РАЗДУМКА № 33 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

До сега нямах време, но и се колебаех дали да ви разкажа една слука от петъчния ми работен ден. В крайна сметка реших да споделя с вас, защото всички вие сте имали подобни случки, които са накарали поне двама души да се усмихнат в сърцата си и знаете за какво говоря.

И така, петък след обед е, ангажиментите ме притискат преди 4-те почивни дни повече от обикновено. Четири телефона звънят, почти едновременно, носейки всякакви (желани и нежелани) послания. Колеги се прескачат в кабинета ми всеки със своите питанки. Шефове изискват справки сега и веднага, дори ако може и по-рано от това. Пред вратата ми чакат нетърпеливи клиенти. Излизам и питам вежливо кой за какво и за кого и наум преподреждам приоритети. Млада дама иска да кандидатсва за кредит, но иска да говори лично с мен. Предположих, че няма да отнеме много време, а след това ще се заема с по-спешните неща, които, обаче, отнемат повече време.

Дамата има излъчване на добър човек. Раменете й, обаче, леко отпуснати, сините й очи - потъмнели. Влиза и казва:
-Идвах преди време. Съпругът ми имаше нередовен кредит, а искаме да изтеглим нов. Ако стане-стане. Ако не-каквото ще да става вече.
Поглеждам я. Брадичката й леко потреперва. Виждам, че кредитът все още е нередовен и не могат да кандидатстват за нов. През това време продължават да влизат и излизат колеги, да звънят телефони.

Обяснявам, че не могат в момента да изтеглят. Не знам дори как точно се завъртя разговорът, но тя сподели, че има две дечица. Едното с едни здравословни проблеми, другото с други. Парите не стигат. Други близки в семейството също имат здравословни проблеми. Един след друг се стоварват тежки проблеми върху младата й главица. И тъкмо, когато изглеждало, че нещата са се поуспокоили тя получава кръвозлив с остри болки ниско долу. Правят спешна операция. Изрязват част от десния яйчник и от там насетне ... тя не знае какво се случва (познато, нали?) Чака хистология. Подготвили я за лоши резултати. Очите й се пълнят, брадичката трепери. Няма на кого да разчита за финансова подкрепа, но тя иска да потърси мнение в по-голям град. Всичко отива за децата. Всичко давам за тях, дори живота си бих дала. И аз все се оставям на заден план....

Тогава започнах да говоря аз. За всички неща, за които говорим непрестанно в клуба. За паниката като съветник, за волята, за мисленето, за видовете изследвания и лекари, за прибързаната и излишна тревога, за моя личен опит и всичко останало. Накрая обсъдихме възможността някой близък да стане съдлъжник по евентуален кредит. Неусетно мина час. Бях забравила за всякакви ангажименти и разчети на времето. Въпреки всичко, обаче, не бях сигурна, че има резултат.

Накрая младата жена става, събира и потупва документите така че да се подравнят. Навежда поглед, усмихва се и казва: Не знам как стана, но се чувствам много по-добре. Благодаря Ви!
След това вдига поглед, в очите й трепка влага, но те са вече светло сини - като небето. Отново се усмихва и отново благодари. Тогава и аз се усмихвам и казвам, че това е била целта ми и се радвам да го чуя.

Много бързо след това ангажиментите ми се стовариха отново и почти забравях. Но на няколко пъти през деня топла мисъл сгряваше сърцето ми. Бях успяла да запаля мъничка искра в изтормозената душа на младата дама.
Ще я видя пак, когато дойде с документите. Ще направя всичко възможно да помогна и с друго.

Та така. Радвам се, че въпреки всичко, отделих време и енергия да помогна. Надявам се и вярвам, че при нея всичко ще се развие в добра светлина. Просто имаше нужда от добра дума и подкрепа.