Благодаря! Много си мила! От сърце желая добро!!!

Майка ми сега е закрепена.Слава Богу!

Разказвам случая,защото никои Лекар досега не можа да си обясни
за какво точно става въпрос в нейния случай.
При теб е било различно-повръщала си цяла нощ.Нормално е да се
обезводниш,да се промени електролитния баланс в организма ти.
След такова нещо е напълно възможно човек да загуби съзнание,
да се чувства зле.Когато се случи това с Майка ми, тя дори не беше
повръщала нито един път,не беше се оплакала да се чувства зле.
Нейните припадъци не бяха "нормални",а състояния с избелени очи,
изпъване и изкривяване на крайниците и лицето в неописуеми пози.
Както изглеждат епилептиците,ако случайно си виждала на живо,
или във филм.Никой Лекар не можа да си обясни какво е това.
Затова разказвам,ако някой знае за нещо подобно да помогне
с информация.

Желая ти много здраве,сила, вяра и спокойствие!!!

П.П./ А ти как си сега?

"Включвам се само да помоля Джул да сложи в първия постинг линк към старата тема Рак на яйчника, защото и без друго стана много голяма."

Благодаря, Екна, права си. Само че се колебая дали да не променя названието на тази тема, защото в нея всъщност става въпрос за последствия от химиотерапия...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря, Дона,може да се каже че съм добре,макар че в момента ме е налегнал някакъв вирус но дано да мине.Тази комбинация таксол+цисплатина си е яко опасна,за съжаление аз и майка ти сме реагирали по свой особен начин,важното е че сме оживели.Аз лично познавам хора които не издържаха химиото и си отидоха,но нали затова подписваме декларация иси поемаме лично отговорността.Моя приятелка направи няколко вливания и сама се отказа,осъзна че не може повече.Аз обаче искам да споделя какво се случва смен една година след злополучното последно химио-отначало бях много зле сега по добре е усетих се че забравям имена на хора неприятна ситуация но успявам да замажа положението за да не се изложа,обръщам се към човека без име итака какво да се прави.Другото което ми се случи появиха ми се разширени вени и на двата крака,предполагам че това е последица от лечението.Важното е че дишаме,живи сме да се радваме на всеки ден.Само с положителни мисли трябва да се живее.Успех на всички!

Да,четох някъде за този по-късен ефект от химиотерапията:
промени в способностите на паметта.При Майка ми също го има на
моменти.Слушала съм и други хора да споделят подобно нещо,когато
сме ходили на химиотерапии.Не е страшно!Нали сте ни живи!!!
По отношение на разширените вени -това е често срещан страничен
ефект:химията променя еластичността на кръвоносните съдове.
Лекарите препоръчват мазане с Троксевазин,или Хепароид на крайниците-
особено веднага след химиотерапия.

Желая ти скорошно оздравяване от вируса!

Здравей й от мен. Браво за куража, който си проявила с майка си. Аз също изкарах 6 курса на таксол (уж) и карбоплатина. Имам и същата операция, за щастие без открити мета. Препоръчвам ти обаче да изискаш да ти дадат листовката, за да видиш точно какво лекарство са вливали на майка ти, защото оригиналинят таксол не се внася в България от няколко години и вместо него вливат генерични лекарства - южнокорейски и какви ли не бози. При мен се оказа че вливаха някакъв гинексол, на който като му прочетох листовката се хванах за главата. Та нищо чудно и от това да се е получила някаква реакция, въпреки че казваш, че при смяната на платината от цис на карбо не е имало подобен случай при майка ти.
Що се отнася до дислексията - забравяне на имена, има я и при мен, вече две години след края на вливките, но гледам да не обръщам внимание, и с това се живее. Важно е да оцелеем, за да си гледаме децата и да не се даваме. Имам дъщеря на 19 и син на 6,5 години и нямам намерение да ги оставям без майка.

Успех

Хайде и аз да допълня, че днес съм от най-активните (нищо, че не мога да се регистрирам).

Ракът на яйчниците е от типа, който много се влияе от химиотерапевтичните агенти. Ако има останали клетки (при мен освен метастази по оментума имаше и асцитна течност), едва ли алтернативните методи ще помогнат.
Затова съм твърдо "за" провеждане на химиотерапия.

