Боли..боли неустоимо и жестоко. душата ми раздира.
7 месеца...сякаш живея втори непознат коварен и непоносим живот без теб. сякаш спя и сънувам, а после се събуждам и разбирам, че сънят ми е само една измама.
блъскам се в истината и искам да разбера къде си, чуваш ли ме, виждаш ли как отчаяно се моля да те срещна пак.
Моя единствена мамо, крещя вътрешно, крещя и не искам да повярвам колко коварен и жесток може да бъде този свят. напусна ме без да го искаш, изпълнена с надежда, изпълнена с желание за живот и вяра в лекарите и доброто. напусна ме с думи изпълнени с борбеност. напусна ме вярвайки, че си добре, че това е само една простуда. а аз... аз повярвах на всичко, на техниката, на просперитета, на думите, че всичко се смалява.. после ..зсамо за един миг, те загубих и думите на хирурга ще останат да бият в душата ми като изстрел, с който сложиха край на живота ни.
Идвам при теб тихо, идвам при теб и искам да остана при теб, но не мога. крещя, а няма кой да ме чуе. самотата ме обвива постоянно и остава при мен..и денем и нощем , в делник, в празник, всяка секунда ти си в моите мисли и не мога да допусна, че те няма. ти живееш в мен, а толкова много боли мамо. единствено мое слънчице. единствен мой живот. всичко свършва без теб, мило паяче. Всичко без теб...нищо не струва мила Гитке. Мило цветенце.
Обичам те, винаги ще те обичам и винаги ще си жива за мен. Бореща се, живееща с мен...обичам те мило слънчице!!
ОБИЧАМ ТЕ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Онди, чета и сякаш нож се забива в сърцето ми от всяка твоя дума.......сякаш това са моите мисли и чувства......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Онди,колко хубаво си го написала.Тази празнота от вътре те изгаря и аз като теб се боря вече 11месеца с липсващите очички които те гледат изпълнени с майчина обич и които вече няма как да видиш.Да не говорим за празното жилище и всичко което ти напомня за нея...Много пъти ми се е искало това да беше сън но неее....И аз толкова много я обичах и ще продължа да я обичам и само като си помисля за нея започвам да плача.....
ПОЧИВАЙТЕ В МИР МИЛИ МАЙЧИЦИ!
ОБИЧАМЕ ВИ ОТ СЪРЦЕ И ЗАВИНАГИ!!!!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

когато осъзная, че всъщност съм сама...си мисля, че това не може да е истина. стаята е празна, леглото й стои оправено и не мога да допусна дори за миг да не я видя там, спокойна и усмихната.
апартамента е празен, любимите й неща са сготвени, а няма кой да ги хапне и да се оближе от блаженство.
Ох мамо , мила мамо, къде си, защо те изгубих...
Очите ни са пълни със сълзи, черното ми носи покой.. не мога да облека друго, сърцето ми се раздира.. Защо животът е толкова несправедлив, защо позволява да губим най-ценното си. Знам, знам, че всеки живот си има своя край, знам, че ние всички отиваме там, но .. защо толкова млади, защо толкова рано, когато дори внуци не са дочакали, когато тъкмо са се пенсионирали. защо мамо, защо...

Боже, ти който си на Небето,
пази моето муни, пази моята мила майчица там горе на небето,
моля те Боже, допускай я до съня ми,
допускай я да ни гледа и да ни говори,
да идва в съня ми, да чувам думите й,
да чувствам присъсгтвието й,
казвай мио , че тя е добре и че знае, че съм с нея и винаги ще бъде така.

ОБИЧАМЕ ТЕ МИЛА МАМО. ЛИПСВАШ НИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ.
ОБИЧАМ ТЕ ЦУНИ ГУНИ ПО МУЦУНИ МОЕ МАЛКО СЛАДКО МУНИ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

15 май 2010 11:45

Още чувам дъха ми по стълбите в ИСУЛ, още усещам болката в гърдите ми докато се качвах в стаята да я видя как нищо не я боли.

