Сигурно не е никак лесно да споделите с нас тези неща...накарахте ме да почувствам болката ви, макар че всичко това ми е чуждо и неразбираемо.

No6o6, много ми се искаше да споделя с теб мислите си, но ме е страх, че няма да приемеш думите ми. А и вече знам, че понякога в този живот има неразрешими ситуации, защото понякога конфликтът изисква невъобразим компромис и вървене срещу себе си. Мои много близки хора си казаха много тежки думи и прерязаха мостовете помежду си. Опитах се да убедя човека, който е по-близо до мен, че трябва да се опита да изгради отново този мост, защото, когато някой си отиде от този свят вероятно ще има тежки самообвинения и всичко ще бъде завинаги загубено, няма да има втори шанс и някой ще страда до края на дните си, че не се е опитал да прости. В последствие се опитах да водя диалог и с другата страна, защото са ми скъпи и двете страни, но разбрах, че са обвити в непробиваемо було от лошите чувства, погълнали целите им същества. При евентуален по-агресивен опит за скъсяване на дистнацията пък има риск за здравословното им състояние, поради силните емоции, които биха изпитали. И спрях. Не зависи от мен в случая, когато други хора трябва да се преборят със себе си. Но поне опитах.

Но все пак...човек...трябва...да може да прощава...

Аз никога не казвам никога. Защото това, което ни се случва е сложна плетеница от взаимоотношения и емоции. Може да контролираш своите, но чуждите не винаги, защото на тях влияят и други хора и взаимоотношения. Може би ако животът някога ме изправи пред подобен проблем ще мисля различно... Дано не ми се налага...

Прегръдки

Милички прочетох всичко с много болка в сърцето си...
Когато не си близък с родителите си е много гадно.Самия ти ставаш може би хладен и се отчуждаваш...НО КОГАТО ТЕ СА СТРАХОТНИ И ГИ ЗАГУБИШ???-ГУБИШ ЦЕЛИЯ СВЯТ И ТОГАВА ТАКА БОЛИ,ЧЕ ИСКАШ ДА РАЗКЪСАШ ТЯЛОТО СИ...
Да наистина имам дете и обичта ми към него е безгранична,но това е друго...родителите пък друго..Те са закрилата,спокойствието...когато ги загубих се почувствах като на 5 -изоставена и загубена...И детето неможе да компенсира загубата ,независимо обичта ми към него!
Незнам,но и аз съм в депресия вече 3 година...Гледане на болни 1 година,смърта на тате,мама,свекърва ми....операцията с опасност за живота на брат ми,сега чичо ми с рак на белия дроб с мета в главата....ОХ НЕМОГА ВЕЧЕ...КАК ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ ДЕПРЕСИЯ,КАТО НЕСПИРА ЛОШОТО.Не се чувстваме не само психически,но и физически добре вече със съпруга ми.Започнахме да се питаме дали ще отгледаме детето си или ние сме следващите....
Знам,че трябва да се продължи ама как ,то лошото не спира ,страха все повече расте!КОЙ ГО Е ИЗПИТАЛ САМО ТОЙ МОЖЕ ДА МЕ РАЗБЕРЕ.Ще продължим но как..???..незнам засега...
Момичета целувам ви и ви прегръщам.
ЩЕ ЖИВЕЕМ ПЪК....НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тони, опитай да се стабилизираш с цветята на Бах, много помагат за психо-емоционалното състояние на човек, имам опит

към ана маркова - кога почина майка ти, клипчето е много хубаво, но мисля, че трябва да напишеш в него името на майка ти, да не ми се сърдиш, но вътре имаше много измъчени жени и сигурно някоя от тях също е болна. трябва да се акцентира повече на майка ти- като преходни снимки само нейни. иначе клипчето е много хубаво. гледам за пръв път такова клипче. поздравления за клипчето. дано майка ти там горе да е щастлива. какво е работила като е била жива. каква професия е имала. накрая така ли е изглеждала- мног слаба и не приличаща на себе си. не можах да разбера може би правилно. желая ти успех във всичко занапред.

Много ми се искаше да напиша името и , и разни други неща,но нещо неможах да се справя с тази програма.Тези снимки ми бяха под ръка,но мама присъства на всяка една,макар и заобиколена от семейството ни.Радвам се,че ти е харесало клипчето,докато го правех не спрях да плача...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1.6 год. БЕЗ РОДИТЕЛИТЕ МИ!
3 м. без свекърва ми.
3 дни без чичо ми.
КОЛКО МОГА ВЕЧЕ ДА ПОНЕСА....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес се навършват 6 месеца без мама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

16 Октомври 2009-това го намерих и исках да го споделя с вас
Когато една Жена обича, тя знае...
Загубих съпругата си през есента на 2004 година. Бракът ни продължи само 7 години. Последните 2 от тях прекарахме по болниците, в отчаяна борба срещу рака. Която в крайна сметка загубихме...

По време на съвместния ни живот, за всяка годишнина от сватбата ни, съпругата ми правеше по една снимка, на която сме двамата. След това я слагаше в красива рамка и я окачаше на стената в хола.

- Нека да ги има! Те са цветните сенки на нашия живот... - казваше тя всеки път. И когато почина, имахме седем такива снимки.

Една нощ през 2003-та, направих голяма глупост. Най-голямата грешка в живота ми - изневерих й. А в същото време, почти непрекъснато й се кълнях, колко много я обичам и че ще й остана верен завинаги...

Две седмици преди тя да почине, отново й го казах. Тогава тя ме погледна, засмя се някак странно и отвърна само:

- Зная...

Една вечер, някъде преди около месец, както обикновено си бях сам вкъщи. И отново се загледах в закачените на стената наши снимки. Тогава за пръв път забелязах, че в долния край на всяка рамка има издълбана по една буква:

В – И – Ж – О – Т – З – А

Само това беше успяла да изпише. Годините не й бяха стигнали, за да довърши надписа. В първия момент дори не успях да го разбера. Но предполагам, че е щяло да бъде нещо, като: ~ ВИЖ ОТЗАД ~ или подобно на него.

Веднага повдигнах всяка една от рамките и погледнах стената зад тях. Но там нямаше нищо… Докато се чудех как да тълкувам всичко това, изведнъж сякаш нещо ме жегна. Бързо свалих всички рамки от стената и започнах трескаво да ги разглобявам. Бях абсолютно сигурен, че има защо...

И… ето, че не бях сгрешил! Трудно ми беше да повярвам на това, което виждах – на гърба на всяка снимка имаше прикрепено по едно писмо! За всяка година, която бяхме прекарали заедно, съпругата ми беше написала прекрасни мили думи за мен, преливащи от нежност и любов... Пликът, който излезе от снимката за 2003-та година обаче, беше черен! А на листа, който извадих от него, пишеше:

~ 14 март 2003г. ~
"Днес очите ти ме погледнаха така, сякаш си докосвал друга… Не е нужно да ми казваш. Зная го..."

~ . ~ . ~

Сега годината е 2008- ма. Минаха 4 години, откакто я загубих. И 5, откакто й изневерих. Боли ме много сега, душата ми се къса сякаш...

Макар и късно, вече го осъзнах:
Жените знаят, разбират, усещат, когато мъжете им направят подобна глупост! Просто исках да го споделя с вас...

Трудното го правя лесно,невъзможното малко ме забавя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от panterata68 на 16.10.09 11:33.

Аз преди малко го прочетох съвсем случайно от сайта pozitivnoto.info. Стахотни неща има. Прочетете там "Само заради една усмивка!". Ще видите колко хубаво ще ви стане.

а паля свещичка за душата на милото ми момченце, което днес щеше да стане на 19 год.
Боли толкова много..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите