И така, мили мои, днес бе един от дните, в които със страшна сила още със звъненето на алармата сутринта се събудих с кънтящ в съзнанието ми въпрос - какво се случи с моя живот? Дали това, с което трябваше да се сблъскам и което все още може да произнесе смъртната ми присъда ме промени по някакъв начин? Дали ракът взе своето и дали остави отпечатъка си върху мен завинаги?

Трудно ми е да отговоря... На първо място се чувствам все още, юридически погледнато, между две инстанции - на живота и смъртта. И нито една от тях не е произнесла влязла в сила присъда. На второ място се чувствам още от момента, когато приключих химиотерапията си, уморен. Уморен от факта, че съм единственият оцелял от лежалите заедно с мен объркани, изплашени, отричащи човешки души. Уморен от толкова безмислени дрязги и измислени проблеми в живота около мен, животът на другите, които не са си събирали косите от възглавницата сутрин, които съчувствайки ми искрено, всъщност изобщо не разбират за какво става въпрос. Чувствам се объркан от това голямо рестартиране, което се случи преди две години и половина - като че ли стоманена стена отделя животът ми преди и след болестта и битката с нея.
И ето ме сега - мравка сред хилядите други - ходеща на работа, почиваща, живееща. Не зная какво е значението на това, което се случи, но това, което спечелих е да се радвам всеки ден че се събуждам, да поздравявам утрото и най вече - да забравя всякаква злоба, завист и лоши чувства към което и да е било човешко същество. Защото те не знаят с какво сме се сблъскали. И дано не разбират. А какво промени болестта у вас?

Много ми хареса темата, която си пуснал. Срещата с това "чудовище" и мен промени много. Дадох си сметка за толкова много неща. Някакси преоткрих любовта отново. Сега се радвам на всеки мик изживян с близките си. Осъзнах, че съм обръщала внимание на толкова глупави неща. С две думи оцених какво е живота. Съжалявам само, че преди съм била толкова глупава и трябваше да ми се случат тези ужасни неща, за да прогледна.

Откакто започна нашата борба, винаги се питам: Защо трябва да се случи това, за да промени човек мирогледа си? Защо трябва да се случи, за да се променим ценностната си система и да осъзнаем колко много неща около нас нямат никакво значение. Явно е, че на всеки действа така. Питам се, защо сме устроени така, непременно да градим кариери, да имаме имоти, коли и какво ли не? Колко незначителни са тези материални неща, когато ти се стовари коварното заболяване. И колко незначителни са дребните семейни или служебни интриги. Аз разсъждавам от позицията на майка на болен син- майка, която като всички други би дала всичко, да беше се случило на нея, не на детето и. Това заболяване промени цялото ми семейство и всичките ми близки. Никога преди не предполагах на колко добрини е способен човек, как всичко друго остава на заден план, как единственото важно нещо в момента е живота.

Редактирано от vedda на 15.01.10 11:16.

Мили мои, темата е чудесна, макар и да не е нова за нашия Клуб. Ако отворите съдържанието на Справочника, ще видите
заглавие "Психотерапия на рака". А ако отворите и него, ще изникнат едни много интресни и полезни теми (нещо като руска матрьошка)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен болестта със сигурност разсече на две живота ми, като втората част наричам истински пълноценен живот, в който осъзнах в най-дълбокия смисъл на думата, какво всъщност означава да живееш(а не да преживяваш), кое всъщност има смисъл и стойност и кое е преходно и незаслужаващо внимание.Преди да се сблъскам с това нещастие да си призная бях кофти човек-млада, красива, с много обожатели от мъжки пол, водех разхайтан живот-безпосочен, безцелен и безпътен и една от любимите ми занимавки беше да разбивам мъжките сърца.Такава бях до момента, в който не разбрах какво се е случило с мен.Изведнъж живота ми и мирогледа ми се преобърнаха на 180 градуса, буквално за няколко минути.
За мой огромен късмет точно в този момент имах до себе си мъж, който ме обичаше истински и благодарение на тази негова безпределна обич намерих сили и воля да се сборя със дзвера и за мое щастие този мъж и сега е до мен.
А след това всичко се промени драстично-все едно наистина живея втори живот, все едно не съм това което бях, ценностната ми система се промени коренно, като се връщам назад не мога да повярвам, че това съм била аз.За мен 91г настъпи тотален обрат в положителна посока и благодаря на господ, че ми даде шанс, а аз от своя страна го чувствам като морален дълг към себе си и хората около мен да не ги разочаровам, както и най-вече себе си, след като ме удари горния, да видя долния.Животът е радост и тъга, както казва Шишо Бакшишо, но не тъгата е тази на която трябва да даваме превес, бих добавила аз.Знам, че е адски трудно понякога насред трагедията да извлечеш позитиви, но сигурно има все нещо хубаво(макар и незабележимо на пръв поглед), което да може да се извлече от всяко страдание.А без любов не виждам как биха могли да се стиковат нещата.Обичайте и бъдете обичани, любовта е най-силното и най-градивно чувство, което наистина прави чудеса:)

Успех=интересувам се , вярвам в себе си, боря се, не се отказвам.В мойто тяло - Аз съм шефа!!