Знам колко е голяма мъката-болката-яроста ти от живота и за живота.
Един въпрос си задавах от няколко дена - и мислех с вас и с теб /ondinche/ да споделя...
Живота е пред нас. Ако някой ден на моя глава дойде това което моята майка изживя дали изобщо ще имам смелостта да се боря както тя го направи...
За мен - тук и сега - мисля че няма да дам и грам от себе си - не бих могла да го преживея това нещо - не не не - как моето дете ще живее след мен с тази мъка която имам аз сега в себе си - как трябва да се направи да не се страда толкова...или защо връзката ни "майка-дъщеря" беше толкова силна... и дали да засиля връзката между мен и детето ми - или ...

И още един въпрос
Някой събра ли смелост да отговори на въпроса на потребител "Мима" в темата "ВЪПРОСИ КЪМ ЛЕКАРИТЕ № 6"...
Аз не намирам сила да й пиша дори на лично съобщение - но много ме заболя от нейния пост - преобърна ми се всичко

майка ми винаги ми казваше,че иска да живее - за мен. очите ми се пълнят със сълзи всеки път,когато погледна баща си в очите и видя сълзите му...всеки път,когато отида при нея и .. и кажа здравей мило съкровище, а знам,че тя тя не може да ме гушне колкото и да плача.

няма думи,които могат да изразят нашата връзка...вашата и на всички майки и дъщери,които се обичат толкова много. знам, че не ме е страх от нищо,защото знам , че каквото и да стане аз пак ще отида при нея някой ден.

на 25 съм...и искам майка си, искам да я целуна, да я гушна, да сграбча меките й пухкави ръчички и да ги целуна , да ги помириша, да знам, че е до мен.

съдбата е...гадна
живота е....гаден
всичко е отврат, защото ни отнема най-милото.

Не мога да кажа на Мими какво й предстои,защото...ох знам колко е гадна бюрокрацията в България,колко е гадно да няма кой да ти обърне внимание в болницата и да се молиш за информация пред скенера..
на нас помогнаха много хора, просто бях страшно нахална и си пъхах носа навсякъде и не ги оставях докато не получех лекарството. имах хора зад себе си, лекар доцент, приятел, който правеше всичко за да ме подкрепи. който ме подкрепи и след като моето слънчице отиде при своите родители на небето.

времето минава...болката расте...все повече. искам при мама. искам си моята мама..искам си я..

"Man sieht nur mit dem Herzen gut. Das Wesentliche ist für die Augen unsichtbar."

Не знам защо връзката майка-дъщеря е толкова силна, но също се и питам защо трябва човек да си отива в болки и защо 6 месеца по-късно все още помня само последните и месеци, и почти не помня как беше всичко преди това???? Дали някога ще изтрия тези ужасно болезнени спомени?

9 месеца без теб. 9 безкрайни месеца. душата ми се къса, сърцето ми кърви, сълзите от очите ми не спират да капят всеки изминал ден. Обичам те, мило мое слънчице, единствена моя мамо. Ти си ми всичко, ти си ми душата, ти си ми милото малко маймунче, което винаги беше усмихнато.

Искам те до мен, искам да те върна, не мога да живея без теб, не искам да приема, че те няма, не искам да приемам, че живота те отне от мен. Как мила мамо, как да те гушна пак, как да те целуна пак. ОБИЧАМ ТЕ!!! Липсваш ми безкрайно, липсваш ми мамо, мила мамо, мило ангелче. Спи спокойно, аз винаги ще живея с теб, винаги ще те усещам, обичам те!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мир и покой за нашите Слънчица, които така силно обичаме и толкова мноооогооо ни липсват.............!Те ще Живеят винаги в сърцата и душите ни!!!
Обичам те татко!!!Толкова много ми липсваш...............!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите