Нямах намерение и аз да отварям тема,но ..кошмарът продължава.Накратко -майка ми на 16.05.2005 е оперирана от рак на гърда , 3а стадий.Мина 6 курса червена химиотерапия и лъчетерапия.На 21.11 2007 са открити мети в кости -около 8 огнища.Вливаха се бифосфонати и пие Фемара.Получи силни болки във врата - оказа се смазан прешлен ,и то открит не след изследвания от онкото.Стреснаха се от това и от високия маркер- 700.Нови изследвания и ..три мети в черен дроб, и то доста големи .На 10 .09 й е назначена химиотерапия ,но не са разбрали с баща ми каква е.На 23.09 трябва да мине и лъчетерапия заради прешлена.Пределно ми е ясно какво предстои ,но...изправена съм пред страшна дилема.Ще се местя в друг град ,предстои аз самата да създам семейство.Тепърва работа ,жилище и т.н.Брат ми остава в Ст.Загора ,но чака бебе ,а и мъжете по-трудно се справят .Сълзите в очите на мама са предизвикани от това ,че й е мъчно за нас,а не за нея.А аз какво да правя ? Знам,че тя ще ме посъветва да следвам пътя си,но как да съм щастлива ,като знам как ще се бори?Не че няма да я виждам,но...няма да съм непрекъснато до нея.Може да звучи глупаво за някои какви са терзанията ми,но ми е много трудно.

Джоя, за втори път задаваш този въпрос. И пак никой не ти отговаря. Това е така, щото такива решения всеки взема сам. Мнооого трудни решения са.
Със задаването на този въпрос ти търсиш кой да поеме отговорност за взетото от теб решение или постъпките ти.
За нашия манталитет това е много егоистично решение и двете посоки. И да останеш при майка си, като по този начин зачеркнеш своя живот или да последваш живота си, като се отделиш от родителите си....
Трудно се вземат такива решения.
Ето какво написах наскоро на Ондин. Това е мой извод от позиция на годините ми и по никакъв начин не го налагам на другите.
Когато взема човек някакво решение, трябва да е убеден в това, което прави. Щото в противен случай чувството за вина ще го съсипе. А ние сме царе в това отношение, да си вменяваме чувството за вина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Права си ,Веси ,че сама трябва да реша и да си поема отговорността.Това беше емоционалната ми реакция ,последвала новината за новите мети-сякаш като препятствие по пътя,по който си поел. Но..животът си върви напред и човек не може да не го следва ,така,че продължавам напред.Реших да се преместя и ще го направя.А и Сливен е на 60 км все пак.Снощи го обсъдих и с нашите.Мама каза,че не може да ми убива бъдещето,а баща ми реагира още по -остро и каза достатъчно си ни гледала вече.Чела съм и преди думите ти към Онди и сериозно се замислих още тогава.А и друго си мисля - трябва да живеем истински,за да може и нашите близки да чувстват пулса на живота.Спрем ли ние - какво биха си помислили..Мнозина ,като чуят диагнозата и слагат едни съчувствени усмивки и опулват очи...Не искам майка ми да вижда това в моите очи .
За да не досаждам повече с моите проблеми - ще ви кажа само едно благодаря,че ви има и че споделяте живота си .Чувствам се като една от вас и дано имам поне малка част от вашата сила!