Но! да има поддържане на организма.
При мен от Онкодиспансера предписаха Преднизолон, Клемастин, Фамотидин, Дексаметазон и Зантак, вземани по схема три дни преди всяко вливане.

Така, независимо от Таксола, страничните ефекти се намаляват.
През цялото време на вливане съм вземала различни добавки, включително и Натанал. Вземам ги и сега.

Другото важно нещо е да сложат венозно лекарство против повръщане ПРЕДИ вливане, за да не тръгне неуправляем процес, че става лошо..

За да не ставам досадна, моля вижте и други теми.

Успех желая, сила и оптимизъм!

Привет! Радвам се на високия ти дух.Само така!!!

Споделяш,че си имала достъп до листовката на лекарството,което са ти
вливали.Сега от теб разбирам,че пациентите имат право на това.
Или просто си се преборила за това право?
Според мен тази възможност/право?/е много важна за всички пациенти,
които като Маика ми са получили тежки странични реакции на химиотера-
пия,за да могат да разберат,кои са съставките към които имат непоноси-
мост.

Желая добро!!!

Може би това ще е последнсият ми постинг, защото не желая да се регистрирам и по принцип не смятам, че точно този форум трябва да се превръща в някакъв тип езотерично общество. Ако става въпрос за взаимопомощ и мисолърдие, по-добре да е отворен, а недобронамерените посетители и без това се отхвърлят.
Що се отнася до листовката, всъщност ми я дадоха "нелегално". В предишен мой постинг на темата "Рак на яйчника" съм описала случая и няма смисъл да го повтарям, нито да издавам добрите хора от онкото, които ми я дадоха. Но когато ми правеха вливанията срещнах жена, която си носеше банката от вливанията на лаборатория, за да изследват какво й "забъркват". При нея не държавата, а друга институция й плащаше лекарставта. Не съм прекалено мнителна, но мисля, че тя имаше основания да го прави.
От друга страна не е нужно дори да ти дават листовката. Достатъчно е да проследиш в интернет положителния лекарствен списък и вносителите, за да разбереш какво в момента се внася и влива. Но това го разбрах по-късно, от собтвен опит. Когато на мен ми прекъснаха вливанията след втората доза, тогава тръгнах да търся откъде да си купя тези съставки и така случайно разбрах, че едно мое вливане не струва на тази скапана държава 3000 лв., както мислех, а не повече от 300. Само дето не можеш да отидеш в аптеката да си купиш "отровата".
Тогава, когато писах на тази тема, помолих други в клуба да ми дадат сигнали за подобни случаи - на вливане на генерични лекарства, които се представят за оригинални, но никой не откликна. Нищо, не се сърдя защото е нормално човек да се затваря в собствената си болка и да се страхува от истината. Страхуваме се дори да признаем болестта и да примемем този факт пред себе си. Правила съм го и аз.
Е, трудно е да започнем война, особено когато сме сами срещу системата, придружавани само от страха си. Но ти си борбено момиче. Доказала си го, като си съживила майка си. Затова продължавай, моля те и заради мен.

Иначе пожелавам на майка ти да се оправи и да забрави. Имай предвид, че е доказано, че рака на яйчниците наситина се повлиява много от химиотерапия.

Ще следя постигните ти по-нататък и стискам палци.


Когато морето е спокойно, мравките отиват да пият вода!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, приятели, дойде време да споделя и аз неволите си.

Една година не бях пускала маркери. Чудя се как мина цяла година в канене. Последните две години СА 125 беше над горна граница, но с минимално превишение. Леко ме тревожеше, че се застоя над референтните 35 единици и се въртеше около 40-45, но лекарите ме уверяваха, че това не е сигнал за тревога. Влияе се от много неща и т.н. Знам това, но имаше тенденция, а никой не смяташе, че трябва да й се обръща внимание.

Та през септември си пуснах СА 125 и НЕ4. СА 125 беше 77 (при реф.ст.35), а НЕ 4 беше 120 при 150 реф.ст. На пръв поглед НЕ4 е в граници, но четох, че при повече от 25% повишение спрямо предходно изследване вече може да се постави знак за внимание.

