В Пловдив има отделение "ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ" - във военна болница, някой знае ли дали там се грижат за болните - т.е да ги укрепят, или просто ги оставят и им дават обезболяващи...??? Просто в нашето състояние, ако има вариант татко да се подсили с някои по специализирани болнични средства си мисля че имаме още шанс да го закрепим..А с тази диагноза и с толкова усложнения мисля че само там ще ни приемат...Даже вече е уговорено да го пренесем там в понеделник..

Редактирано от *jull** на 07.09.09 00:53.

Здравей,hope.Това,което знам от личен опит с баща ми е,че в отделенията за палеативни грижи постъпват хора в последен стадий на заболяването.Престоят там без да се заплаща е 20 дни,след това вече се заплаща на ден.На баща ми му преливаха левулоза,рингеров разтвор и хуманоалбумин,даваха му и фурантрил и едни хапчета за черния дроб,в момента не мога да се сетя как се казваха.За съжаление на тринадесетия ден трябваше да си го вземем от болницата,защото и това не помогна.Не знам дали това не облекчи последните му дни и как щеше да се чувства без тези вливания,но три дни след като излезе от болница,татко почина.Доколкото знам такова е и предназначението на тези отделения-да облекчат състоянието в последните дни от живота на раковоболните.На нас ни го препоръча онколожката,а вие сами ли взехте това решение?Защото ако е по препоръка на лекар,значи имат намерение не само да му дават обезболяващи.Това е което знам,дано да имате повече късмет от нас.

Благодаря за информацията...Майка ми е сама в къщи и изпада в ужас, че може да му стане нещо и тя да не може да направи нищо..Да, нас лекари ни съветват да го изпратим там, но дали ще го лекуват незнам...Той е с рак на белия дроб, има метастази в прешлена и е на легло, от 2 седмици е с температура, онколожката ни каза че имало разпад на тумора...Татко само лежи, а от вчера и му се вие свят което било знак, че може и нещо в мозъка да има...Картината е страшна...Майка ми ще е с него в болницата, казваме му че ще го лекуват там...

Баща ми също само лежеше последните около две седмици.Но преди да се залежи усещаше замайване, а в последствие дни имаше слабост в краката,която се увеличаваше всеки ден.На края изобщо не можеше да става.Не искам да те плаша,но нашата онколожка каза същото за мозъка.При баща ми първичния тумор беше на стомаха,опериран,след 4 месеца се установиха метастази в черния дроб,които за 2 месеца го обхванаха почти изцяло, а данните и при него бяха за разпад на тумора.Аз поне доколкото разбрах,това не е добър признак.Накрая не зная как лекарката позна,но каза че краят е близо.А той този ден даже беше ставал сам да ходи до тоалетната,говореше все още свързано,въпреки че се оказа,че не помни всичко от деня.На 14.11 го изписаха, а на 17 11.почина.Сега не знам дали ако беше останал в болница щеше състоянието му да се влоши толкова бързо,но все пак искахме поне последните часове да си е в къщи сред близките.Силно се надявам нещата при вас да се развият по друг начин,все пак докато човек диша,има макар и малка надежда.След това вече няма нищо.Пиши как се развиват нещата,ако мога да помогна със съвет,за мен ще е малка утеха.

Благодаря много за милите думи...Ще видим как ще се развиват нещата..Няма да се отказваме до последно...Ще пиша!

Ние също мислехме за хоспис, защото в последните му дни на татко състоянието му беше изключително трагично. Още повече, че във форума имаше едно мнение, че са доволни от хосписа и от грижите в него. Но често да ти кажа, че макар да беше страшно тежко около татко, защото никой лекар не искаше да поеме никаква отговорност за състоянието му, ние трябваше сами да взимаме решенията. А това е много трудно, още повече че ставаше дума за най-близкия ни човек. Но въпреки всичко сърцето ни не ни позволи да го пратим в такова заведение, просто до края си беше в съзнание и знаеше какво се случва с него и щеше да се чувства изставен от нас там! Но знам колко са трудни грижите за тежко болен в домашни условия, затова се съобрази и със състоянието на майка ти, която се грижи за него и дали има кой да й помага.
Но наистина хосписите са заведения за неизлечимо болни, за които няма надежда...А при вас май ситуацията не е такава.
А в онкологията дали няма да го приемат за няколко дни?
Дано да се закрепи баща ти!

и на мен ми се иска да вярвам че не е такава.., но..много бързо взеха да се променят нещата - от болки в кръстта преди един месец и нормалното му за 2-те години вече състояние - до това че сега лежи на легло, с увреден прешлен, с катетър, много отслабнал и вече и с виене на свят и отказва да яде...И това всичко за един месец....Дано да можем да го закрепим..Майка ми е сама, никой не и помага, знаете много добре че "бърза" помощ в подобни ситуации не идват...Така ще и е по-спокойно, ние със сестра ми живеем и работим в София...Доколкото съм чула в Пловдив е добро това отделение, мисля си да го пренесем до там, пък може и да ни помогнат и да го укрепят..И той не иска да кара Коледа в болница...

Здравей Норе, какво става с баща ти? Заведохте ли го в хосписа? Питам защото бих искала да разбера дали се грижат добре за пациентите. Майка ми е доста зле и повръща непрекъснато.Не знаем какво даправим в домашни условия, бих искала да я закрепят, а никъде не искат да я приемат другаде.

Здравеи wallent! От вчера татко е там ( Военна болница Пловдив), до момента изглежда че грижата за болния наистина е на първо място..Сложиха го на специално легло ( предвид положението с гръбнака) , условията са доста добри, по двама човека в стая, с телевизор.Тъй като той е неподвижен, майка ми с него, тоест те са сами в стаята..От вчера му вливат вече някакви лекарства - за подсилване и нещо за температурата...Важното е че има лекари, които са наясно с положението точно на такива болни и знаят точно какво да е отношението към тях и надявам се каква терапия да се приложи точно в конкретния случай..Като го приеха го прегледаха, разпитаха го от какво се оплаква в момента най-много...На нас включително ни казаха че ще уредят и консултация с ортопед за прешлена...Така че, моят съвет е взимайте направление и действайте, там със сигурност ще Ви вземат, защото това е предназначението на такива места....И най-важното - може би единственото място където имаш чувството че си нормален болен, който има нужда от грижа ...Ще пиша пак дали при нас има ефект от лечението което прилагат - за нас най-важното е температурат да спадне,тя направо му изпива силите....Засега мислим да остане 5,6 може и 10 дни, зависи какъв ефект има върху него...

Татко беше в същото отделение 20 дни. Не искаше да си тръгва. Всички в отделението са много грижовни и отзивчиви. Съвета ми е да опитате. Знам че, хората са с нагласа че, там е последното място, но татко се закрепи и дори при изписването ходеше, но 20 дни след това почина в къщи. Но Палиативни Грижи във Военна Болница са за укрепване на пациента, а не "последна спирка"

Пожелавам Ви успех. Аз до последно бях оптимист, бъдете и Вие.