|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Как побеждавам рака
[re: kykлeнcka пиpaня]
|
|
Автор | nejkata (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.03.10 20:55 |
|
Болна съм от рак на жлъчните пътища. Имам външен билиарен дренаж, който нося повече от година и който ме изтормози до смърт. Ако има някой в моето положение, бих желала да зная как се справя. Предварително благодаря!
| |
|
nejkata,
здравейте! Моята майка е с такова заболяване, писала съм в темата "Нашата история, тумор на жлъчните пътища- Клатскин", може да пишете в нея, а може да се регистрирате и да ми пишете на лични бележки.
ще се радвам да общуваме! много ще се радвам.
| |
|
АЕРОБНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПРОЧИСТВАНЕ НА КРЪВТА ОТ ТУМОРНИ КЛЕТКИ
Упражнениятя са възможни, когато имаме пулсомер, апарат, който измерва пулса ни. Аз имам късмет, вкъщи имаме пътечка за бягане с вграден пулсомер, така че се упражнявам на нея.
Както е известно, раковите клетки загиват при насищане с кислород. Затова с цел подпомагане на химиотерапията се препоръчват физически упражнения, които насищат цялото тяло с кислород. Такива упражнения са така наречените аеробни упражнения, при които няма голямо значение какво точно тренираш, важното е в течение на тренировката пулсът ти да е в определени граници, които ще наречем ЦЕЛЕВА ЗОНА ЗА АЕРОБНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ.
Как се изчислява целевата зона за аеробните упражнения:
От 220 вадим възрастта в години и получаваме Личен сърдечен максимум Л.
Личната целева зона е в границите между 70 и 85% от Л.
Тоест, в моя случай, аз съм на 49 години, закръглявам на 50 за по-лесно смятане.
Л = 220-50=170.
Долната ми граница е 170*70/100 =119, закръглявам на 120 за по-лесно помнене.
Горната ми граница е 170*85/100=144,50, закръглявам на 145 за по-лесно помнене.
За доброто насищане на организма ми с кислород, който се окислява изцяло, се нуждая от 3-4 тренировки дневно от по 20 минути, в които пулсът ми за една минута се ускорява до горната ми граница, след което забавям темпото за три минути, в които пулсът ми не спада под долната ми граница. И така 20 минути.
Обяснение:
Когато пулсът ни се качи над личната ни горна граница, сърцето и белите ни дробове не могат да осигурят достатъчно кислород за всички клетки в тялото ни, а липсата на кислород съдейства за разрастване на раковите клетки.
Когато пък слезе под долната ни граница, в тялото остават свободни кислородни радикали.
Тоест упражнението хем насища клетките с кислород, хем ги чисти от свободни радикали.
Редактирано от svetla_21 на 05.04.10 14:02.
| |
Тема
|
Re: Продължавам да се боря
[re: svetla_21]
|
|
Автор |
*jull** (нощна птица) |
Публикувано | 05.04.10 16:23 |
|
Чудесно, Светла, поздравления за хубавия материал!
Винаги съм смятала (и писала), че лечението на рака не е само лекарства и билки, а също упражнения (особено дихателни, заради насищането на организма с кислород). Би ли казала откъде е тази информация? Ако имаш още такава, моля те да я напишш тук или поне да посочиш източниците!
Не се съмнявам, че ще справиш, тръгнала си по правилния път!
УСПЕХ!
"Совите не са това, което са..."Редактирано от *jull** на 05.04.10 23:31.
| |
Тема
|
Re: Продължавам да се боря
[re: *jull**]
|
|
Автор |
svetla_21 (оптимистка) |
Публикувано | 05.04.10 18:49 |
|
Джул, разбира се, че всичко, което осмисля и реша да прилагам срещу рака, ще споделям с всички!
Това, че ракът се развива при недостиг на кислород, съм го чувала отдавна. Сега се замислих откъде всъщност го знам, питах гугъл и той ми каза включително ето това:
В началото на 20 век ученият д-р Ото Варбург (Otto Heinrich Warburg) установява пряката и непосредствена връзка между недостига на кислород в организма и преобразуването на клетките в ракови.Това много важно научно откритие му донася Нобеловата награда за медицина за 1931 година.
А за аеробните упражнения прочетох в „Ултрапревенция” на д-р Марк Хаймън и д-р Марк Липонис, издателска къща „Кръгозор”, 2009 година, страници 208-209. Главата е „Петте сили на болестта/Сила №2:Увреждане на метаболизма”. Там се обяснява, че прекаленото физическо натоварване всъщност води до липса на кислород в организма, защото организмът ни има нужда от повече кислород, отколкото е капацитета на белите ни дробове плюс възможността на сърцето да изпомпа достатъчно кръв. А системното физическо претоварване може да доведе до тежки заболявания.
Книгата не е специално за боледуващите от рак, а за всички, които не желаят да бъдат пациенти и които вярват, че всяко заболяване може да се излекува, като се активират самоизцелителните способности на човешкия организъм.
| |
|
Почна да ми пада косата.
Най-напред вчера сутринта. Станах да приготвя закуска на домочадието, полузаспала се измих и сресах, другите наставаха, по едно време мъжът ми ме погледна втренчено и вика: "Ама ти си се подмладила!" Оказа се, че белите ми коси - аз съм доста прошарена отпред над челото - ги няма, косата ми цялата черна! Кефче!
Добре, ама това беше ден до пладне, днеска вече и черните ми коси косъм по косъм си отиват...
Както и да е, подготвила съм се - и психически, и физически.
Обаче. Излязох одеве на балкона да прибера едно пране и вятърът едва не ме отвя. Прибрах си се в стаята и като ме загложди едно страшно видение: слагам си аз перуката (много хубава перучка си имам!), излизам на пазар, духва вятър, духва ми перучката - и аз търча по улицата с гола тиква и си я настигам в някоя локва... Кошмар!
Какво да правя?! Да си я лепя с тиксо - няма да ми се хване за черепа, с хелметекс пък хич не става... Помня в една бурда преди години имаше кройки на тюрбани, май ще се кача на тавана да я потърся и да си спретна едно тюрбанче за ветровити времена като сегашното
| |
|
Светле, не се притеснявай, няма да падне. Може да си приготвиш и ленти за коса освен тюрбаните.
| |
|
Браво Светле, шапка ти свалям за борбеният дух, който имаш. Тюрбаните винаги са ми изглеждали много елегантни.
| |
|
Феникс, дано си права! Че да ми падне перуката от главата ми се види по-страшно и от да ми падне полата както си вървя по улицата. Аз имам малко уплах на тая тема. Някъде първи-втори клас се бях научила като се залюлея силно на някоя люлка - и да скоча напред. И веднъж, тъкмо ми бяха купили нова пола и аз излязох с нея да се изфукам и пак направих номера с люлката. Обаче полата ми се закачила за някакво желязо и аз като скочих - и тя каза рррууп! - и аз се озовах по гащи на земята. Леле, какъв срам!
| |
|
И аз имам такъв случай - бях на около 20 години,с нова дълга пола,която се закопчаваше от двете страни, отгоре до долу, с копчета тик-так. Качвам се в трамвая и отзад ми застъпват полата. Копчетата се разкопчаха и аз хоп в трамвая по гащи.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|