Много ми е тежко и болно,че нямам родители на които да занеса по едно яйчице.Няма кой да ме посрешне и целуне и прегърне...няма...И БОЛИ ...БОЛИ.Няма кой сладчици да ми направи и да се чукне с моето яйчице..
Няма с кой да споделя...кой да ме упъти в този труден житейски път.Седи дома напълно пуст и празен ,застинал в спомени(радости и тежки дни пронизани от болезнен стон..)Седи дома тъй мрачен....на закачалката виси палтенце,а под него чифт обувчици.....о миг на забрава ме кара да мисля,че вратата ще се отвори и вие ще протегнете ръка към мен...,но уви никога не ще ви видя вече,никога не ще погалите косите ми и да целунете лицето ми...НИКОГА НЯМА ДА УСЕТЯ ТОПЛИНАТА НА ТЯЛОТО ВИ...НИКОГА.КРЕЩЯ И НЕСПИРАМ И НЕИСКАМ ДА СЕ ПРИМИРЯ...НЕ Е ИСТИНА ТОВА..
Да си сираче толкова БОЛИ.....
КЪДЕ СИ МАЙЧИЦЕ,ТАТЕНЦЕ....НЕМОГА ДА ПРОДЪЛЖА БЕЗ ВАС.ДУШАТА МИ И ТЯЛОТО МИ ВЕХНАТ И УМИРАТ БЕЗ ВАС...ОБИЧАМ ВИ!!!НЕ МЕ ОСТАВЯЙТЕ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тони, мила, усмихни се поне мъъъъничко!
Велик Ден е! /Умишлено съм го написала така/

Зная, че болката е раздираща, но има други живи хора около теб, които се нуждаят от любовта ти!

И тези хора също те обичат, а мама и тате са над теб и ти се радват и те пазят!

Прегръщам те силно и съм с теб. Разчитай на мен по всяко време!

Благодаря мила Кет.Аз много те ценя,защото ти си като мен-човек открит и прям-казваш какво мислиш,понякога и с риска да си навлечеш чуждия гняв.Но аз уважавам такива хора-истински.Права си,трябва да се усмихна ,а ми е толкова трудно,защото съм искрен човек и когато обичам обичам много силно.
Благодаря ти,за подкрепата-оценявам я и тя ме кара да се усмихна наистина,защото тя значи много за мен....

Мила Тони,само човек,който е преживял съдба подобна на твоята може да те разбере и да те успокои.Бог е рекъл,когато си много радостен,недей се радва твърде много,но когато тъжиш също недей тъжи твърде много.Защото и радостта и тъгата е за хората.А днес на този светъл празник,вдигни главица и погледни небето.Виж колко е красив света около теб!И никога не забравяй ,че винаги ще има хора ,които да те обичат!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Danito495 на 19.04.09 10:21.

Дълго се чудех дали да се включа в темата, защото мнението ми коренно се различава от това, на пишещите тук.
Мила Тони, ами аз се чувствам сираче при живи и здрави родители! С баща ми от години не си говорим, много ме е огорчавал с жестоките си обиди игрубата си намеса в личния ми живот /и не само мен/, затова преустанових всякаква комуникация с него. Майка ми е добра жена, но я виня за това, че му е позволила да бъде такъв и той я е превърнал в марионетка. Той знае за операцията ми и за влошаването от последната година, продаде някакви земи, но не ми предложи нито морална, нито материална помощ, /но той си дава сметка, че и по корем да се влача, няма да приема нищо от него/. Въпреки всичко, не изпитвам омраза, а едно безразличие. Лятото сънувах, че ми се оплаква, че има тумори и го болят, а аз му казах: "Не ме интересува". Е, туморите се оказаха за мен. Не искам и не очаквам никаква подкрепа от тях. Но благодаря на много други хора - приятели и дори не толкова близки, също и на много хора от клуба за помощта и подкрепата им, както и за безкрайното търпение на съпруга ми /понякога наистина съм нетърпима/.
Това е, мила Тони, което исках да ти пиша, дано да ме разбереш правилно. Вярвам ти, че съвсем искрено скърбиш за близките си, но спомни си за хубавите моменти, които сте изживели и нека тези спомени да стоплят душата ти. Аз нямам такива, или ако съм имала, те са избледнели в настоящето.
Възхищавам се на всички пишещи тук за безкрайната им любов към своите близки!