Здравейте и от мен! Както казва Джул, това е една много хубава "нова,"стара тема. Няма човек докоснат от тази коварна болест, да не си е променил начина на живот, начина на мислене и действие. Това просто е невъзможно.Така както тези, които се събуждат от кома си променят начина на живот - така и ние. Всички, които сме се докоснали до периферията на КРАЯ сме разбрали смисъла на Живота. Сега го живеем по - пълноценно и с по-голям смисъл,оптимизъм,хъс,надежда и без страх. Много е хубаво, както казва Деа да има човек до тебе в тези моменти. И то човек , който те обича и можеш да разчиташ на него. Но и да няма ние никога не сме сами. Господ е винаги с нас, в нас и ни помага. Моята болест ме споходи на 60 -год.възраст,след като бях преминала през много перипети в личния си живот.И тъкмо когато се поуспокоих от загубата на съпруга си - ето ти ново 20.болестта ми,операции,лекуване и тръгване по мъките.Позната история. Но Господ ме възнагради за тази ми болест.За пет години от болестта ми досега ми са се случвали най-хубавите неща в живота ми, за които не съм и мечтала.Паралелно с Ремисията ми и в личен план всичко върви успешно.Преобърнах хр.си режим на супер здравословен,по-голям оптимизъм и вяра добих. И всичко това си дава плодовете - добре съм. Единственото нещо, което желая е да беше и моя съпруг до мене но...такъв е живота.Всичко не може!
Мили мои млади клубари - не се отчайвате,не унивайте.Всяка болест е предизвикателство и урок.От нас зависи какви ученици ще бъдем и как ще се справим.Всички живеем втори живот след болестта и аз винаги си празнувам годишнините от операцията.Тази годинка ще навърша пет години и съм готова за детската градина на моя втори живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от flora bg на 16.01.10 11:35.

Флора, супер си...разплака ме...така е както си го написала...От нас по хубави няма!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДО и ПОСЛЕ...
да, разбира се, че се промених
но все още не съм си се осъзнала в новото си АЗ...
все още ми липсва онази предишната-смела, решителна, борбена, опитна, умна и т.н. ..е, правеше и грешки, но винаги успяваше да ги поправи и да излезе победител от всякакви житейски ситуации...
как успях и с какво да оживея /за пореден път/ и да си поддържам ремисията - не знам... имам си Ангел-пазител

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък го ударих през "къра"Всеизвестна истина е че нас скорпионите ни убива собствената ни отрова и че както сами се "хапем" ако ни сръфа някои друг няма да е жив:) Наи- напред убих и зарових онази съвестната всеотдаина работохоличка :) после зарових и онази Мария която гледаше да угоди на другите загърбваики себе си:)и дупката ми се напълни - не остана място къде да заровят и мене :)Не живея здравословно ям пия и си нося новите дрехи и ......тези три неша и то от толкова плюскане пииване и кеф не остана място за рака в мене- то всичко заето :)Престанах да си правя планове за в бъдеше и да се ям и осъждам за миналото - станалото станало.Научих се да говоря без недомлъвки , научих се да казвам "обичам те" "помогни ми"и да си изживявам всеки хубав миг без да робувам на гордост и предразсъдъци.Господ ми даде жълт картон и втори шанс за което съм безкраино благодарнаОказа се че и без да се чупя от работа пак има с какво да живея И сега си вея баиряка кеф ми моренце кеф ми гадже :)Имам оше какво да видя :) Пък колкото изкарам- Божа работа но ше го изживея спокоино без паранои и страхове :) Ако е рекъл Господ имам оше двама сина може и оше внуци да дундуркам:)А когато архангела доиде за мен (защото и това ше стане някои ден )както до сега съм се раздавала с шепи така и дотогава ше съм си го взела с шепите от всичко :)Казвала съм го и пак ше го кажа- на оня свят човек си взима само голия задник и спомените :)По добре да ме споменяват с история дълга и тъжна отколкото да се спомина като кучка без история:))))))

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

Поздравления за чудесното мнение! От постингите разбирам че болестта (нашата или на близък) ни е взела много, но много и ни е дала. Това си е направо чудо. Жалко обаче, че Господ така е избрал да ни отвори очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите