|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|
Благодаря, Нелгина! Вярвам, че си права!
Ха-ха, ужасно ми хареса сигнатурата ти! Просто си се представих как си седя, зяпам облаците и си подреждам в акъла нещата, които имам да правя, а в това време животът ми зад гърба ми ми крои съвсем други планове Изглежда съм взела да се побърквам, щото съвсем картинно си го представих как седи зад мене с една голяма ножица и ми крои шапка
Никога не е било някак да не е било
| |
|
|
|
Светлоочке, а защо не си представиш друга картинка и да ти се запечати в съзнанието. Как си се наконтила с чудна прическа-перука и наперено влизаш взаведението на срещата.Гледаш една дълга маса и насядали дузина от най-красивите жени на планетата и са весели и шумни...Ти се представяш и започват поредните прегръдки и целувки от всички,започва мохабедак.Като лежиш на вливката си мисли за срещата за предстоящето хубаво събитие,как намалят дните до нея.Хайде утре ще чакам да видя какво си писала в темата си и за какво си мислила.
Животът е сцена,а ние сме артисти!
| |
|
|
|
О, да, Флора, и това си го представям... Изобщо напоследък за каквото и да си помисля - и ми се развъртат едни сцени и истории, не ти трябва телевизия, не ти трябва кино... Срещата на няколко пъти в различни варианти ми се извърта в главата, но краят й е все един: цапнали сме вече кой колкото е можал питиета, прегърнали сме се през раменете всичките, всеки с едната си ръка е обхванал рамото на тоя до себе си, а с другата размахва перука, главите ни лъщят, а ние пеем, колкото ни глас държи "Здрава дружба ни крепи, нищо нас не ни дели!", а от кръчмата безуспешно се опитват да ни изтикат навън... Не знам защо, но все си представям, че всички ще сме с голи глави... изглежда, че човек (или поне аз) все гледа да проектира себе си върху другите...
Никога не е било някак да не е било
| |
|
|
|
Тръгвам за София. Едни братовчеди са ни дали едно таванче, децата докато са студенти да има при нужда къде да преспиват.
Нещо много се вкиснах...
Откъде беше тая история... дето един човек сънувал, че среща Бога и го пита: Господи, къде беше, когато трябваше да премина през не знам коя си ужасна трудност. А Господ му казва: Бях до тебе и те държах за ръка, не помниш ли? Ето, погледни, виждаш ли двата реда стъпки една до друга – моите и твоите... Но, Господи – рекъл човекът, - ето тука са останали само едни стъпки?! Ами че тук на тебе ти стана съвсем трудно и аз те пренесох на ръце – отговорил му Господ...
Никога не е било някак да не е било
| |
|
|
|
Ей ме след вливката!
Едновременно доволна, уморена и нервна.
Доволна, щото ми потвърдиха, че метките ми по кожата са се смалили.
Уморена, щото почти цял ден провисях в болницата.
А нервна, понеже госпожицата, която издава болничните от химиотерапията, не пожела да ми приеме заявка за болничен, защото била много заета... Та ако може да отида утре, дано да е по-свободна, че да ми запише трите имена и да ми даде час след седмица за получаването на злополучния болничен... Аз вече не й обяснявам, че не съм от София, тъй като предния път това изобщо не я трогна, а й викам: ако дойда утре, рискувате да ви оповръщам цялата, докато ми вземате данните, по-добре вместо сега 5 минути да се обясняваме, за 20 секунди ми запишете името, даже ако искате, аз ще ви го напиша и вие за секунда ще вземете листчето. Тя обаче ми излезе с компромисно решение: даде ми телефон, на който да й звъня утре между един и два с уговорката, че ако не е много заета, ще ми вдигне... Ако пък не ми вдигне, да пробвам пак в четвъртък... после пак във вторник... после пак в четвъртък...
Никога не е било някак да не е било
| |
|
|
|
Ами накрая му го вдигни на началника й (имам предвид телефона или кръвното!) , напиши една ху-у-бава жалба, че да му (им) вдигнат и мерника!... Намери си и една устата журналистка (в момента темата е гореща) и ще видиш как те ще те търсят по телефона! Мърльовци нещастни!
"Совите не са това, което са..."
| |
|
|
|
Уф иде ми да й извия врата на тази "Госпожичка." Мързелана недна...
Светле не се нервирай, радвай се за хубавия резултат от смаляването.
Освен това с държаншието на тази госпожица знаеш,че е нищо ново под слънцето...
Животът е сцена,а ние сме артисти!
| |
|
|
|
Ей, ама ти си била страшно фантазьорче!
Ама вместо да си представяш как животът ти крои шапката, не може ли да си представяш нещо по..........еротично например?????
Леле, с това твое въображение, направо се изчервих като си помисля какво може би си представяш
А оная госпожичка с болничните хич не и се връзвай, светът е пълен с тъпунгери.
Животът е това, което ти се случва, докато кроиш други планове
| |
|
|
|
Ах... Тази гадинка ми е дала грешен телефон! Дала ми е телефон на хирургията?!?! След 5 минути неуспешни опити да й открия координатите, изкарах сина ми от лекции и го засилих към онкологията. Дано само не му поиска лична карта или бог знае какво. И дано да стигне преди два... Ох, ще се гръмна.
Не, Нелгина, чак такова фантазьорче не съм, че да мога да си представя всичко, което може да ми скрои животът в лицето на здравната ни система!
Я, чак престана да ми се гади и се ококорих!
Никога не е било някак да не е било
| |
|
|
|
Ура! Другия вторник ще си имам болничен!
Никога не е било някак да не е било
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(нощна птица)