При мен стоят малко различно нещата, защото аз така или иначе не живея в града, където живеят родителите ми и чувам майка ми по телефона всеки ден по един милион пъти. аз съм в софия и така или иначе двата рака сме ги минали все така. При мен съмненията идват отфакта, че аз няма да съм в страната и това е доста огромно разстояние, но пък ние решаваме проблемите с мойта мама на момента. в смисъл мислим премисляме и решаваме.
ти няма да си извън страната, ще си на близо все пак. майка ти винаги може да дойде при теб, ти също при нея.
има и нещо друго. не трпбва да третирате майка ти като човек, който е болен и има нужда от постоянен надзор. давайте й свобода , това е лично мнение разбира се. когато майка ти знае, че ти и брат ти сте добре, това за нея е стимул да се бори и да живее.
моята майка например постоянно ми звъни, пита как съм, какво ново и не говорим за рака - айде за 10 минути минаваме и тази тема, но общо взето я заливам с разни весели работи.
естествено , че не е лесно да се отделиш от майка си и то в такъв момент, знам колко е трудно.
надявам се не те засягам като го пиша така, но наистина трябва да не се шашкаш много, приемай неяата колкото може по-спокойно. главното е тя да види, че ти имаш надежда и че се бориш за нея и че всичко ще бъде Ок. тогава и тя ще е спокойна. аз напоследък избягвам да плача пред нея, нито показвам някаква слабост - гледам много рядко да става това.
наистина й кажи - абе човеко , ти си здрава, ще овладеем неящата, живей живота, който ти е даден, аз съм до теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте!
Извинявам се предварително за дългото си мълчание ,но исках да пиша ,когато имаме някакви реални резултати.Иначе съм чела всичко за всички и се радвам на добрите резултати.Днес приключи третата ни химиотерапия -Таксол и Цисплатина ,за радост приемаме я добре ,без повръщания и гадене ,но с леко неразположение естествено.Не сме минали ехограф, за да видим дали действа ,но според лекарите би трябвало да има положителен резултат.Може би белег за това е падналият от 700 и нещо на 500 тумор-маркер.Вливаме бифосфонати и според майка ми нещата ,макар и бавно се подобряват -вече мие чинии ,без да си слага яката и врата ,дори простирала дрехи.Интересувахме се за вертебропластиката ,но според лекуващия лекар не е добре да се избързва ,а и прешленът е под врата непосредствено и е опасно доста-неслучайно отказаха лъчетерапия.А и според доктора още е рано да се чакат резултати от бифосфонатите (10 вливки).Не смея да кажа,че всичко това са добри новини ,но поне нещата засега не се влошават.Не съм до майка си сега,но редовно си говорим по телефона и я усещам позитивно настроена.Може би роля за това има и внучката й,която се роди на 15.09- тя я нарича "ангелчето-спасителче на баба".Сякаш има стимул да се бори за живот.Надявам се Господ да позволи майка ми да види как израства Мадлен.
Това е засега от мен!Желая ви само победи в тези битки и кураж!

Поздравления за бебето и за добрите резултати!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво! Честито бебче! Да сте живи и здрави и майка ти и малката Мадлен и ти също! Желая късмет и вълшебства!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честита рожба,да сте живи и здрави!А самата мисъл за малката Мадлен,ще е най-доброто лекарство за майкати-повярвайми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви ,момичета ! Реалист съм и знам,че нещата никога не са окончателни ,но за нас е успех всеки изживян ден и дори задържането на положението е добра новина. Благодаря и за поздравите за Мадлен- тя е дъщеря на брат ми , а дай Боже, мама и от мен да дочака внуче.Радвам се и за друго - знаете колко се терзаех дали да се преместя в Сливен .Засега считам ,че това беше правилното решение ,мама е доволна ,че последвах своя път ,а те засега се оправят с баща ми.Не че не ми е постояяно в мислите ,но знам ,че тя е спокойна за мен.Много ми се иска да сбъдна и другата й мечта - да ме види булка.Макар че като й загатнахме тя се притесни ,че трябва да е с перука ..но може да изчакаме и до пролетта .Важното е тя да е сред нас!

Скоро не съм писала в темата си ,но сега съм толкова възмутена,че..Днес изписаха майка ми след 5 химиотерапия и от това ,което ми каза се чувствам като в задънена улица.Никой нищо не й обяснява за лечението ,единият химиотерапевт е пенсиониран,другият е в отпуск , останалите са заети.Налагало се е сама да си сменя банките ,защото иначе чака по час и половина -и какво вижда: на вече изтекла банка с платина тя чете ,че ако банката не е пълна, да не се използва .А тя е била сигурна ,че банката е била половина.Както и да е- минава визитация и казват :На госпожата още една химиотерапия ,и то на 27,т.е 19 дни след сегашната.Досега обаче изследвания за това как протича лечението не са правени.Само два тумор маркера-вярно със спад от 500 и нещо на 120 ,обаче..нито ехограф,нито сцинтиграфия,нито скенер.А се оказва ,че на някои пациенти им се обаждат лично да ги канят на терапия ,защото децата им са посетили докторите вкъщи и са "им оставили нещо в джобовете ".Много ме заболя от това,нямам против и аз да дам,обаче не мисля,че това е начинът да се лекуваме в днешно време .Още повече с такава диагноза...А и сега работя в здравна институция и знам какво се прави относно корупцията.Черните ми мисли са ,че вероятно вече са отписали майка ми и спират лечението й ,но засега тя се чувства относително добре за състоянието си (оплаква се от изтръпване на крака засега ) и не мисля да оставя нещата така.Приемам напъствията ви!