Тогава отидох и на преглед, рентген и скенер на малък таз и корем и всичко беше ок, освен две лезии в стомашната кухина, които по характеристиката си приличан на лимфни възли на горната граница на нормалната им големина (12 мм и 7 мм), както и нови маркери само седмица по-късно - СА 125 със стойност 161, СЕА 3,7 и СА 19-9 със стойност 57, т.е. всички имат превишение макар и да не е с космическа величина.

Тогава получих направление за ПЕТ и подадох документи, но ме планираха за края на м. ноември т.г. и тук започнаха колебанията ми.

Трябва ли да чакам или нещо трябва да предприема. Освен че започнах с джинджифила, черния бъз, настойка от зелени орехчета и саменто, трябваше ли да предприема друго?! До преди 2-3 г. нямаше ПЕТ. Какво биха предприели тогава лекарите?! Така се явих на онкокомисия, на която някак скорострелно ме отметнаха и изпратиха от стаята с още повече чуденки. Та "заседанието на комисията" протече така:

"- Имате три варианта: Да изчакате 2-3 месеца, докато маркера стане 300-500 и тогава да видим какво ще правим; да постъпите за ПХТ (стандартната венозна ХТ) или да си вземете Ендоксан и да взимате всеки ден по една таблетка. От него не капе косата и действа постепенно с натрупването, подобно на хомеопатичните лекарства. Казвайте кой вариант избирате?"

!!!!!!!! Нямаше време дори да помисля и да разпитам какви са плюсовете, минусите, рисковете и т.н. Влезе и следващ пациент. Лекари, пациенти и сестри разговаряха по между си по всякакви поводи, а "водещата" ме притискаше да дам "верния отговор", сякаш бях на викторина и ще загубя ако се бавя много. "Само че от БГ не може да се купи Ендоксан и трябва от Гърция, Турция и от където искате." Така се стигна до това, че в протокола се записа: лечение: ПХТ или метрономна ХТ.

Хм ...

Последва консултация със специалист - химиотерапевт, на когото се доверява човек, който много ценя и от своя страна аз му се доверявам.

Неговото мнение отхвърля Ендоксан като вариант, който се предписва на възрастни хора, със сърдечни проблеми, които няма да издържат ПХТ и то като крайна и последна мярка се дава Ендоксан. Той казва, че съм млад човек и при тези изследвания не бива да се рискува, а следва да се приложи ПХТ за да се отвоюва по-сигурна и дълга ремисия.

Съгласих се и така този понеделник ще бъда приета за първи курс.

Та, първо, оказах се в нелепата ситуация да не знам как да приложа Дексаметазон 3 ампули по 4 мг, които трябва утре да си бия - наведнъж ли или не и в колко часа. Не знам как, но пропуснахме да уточним това, а сега телефонът му е изключен. Разбира се ще опитам по-късно пак да се свържа, но междувременно ако някой знае моля да сподели. През 2006 г. за първия курс съм си записала, че вечерта в 9 ч. са ми били противоалергично лекарство, но не съм знаела какво е и това не съм си го уточнила в записките.

И втората съществена питанка е дали това е наистина верния път ...?! Знам, че каквото и да споделите решението ще е само мое, но не чувствам онази убеденост, непоколебимост, твърдост и вяра, каквато беше първия път. Искам си ги! Опитвам се да се вслушам в себе си - имам ли проблем наистина, какъв е той, как трябва да го реша?! До ПЕТ скенера има време, което е и много и малко. Лекарят смята, че може и два курса да сместим докато останат 2 седмици без ХТ до ПЕТ-а (което е изискване за да се направи ПЕТ - не трябва да си бил на ХТ поне от 2 седмици).

Май ще си направя 2-те ХТ до ПЕТ, пък после каквото той покаже. Но лекарят каза, че при всички случаи трябва да си направим 6 курса. А пък ПЕТ-а ако покаже туморна маса ще я отстраним оперативно с прекъсване на ХТ и после ще продължим до пълно изтрепване на бързоделящите се гадини.

Какво ще кажете, мили мои?

Редактирано от Ekna на 13.10.12 15:52.