 11:11.

Много Ви благодаря за отговора,ясно и изчерпателно!Благодаря Ви!!!

Докторе, здравейте, имате ли секунда…
Възможно ли е поставянето на стент на холедоха, след направена операция гастройеюноанастомоза?
Възможно ли е да стане технически това в тялото и след:
ТУ Клатскин рецидивус. Стенозис постбулбарис дуодени. Статус пост биопсиам ту Клатскин рецидивус, гастройеюноаностомозис л-л ретроколика постериор. Статус пост хемихепатектомиам синистра, резекционем ту Клатскин III Б кум хепатикойеюноанастомозис (11.2007г.).

Свободно проходими са: хепатико- йеюноанастомоза и ентеро- ентероанастомоза.

Иначе туморът е в областта на porta hepats и lig hepatoduodenale, 8 см, фиксиран в дълбочината към truncus coeliacus, притискащ по съседство дуоденалната дъга в областта на D 2, D3, формирайки постбулбарна стеноза с дилатиран проксимално стомах с хипертрофия на стената на дисталната му част.

Тумор- изрод! Питам, защото тоталният билирубин е 25. Иначе нямаме пожълтяване, нито потъмняла урина. Само умерен сърбеж вечер.

Поздрав, Докторе!
А на членовете се извинявам, че отнемам вниманието на МД, но знам, че е много добър в областта.

Вероятно ме питате дали е възможно ендоскопско протезиране на жлъчните пътища, защото след тази операция холедох няма. Не мисля, че би било възможно да се достигне ендоскопски до самата хепатикойеюноанастомоза, ако не е оставена с тази цел (с мисълта, че би се наложил в бъдеще минимално инвазивен достъп до анастомозата) по-дълга сляпа част от чревната бримка преди анастомозата, която да е фиксирана към коремната стена. Последното позволява с разрез 2-3см да се проникне директно в изолираната чревна бримка близо до жлъчната анастомоза и да се дилатира, стентира или каквото е нужно. От коментарите си обаче с друг екип, който извършва тази операция у нас съм останал с впечатление, че този подход не е разпространен. Както и да е - ако при вас това е опция - ОК, ако не - вариантът е перкутанен трансхепатален дренаж. При билирубин 25 обаче не се налага нищо.

Докторе, толкова съм Ви задължена вече...
Благодаря и нека е лек денят Ви и нека Коледа Ви сбъдне поне едно съкровено желание!
Биляна

имам следния въпрос:защо след като е премахната цялата гърда и се прави химиотерапията,както казват за" профилактика",трябва да правят и лъчетерапията?не трябва ли да направят някакви изследвания,за да видят как е положението след месец и половина след операцията и тогава да назначат,ако трябва и лъчетерапията.Преди операцията ни казаха,че ако се махне цялата гърда,няма да има лъчетерапията.При операцията бяха махнати 18 лимфни възела,5 от които бяха положителни.

Редактирано от Buba67 на 23.05.10 18:53.