Винаги съм мислела, че подобни"отровни "семейни отношения водят до ...диагнозата рак....Сама съм си правила някаква моя статистика ...еми, почти всеки втори, айде да не кажа първи има или лоши отношения с майка си и баща си, търпяни дълго през годините , или лоши отношения съпруг, съпруга, респективно деца, или нездрав климат в работата ....и всичко това ненужно търпяно мноооооооооооооого дълго време...резултат ---раче...Отделно доста хора не си признават такива отношения или по-лошо толкова са свикнали с тях, че са се научили повърхностно някак да ги игнорират, a всъщност в дълбочина те си правят поразиите, подготвят добре почвата за ...болести....Така че човек попадне ли в такъв капан на междуличностни отношения...макар и с много болка и проблеми трябва да се дистанцира от тях...ще кажете трудно е, невъзможно е....а после болестта, лесна ли е ?!Като ти кажат остават ти толкова итолкова месеци или години, да не мислите че някой ще ви удостои с призът за Добрият Самарянин или пък ще ви дадат купата на най-добрият съпруг, съпруга, майка, баща, родител, син, дъщеря....Според мен всеки пред себе си трябва много честно да си отговори колко може да понесе от страничните дразнители-хора - и ако вижда , че канчето прелива ...до тук, баста...Ами това е !Желая спокойна нощ и здраве!

Уф, тая "баста" лесно се мисли, бързо се казва, ама трудно се изпълнява на практика...
Бях възпитана да съм много самостоятелен и свободолюбив човек, едва ли някой можел да настъпи Телеца по опашката без да бъде ритнат след това /дори без да искам, автозащита/
Познавам майка ми само по снимки /била е убита, когато аз съм била на 1,5 годинки/, баща ми си е създал второ семейство, мен не са ме взели
Възпитавали са ме баба ми и дядо ми - родителите на майка ми.
И Слава на Бога , че са те, а не баща ми! Баща ми за мен е само биологичен баща, нищо друго
Всичко , което съм от най-добрата ми страна е от баба ми и дядо ми - те са ме обгърнали с толкова любов, грижи и себеотдайност, а аз не можах да им помогна, когато са умирали ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лиди - онкодепресията е сериозно нещо. Минала съм по този път и знам. Не е зле да потърсиш професионална помощ. Аз ходих няколко пъти при д-р Нина Ташкова и за около половин година тя ми помогна да тръгна нагоре, а после продължих сама с други техники - метод на Силва, Рейки, медитация. Сега съм нов човек - надявам се да си личи. Ако искаш ще ти пиша координатите на Нина на лични.

Благодаря, Димана!
Миналата година мислех, че излизам от "блатото на депресията", но след това пропаднах пак
И то беше свързано и с новите полипи и с контролните прегледи - изпитвам страх пред неизвестността и пред болката...и заради безочливостта на някои доктори и бюрократията и комерсиализацията в медицинската система - всеки един от вас го знае...
Сега съм на лечение при психотерапевт - и това го правя като последен опит, с предписаните лекарства и със разговори. Ако не помогне ще използвам един метод - "пълно потапяне" , трябва да стигна дъното та да отскоча

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LlDl_ru на 24.04.09 17:45.

Лиди, аз това за сериозността на депресията , като цяло(дали онко , или не!)го дискутирах още миналата година, и тогава още май ти казах да идеш на психиатър(много срамна дума според някои)и да се почне лечение, защото при сериозна депресия думи , като -"Стегни се!Не се лигави !Ще те наритам по задникът!"-изобщо не помагат, а напротив задълбочават нещата...Освен това, колкото по-дълго една депресия остане не лекувана , толкова по се затлачва, и лечението е по-трудно и дълго, а това съвсем не е евтино лечение..., нито лекарствата са евтини , да не говорим за психотерапията...Така че хубаво е , че в крайна сметка си взела мерки ...и нещата стискам палци да се оправят...и нещо важно относно медикаментозното лечение, понякога е нужно да се смени 2 или 3, 4 лекарства, докато се намери това, което помага-естествено под гайдингът на психиатър, аз докато попадна на "моето"лекарство смених-3 различни...и накраят смея да кажа , че се оправих-вече от 3 години нищо не пия....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите